Статистическа таблица за Северна Румелия към началото на 1830 г
Написано от Администратор 22 Август 2011
(4 Гласа)Превод от руски език: Веселин Тракийски
Няколко думи от преводача Посвещавам превода си на паметта на покойната баба Рада Стоилова Мирчова, родена около 1823-3 г. в с. Търново, Узункюприйска кааза, Одрински вилает и починала през 1913 г.на 90 г. в гр. Луковит и на всички знайни и незнайни тракиянци от Румелия, жители на това българско село и мои прародители и на техните родственици и близки хора от другото българско село Хасково от същия вилает, които веднага след края на 1878 г. са приели участта си да станат бежанци от родните си домове и имоти за да живеят в свободна България. Те, накрая на пътя си са намерили на север от Балкана в Княжество България спокоен пристан и подслон от съчувстващото им тогавашно население от село Горни Луковит, което впоследствие става един от първите обявени градове на Княжеството, където и до ден днешен стоят къде изправени, къде наклонени, къде паднали, техните надгробни паметници.
Изкушен от мисълта, че с този превод на непреведения до сега документ “СТАТИСТИЧЕСКАЯ ТАБЛИЦА СЕВЕРНОЙ РУМЕЛИИ” към 31 март 1830 г. от капитан Александър Осипович Дюгамель , ще предоставя на българските читатели, които се интересуват от историята на народа ни отпреди 180 г., и особено на тези от тях, които по една или друга причина се чувстват свързани със своите родови корени с този български край, възможността да получат известна представа как са живели и работили техните пра-,пра-, пра-, прародители в годините на поредната руско-турска война, а за мен ще остане приятното чувство, че с нещо, макар и микроскопично нищожно, след толкова години забрава съм почел паметта им.
Тези две села влизат в бройката от 200 български и гръцки села от Адрианополския окръг, за които съобщава капитан Дюгамел, като ги обявява само за гръцки. 80 години по-късно Л. Милетич, а и записите в турските дефтери от много години преди това, доказаха, че доста по-голямата част от тях са били български села. Специално за селоТърново се знае, че е възникнало веднага след падането на Търново под османска власт, като за начало там е заселена една част от населението на българския престолен град и му е поверена задачата да охранява брода на р. Ергене, който е бил част от главния път от Цариград за Одрин и Европа. Поради това задължение населението е било оземлено и освободено от различни данъци.
А за читателите оставям въможността да открият от документите на известаната Старозагорска комисия от 1934 г., какви сега са актуалните имена на споменатите села с турски имена и да не забравят, че последните са променени с български имена само преди има няма осемдесет години.
***
СТАТИСТИЧЕСКА ТАБЛИЦА ЗА СЕВЕРНА РУМЕЛИЯ КЪМ НАЧАЛОТО НА 1830 Г.(I)
(Превод на български език от “СТАТИСТИЧЕСКАЯ ТАБЛИЦА СЕВЕРНОЙ РУМЕЛИИ” от А. О. Дюгамель описание экономического состояния Юго-восточной части Болгарии в 30-х годах XIX в.)
Публикуваният по-долу текст е датиран на 31 март 1830 г., време близко до края на руско-турската война и подписаване на Адрианополския (Одринския к.м.) мирен договор (2 септември 1829 г.). Мястото, където е била изготвена записката, не е известно. Вероятно тя е била подготовена в периода на пребиваване на автора й в руската армия в Полша. Както се вижда от една от забележките в текста, тя е написана след известното описание на Енеголм 1 и видимо, в качеството й на допълнение към него.
Авторът на даденото описание е младият офицер Александр Осипович Дюгамель (1801—1880). Получил образованието си в Пажеския корпус, той на 19 годишна възраст постъпва на военна служба в интендантските части. Дюгамел участва в руско-турската война 1828—1829 г. като офицер от щаба. При изпълнение на едно от поръченията, той е ранен и взет в плен. За отличия е произведен в чин капитан. По-късно Дюгамел преминава на дипломатическа служба. Той е бил генерален консул в Египет, посланник в Иран, изпълнявал е отделни поръчения от военно-дипломатически характер. В началото на 50-те години Дюгамел преминава на гражданска служба — в Сената. В 1861—1865 г. е генерал-губернатор на Западен Сибир, след което е назначен за член на Държавния съвет.
Публикуваната записка е съставена така, както и други подобни съчинения от офицерите от генералния щаб. Тя имала за цел да даде сведения, съществени от военна гледна точка — за ресурсите на страната, които биха могли да бъдат полезни за армията, за хигиенните условия на местността и т. н. Приведените сведения за финансово-административната организация на странта са в малко количество. Доколкото може да се съди от текста на записката, в главната си част тя се основава на данните, полученни от частите на руската армия, разположени в различни пунктове от разглежданата територия (“на докладах командиров полков”,— както обяснява авторът), с използване и на официални статистически данни от местните власти. Известно значение има и личното запознаване с описваните райони. Дюгамел посещава Айтос, Карнобат, Ямбол 2. Сравнението на сведенията на Дюгамел с данните, посочени от Енеголм, изисква да се признаят цял ред сведения от Дюгамел за по-точни и верни. Те отчитат резултатите от войната и тези изменения в численността и състава на населението, които са били свързани с нея. По такъв начин, макар и за кратък период от време, някои явления може да бъдат изучени в последователното им изменение.
Най-голям интерес представляват описанията на отделните населени пунктове: Сливен, Ямбол, Несебър и някои други. По-малко значителен параграф е посветен на Нова Загора.
Следва да се отбележат някои интересни детайли, такива като сведенията за самоковската (в Малък Самоков, сега Демиркой, Лозенградско, к.м.) промишленост, за чифлика, за корабостроенето и мореходството.
Наред с интересните и важни сведения в записката на Дюгамел има места, които свидетелстват за лошо познаване от автора на географията на Балканския полуостров в цяло и на България в частност. Така ние четем, че Самоков се намира в Албания. Но такива грешки в дадената “Статистическа таблица” са единични.
В цяло публикуваният документ заслужава сериозно внимание от историка, изучаващ икономическото развитие на България в началото на XIX в.
“Статистическата таблица на Северна Румелия” представляват ръкопис, написан с ясно четлив почерк на разделен на половини лист хартия, лявата страна на която е заета от заглавие, дясната - с текст. В края на текста има подпис: “Капитан Дюгамель. 31 марта 1830”. По такъв начин, пред нас видимо е авторска белова на ръкописа. На полетата има бележки и почертавания с молив; лицето, от което са направени, е невъзможно да се установи. Оригиналът се съхранява в Централния държавен военно-исторически архив (ф. 430, д. 198). Документът е публикуван изцяло без каквито и да било пропуски от текста, но без приложения към него списък на мелниците с указанията за тяхната мелнична мощност.
________________________________________
Коментари
1. А. Энегольм. Записки о градах забалканских, занятих русскими войсками в достопамятную кампанию 1829 года. СПб., 1830.
2. Автобиография А. О. Дюгамеля. “Русский архив”, 1885, № 2, стр. 207— 208.
Съдържание
Въведение
Граници, деление, разпростиране.
Администрация.
Климат.
Население.
Производителност
Селско стопанство.
Лозарство.
Пастбища.
Животновъдство.
Гори.
Пчеларство.
Риболов.
Сол.
Минерални източници.
Манифактурна промишленост
Мелници.
Търговия
Данъци
Харач.
Джемрук.
Десятък с овце.
Хане.
Теклиф.
Десятък от селскостопански продукти Тузлук ( друго значение на думата е гъста марина от сол за осоляване на риба к.м.).
Доходи на християнското духовенство.
I) Област, зависеща от Силистрийския пашалък
1. Русокастровски окръг.
2. Карнобатски окръг.
3. Сливенски окръг.
4. Ямболски окръг.
5. Айтоски окръг.
6. Хатунски окръг. (т.е. на султаншата, а не на някакво име, става дума за Казъл агач известен и като Хатунели, к.м.)
II) Област, зависеща от Чирменския (Черноменския к.м.) или Адрианополския пашалък
1. Новайски окръг. (с център с. Бояджик, което по това време се нарича Новай, к.м.)
2. Йенисаарайски окръг (Новозагорски, к.м.).
3. Къзълджикски окръг.
4. Адрианополски окръг.
III) Област, подчинена на юрисдикцията на Самоковския назир (интендант, т.е. комисар к.м.).
1. Месембрийски окръг.
2. Анхиаловски окръг.
3. Мидийски окръг.
-------------------------------------------------------------
(2) Въведение.
Статистическата таблица на Задбалканските страни, в която са разположени зимните квартири на нашите войски, е съставена на основание на сведенията, които ми се отдаде да получа от архиепископите и нотаблите, така също и от данните, представени ми от командирите на полкове в различно време.
В страната, разтресена от неотдавнашните събития на войната, където произволът е заменял закона, където една част от населението е емигрирала, а другата се готови да напусне родината си, е невъзможно да се надявате на възможността да се съберат статистически данни с много голяма точност; нужно е да се задоволите с приблизителното преброяване на количеството на населението и националните богатства. Добре би било още, ако ви се отдаде, макар и приблизително, да дадете правилна оценка на нейните ресурси.
Граници; деление; разпростираемост.
Страната, чиято статистическа таблица ние представяме сега, на север е ограничена от веригата на планината Балкан; от изток от Черно море, от юг и запад от демаркационната линия на разквартируването на нашите войски, която започва от Сан-Стефано към Черно море, към Савликьой (Мидийска кааза к.м.), оттам към Ескиполос (Лозенградско), Билне, Суджак и по-нататък по права линия към Аладжа-Чаликьой. От Аладжа-Чаликьой през пунктовете, намиращи се на половината път между Йенисаара и Ескисаара (Нова и Стара Загора,к.м.) и Йенисаара и Казанлък, към билото на Балкана. Тази територия заема приблизително 12 146 квадратни версти (приблизително 12 960 кв.км, к.м.). Тази местност, разположена в Северната част на Румелия, по данни на гражданската администрация, се дели на (3) три части;
I. Област, зависеща от Силистренския пашалък, образувана от Русокастровския, Карнобатския, Айтоския, Сливенския и Ямболския окръзи.
II. Област, зависеща от Чирменския (Черноменския к.м.) или Адрианополския пашалък, образувана от Новайския, Йенисаарайския, Къзълджикския и Адрианополския окръзи. Но от нашите войски бе заета само неголяма част от Адрианополския окръг.
III. Област, подчинена на юрисдикцията на Самаковския назир (интендант, комисар к.м.), образувана от Анхиаловския и Месембрийския окръзи.
Под негово управление са още Мидийски, Кърклисийски, Визенски, Бунархисарски и Сарайски окръзи, но само малка част от Мидийски, Кърклисийски и Бунархисарски окръзи са намираха от към тази страна на нашата демаркационна линия.
Управлението на самоковския интендант съществува всичко само десет години и е сформирано от няколко окръзи (каази к.м.), отделени от Силистренския и Черноменския пашалъци. Самоковският интендант е равен по ранг на двубунчучен паша (на знаме с две конски опашки, т.е. на дивизионен командир, званието се дава на лица от военно и гражданско ведомство, к.м.); той се явява и управляващ на фабриката за снаряди и самоковските заводи.
Институтът на интендантите може да се види в много части на Отоманската империя; навсякъде, където в местните условия може да бъде съсредоточена необходимата власт. Така например, Търново на Янтра, в чиито околности се произвежда коприна, се управлява от интендант. Интенданти са поставени също във Филипопол, владеещ обширни оризови плантации, в Самоков, в Албания (намиращ се в Рила планина, к.м.), където се има богати железни и медни рудници. (4) Интендант, с по-нисък ранг като паша първи клас, разбира се, не им се подчинява. Той се назначава от Портата и получава заповеди направо от Константинопол.
От гледна точка на църковната юрисдикция, страната, която ние сега разглеждаме, се дели на Ахниаловска, Месембрийска, Созополска, Ахтополска, Търновска и Адрианополска епархии, които значително се отличават помежду си по величина. Нито един от митрополитите на тези различни епархии не притежава старшинството; те зависят непосредствено от Константинополския патриарх.
Администрация.
Отоманската империя е разделена на санджаци (пашалъци), управлявани от трибунчукни паши (мушир, съответстващо на гражданското везир и на военното маршал, к.м.). Всеки санджак се подразделя на много голям брой окръзи, каази, всяка от които има за център град или голямо село. Тези окръзи се управляват от лица, които се наричат или аянани, или мюселими, войводи и аги.
Някога пашите сами назначавали аяните, но след като някои от тях, особенно в Анатолия, станали съвсем влиятелни, то след смъртта им Портата приела за свое право да ограничива тяхната юрисдикция и да ги назначава сама.
Подобно на това, както пашите плащат значителни суми на Портата и на правителствените чиновници за назначението им в санджаците , така и аяните са задължени да плащат (5) съответветно за своите аянлъци, независимо дали са назначавани от Портата или пашата, на когото те се подчиняват. Нито тези, нито другите получават възнаграждения и за това негласно имат правото да се ползват от доходите от позициите на своите длъжности, иначе казано, от резултата на натиска върху своите подчинени.
Изпълнителната власт и събирането на данаци се намира в ръцете на аяна, който в същото време обикновено се явява и откупчик на един или няколко вида държавни данъци.
Съдебната власт се намира в ръцете на кадиите, лица, отнасящи се към категорията на улемите (лица знаещи теоритическите и практическите страни на исляма к.м.), назначаеми мюфтии (висше духовно лице, на което е дадено право да решава юридически и правни въпроси к.м.) и подчиняващи им се. Той получава десета от всички тъжбени дела, които е призван да решава. В големите градове, подобни на Адрианопол, Бруса, имат кадии от висш ранг, носещи титлата молли.
Митрополитите, които навсякъде са гърци по нациналност, разглеждат спорните случаи между християните (раята), но ако една от страните е недоволна от решението, взето от митрополит, случаят се предава на съд пред кадия.
Климат.
Областите в южната част на Балкана, въпреки че заемат сравнително малко място, в два географски градуса на ширина, са с подчертано различни климатични условия. Те могат да бъдат приписани на веригата на Странджа, която се простира от юг на север и разделя тази част на страната на две части.
В областите, разположени в планините на изток и между Странджа и Черно море, климатът не е толкова мек както в областта, която се простира на запад от споменатата планинска верига в посока на басейна на Тунджа. На брега на Черно море пада повече сняг, студ, бурите са по-силни и по-чести, отколкото в района на Ямбол и Йенисаара (Нова Загора, к.м.).
Лошото време обикновено започва в края на октомври. Ноември, декември и януари са най-дъждовните месеци на годината, и дъждове, сняг и размразяване последователно се заменят едно с друго. Към края на февруари пътищата отново започват да изсъхват, но тревата започва да расте само в началото на април. До края на април, при дъждове, тревата вече е достатъчно висока, за да я косите.
Лятно време жегите са много силни, но климатът на Румелия не може да се счита нездравословен, с някои изключения, и ако нашите войски отначало имаха много болни, това трябва да се отдаде по-скоро на силната умора и изтощението, отколкото на нездравословния климат. Повечето жители на областта не са обекти на периодични заболявания, като много от тях живеят до дълбока старост, а дори в зимните квартири броят на болните в нашите войски не надвиши обичайните размери.
Сливенският и особено Карнобатският окръзи, както и селата, които са разположени в (7 ) планинската верига на Стара планина и на южния й склон, се считат за най-здравословните. Като най-здравословен е известен и Еркечкия окръг, където никога, дори по време на епидемия, не е прониквала чумата; Суджули, Даулите, Караагач са местата, където Анхиаловския турски гарнизон е изпращал болните си за лечение и селата Румилкая, Кючуккая, Каяяваш , Скендерли, Гекчерен, Черкезли и Валденикьой, почти всички принадлежат към Карнобатския окръг, Гамберли и Гаджбейли са от Адрианополския окръг.
Черно море е с далеч не така благоприятен за здравето климат. През лятото там често има треска на някои места, като за най-вредни за здравето се считат Анхиало, Бургас и Ченгенескелеси.
Селата Таки, Гек-тепе, Къркклисе и Ускьой между долините и планината Странджа, също са много по-малко полезни за здравето, отколкото останалата част от Румелия, и там сред населението се наблюдава доста висока смъртност. Повечето от болестите са от възпалително естество, чиито общи симптоми са главоболие и тежки стомашни болки.
Въпреки това, най-нездравословната част на страната, без съмнение, са ниския и заблатен бряг на Инеада, чийто климат през лятото е наистина смъртоносен. Холера с бълнуване и дизентерията има навсякъде и това трябва да се отдаде на изпаренията от влажните зони и лошото качество на водата. Не само нашите войски (8) са засегнати жестоко от климата на Инеада, но дори и в турския гарнизон на това място, въпреки факта, че той често се подменя, винаги е имало висока смъртност.
Климатът на Мидия не е толкова лош, както климата на Инеада, въпреки че през лятото в тази част твърде често чужденците страдат от треска. Възвишенията, разположени на около три версти (1 верста = 1,067 км, к.м.) от града, представляват по-здравословна местност и имат вода с по-добро качество. Що се отнася до дизентерия и холерата (в текста „гнилой лихорадки”, к.м.), от която страдат нашите войници в Мидия, то е вероятно, че тези заболявания са пренесени от Инеада, защото според жителите на Мидия те никога не са съществували там.
Население.
Българите и турците съставляват мнозинството от населението. В градовете Месембрия, Анхиало, Бургас, Созопол, Васикило, Ахтопол и в селата Арканджия, Кунекли, Даутли, Aлакариa и Бродиво живеят гърци. В Kарнобат и Йенисаара има няколко еврейски семейства, а в Сливен и Ямбол няколко арменци.
Християнското население далеч надхвърля броя на мюсюлманите. Като цяло, можем да кажем, че християните обитават долините, а турците живеят в планините. Също така, като правило турските села са по-бедни от християнските. Преди войната съотношенията между християнското и мюсюлманското население е било приблизително както следва:
(9) Анхиаловски окръг 10 христиани на 1 турчин
Месембрийски 2 ” 1 ”
Русокастровски 2 ” 1 ”
Карнобатски 1 ” 1 ”
Новайски (Бояджикски) 5 ” 1 ”
Къзълджикски 4 ” 1 ”
Сливенски 1 ” 1 ”
Ямболски 3 ” 1 ”
Йенисаарайски. 2 ” 1 ”
Само в Айтоския окръг турскот о население значително превишава по брой христианскот о, там преди войната на 30 турци се е падал по 1 християнин.
В тази местност, явяваща се театър на военните действия, населението се намирало в постоянно движение. От турците, емигриращи при приближаване на нашите войски, само малка част са се върнали по родните места. Българите се движили и постоянно продължават да преминават от едно село в друго; болшинството се готови да последва след армията; те не засяват земите си, не обработват лозята си и живеят ден за ден.
Лесно може да си представите колко е трудно в подобни условия точното преброяване на населението, разбира се, съдейки по най-правдоподобните данни, следващите цифри са достатъчно близки до истината:
Население от двата пола
Освен това, от началото на войната 2318 турски семейства са напуснали родните места. Считайки средно по 4 човека във всяко семейство, се получават 9272 човека турско население, (10) което е емигрирало и което, вероятно, ще се върне отново след напускането на нашите войски.
Общото количество население преди войната, по такъв начин, се е равнявало на 114 325 човека. Съотношението между християните и мюсюлманите е било 3 1/2 :1 и по отношение към цялата населена територия, на всяка квадратна верста се падали по 9 1/2 човека.
Неоходимо е да се добави също, че тези цифри са малко по-ниски, отколкото в действителност. Те се основават на докладите на командирите на полковете, но предвид на това, че много села в района на нашето разквартируване не са били заети от нашите войски, общото число на населението на страната би трябвало да бъде малко повече от посоченото по-горе.
Производителност.
Долините, които се простират в подножието на южните склонове на Балкана, са едни от най-плодородните и произвеждат много пшеница, ечемик и овес. Самите склонове са покрити с лозя, даващи хубаво вино. В долините, както и в планините, има красиви пасища, които могат да осигурят храна на многобройни стада. Планините са по-неблагоприятни за развитие на земеделие, но са покрити с гори, осигуряващи изобилие на дърва за горене и дървен материал. Преобладава дъбът. Качеството на водата е много добро, почти навсякъде е в изобилие, не само за пиене, но и за промишлени цели. Ако към всички тези предимства добавите близостта на Черно море и редица пристанища, които служат като пазар за продуктите на промишлеността и търговията (11), то със сигурност трябва да се съгласим, че би било достатъчно няколко мирни години и разумно правителство та от тази държава да се направи едно от най-цветущите места на земята.
Селско стопанство.
Българите са извънредно трудолюбив земеделски народ, и доколкото снегът покрива земята не повече от 15 дни или три седмици, зимата само за кратко време спира земеделските работи.
Като правило, земята е плодородна и не изисква много торене, а денят на Св. Димитър е най-благоприятен за сеитба на пшеницата.
Тези два вида зърнени култури са основните селскостопански продукти, разбира се, сеят също царевица, овес, ръж, малко коноп и тюютюн.
Долините на Карнобатския, Ямболския, Новайския(Бояджикския) и Йенисаарайския окръзи може да се оценят като най-богатата част от Румелия. Земите, пригодни за селско стопанство са в изобилие и земеделците сменят обработваните ниви така често, колкото считат за необходимо. За това количеството обработвана земя зависи само от количеството впрегатен добитък, с който разполагат за оранта.
Чифлиците (фермите, отдавани под аренда), които от преди са собственост на турци и които може да се сравнят с помешчиците в Русия, са с развито земеделие. Имено там войските могат да намерят по време на бързо настъпление известни запаси от зърно.
Но освен това, е необходимо да се признае, че средствата за водене на селското стопанство (12) в тази страна са извънредно елементарни, тъй като отчитайки плодородието на почвата и прекрасния климат, средногодишните добиви не са толкова високи, както би следвало да се очаква.
Прилаганата таблица показва сравнителното плодородие на различните окръзи:
в Анхиаловски окръг се получават за година 8—9 (хил.) зерна
Месембрийски ” ” ” 5—6 ”
Русокастровски ” ” ” 6—7 ”
Карнобатски ” ” ” 10—12 ”
Сливенски ” ” ” 3—4 ”
Айтоски ” ” ” 4—5 ” [191]
Йенисаарски ” ” ” 7—8 ”
Новайски ” ” ” 6—7 ”
Ямболски ” ” ” 5—6 ”
Къзълджикски ” ” ” 5—6 ”
Измервайки величината в десетини, взимана от селскостопански продукти, и сравнявайки този резултат с данните, изпращани от местните старейшини на градовете и селата (чорбаджиите), ми се струва, че може да се пресметне средногодишното количество селскостопански продукти (ечемик, пшеница), приблизително по следния начин:
Месембрийский окръг 50 хил. кило (Стара турска мярка, по места изменяща се от няколко десетки до сто и повече килограма.— С.Н.)
Анхиаловски 150 ”
Русокастровски ... 40 ”
Айтоски 30 ”
Карнобатски 120 ”
Ямболски 60 ”
Сливенски 20 ”
Новайски 80 ”
Йенисаарски 300 ”
Къзълджикски ... 20 ”
____________________
Всичко ... 870 000 кило или повече 400 хил. четвъртини
Количеството зърно, установено от нашите войски при прехода им на зимни квартири, достига по доклади на командирите на полкове 73 690 кила пшеница и 34 224 кила ечемик, всичко 107 914 кила (13). Тези два резултата силно се отличават един от друг. Обаче ние ще престанем да се удивляваме на тази разлика, ако помислим: 1) че, доколкото в резултат на войната много работни ръце са били откъснати от селскот о стопанство, производство за последните две години, 1828—1829, трябва да бъде много по-малко, отколкото в мирно време; 2) несъмнено е, че жителите са скрили част от добитото; 3) предвид на това, че армията се разположи в зимните квартири в ноември месец, т. е. три месеца след прибирането на добитото, част от него, естественно, била вече изразходвана; 4) че военните събития са пречели за прибирането на част от зърното; 5) че част от добитото е отишла на изхранване на армията; 6) накрая, много села, намиращи се в радиуса на разположението на нашите войски и не са били заети с това, не са отчетени в разчета.
Лозя.
Румелия произвежда много вино и с изключение на Балкана и Странджа, лозите растат навсякъде. Вината от Сливен, Анхиало, Ямбол и Карнобат са великолепни и, прилагайки повече старание при тяхното приготвяне, може да се получат вина, които по качество не биха отстъпвали може би на вината от Франция и Германия.
Добивите от грозде обикновено с лихва изплащат труда на земеделеца и дават в средно в година до 300 хил. ведра вино, по 12 оки на ведро и даже повече, за това че много села не са влезли в този разчет, също имат лозя. Някаква част от това вино отива за приготвяне на ракия.
(14) Пастбища.
По цялата тази страна, с изключение на покрайнините на горите, простиращи се между крайбрежието на Черно море и Странджа, имат великолепни пастбища и много ливади, където може в изобилие да се коси сено. Ако нашите войски не бяха намерили големи запаси от сено, благодарение на това, че българите, предпочитайки да изхранват домашните си животни със слама, почти не косят сено, и турците косят също малко. Най-хубавите ливади се намират в околностите на Анхиало, около Русокастро, Карнобат и, накрая, в долината на Тунджа.
Полковете, разполагайки се в зимните квартири, открили на места [192] 194 419 пуда сено, но това е нищо в сравнение с богатството на ливадите на страната. В околностите на Карнобат може да се накоси до 175 000 пуда сено и съответно в другите райони. Тревата расте и в равнините, и в планините, и ако за това се отпочне овреме, може лесно да се окоси по няколко хиляди пуда сено при наличие на достатъчно количество работни ръце.
Стада.
Преди войната в тази част на Румелия имало големи стада овце, много рогат добитък: волове, биволи, които използвали за селскостопански работи, а също множество коне, катъри и мулета.
Обаче тази част от националното богатство повече от всичко е пострадала през последните години. Много (15) чувствителен удар и е нанесла турската армия, имала там свой сборен пункт, и отстъпвайки, тя отвела много добитък; освен това, българите били затруднени да изхранват добитъка зимата, и те предпочели да продадат изгодно част от него за изхранване на нашите войски. Нужно е още да се добави, че тъй като страната била задължена да доставя на полковете каруци за превози на продоволствие, от тези работи също загинало доволно голямо количество волове. При което може да се каже, че в Анхиаловски, Месембрийски, Русокастровски и Айтоски окръзи стадата загинали почти напълно, в районите, по-отдалечени от крайбрежието на Черно море, загубите в добитък не били толкова многозначителни, но населението твърди, че даже в най-малко пострадалите области едва ли е останала една четвърта част от стадата, които били там преди това.
По доклади на командирите на полкове в настоящо време в страната са останали:
овце - 167 993
коне - 6 457
рогат добитък - 39 206 глави
По такъв начин , отчитайки, че половината от последните представляват крави и биволици, за транспортни цели е можело да се използват 19 603 бика/волове, което представля 9801 коли за превоз. По тези цифри може приблизително да се съди за количеството добитък в страната в 1826 г.(преди началото на войната, к.м.)
Гори.
Голямата част от Румелия е покрита с гори, които дават материал даже за строителство на кораби. Веригите на Балкана и Странджа (16) и крайбрежието на Черно море са покрити с прекрасни гори: почти навсякъде може да се намерят дърва за горене, и няма нито един град или село, които е необходимо да с превозват дръва по-далече от 7—8 версти. Всички тези гори изобилстват с най-разнообразен дивеч.
Пчели.
Много села имат пчелини и получавали ежегодно достатъчно голямо количество мед. При приготовянето на различни блюда турците употребявали достатъчно много мед и се занимавали предпочтитано с този отраслъл на стопанството. По время на похода в Румелия в някои села само на едно място в Месембрийският окръг, били намерени 25 пуда мед, захвърлени от турците.
Риболов.
На крайбрежието на Черно море риболовът е достатъчно обилен, особено в местата от Созопол до Агатопол (Ахтопол, к.м.), където се явява главен поминък на жителите. В тези места се въдят четири вида риби, известни сред местните жители под името лакерда, паламид, скумрия и калкан (писия). Уловената през лятото риба се суши на слънце, а зимният улов се соли и се потребява както в страната, така и зад нейните предели.
В р. Тунджа се ловят също разни видове риби, известни в страната под имената пъстърва, мряна, алай, карабалък, сом, шаран, но това перо от дохода, като правило, няма особено значение.
Сол.
Солени езера се намират само в околностите на Анхиало. Добивът на сол се явява главно перо от дохода на жителите в този град. С тази сол се снабдява голямата част на Румелия. Дъждовното време през лятото (17) е неблагоприятна за добиването на сол. В успешни години от солените езера на Анхиало може да се получат от 150 хил. до 200 хил. кила сол, при отношение 1 кило = 32 оки.
Минерални източници.
Страната разполага с два топли минерални източници, един между Бургас и Айтос, друг между Сливен и Йенисаара. Местните жители считат тези води за лекарство против ревматизма. [193]
Манифактурна промишленност.
В Румелия няма манифактура в този смисъл, който ние придаваме на тази дума в Европа, с изключение на Самоковската фабрики за гюлета, обаче почти навсякъде жените тъкат платно и изработват грубо сукно(шаек, к.м.) за собствени нужди.
В Сливен, в селата Башкьой и Казане от Османпазарски (Омуртагски) окръг тези работи се произвеждат в по-голям мащаб, и всеки дом там прилича на малка фабрика. Жителите на Сливен и на двете други по-горе споменати села от овча вълна произвеждат груби тъмни сукна от два сорта, под името аба и ямурлук, и килими, наричани кебе.
Освен това, в Сливен се произвеждат широкоизвестните цеви за оръжия (пушки, к.м.) и барут за оръдията.
В гористите местности на Месембрийски и Анхиаловски окръзи, които са слабопригодни за селскостопански работи, жителите им се занимават с дърводобив от планината; те бичат дъски и правят дървени въглища. Този вид промишленост особенно е разпространена в Мидийски окръг, в околностите на Сан-Стефано и Инеада, откъдето извозват много въглища в Константинопол.
Около Месембрия и Созопол има (18) корабостроителници. Съседните окръзи по наряд са превозвали там дървен материал, и строителните работи се извършвали за не особено голямо парично възнаграждение. В самия Самоков има 17 завода, както за добив на желязна руда, която се намира в изобилие в околностите, така и за отливане на гюлета и снаряди. Всички тези работи се вършат за сметка на правителството. Жителите на Самоков и село Трулия, които са били задължени да работят в шахтите и на фабриките, са били освободени от всички други налози.
Мелници.
Изкуството да се мели зърното за изготвяне на брашно не само отговаря на първоначалните жизнени потребности, то е известно даже на народите, които се намират на низшата степен на цивилизация. По този даден въпрос не си струва да се отделя много място в статията, посветена на фабричната промишленост.
Но доколкото наличието на мелници в страната представлява от самосебе си значителен интерес от военна гледна точка, ние считаме за свой дълг да изложим някои детайли по този повод.
Почти всички мелници в страната са водни, само тук там на крайбрежието има вятърни. Болшинството от тези мелници са построени много лошо и не особено здраво. Въобще зимата и пролетта може да се смели значително повече количество зърно, отколкото лятно време; в силната жега поради недостига на вода (19) много мелници спират да работят. Приложената таблица показва броя на мелниците, които съществуват в страната и количеството кила, което може да се смели там пролетно време в денонощие.
[194]
Специалната таблица на месторазположението на мелниците вижте в края на документа(не е приложена от издателя, к.м.).
Търговия.
Сливен се явява най-значителният търговски център. Неговите сукно и килими се търсят по цяла Румелия, но по-голямата част се изнася в Мала Азия, където съществува голяма потребност за тях.
Рибата от Василико, Агатопол и Созопол се продава в Галац и Адрианопол. Анхиало изнася вина и ракии и получава в обмен от Галац есетра и хайвер. Освен това, се върши доволно широка търговия с дървен материал и въглища с Константинопол.
Данъци.
Жителите на Румелия и цяла Турция плащат различни данъци, една част от които отива за държавата, а другата се взима от местните власти (20) под предлог за комунални (общински, к.м.) разходи и отива за тяхното собствено обогатяване и подаръци, които те са задължени да правят, за да запазят своите длъжности.
Излишно е да се напомня за това, че тук става дума само за данъците, взимани по цялата империя съгласно закона. Отделните злоупотреби, насочени към това да се измъкнат повече пари, се менят до безкрайност и даже приблизително не е възможно да се определят.
1) Харач (джизие) плаща се от цялата рая, т. е. от всички немюсулмански поданици на Турската империя. Този данък е основан на заветите на Корана, стар е, както самата империя. Той се дели на 3 класа. Първият се взима от търговците, фермерите и въобще от заможните хора, вторият — от бедняците и третият — от децата на възраст повече от 12 години. Ясно е, че подобно деление е много неопределено и дава голяма възможност за произвол. В последните години лицата, които се относят към първия клас, са платили по 48 пиастра, втория — по 24, третия — по 12, а в други места харач е достигал даже 60, 30 и 15 пиастра.
Доколкото в Турция никога не се е извършвало преброяване на населението, правителството нямало друг изход за установяване на този данък, освен използване на системата на арендното заплащане.
Едно или няколко лица арендуват в Константинопол правото на събиране на харача на територията в повечето части на империята. След това те препродават това право в различните окръзи на откуп. Откупчиците и техните агенти обикалят цялата страна, взимат данъка (21) и издават на тези, които са го заплатили, квитанции, които винаги трябва да имат при себе си и се предявяват при първото поискване от данъчния инспектор. Тези квитанции някак си приличат на нашите банкноти, всяка година се пишат на хартия с различен цвят, за да може веднага да се отличат действителните квитанции от недействителните. Лесно може да си представите какви въможности поражда тази система. (Квитанция за платен данък харач/джизие, снимка: преводача)
2) Данък върху лозята (джемрук, гюмрук) 4. Градовете и селата, имащи лозя, плащат определени от по-рано суми. Правителството разчитало да извлече изгода, въвеждайки данък от 4 пари за всяка ока вино и от 8 пари от всяка ока ракия. Действително, доходите на правителството значително нараснали и вместо 47 хил. пиастри, които Адрианополският окръг до тези времена е плащал, данъкът от лозята за една година допринесъл 400 хил. пиастри. Обаче, доколкото наскоро се разразила войната, повсеместното въвеждане на този нов данък не успяло и голямата част от Румелия продължавала да плаща по-рано установените данъци. Тези данъци за последните години в Месембрийски, Анхиаловски, Карнобатски, Айтоски, Сливенски, Ямболски, Новайски, Къзълджикски и Йенисаарски окръзи достигнали до 257 хил. пиастри. Данъкът от 4 пари от ока би съставлявал, при обикновена урожайност на лозята, 360 хил. пиастри за година.
3) Десятък от овцете (беглик). Правителството взима десятък от стадата овце с помощта на чиновници, които обикалят по цялата страна за тази цел. Десятъкът преставлява приблизително 40 хил. глави, което би се равнявало на 400 хил. овце, без отчитане на стадата, пасещи (22) трева на паша в горите и планините и които се стараят да ги укрият от събирачи на десетини. [195]
4) Хане. Правителството имало голям брой мулета, които се използвали за транспортиране на боеприпаси, провизии и други предмети. Тези мулета се доставяли от Анатолийските пашалъци, а Румелийските били задължени да осигуряват тяхното изхранване. В Ямбол в специално оградено място за тях се държали в готовност за ползване до 3—4 хил. Всички съседни окръзи били длъжни да внасят своята лепта за тяхната издръжка, изплащайки такава сума пари, която им била назначавана в зависимост от обстоятелствата. Този данък се нарича хане.
5) Теклиф (хардже, общински харчове). Аянът на всеки окръг взима на два пъти в годината много значителни суми под предлог за общински разходи, като например за издръжка на пощата, плащане на падарите, издръжката на войската и за подаръците, които той е задължен прави.
Този данък, известен под името теклиф (хардже), се мени по каприза на аяна и е в зависимост от възможностите на данъкоплатците; особено обременителен бил той по време на война, когато нараствал двойно и даже втори по сравнение с обикновено време. Него еднакво го плащали мюсулманските поданици и раята.
Аянът назначава за всеки град или село произволна сума и след това старейшините в селата разпределят данъка между себе си. Често се случвало, че нещастният земеделец бил принуден да плати за своята част 300 — 400 пиастра.
В Анхиаловски, Месембрийски, Карнобатски, Айтоски, Сливенски, Йенисаарайски, Ямболски и Къзълджикски окръзи данъкът теклиф достигал в мирно време 520 хил. пиастра и се увеличивал двойно повече, отколкото по време на война.
6) Десетини или десятък (ошер, юшур, изполица, под аренда) 5. Турските села, така както и селата с християнско население, се отдавали на търг в качеството им на фиеф (феодално имение на изполица) (23) и се продавали ежегодно в месец март на този, който давал повече.
Владетелите на фиефи и тези, които чрез покупката придобивали мукатаа (вид феодални права, изполица), също имат право да взимат земеделски данък, т. е. десетина/десятък от селскостопанските продукти от земеделците-мюсулмани и осма част от раята. Продуктите, подлежащи на десетина/десятък, били зърно от всички видове, мед и сирене и др.
Аянът на окръга обикновено владел феодалните сборове, за които се коментира по-горе. Имайки възможността да ги взима с принуда и да продава продуктите от десетините/десятъка с печалба, той извличал големи изгоди от търговията с тях.
7) Тузлук. В всяко село, турско или християнско, имало началник, който се наричал субаши. В много окръзи той получавал една двадесета част от селскостопанските продукти, в други — се доволствал от това, което събирал от всеки селянин-собственик (чорбаджия) - половин кило пшеница и половин кило ечемик. Понякога се случвало, че владелецът на феодалните сборове бил в същото време и субаши на това място, тогава той взимал и десетина/десятък, и една двадесета част от селскостопанските продукти.
Доходи на християнското духовенство.
Християнското духовенство в Турция не получавало възнаграждение от правителството, живеело за сметка на християнското население. Повинността, която вярващите били задължени да заплащат от техния приход , не е точно определена и не е навсякъде еднаква, както на архиепископа (владиката, к.м.), към чиято епархия те се числяли, така и на свещенника.
Обикновено на свещенника плащат за сватбени и погребални обряди и освен това, той получава (24) в годината от всеки селянин-собственник два шиника зърно (4 шиника правят 1 кило; един шиник приблизително 13-15 кг, к.м.).
Архиепископът взима в своята епархия от всеки селянин-собственник всяка година 3 шиника зърно и по 12 пари. Освен това, всеки три години той обикаля своята епархия и събира по този случай повече или по-малко значителни парични суми.
Свещенниците са задължени да предават част от своите доходи на архиепископа, а архиепископът, от своя страна, изпраща доволно големи суми на патриарха [196] в Константинопол, в качеството на заплащане в проценти от дълговете, които са правили всички епархии.
Тези дългове били предизвикани от големите данъци, които Портата при извънредни обстоятелства облагала с няколко взимания своите християнски поданници.
Процентите от тези дългове се покривали от касата на Константинополския патриарх и всяка епархия е била задължена ежегодно да доставя своята част. Задълженията по тези дългове имат обръщение даже в търговията, тъй като те донасят 10% доход и само облигаците на епархите, разположени покрай границите на империята винаги губели част от своите ценности, вследствие на страха да не би евентуална война да прекрати изплащането на процентите.
Дългът на Адрианополска епархия е равен на 200 хил. пиастра.
Дългът на Анхиаловска епархия равен на 80 хил. пиастра.
Дългът на Месембрийска епархия — 75 хил. пиастра.
I. (25) Област, зависеща от Силистрийския пашалък.
1) Русокастровски окръг.
Недалеко от село Русокастро още се показват няколко развалини на стари основи, които според преданието са единствените следи от град Русокастро.
В неговите околности също се вижда недълбока пещера с широк вход, според преданието, служила за леговище на крилат дракон, убит от Св. Георги. Сега село Русокастро се състои само от 40 жалки български хижи и в последно време аянът на окръга живеел в село Агли.
В Русокастровски окръг са следните села, разположени част от тях в равнината, част в Балкана.
Селата в равнината са: Хастан, Хасбейли, Джумаликьой, Арпач, Караджилар, Карабунар, Руссокастро, Балабанлия, Келесчи, Хаджилар, Джеуарлия, Кападжикьой, Буюклия, Бенли, Сазликьой, Каратепе, Джанкардаш, Кайлия, Рум-Еникьой.
Селата в Балкана са: Карагач, Арнауткьой, Каратепе (половината принадлежат на Айтос), Коскьой, Чадерли (половината принадлежат на Айтос), Агди, Даутли, Купоран, Бараклия, Ураман, Бурунджук, Хейдеклер, Казалар, Челевикьой, Калхамач.
Голямата част от селата, които ние само сме изброили, нямат лозя, но почти всички произвеждат много зърно, преди войната всеки селянин засявал по 12, 15 и даже по 20 кила както ечемик, така и пшеница.
Прекрасните ливади в околностите на Русокастро принадлежат на турчина Исмаил-Ага, от които той окосява до 14 хил. пуда сено за година. Този турчин е богат собственик; той има два чифлика (ферма, отдавана под аренда), един в Русокастро, другия в Екизли (26), и преди войната той владял 1500 глави рогат добитък, 250 биволици и 7 хил. овце. Той засявал 450 кила зърно от различни сортове. Макар Исмаил-Ага да нямал юридически никаква власт в село Русокастро, той силно притеснявал жителите му, изисквайки от тях да му изпълняват многобройни работи и това се наблюдавало навсякъде, където съществували големи чифлици. Те узурпирали незаконно властта над съседните села и усилено ги експлоатирали. Работната сила била изобщо много евтина. Исмаил-Ага имал 40 работника, на които, освен храна, ежегодно им давал само 30 пиастра възнаграждение, по малко вълна и зърно.
В селата на този окръг преди имало много добитък, но по време на войната и даже до нея, т. е. в 1827, 1828 и 1829 г., жителите им били задължени да доставят продоволствие за турската армия, разположена в Дервиш-Джеване на Камчия, и тези им постоянни тежки задължения ги разорили напълно.
2) Карнобатски окръг.
Карнобатският окръг е един от най-плодородните и полезни за здравето. В града със същото име (Карнобат) сега живеят 820 турци, 940 българи и 194 евреи. Там се наброяват 11 фонтана(чешми, к.м.), 4 мечети и 493 къщи. В този окръг влизат следните села: [197] Кучук-кьой, Лалакьой, Комарево, Сеймен, Джердели, Кадикьой, Кайабаш, Куркудже, Скендерли, Ашмач, Добрал, Жекчерен, Балабанджа, Седова, Черкесли, Сунгурлар, Валденикьой, Туркбейкьой, Булгарбей-кьой, Турк-Терзкли, Синанжиклар, Алагдала, Докузук, Бакуржали, Сугурени-Махалеси, (27) Евренли, Кулаазли, Куруджалар, Агиркьой, Векилбарч, Антолкьой, Енджакьой, Казалиенимахале, Купекли, Бусилково, Кассунджа.
Аянът на Карнобатския окръг се намира постоянно в Черкесли.
