gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си. "
Васил Левски

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Римска история - Никифор Григора

Исторически Извори

(9 Гласа)

РИМСКА ИСТОРИЯ - НИКИФОР ГРИГОРА

Исторически извори

Никифор Григора (ок. 1295—1360) е византийски историк и богослов, бил е в обкръжението на император Андроник ІІ, библиотекар и архивар в канцеларията на последния. Като богослов Григора е опонент на Григорий Палама, има съчинение за теологичните си диспути с него.

Римска история” в 37 книги, е основното произведение на Никифор Григора. В нея описва събитията между 1204 и 1359 години. 
Григора е автор и на коментари към Одисей, както и на много други разножанрови съчинения, сред които и философското „Флорентинецът или за мъдростта”. Занимавал се е и с астрология, работил е върху календара.

Единадесет книги от общо 37 на „Римска история” на Никифор Григора, са преведени на руски през 1862 г. (под надслов т. 1) от П. Шалфеев. Разказаните събития обхващат периода от 1204 до 1341.

Тук представяме два откъса от кн.2,2 и кн.2,4 на „Римска история”, които ни дават сведения за българите при р. Волга, за създаването на Дунавска България, за произхода на българите и за широката употреба сред византийските историци на топоса „скити”, обхващаш имената на много народи. Представата на Григора през ХІV в. за скитите е почти равнозначна на едно разбиране за всички варвари на север от Истър (Дунав). Според Григора, още Омир ги бил наричал „кимерийци”. 

Никифор Григора - РИМСКА ИСТОРИЯ (кн.2,2)

А как това място е получило името си България, ще ви разкажа. На север зад Истър (р. Дунав, к.м.) има земя, по която тече немалка река; местните я наричат Булга; от нея са получилите името си самите българи, които по произхода си не са други, а скити. Когато зловредното иконоборство тревожило православните, българите се вдигнали оттам с децата и жените си, и в безчислено множество се прехвърлили през Истър. Преминавайки през двете Мизии разположени по Истър и ограбвайки ги напълно, което останало като някаква поговорка, като от скакалци, или като от мълния, те завзели Македония, с прилежащата зад нея Илирия, доволни от тези удобства, които  намерили там. Столица в бъдеще им станал този град (Солун, Охрид, а има и други версии к.м.), който Юстиниан удостоил с честта на архиепископия и й дал име, както казахме, Първа Юстиниана. После по името на народа, заселил се там, тази страна била преименувана в България, а първа Юстиниана призната за митрополия на България. По-късно цар Василий Българоубиец, след много битки, в края на краищата ги съкрушил и поробил; а тези, които обитавали по-нагоре, се изселили в долна Мизия към Истър; независимо от разпоредбите, името, като някакъв паметник от тях, останало за архиепископията."

РИМСКА ИСТОРИЯ (кн.2,4)

Тук, както ми се струва, не е неуместно да разкажа за скитите, правещи в онези времена набези по Азия и Европа. По-нататък ще ни се наложи често да се обръщаме към оповестеното за тях. Затова трябва, по възможност, накратко да представим това, което се отнася до тях, и, за да бъде по-ясно то, тъй като ще се наложи да се говори и след това, трябва да направя предварителни бележки; иначе, предавайки на другите това, което само ние знаем, а те не знаят, и въобразявайки си, че им е известно, ние можем да ги поставим в такова положения, че те да имат грешни догадки, прибягвайки от едно известие към друго, подобно на кучета-гончета, които, преследвайки зайците, са длъжни постоянно да “подушват” ту тази, ту друга следа. 

