Още веднъж за Джагфар Tарих-и
Написано от Кирил Милчев 09 Март 2011
(8 Гласа)
Автор: Кирил Милчев
Предвид на факта, че значителен брой любители на българското ранно минало проявяват интерес към средновековния волжко-българския свод от летописи „Джагфар тарих-и”, реших да споделя някои свои мисли, които надявам се да бъдат от полза на бъдещите интерпретатори на тези текстове.
Каква е спецификата на средновековната волжко-българска историческа литература?
През 922 г. волжките българи, начело с техният балтавар (васал на Хазария) Алмъс, приемат официално исляма, след нарочно посолство на Арабския халифат до гр. Болгар на реките Волга и Кама, в което участва и Ахмед ибн Фадлан. Последният е автор на т.нар. „Записки от Болгар”, които стават много популярни сред средновековните арабоезични историци и географи.
Волжко-българската средновековна историческа литература следва като стил и жанр арабоезичната. На арабски език пишат не само араби, но иранци, хорезмийци и т.н.
И така, първото условие за да разберем съдържанието на такъв летопис от ХІІІ в. като „Барадж тарих”, най-старата част от свода „Джагфар тарих-и”, е да знаем в какво точно се състои „стилът и жанра” на арабоезичната средновековна историческа литература.
За целта ще посочим някои характеристики на последната, дадени от такъв забележителен ориенталист като В.В.Бартолд (1869-1930):
- сведенията са заемани по книжен път
- Това означава, че всеки следващ автор компилира от предишните, при това често без да се посочва откъде и от кой заема. В резултат, при някои от компилаторите можем да открием по-добре съхранен зает текст, отколкото при запазените преписи от оригинала.
- хронологична неяснота и неопределеност Арабоезичните историци и географи определено пишат „по теми”, т.е. да си представим, че един автор от ХІІ в., наред с останалите теми, пише и за българите. В тази тема той преписва и компилира по книжен път почти всичко, което е открил за българите в предишните автори. Но в така съставеният „пасаж за българите”, отсъства хронология. Авторът просто събира механично всичко, което може да открие за българите, но няма западният хронологичен усет. Ако съберем всичко писано за българите от арабоезичните автори, ще получим нещо като свод за българите, т.е. много сведения, но само за някои от тях можем да уточним за коя епоха са, т.е. тепърва предстои дълъг и сложен съпоставителен анализ. Голяма грешка е, ако един автор е от Х в., да се смята, че казаното от него (включ. и за българите) се отнася за Х в.Тук нямаме за цел всички особености на средновековната арабоезична литература, затова ще посочим само още една:
- компилативно редактиране
Западните автори (Приск, Прокопий...) много често, когато пишат за персите до VІІ в., ги наричат „мидяни” и „парти”. Причината за този странен метод е просто „териториална”: персите са обитавали същите земи, където по-рано са били мидяни и парти. По същият начин историци като Дексипт, Евнапий, Филострогий и т.н. наричат готите „скити”, просто защото са обитавали на територията на топонима Скития.
Така ние, ако четем за събития по едно и също време при различни автори, от които едни пишат за остроготи, други за греутунги, трети за скити, трябва да сме наясно, че под различните етикони се крие един и същ етнос. Това важи и за многото имена, повечето външни етноними, под които се крие феномена на българския етнос...
Арабоезичният автор от Х в. ат-Табари дава две успоредни версии за ефталит, покорители на Согд и Тохаристан в началото на VІ в., като в едната ги нарича „тюрки”. Учените отдавна са верифицирали, че тук употребата на „тюрки”, които в средата на VІ в. превземат ефталитските земи в Согд, е неправомерна. И независимо, че автори като Бел`ами, Динавери и т.н., писали след ат-Табари, продължават да употребяват „тюрки”, съпоставителният анализ отдавна е показал, че ефталит не са част от тюркската история. Просто тюрките през средата на VІ в. се настаняват на същите територии, където са били ефталит преди това.
Тези, упоменати от нас три особености на арабоезичната средновековна история, трябва да се имат предвид, когато разглеждаме средновековната волжко-българска историческа литература, която следва същите жанрови особености.
Това показва колко е опасно примитивното буквално интерпретиране на волжко-българския свод и как всяко едно сведение там, трябва да се подлага на сериозен съпоставителен анализ.
За съжаление все още „Джагфар тарих-и” не се възприема като извор на сведения, но за да бъде такъв, е необходимо задълбочено изследване на всяко едно изречение в свода.
Моят интерес е към компилативният летопис от ХІІІ в. „Барадж тарих”, преписван за последно явно през ХVІІ в. Не трябва да забравяме, че всеки един от многото преписи до ХVІІ в., в духа на вече упоменатите жанрови особености, е бил своеобразна редакция.
Това усложнява интерпретацията. Трябва от много уранова руда, с умението на мадам Кюри, да се получи минимален, но истински радий. Не е никак лесно, още повече, че сериозните и подготвени историци странят от тази дейност, имайки предвид, че волжко-българският свод е рускоезичен препис от началото на ХХ в., на когото липсват оригиналите.
Какви са общите впечатления от летописа „Барадж тарих”?
Произходът на българите се свързва с прародител Боян, като земите откъдето идва на Кавказ, са около южното Прикаспие, където е Амул.
Летописът извежда началото на хоните от син на Боян!
Упоменаването на европейските хуни като „хони” е важно, понеже грузинските и арменските късно-антични извори също ги наричат „хони”.
Древен етноним „Бийан” по местата, откъдето в летописа произхожда патронима на българите Боян, е самонаименованието на Урарту до VІ в. пр.н.е.
В грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай” („Покръстването на Грузия”) се съобщава, че хони и бундурк ( = пост-урартци) живеели заедно на юг от Кавказ през ІV в. пр.н.е., когато Ал. Македонски посещава тези места. Очевидно е, че под името „хони”, което в урартурския речник значи и „поданици” (хини), трябва към VІ – ІV в. пр.н.е. да разбираме кимерийците, както става ясно и от грузинския летопис.
Какво казва „Барадж тарих” за кимерийците?
Текстът твърди, че кимерийците са клон на синдите. Това сведение е уникално и се потвърждава от археологията (вж. Артамонов), според която синдо-меотите около Азовско море са родствени на кимерийците.
За щастие през V в. пр.н.е. Херодот също упомена „синди” около Азовско море.
Името им е засвидетелствувано пр.н.е. и от ономостиката, в Синдика до Боспорското царство.
„Барадж тарих” твърди, че българите произхождат от племената „синд и имен”.
„Синд” са синдо-меотите, наричани по-късно от гръцките автори „савромати”, а от латинските – „сармати”. Древният топоним „Скития” (от Дунав до Дон) постепенно приема името „Сарматия” (от Карпатите, където е извора на Висла до Кавказ).
„Имен” (меон, мене) е месопотамски термин и означава „земя, владение”, произходът му на север от Кавказ се дължи на кимерийците, които в периода ІХ-VІ в. пр.н.е. имат малоазийска държава „Гамирая” (асирийски клинописи), която е била на територията на по-късния топоним Кападокия, а на север до Черно море е включвала гр. Синоп, според Херодот.
„Барадж тарих” познава два вида тюрки.
Едните нарича „китайски тюрки” (така ги нарича и Фирдоуси в „Шах наме”) и под тях разбира каганатските тюрки. Другите нарича „хазарски тюрки”, визирайки тюрките в полиетничната държава Хазария.
Никъде „Барадж тарих” не извежда произхода на българите от тюрките.
Забележка: Всички опити „хоните на Боян” да бъдат интегрирани с хсионг-ну от Китай, са плод на модерни дописвания в „Барадж тарих”, правени при това доста нескопосано.
Такива са: заетото от Приск и Йордан име на хунския владетел от ІV в. от н.е., който под формата „Булюмар” в „Барадж тарих” е изкаран, че идва от Седморечието (Средна Азия), при условие, че е всеизвестно, че хсионг-ну изчезват още през І в. от н.е. и няма как Булюмар, т.е. Баламер от ІV в. от н.е., да е довел оттам хсионг-ну.
Летописът е станал жертва на груба фалшификация от човек, който явно е вярвал на руската теория от 1900 г., че европейските хуни са същите като средно-азиатските хсионг-ну и не е повярвал на автентичният текст, че хоните произхождат от син на Боян...
Още един пример за редакция, правена може би до ХVІІ в.
Очевидно в оригинала на „Барадж тарих” е присъствало доста важното сведение, че савирите (за които знаем и от Приск), след атаката си в Предкавказието откъм север на Каспийско море, по времето на Ирник (Бел-Кермек), са станали много скоро съюзници на пост-атиловите хунски народи. Знаем, че тази атака е била около 465 г., а през следващите V в. и VІ в. византийските автори ги наричат вече „хуни-савири”. „Барадж тарих” е оставил доста интересното сведение, че езика на савирите постепенно се наслагва върху българския. Явно именно савирите са преносители на езика, който по-късно се запазва в чувашкия. Арабоезичните автори са категорични, че хазарите (а те произхождат от савирите) и българите към ІХ в. говорят общ език, който се е различавал от езика на каганатските тюрки, на който са говорили и буртасите.
И така, „Барадж тарих” е запазил сведението за разпространяването на савирския език по времето на Бел-Кермек (Ирник) през втората половина на V в., но при по-късните компилации е вмъкната интерполацията, че това бил кипчакския език. Очевидно за преписвачите след ХІІІ в. е било очевидно, че волжките българи говорят кипчакски тюркски, ето защо са решили да допълнят сведението за езика на савирите (хазарите), превръщайки го в кипчакски (каганатски тюркски), какъвто езика на чувашите изобщо не е.
Метафората с многото уранова руда и малкото радий, не е случайна...
Най-лесното за един конвенционален историк е да погледне тук-таме текста на „Барадж тарих”, да се усмихне на някои очевидни и груби вмешателства и да не се впуска в дискусии.
Еднакво грешно е обаче, както с лека ръка да се квалифицира целият текст на „Барадж тарих” като фалшификат, така също с лека ръка да се прегърне буквално целият текст и да се гледа на него почти фанатично, както определени лаици поглъщат съдържанието му и се бият в гърдите, че трябва да вярваме само на „нашето булгарско”...
Необходимо е да кажа нещо и за Нурутдинов. Този човек, вместо да излезе със своя версия за древната булгарска история и така да бъде коректен като изследовател, вменява, че сагите му са препис по памет на някаква изчезнала историческа книга на Кул Гали (поет от ХІІІ в.), която била част от свода „Джагфар тарих” и се наричала „Хон китаби”. Последната била открадната от вилата му от безмилостното КГБ. Не е ясно, ако КГБ има пръст, как изобщо Нурутдинов е оцелял и е запазил преписите на руски на вуйчо му до перестройката на Горбачов и Елцин?
Много по-коректен например пантюркист е казанският езиковед-булгарист Мизиев.
Няма нищо лошо да се дискутира откога и как датират контактите между българи и тюрки, но да се отъждествяват те днес и да се твърди, че имат общ произход, което не си позволяват дори родоначалниците на пантюркизма в първата половина на ХХ в., е непонятно.
Още по-смешно пък звучи лозунга, че българите не обичали Турското робство и затова отричали тюркският си произход. Радетелите на тази теза сами се идентифицират като пристрастни и отричат, че научната работа е методология. Мнозина от българските пантюркисти в нашата страна, дори отричат други извори за българската ранна история, освен сагите на Нурутдинов и гледат с презрение на византийските и латинските първоизточници...Това вече не е наука, а доктрина и не бих се учудил, ако те вече са създали своя фондация и „просветен център” в интернет.
Приложение:
Едно сведение за българите на ал-Мас`уди
За да не бъда голословен, относно особеностите на арабоезичната и волжко-българската средновековни исторически школи, ще представя едно сведение за българите при ал-Мас`уди (ум. 956), базирайки се на изключително ценната книга „Арабски извори за българите” (С., 2000) на Райна Заимова.
„Градът на булгар („българите” на руски ги изписват „болгар”, на арабски „булгар”, на анг. „бългериан” – бел. К.М.) е разположен на брега на морето Майутис (чети: Меотида, т.е. Азовско море – бел. К.М.). Виждам, че те са в седмия климат. Те са от типа на тюрките. Караваните пристигат от страната им в Хорезм, минавайки през Хорасан, или от Хорезм при тях. Но тъй като пътят им пресичат становете на други тюрки, те са принудени да конвоират керваните си. Понастоящем в 332 г. [ от хиджра, = 4.ІХ.943 – 25.VІІІ.944] царят на булгар е мюсюлманин. След като е имал видение, е приел исляма, по времето на султан (халиф – бел. К.М.) Муктадир билах след 310 (= 12.V.921 – 1.V.922). Един от синовете му ходил на поклонение [в Мека] и при минаването си през Багдат е донесъл на халифа Муктадир билах знаме, черни кожи и много монети. Те [булгар] имат джамия.
Царят им нападнал ал-Кустантинийа, начело на повече от петдесет хиляди конници. Връщайки се оттам, той извършва набези по земята на ромеите, Андалусия, и земите на бурджан (чети: Мизия, Тракия – бел. К.М.), джаллаликах (= гали) и ифранджиах (= франки)” (с. 43, 44).”
Ал-Мас`уди и неговите източници, са предмет на дискусии дори досега между арабистите. Неслучайно един западен интерпретатор, обезсилен пред текстовете на ал-Мас`уди, ги нарича „нелепици”. Но повечето отговорни учени са на мнение, че ал-Мас`уди е ползвал различни, и често непознати за другите съвременни нему арабоезични историци и географи, сведения. Отгоре на всичко това, понеже ал-Мас`уди пише „по тема”, сведенията му (както и в случая „темата” за българите) са без почти никаква хронология.
Когато учените четат първата част на горния пасаж (втората, за „царя” нападал даже Андалусия, изобщо не е интерпретирана) те посочват, че източник за ислямизирането на волжките българи, е явно Ибн Фадлан. Но даже в тази първа част на пасажа ал-Мас`уди вкарва различни интерполации, което дори кара някои учени да допускат дали ал-Мас`уди не е ползвал такъв текст на Ибн Фадлан, които днес е непознат, независимо от откриването на пълният му текст в Иран през 30-те години на ХХ в.?
Очевидно е обаче, че това предположение, е трудно допустимо, понеже никой от другите многобройни компилатори на Ибн Фадлан не пишат за български град на Азовско море и за караванна търговия на тези приазовски българи с Хорезм през Хорасан (Персия), т.е. маршута е през Кавказ и на юг покрай брега на Каспийско море, до юго-източното Прикаспие, където е Гиркания, столицата на Хорезм и Абаскун, голям търговски град с пристанище.
Волжките българи, по записките на Ибн Фадлан, имат търговия с Хорезм, но маршутът на търговския им път е минавал покрай източният бряг на Каспийско море, описан и в „Барадж тарих”, и е пресичал табуните на огузите („другите тюрки” на ал-Мас`уди). Това е бил и маршута на халифатското посолство през 921 г. до Болгар, описан от Ибн Фадлан.
Следователно, сведението на ал-Мас`уди за приазовския град на българите и за търговията им с Хорезм през Хорасан, е всъщност известие от съвсем друга епоха, която може би визира Кубратовата държава.
За българската история това сведение е изключително важно, защото хвърля светлина на търговските отношения на Велика България с Хорезм.
А сега да обърнем внимание на втората част на пасажа!
Кой е този български цар, който не само, че нападнал Византия, но почти едновременно с това е водил и западна военна политика срещу гали и франки, стигайки до Испания (Андалусия)?
Аз лично не познавам друг такъв, освен Атила в периода 447-451.
А защо последният е отъждествен от ал-Мас`уди с български цар, е въпрос, който показва колко слабо познаваме ранната българска история, пренебрегвайки арабоезичните средновековни източници и начина, по който трябва да бъдат интерпретирани (като имаме предвид достоверността на сведенията, при липсата на достоверна хронология).
В завършек само ще отбележим, че във волжко-българския средновековен труд от ХІІІ в. „Барадж тарих”, който е компилирал от съчинението от Х в. (написано до 943 г. в Хазария) на Абдула ибн Башту „Хазар тарих”, западните врагове на Атила са определени като „аламанците и фарангите” (Джагфар тарих, С., 2005, с. 19).
Абдула ибн Башту е упоменат от Ибн Фадлан в началото на „Записки от Болгар”, като пратеник на българския балтавар до халифа Муктадир.
Ал-Мас`уди дава още сведения за този „пратеник”, наричайки го дори (явно преносно) „един от синовете” на българския цар и съобщавайки, че той занесъл в дар на халифа от Алмъс „знаме, черни кожи и много монети”...
Коментари (26)
Следете за нови коментари с RSSЗапочва с лъжа,после много цитати,няколко клевети и заради какво?Да се "докаже" ,че българите нямали тюркски произход!Кои българи!?Това че на Балканския полуостров българите не са изцяло от тюркски произход се знае от както се е формирала българската народност тук през 10-11 в.Още повече ,че говорим език от славянското езиково семейство.За какво става въпрос тогава?Да се "докаже",че 25 млн.преки потомци на булгарите,които и днес си говорят на булгар-тюрки в Русия не са тюрки ли?И какво казват източниците?Къде беше противоречието и кои бяха "фалшификациите"?Аз не видях такова нещо ,ако някой е видял да го покаже.Алмъш Джафар не е бил васал на никого,иначе никой нямаше да му разреши да въвежда исляма за държавна религия в Ак Булгар Йорта(Северна,Сребърна,Бяла България).За пръв път тази религия започва да се разпространява сред българите 200 години по-рано сред бурджаните от Северен Кавказ(Точно от тях е основната част на булгарите дошли с Атил Аспарух,техни потомци днес са също-кумиките,кабардинците и балкарците).Именно след едно тежко поражение на хазарската орда от арабите.Такава е била една от клаузите на мирния договор."Хон" и "Булг" са едно и също,синоними.Булюмар и Атила Айбат са булгарски царе.Именно синдийците са носителите на древния булгар-тюркски език.А именците са източните арийци.Тракийските племена са преселници от древен Идел и са родственни с булгарите.Те заселват Балканите и Близкия изток преди гърците.Славяните също са източни арийци и от западното булгарско наречие.Няма противоречие в никакви източници,а за материалната и духовна култура от векове ще извади очите на слепите...Та дори и камата от Корея за която четох преди малко тука.По-скоро сарматската златарска школа от която е и меча на Курбат Кюнграт(Кубрат).Когато говорят за българи(сармати,алани,скити,х
към Валентин Иванов
на 11 март 2011
-
- +2
-
-
Ясно е също, че българите говорят български език и са го говорили такъв откакто са оставили първата следа по тази планета, а т.нар. "славянски език", както и славянска култура и писменост съществуват толкова, колкото и Неси - много неща са се изписали за тях, но никой не ги е виждал. Темата е деликатна и няма да навлизам в подробности.
Що се отнася до 100-те имена на легендарния български владетел, можете да прочетете едно интересно и доста правдоподобно изследване тук - Името на старобългарския владетел Кубрат
Искам също така още веднъж да отправя забележката си към вас относно използването на названието "булгари". Както вече споменах причините да не допускам подобно изписване тук са две:
1. По този начин се объркват нашите читатели и повече се вреди на българската история, отколкото да се помага;
2. Названието "булгари" идва от народите, чиято писменост няма писмено изражение за звука "Ъ" и затова го замества както намира за добре или изобщо го пропуска. Използвайки това название вие най-малкото не уважавате българския език и писменост.
Затова при следваща употреба на това название ще включа скрипт, който автоматично ще пренаписва названието правилно. Понеже не желая да манипулирам по никакъв начин коментарите на нашите потребители най-малко от уважение към тях, затова отправям към вас молбата да не употребявате повече това обидно за мен название. Както вие няма да харесате някой да изписва името ви "Вълентин", така и за мен е обидно да използвате названието "булгари".
С този коментар не желая да навлизам в спор, затова моля коментарите след него да бъдат по темата.
...
на 11 март 2011
-
- +0
-
-
...
на 11 март 2011
-
- +0
-
-
Аз пък вече дори не съм удивен...
на 11 март 2011
-
- -1
-
-
...
на 14 март 2011
-
- +2
-
-
Образованието е важно нещо,когато има полза от него...
на 15 март 2011
-
- +0
-
-
Взе да ми писва.
на 15 март 2011
-
- +1
-
-
Още ли съм блокиран?
на 16 март 2011
-
- +0
-
-
...
на 24 април 2011
-
- +0
-
-
--- Джумбурлу, що правиш тук бе чоджум? чета по-горе, че си бил блокиран - това да не е някакво заклещване с мюфтията, бе Джумбурлу ? Родът ти не бил на власт ?! Ами да, не е на власт ********, от 1878 г., и няма да бъде Джумбурлу, анлъдън му ?!
АДМИНИСТРАТОР: Коментарът беше посъкратен. Моля имайте предвид, че спорове на лична основа в този сайт не са желателни, също както и нецензурен език.
...
на 24 април 2011
-
- +1
-
-
Ето и някои кратки съображения спрямо твои мисли или текстове които ползваш:
--- Това, че Дексип, Филосторигий и т.н. наричат готите „скити” по териториален признак не е вярно. Тези същите наричат готите, с името гети. Къде е „Гетия” като територия ? Освен това Скития винаги е била не по на юг от Северна Добруджа. Готите обаче са поселници в Мизия (малките готи) те защо не се наричат по териториален признак мизи и т.н. Изобщо понятието „териториален признак” е много отдавна умряло основание според мен.
--- И Приск и Прокопий наричат персите мидяни, защото персите владеят Мала Азия до Дарданелите, и върху персийски територии се основава Мидийското царство. Партите са малко по-на изток. Т.е. Мидийското царство е персийско царство, наречено мидийско по името на царя си. Няма никакви териториални тавталогии.
--- Че на волжско-българският свод му липсват оригиналите е бял кахър. Ние работим почти винаги върху преписи с вековна „новост” (обратното на давност). На този „свод” му липсват и преписите. Ето това го прави менте, както и доказаната му терминология от ХІХ в.
--- Босфорското царство не е край Азовско море, а край Дарданелите. И това е потвърдено от Херодот, Прокопий и т.н. Да се спрагя „Меотидското блато” и т.н. топоними край Азовско море е измекярски панславизъм от нови времена.
--- Планината Имеон не е локализирана от нито един автор. Нейното поставяне на удобни места е инцидентно и свързано най-вече с политиката, но не и с истор. Фактология.
--- Сабините (савирите, саврите, оврите, обрите, аварите и т.н.) са европейско племе, живяло в Сев. Италия. От там и започва движението йм.
--- По книгата на Р.Заимова – Хорезм и Хорасан за градове на югоизток от Каспийско море. За никакакво Азовско море не става въпрос.
--- Кубратова държава няма в източниците, за Кубрат да не говорим – има ги точно 7 парчета и всеки си избира което Курбатче, Кувратче, Хорватче, Кетрадесче и т.н. му допада.
--- По втора част: Кой е този български цар….?
Има такъв. Стига да се знае (а то не се знае), че „цръ”, на старобългарски е съкратена титла не на” царъ”, а на „цезаръ”. А българския цезар сражавал се срещу гали и франки е Аеций. Атила никога не е бил „цръ”.
--- Някои съвпадения с една доказана фактология не само не легализира „Тахирито. . .”, но дори напротив, тя служи като доказателство за неговата късна автентичност.
Поздрави.
Кретена си намери мястото ли тук?
на 24 април 2011
-
- +0
-
-
АДМИНИСТРАТОР: Великден е светъл християнски празник. Недопустимо е да се псува и не само през този ден, а и всякога!
Христос воскресе!
...
на 24 април 2011
-
- +0
-
-
***************************************
Да ама не!
на 24 април 2011
-
- +0
-
-
...
на 30 април 2011
-
- +0
-
-
--- Названието bulgari (и репитите му bugari, bugri, burgari, burgarii и т.н.) НЕ Е българска дума. Когато тази дума е в наличност във военните сводки на Римската империя (ІV в.), българска писмена реч няма в наличност. Доколко българският език по това време (без наличие на писменост) е оказал влияние за формирането на това понятие bulgari е отделен въпрос. Термина "булгари", който използват волжско-камските "българи" не е копиран от българският език, а вероятно от лат., арабски, турски и т.н. Това е "оригинала" на тази дума, докато при нас тя е преминала в "българи", като дори през ХVІІІ в. са в наличност опитите за усвояване на тази "неудобна" дума, чрез първоизказите - болгари, блъгари и т.н. богато представени във възрожденската литература и старата бълг. лит. Така, че няма нищо обидно, чиляците от по-далече да ни наричат "булгари". Манипулацията идва, когато тези чиляци искат да се изкарат първообраза на етноса индикиран като bulgari в лат. източници, и това не може да бъде вярно, понеже тези булгари от лат. източници са определено от индоевропейско потекло и език, докато нашите чиляци са тюрки - племе цъфнало в Източна Европа към ХІІ в. Единствените тюрки в Европа са маджарите.
"К.Милчев: Коментарът на bozman е писан сякаш от извънземен."
--- Много сепла защита срещу възражения основани на част от текста ти.
Поздрави.
тук са си
на 30 април 2011
-
- +0
-
-
Ако нещо не излезе веднага, значи е за одобрение. ...
на 01 май 2011
-
- +0
-
-
Поздрави.
Специално за администратора
на 01 май 2011
-
- +0
-
-
http://atil.blog.bg/
Най-после се разбра, че българите са научили за името си (с колебания разбира се) чак към 18-и в.н.е.
на 01 май 2011
-
- +0
-
-
Бихте ли посочили къде в арабските извори името "българи" се представя като "булгари"?
Най-после се разбра, че българите са научили за името си (с колебания разбира се) чак към 18-и в. от н.е.
на 01 май 2011
-
- +0
-
-
Бихте и посочили извори от арабски автори, които използват "булгари" за да идентифицират българите?
...
на 02 май 2011
-
- +0
-
-
Бихте и посочили извори от арабски автори, които използват "булгари" за да идентифицират българите?}
--- От арабски – не, само от латинскии и турски. Арабският съм го споменал като възможност, нищо повече. Например на стр. 577 от коментариите на Reisrii по „DE CERIMONIIS AULAE BYZANTINAE”, има арабски текст на крепости между Немус и Дамаск. Тук имам под ръка един мароканец, който чете и пише на арабски и го помолих да прочете написано, като акцетира на имената на крепостите изписани на арабски и латински. Твърдя, че който предполага, че чрез арабска реч, може да добие, макар и бегла представа, за индоевропейски думи ( в случая латински названия на крепости) – просто много се заблуждава. Така, че дали е чул „българи” или „булгари”, за арабина от онези времена е все едно, той не може да предаде тази фонетика чрез арабския, ДОРИ ПРИБЛИЗИТЕЛНО. Тази натурална проба далеч не може да изчерпи въпроса, но все пак дава нагледна звукова представа за възможностите на арабската фонетика в тази насока. Мисля, че арабски източници, не могат да се ползват, като фонетични основания, както за „булгари”, така и за „бурджани” и репитите, но тъй като не съм запознат в арабският език, сложих и арабски в горното изречение.
Поздрави.
...
на 07 юни 2011
-
- +0
-
-
Кирил Милчев = Летописец.
на 22 август 2011
-
- +1
-
-
Кирил Милчев го досрамяло да ръси глупости и се применувал на Летописец.
Това не е обида, а сведение за протокола и метода му на обшуване през една двойственост, зад която прозират мурафетите на рицарите на плаща и камата.
...
на 22 август 2011
-
- +0
-
-
Please wait...
© 2009-2011
За Джагфар Тарихи ли?
на 11 март 2011