Зърното, особено ечмика, се отплаща с печалба за положения труд на земеделеца. От едно хектар ечемик понякога събирали до 80 и имало селяни, които, владеейки три двойки волове, събирали 1200 и даже 2000 кила зърно.
Почти във всички села има лозя, но особенно в Черкесли, Сунгурларе, Валденикьой, Куруджаларе, Синанжикларе и Карнобат, които произвеждат много вино. Общата продукция в обикновена година може да достигне 30 хил. ведра.
Карнобатският окръг е под църковната юрисдикция на Анхиаловския архиепископ.
3) Сливенски окръг.
Селата, влизащи в състава на този окръг, част от тях са разположени в равнината, част в Балкана. Последните са с преобладаващо турско население, основно бедно и произвеждащо малко зърно. Тези, които са в равнината, имат повече развито селско стопанство. Те засяват ежегодно около 1000 кила, а 11-те големи чифлици сеят приблизително същото (сливенското кило е равно на 130 оки).
В равнината селата са: Черли, Турсунли, Аладагли, Гучпе, Артакларе, Демирджели, Черкесли, Чибукли, Кавакли, Калажаногон, Есирли, Глугник, Драгоданово, Трапоклово, Бургуджи.
Селата в Балкана са: Белия, Сарижяр, Юренджик, Чамдере, Йеникьой, Белетчешлези, Чишли, Бинкос, Карасарли, Малкоришли, Касамогу, Дир-мендере, Ситлерогон, Инжебалкан, Катуништа, (28) Мадверс, Градец, Башкьой, Ветсера, Нейково, Раково, Новосело.
Турското население на тези села се занимава с дърводобив в горите и прави дървени въглища, а по-голямата част от българите произвеждат груби сукна (шаек, к.м.).
Град Сливен, най-големият и най-добре устроен в цялата страна, се състои от 3439 къщи, 18 мечети, 3 църкви, 27 харчевена (хана, пътникоприемни домове, к.м. ) и 500 дюкяна. Там има 6 добри сгради, които леско може да бъдат преустрени в болници със 700 легла, и голям тухлен зърнен хамбар с обем до 20 хил. четвъртини зърно.
Християнското население на Сливен е 7027 човека от двата пола. В сегашно време турците наброяват 1000 човека, но преди войната в Сливен мюсулманите били 4084 жители. В самия град Сливен и в неговите околности има 55 водни мелници, от които15 могат да смелят 7 четвъртини, а останалите по 100—150 оки в денонощие. Голямата част от жителите на Сливен произвеждат оръжие(цеви за пушки, к.м.), сукно и дъби кожи.
В Сливен се изработват 300 хил. топа сукно, както аба, така и ямурлък. Топ аба има 8 аршина плат и се продава по цена от 5 до 15 пиастра, топ ямурлък има 10—12 аршина плат и се продава по цена 15—30 пиастра. Освен това, там изработват 10—12 хил. килима, наречени кебе.
Сливенские оръжейници ежегодно правят по 6—7 хил. оръжия (цеви за пушки, к.м.) за сметка на правителството, което отделяло по 7 оки желязо за всяко оръжие и плащало по 7 пиастра за работата.
(29) Сливен получава мед от Мала Азия, желязо от Самоков в Албания (в Рила, к.м.) и даже от Русия.
Друг предмет на производство е барутът за оръдията. В Сливен има пет мелници за барут и при наличие на голямо търсене там се произвеждали до 10 хил. оки оръдеен барут. Сяра и селитра купуват в Търново и в много села от планинския район.
Сливенското вино е великолепно, неговите лозя дават до 150 хил. ведра в година. [198]
Към това същото, почти всички села от този окръг имат лозя и данъкът, вземан от правителството от лозята, достигал само в този окръг 100 хил. пиастра.
В църковно отношение Сливенски окръг принадлежи към юрисдикцията на Адрианополския архиепископ, който ежегодно получавал 1000 пиастра от Сливен и преградието му Криточори (Критохори, Клуцохор, Кадакьой, к.м.), и всеки три години, обхождайки тези области, той взимал по 7 хил. пиастра от град Сливен и 5 хил. пиастра от преградието Криточори.
4) Ямболски окръг.
Ямболският окръг събира ежегодно средно до 60 хил. кила зърно от различни видове. На бреговете на Тунджа и Асмакдере има прекрасни ливади, където може да се накоси огромно количество сено. Само в град Ямбол и селата Странджа и Кишлакьой има големи лозя. Лозята само на град Ямбол дават по 30 хил. ведра вино в година.
Данъкът от лозя на града Ямбол, джемрук, се равнявал на 9000 пиастра, но в течение на годините правителството взимало по 30 пиастра от всяка кола с грозде, влизаща в града, и (30) данъкът можел да се увеличи до 100 хил. пиастра.
В град Ямбол на Тундж има две църкви, 13 мечети, 81 дюкяна, 7 пътникоприемни дворове (ханове), 12 фонтана, 14 пещи (фурни, к.м.) за изпичане на хляб, 1110 къщи, от които 254 напуснати, 12 водни мелници, способни в денонощно да мелят до 210 кила, голям зърнен хамбар, побиращ до 30 хил. четвъртини зърно, и просторни каменни конюшни, където някога са събирани мулетата на правителството. Сега населението на Ямбол достига само до 2627 човека от двата пола, от които— 1521 българи, 835 турци, 271 евреи.
Горите в тези места не са много много. Строителния дървен материал идва от село Бакаджик на 25 версти от тук, а дървата за огрев от селата Медери и Мансарли.
Ямболският окръг има следните села: Ибрахамкьой, Тауфган-Тепе, Агхатли, Йенимахале, Енлесскьой, Комрас, Кукурова, Енджексарли, Урумчифли, Кадикьой, Мудерис, Мансурли, Чинкоджа, Чаарган, Куванлик, Хассанчифлик, Евлиали, Асчлар, Ессетли, Баарганли, Каракайа, Тарашкьой, Арнауткьой, Тирнова, Балакли, Пашакьой, Сарай, Странжа, Сеймен, Кассапли, Терзели, Матей Кишлакьой, Кулатли, Азакьой, Мула.
Ямболският окръг е към епархията на Адрианополския архиепископ, той ежегодно е получавал по 300 пиастра от град Ямбол и отгоре на това на всеки три години още по 1000 пиастра.
5) Айтоски окръг.
Айтоският окръг бил почти напълно населен с турци. Голямата част от селата на окръга, които са расположени в Балкана, изкарвала малко зърно и, тъй като турската армия, както (31) и нашата, неведнъж е преминавала по тези места, те са пострадали силно, и много от тях били напълно унищожени. В град Айтос, по-рано един от най-красивите градове на страната, сега наброява само 237 къщи, 3 мечети и много фонтани(чешми, к.м.).
Големият брой болни, които имало в армията при нейното влизане в Айтос, се приписва на качеството на водата, обаче е невъможно да не призная, че водата в Айтоските фонтани (чешми, к.м.) е чиста и прекрасна, всички с изключение на силния фонтан (чешмата, к.м.), който се намира срещу голямата мечете, защото жителите на страната считат водата му за вредна. Трябва да се предполага, че една от причините за високата смъртност, която царяла там, се явявала на това, че голям брой от починалите и убитите били лошо погребани.
В Айтос има големи плодни градини и много лозя, даващи в обикновена година до 25 хил. ведра вино.
Айтоският окръг има следните села: Тупекли, Акрания, Кадикьой, Мала-Ченге, Апруния, Азапли, Хаскьой, Кучук-али, Рассово, Тастепе, Ставтошори, Сишлар, Санжиклар, Йени-Махале, Надир, Бижук-Ченге, Лопкена, Чалика-вали, Смелова, Каратепе и Чавдерли принадлежат част към Русокастро (от текста не е ясно от кои села част принадлежи на Русокастро, к.м.).
6) Хатунски окръг.
Името на Хатунския окръг се е запазило само в няколко села, които, бидейки отделени от Силистрийски и Черноменски [199] санджаци, били задължени да издържат пощенската станция в Таки. Град Хатуна повече не (32) съществува, но местнитее жители твърдят, че за местположението на този град показва голямото гробище, което ние видяхме в гората между Таки и Беймахале. Сега в Хатунският окръг са селата Таки, Такаркьой, Беймахале, Уранкьой, Баксехили, Боклудже и Курудере.
Всички тези села участват в издръжката на пощата в Таки, която благодарение на своето централно положение снабдява с коне пътешествениците и правителствените пратеници за направленията към Къркклисе, Адрианопол, Ямбол, Карнобат, Айтос, Бургас и Созопол. В Таки едновременно се намират 70, 80 и даже до 100 коня. Разходите по издържането на станцията са падали почти изключително на село Таки, което за извънредно оскъдно възнаграждение било задължено да й доставя сено и слама. Считат, че тези разходи би трябвало да се разделят на три части, от които две да се плащат от град Карнобат и една от село Таки.
Другите села на Хатунския окръг участвали с изплащането на сума от 1000 пиастра. Анхиало — 400, Месембрия — 100, Русокастро — 100, Новай — 100 и Мидия — 100 пиастра.
Съдържателите на станцията в Таки, обикновено турци, получавали до 20 хил. пиастра и повече от Карнобат и Таки. Но независимо от това всичко свършило с това, че се разорили.
Жителите на Таки плащали харач по примера на другата рая, но били освободени от десятък и всеки селянин-собственник давал само 3 кила пшеница и също толкова ечемик от своите добиви. Другите шест села, които били по-малко обложени с данаци, отколкото Таки, плащали своите (33) обичайни повинности на аяна в Къзълджик.
II. Област, зависеща от Черноменския или Адрианополския пашалък
Новайски окръг.
Новайският окръг е разположен между Сливенски, Ямболски и Йенисаарайски окръзи, и в него няма районен център, носещ името Новай. Той се състои от тридесет села, по-голямата част населени с българи.
Доколкото земята там била много плодородна и давала много зърно, всички жители се занимавали със селско стопанство. В този окръг има също прекрасни ливади и преди войната имало много големи стада.
Новайският окръг има следните села: Митчикарево, Карасанли, Гулонсишоглу, Чокоба, Хамдзорени, Гулуманогон, Имирли, Пандакли, Карапча, Акбунар, Гвечемли, Чумлекьой, Бурджик, Мусонконджели, Курмжи, Бузаджи, Купекли, Кирменли, Джердеме, Кулсарли, Джюбел, Каракурт, Кужунбунар, Юрчи, Чаталли, Дидекьой, Караджарнуратли, Струпец, Ханово, Казанчикли. Мястото на пребиваване на аяна на Новайски окръг е Буеджик(Бояджик, к.м.).
Йенисаарайски окръг.
Йенисаарайската долина е най-плодородната, и селското стопанство е главното занимание на нейните жители. Селянин, имащ два впряга волове, засява около 20 кила пшеница и също толкова ечемик и събира, в зависимост от това, дали е добра или лоша годината по 100, 150 и 200 кила пшеница и съответно още повече ечемик. Селата, които са разположени в планините, произвеждат само по малко зърно. Земеделецът едва събира количество, достатъчно за живота на семейството му, за това тези жители се занимават с дърводобив, добив на дървени въглища, правят бъчви и волски коли и каруци.
(34) Йенисаарайската долина дава в изобилие сено, всички ливади там принадлежат на турците. Гроздето расте почти навсякъде , но най-големите лозя са в селата, разположени в подножието на планината. От 1600 фута лозя правителството взимало 16 пиастра, и този данък достигал 30 хил. пиастра. Десятъкът от овцете в Йенисаарайски окръг бил 8000 глави за година, което се равнява на 80 000 овце. Там имало също много рогат добитък, [200] и този отрасъл, скотовъдството, тук пострадал много по-малко , отколкото в областите на брега на Черно море.
Йенисаарайският окръг има следните села: Села, които са разположени в равнината: Джиново, Мирембей-чифлик, Юрен, Кадагхла, Каймакли, Кортен, Авлижани, Босач, Кеспетли, Смарли, Майнасли, Чурлак-Магалесси, Инжакьой, Гюнели, Богдан-Магалесси, Бесчепе, Кеселер-Магали, Акбунар, Субашкьой, Юрчи, Ески-Юрдуванли, Юрдуванли-чифлик, Юрлемиш, Куруджи, Текемагалесси, Умарчу, Богали, Атлооглу, Женжели, Яйякьой, Налбантлар, Енипасли, Кадикьой.
Села, които са разположени в планинаната: Юруклер, Алобас, Чераджи, Черсова, Джумали, Уресари, Заполния, Твардица, Кузас-Мади, Кунари, Хаинкьой, Кара-кайя, Есшекчи, Балабанджи, Чанакчи, Атлар, Лидже, Кривакруша.
В град Йенисаара се наброяват 200 къщи, две мечети и много фонтани (чешми, к.м.), които в изобилие снабдяват града с хубава вода. Тази вода даже е образувала няколко блата в града, които лятото правят климата по-малко здравословен (35), отколкото в останалата част на Румелия. Населението на Йенисаара достига 508 човека от двата пола, от които30 турци и останалите българи. Зедно с това по време на войната 127 турски семейства са емигрирали. Йенисаарайският окръг е под църковната юрисдикция на Търновския архиепископ, който взима всяка година по 21 пари и на всеки три години отгоре на това още по 7 пиастра от всяко семейство.
Къзълджикски окръг.
Къзълджикският окръг е разположен между Ямболски, Новайски и Адрианополски окръзи и е от следните села: Къзълджик, Арапли, Евренли, Гуджелер, Енибегли, Мурасатли, Бейкьой, Кулкьой, Салманларе, Енжикли, Упчели, Туркме, Саранли, Утминли, Жидекли, Хассанбейли, Иссебегли, Акбунар, Иметли, Инанли.
Мястото на пребиваване на аяна на окръга е Хассанбейли.
Всички села сеят много зърно и [имат] прекрасни ливади. В долината на Тунджа условията също са благоприятни за скотовъдство. Изброените по-горе села произвеждали средно в година до 20 хил. кила ечемик, също и пшеница. Само в Къзълджик, Арапли, Енибегли и Хассанбейли има лозя, но те още нямат голямо значение, и данъкът от тях във всяко от селата не превишавал приблизително 200 пиастра.
Що се отнася до добитъка, то в Къзълджикският окръг имало 10 хил. овце и много рогат добитък, от който сега е останал само една четвърта част.
Теклифът, ежегодно взиман от аяна, достигал 30 хил. пиастра. Всяко село от този окръг, който принадлежи също на Адрианополската епархия, ежегодно плащало на архиепископа по 80, и отгоре на това (36) един път на три години по 500 пиастра.
Адрианополски окръг.
Само много малка част от този окръг, как вече бе обяснено по-горе, сега е заета от нашите войски. Този окръг включва 200 гръцки ( между тях е имало и български, като село например Търново (сега Байрамлъ) на 15-тина км сев.изт. от Узункюпрю на р. Ергене и до ж.п.линията Одрин - Цариград и още много много други, явно кап. Дюгамел не е бил подобаващо запознат с географията специално на този окръг, к.м.) и приблизително 350 турски села. На север той се простира до селата Енеджи, Папазкьой, Бойалик, Канара и Бужук-алмали, включително тези села, а от трите други страни граничи с окръзите Кърклисийки, Хавсашки, Димотишки и Мустафапашийски. Цялата тази местност е плодородна и произвежда много зърно и вино. Всички подробности, отнасящи се за населението, търговията и адрианополските фабрики, така също, както и данаците, които плаща този град, се намират в статистическото описание на полковник Енеголм (Записки о городах забалканских, занятых россiйскими войсками въ достопамятную кампанiю 1829 года, к.м.).
III. Област, подчинена на юрисдикцията на Самоковския назир(интендант, комисар, к.м.)
[1] Месембрийски окръг.
Месембрийският окръг се простира само до Камчия, но юрисдикцията на Месембрийския архиепископ се простира много по-надалече. Провадия, Девня, Жебеджи(неизвестно, к.м.), (Хаджиоглу, к.м.)Пазарджик и много села в околностите на Шумен принадлежат към неговата епархия. В този окръг, почти изцяло разположен в планина, селското стопанство е слаборазвито, и селяните засяват по 2, 3 или най-много 5 четвъртини на година. Планините са покритии прекрасни [201] гори, жителите се занимават с дърводобив, производство на дървени въглища, бичене на дъски.
Обаче цялата работа се извършва ръчно, и в страната няма гатери и банцизи за ускоряване на работата.
Град Месембрия има 327 къщи, и неговото население (37) наброява 1620 човека от двата пола, от които1560 — гърци и 60 турци. Макар в града да има много кладенци, водата там е слабо солена и я използват само за водопой на добитъка. Питева вода има само в два кладенеца, разположени на две версти от града. Тези кладенци са много обилни. Що се касае за дървата за горене, то те може да се намерят само на 12—15 версти от града. Голямата част от жителите на Месембрия се занимават с мореходство; те строят кораби, практикуват каботаж и служат като моряци на търговските кораби. Риболовът в тези краища е незначителен.
В Месембрия има много лозя, ежегодно даващи по 18—20 хил. ведра вино. Теклифът, взиман от Месембрийски окръг за година, достигал 100 хил. пиастра. Освен това, окръгът е плащал 7500 пиастра на град Самоков – за леенето на гюлета и други работи на фабриките за сметка на повинността, наложена на жителите на Самоков.
[2] Анхиаловски окръг.
Анхиаловският окръг обхваща цялото крайбрежие на Черно море, от Месембрия до С.-Стефано. Той включва градовете, Бургас, Созопол, Василико и Агатопол и селата Татаркьой, Атяазли, Кърк-Чалли, Алажиньи, Караугрен, Алмали-Като, Мадлесс, Алмалиано, Чишмали, Каяали, Буюукли, Тараскьой, Кулаузли, Тергмен, Османкьой, Дургенкио, Бачели, Кумарово, Тиоклудша, Бургуджи, Омани, Важакьой, Атанас-кьой, Монгрецо, Черлаик, Сливово, (38) Кърк-Чалли, Ашлатли, Бродиво, Кости, Ургари, Мурцева, Граматико, Визица, Заборна, Калова, Гиок-Тепе, Кунак, Урумкьой, Кърхармани, Джемари, Дуржерли, Чингане, Галаджаки, Ресви, Петрино, Горозлар, Маглесшко, Текендже и Кучук Алмали.
Мястото на пребиваване на аяна на окръга е Анхиало, в другите градове били повече от по-низшите началници, от които всеки управлявал определен район. Анхиаловският окръг не навсякъде е еднакво плодороден. В околностите на Бургас и Анхиало се произвежда много зърно, като планинската местност, просираща се успоредно на Черно море от Созопол до Агатопол, не е така благоприятна за селското стопанство. Но затова пък планините осигурявали прехрана на големи стада, които са почти изцяло изтребени от войната. Най-общо, може да се каже, че нито една част от Румелия не е пострадала от войната така, както районът, разположен на 25—30 версти около Созопол. Това може да се обясни с продължителното пребиваване там на турския корпус, който наблюдавал Созопол по време на окупацията му от нашите войски.
В Анхиало има 441 къщи, една голяма къща, служеща за жилище на аяна, много складове, девет енорийски църкви, мечет, два фонтана (чешми, к.м.), в които водата идва от планината по подземни тръби, и много кладенци, от които само в два водата е пригодна за пиене. Населението на Анхиало достига 2872 човека, от които 64 — турци. 93 турски семейства са напуснали града от началото на войната. Анхиало произвежда (за година) повече от 50 хил. ведра вино, което се продават както в града, така (39) и в околностите, като в същото време ракията се доставя даже в Филиппопол (Пловдив, к.м.) и Галац. Добивът на сол от солените езера, опасващи Анхиало, се явява главното перо от дохода на жителите. Когато лятото не е дъждовно, там се добиват по 150—200 хил. кила сол: правителството взима 4/5 от всичкото количество, а 1/5 остава за жителите, за да се възмезди труда им. Именно отчитайки този доход, аянът взима от град Анхиало за общинските разходи само 1200 пиастра в мирно време и 3500 по време на войни. Всички жители на Анхиало са мореплаватели.
В Бургас сега има 277 къщи, 2 мечети и много складове. Почти всяка къща има свой кладенец, но водата там е слабо солена и добрата вода точат от чешмата на село Атанас-кьой, на три версти от града. Дърва за горене се намират на седем версти от града. Населението му сега достига 516 човека от двата пола. В Бургас винаги се е въртяла някаква търговия, доколкото заливът Форос е най-добрата котвена стоянка в тези места. Въпреки всичко Бургаския [202] залив не е предпочитан пред залива на Ченгане-ескелеси; тамошната котвена стоянка е повече надеждна за корабите.
Созопол има 315 къщи, и неговото население е 1354 човека. Този град има най-удобния порт на цялото западно крайбрежие на Черно море; най- големите кораби намират там сигурно и удобно убежище. Всички жители на Созопол са моряци.
Във Василико има 434 къщи, (40) неговото население е от 1764 човека от двата пола. Има 5 кладенци, но само един е със съвершенно добра вода, за пиене използват също водата от река Василико-дере. Горите, даващи дърва за горене, се намират на разстояние три версти от града.
Във Василико има 12 вятърни мелници, от които всяка може да смеле при добър вятър 50 кила зърно в денонощие. Жителите на Василико се ползват с репутацията на много добри моряци. Там има 12 големи кораби с товароподемност до 7000 кила зърно и 30 кораба, от които най- малките имат възможност да натоварят по 20 четвъртини. Своите кораби те сами си строят.
На крайбрежието от Созопол до Агатопол се лови много риба, а в околностите на Василико този отрасъл на промишлеността е разпространен в шест различни пункта. В успешни години се улавяли до 2 млн. риби (става дума за рибата паламуд, к.м.), което давало на жителите на Василико доходът, по най-ниската й цена, да достига 10 хил. пиастра. Турският началник на Василико взимал десятък от продуктите на риболова. Много ферми, собственост на жители на Василико, са засявали до 500 кила зърно за година, и лозята, разположени близо до града, давали приблизително 6000 ведра вино. Данъкът (теклиф), плащан от град Василико, бил 22—25 хил. пиастра в мирно време и 50—60 хил. във военно.
Василико и 15 други села от Анхиаловски окръг образували отделен район под името Хассекия, който от отдавнашни времена бил освободен от плащане на десятък и плащал само по 2 пиастра за всяка двойка волове.
(41) По-малко притеснявани, отколкото другите, селата от Хасекийски окръг били в числото на най-богатите, особенно по отношение на добитъка. Сега някои от тях частично пустеят, и жителите им, които още са останали там, живеят в нищета. Василико води доволно голяма търговия с дървен материал, и тази търговия би придобила още по-голямо значение, ако одеските спекуланти бяха пътували до Василико за тези необходими стоки, напълно отсътстващи в Южна Русия.
В Агатопол има 304 къщи, много кладеци и един фонтан(чешма, к.м.) на брега на морето. Но по време на лятната жега всички тези кладенци, с изключени на един , пресъхват. Около града се намират 5 вятърни мелници, от които всяка може да смеле по 4 четвъртина зърно в денонощие. Горите, даващи отопление, се намират на 7 или 8 версти от града. Агатопол, който така както Василико и Созопол, е населен изключително с гърци и броят им достига 1136 човека от двата пола.
Това, което бе казано за риболова във Василико, се отнася същото и за Агатопол. Лозята дават примерно 7000 ведра (вино) в година. Всичките му жители са моряци.
Агатопол е участвал в общинските разходи на Анхиаловския окръг в размер на три четвъртини от това, което е плащал Василико, и бил задължен свърх това да плаща 6000 пиастра на Бостанджи-пашата в Константинопол. Такива странни повинности и немотивирани от никакви местни условия се взимат от много места в Турция. Когато ни (42) се случваше да пожелаем да си изясним причината за тяхото появяване, вместо отговор ни отговаряха, че така се е правило още в незапомнени времена.
[3] Мидийски окръг.
Само много малка част на този окръг сега е заета от нашите войски. Най- общо тази местност, пресечена от планини, произвежда малко зърно, едва само четвъртина, и още по-малко сено. Целият помиинък на жителите се състои от дърводобив и направа на дървени въглища, които извозват в С. Стефано и Инеада, откъдето по море го изпращат в Константинопол.
Този окръг се състои от селата: С. Стефано, Плаца, Мисдгора, Ручдоссо, Корсоколиубе, Ургасс, Чулия, Иниада, Стоилор, Гергопол, Еникьой, Галаджио, селището Самоков и много други. [203] Окръзите Бунархисарски и Кърклисийки се намират почти напълно зад нашата демаркациона линия. Само Търново и Ковчат принадлежат към Бунархисарския окръг, Ерекли, Алмаджик, Девлетагач, Коива, Бут-гарчик и Дерекьой са от Кърклиийски окръг.
Заключение.
Страната, която ние само сме описали, макар и богата на различни селскостопански продукти, както ние ги видяхме, се явява не по-малко така изостанала по отношение на търговските предприятия, капиталите там са толкова малко, търговията толкова нищожна, че никъде не може да се намери повече или по-малко значителни запаси зърно в едно място.
Това обяснява трудностите на създаване в страната на големи складове. Ако армията се разсредоточи на големи стоянки, (43) войските биха могли да си намерят някакви запаси в страната, но когато военните операции изискват движение и съсредоточаване на сили, веднага ще се усети остра липса на развита търговия, което ние само сме посочили. За създаване на неголям склад, е нужно да се закупят припаси в 50 различни пунктове и те да се извозват от също толкова направления, че във всички случаи ще изисква повече време, отколкото командването на армията има в свое разпореждане.
Капитан Дюгамел
31 март 1830 г.
________________________________________
Коментари
4. Следовало: гюмрук.— С. Н.
5. Следовало: юшур.— С. Н.
Текст воспроизведен по изданию: Описание экономического состояния юго-восточной части Болгарии в 30-х годах XIX в. // Славянское Возрождение. М. 1966
© текст - Никитин С. А. 1966
Please wait...
© 2009-2011
Още нещо от преводача
на 23 август 2011