Скитите са извънредно многолюден народ, разположен северно повече от всички други народи, ако не до самия северен полюс, то поне до самите най-северни обитатели, както ни го предават древните историци и доколкото и ние сами го знаем, от многолетната си опитност. Омир ги наричал галактофаги (хранещи се с мляко - к.м.), невъоръжени и най-държащите на истината от хората. Те нямали грижи за готвенето, те не познавали подредбата на масата за хранене. Отглеждането на зеленчуци и зърно, и в съня си не са си го представяли. За храна ползвали растения, които са саморасли по земята, а също кръв и месо от ездитните и други животни. Ако им се случело да хванат някакъв звяр или птица, това им ставало храна. Облеклото им било от животинска кожа, без всякаква човешка намеса. Среброто, златото, перлите и белоснежният пароски мрамор за тях нямали стойност, все едно са отпадъци. При тях нямало празнични игри, нито зрелища, разпалващи честолюбивата страст, нито съвещания за осигуряване на корабите, за избор на началник на флота, за поземлената собственост, но пък имало пълен мир и наистина безметежен живот. Подобно на треската, която се  развива  в човешкото тяло и се подържа от соковете му, свирепствайки докато продължава притокът им, но когато настъпи продължителна диета и вътрешно приемане на лекарства, изтощаващи тялото и унищожаващи всички сокове,  треската незабавно се прекратява и болестта си заминава; така и при тези хора, при отсъствие на предпоставките, от които възникват спорове и разпри или се предприемат зли замисли и кървави дела, не възниквали при тях потребности нито от съдилища, нито от съвети, нито от позовавания на закони, нито от увлекателните речи, нито от витиеватост на езика или от хитросплетените доводи. Вместо това, тях ги управлявала природна правдивост и безукорната самозаконност. Затова и Омир ги нарекъл най-правдивите от хората. Древните мъдреци предават различно името им. Омир ги нарича кимерийци, а Херодот, описващ персийските войни - с общото име скити. Плутарх от Херонея - кимври и тевтони, но неубедително, сякаш се съмнява в себе си. Самите те произнасяли името си всеки на собствения си език. Онези, които ги наричали с дадените им от гърците имена, също ги именували различно, но съобразно това какви територии обитавали едни или други от тях, разляли се, подобно на прилив, по нашите земи. Както Бог има страшни знамения за хората: на небето мълнии, гръмотевици и порои,  а на земята земетръси и свлачища, или във въздуха тифони (по елинската митология – олицетворяващи бурята, к.м.) и вихри; така преживяват от Него на север и тези страшилища, за да ги изпраща на когото е нужно, вместо бичувания и бедствия от друг род. Някои от тях много пъти, отскубвайки се оттам, са опустошавали много страни и на много народи са налагали робско иго. Тяхното прииждане наподобявало на това, като че ли част от огромното море хлътва в някаква падина; разбира се, че то би потопило или помело всичко, което срещне по пътя си. Излизайки от местата си голи и без нищо, те след това променяли начина си на живот и усвоявали нравите на жителите на онези места, в които се заселвали. Както реките, идвайки от високите планини и вливащи се в морето, не изведнъж и не при самия морски бряг престават да бъдат годни за пиене и стават солени, но навътре в морето текат в собствено течение, и след това се осоляват, отстъпвайки на силата на по-голямото количество морска вода; така и скитите, докато са обитавали по-близо до предишната Скития, от която те първоначално са излезли, са запазвали предишното си име, каквото е било: сами се наричали скити, а земята, която ги изхранвала - Скития. Това са тези, които са обитавали земята около изворите на Танаис (р. Дон - к.м.) и по бреговете й. След това, излезли оттам, те нахлули в Европа и се разположили по западните брегове на голямата Меотида. Много векове след това пък други, изтичащи като от огромен извор от първа Скития, се разделили на две части: едната, се насочила към азиатските савромати, простиращи се и принадлежащи  докъм самото Каспийско море и забравяйки родово си име, започнали там да се наричат савромати, масагети, меланхлени и амазони. Те са заели всички тези имена от поробените от тях племена, а заедно с имената и нравите, врязали се в тях с дълбоки неизгладими черти. Другите се насочили към Европа и се понесли по цялата приморска земя, принадлежаща на савроматите и германците, както са започнали да наричат самите себе си. Впоследствие, насочили се към Келтия и като я превзели, започнали да се наричат келти и галати. Аз ще премина с мълчание за тези, които много по-късно преминали през Алпите и с десетки хиляди множества се разпиляли по Италия; разбира се, при консулите Гай Марий и Квинт Лутаций Катул (102 г.пр.н.е., к.м.), кимврите и тевтоните, заедно с жените и децата им почти били изтребени от римските войски. Още повече, когато често си проправяли път към Ливия, нападали и западните иберийци и се разпростирали и зад херкулесовите стълбове. Когото нападали, в голяма степен преодолявали всички, като ставали господари на чуждите страни. А тяхното отечество, Скития, едва ли някога някой го е поробвал. Причината за това е тази, че от древни времена водят прост и въздържан живот; хляб не ядат, вино не пият; а по тази причина не обработват земята на страната, грозде никога не са отглеждали, за други продукти от земята, с каквито се препитават обитателите на другите части на вселената, не се грижат. Това, което е привично, приятно и съвсем непротивно за скитите, за неприятелите им е непоносимо; поради това, че те държат при себе си много повече обозен и впрегатен добитък, отколкото войнско снаряжение и когато се разполагат на лагер, се нуждаят от голямо и разнообразено продоволствие, за да имат в достатъчно количество от необходимото, както за самите тях, така и за тези животни. Скитите постоянно водели лесен и прост начин на живот, леко правели военните преходи и, подобно на птици, нерядко се пренасяли толкова за един ден по земята, колкото за другите са били необходими три дни; преди да се разнесе мълвата, те вече превземали една след друга страните, понеже не носели нищо излишно и не се затруднявали. Между другото, те имали при себе си всичко, което им осигурявало лекотата при победите; неизброимото  множество, лекотата и бързината в придвижването, и което е още по-важно, безпощадната строгост към самите себе си и в битките техният устрем към неприятеля, напомняли на този, който е характерен за дивите зверове…

Превод: Веселин Тракийски
Виж още на Руски: www.gumer.info

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (3)

Следете за нови коментари с RSS
0
Да благодарим на г-н Тракийски
Написа Милчев
на 10 юли 2013
Оцени коментара:
Да благодарим на г-н Тракийски, тъй като за нас е важно, както сведението за българите на Аспарух, така и общата информация на Григора за скитите...Вече започнаха въпроси във ФБ

Hristova Eli
"Kогато зловредното иконоборство тревожило православните, българите се вдигнали оттам с децата и жените си, и в безчислено множество се прехвърлили през Истър. " - tova ne e li po-kasen perod stoto uchim,che Bulgarite idvat 680 god?

17:03
Kiril Milchev
историка няма за цел да даде точно датата на създаване на омразната на византийците Дунавска България, ориентира е приблизителин, все пак
0
...
Написа Милчев
на 10 юли 2013
Оцени коментара:
Hristova Eli Koja v tozi sluchaj e rekata Bulga i koi pravoslavni sa bili raztrevozheni ?
преди 22 минути · Харесвам

Kiril Milchev р. Волга...е Булга...Първият период на иконоборството е от 725. В 726 г. император Лъв III забранява иконопочитанието.
0
Да добавя и аз :)
Написа Светлозар Стоянов
на 20 декември 2016
Оцени коментара:
Защото Симеон, вождът на скитския народ, който сме свикнали обикновено да наричаме българи, нарушил договора с ромеите, тръгнал по цялата суша, сякаш се въоръжил с нашите грехове като с непобедима десница.

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy