gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва. "
Васил Левски

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Норовският псалтир

Исторически Извори

(7 Гласа)

Норовският спалтир - паметник на късното българско средновековие и на многостранните знания на българите

Превод от Веселин Тракийски по изданието на „Норовская псалтырь Средноболгарская рукопись XIV века”, Издательство Болгарской академии наук, София, 1989 / Oтговорни редактори: Член-кореспондент БАН, проф. Кирил Мирчев,  Член-кореспондент БАН, проф. Дора Иванова-Мирчева с разсъждения само за календарната таблица на лист 1а.
    
Норовският псалтир е писмен паметник на късното българско средновековие. В него е отразена нормализацията на предефтимиевския книжно-писмен език, след който по инициативата на патриарх Ефтимий Търновски, завършва поправката на църковните книги. Основният замисъл на тази нормализация е бил стремежът за буквално спазване на гръцкия текст и това е отразено ясно и последователно в ръкописа. След него започва дълбокото въздействие върху развитието на книжно-писмения език през XV – XVI векове не само в България, но и извън границите й (Русия XV – XVII в., сръбските и влашките земи).


Новото в него е, че в сравнение с другите известни псалтири от този род (Синайски, Погодински, Болонски) по състава си е друг тип псалтир. В него освен псалми и библейски песни са включени тропари и молитви. Освен посоченото, в неговите текстове са включени избрани псалми, които са съставени и въведени в цъковната служба от византийския писател и църковен деятел от втората половина на XIII в. Никифор Велемид. В него също са включени и най-ранно установените псалми в старобългарските ръкописи.

Написан е с кирилските букви на 267 пергаментови листи с размер 22,6 х 15 cm. Името си е получил, след като е кръстен така (от един от изследователите му И.И. Серезневски)  на името на собственика си А.С. Норов, който го намира,  в палестинския манастир „Св. Сава”, по време на пътешествието си в земите на Палестина през 1834 – 1835 г., заедно с други подобни старобългарски и гръцки писмени паметници (освен другите няколко кратки  записи  на листите на псалтира има и следния запис от А.С. Норов: „Псалтырь приобрена в монастыре св. Саввы в Палестине. 1835. Апрель 16”). За обстоятелствата при намирането й в „Юстинияновата кула” на манастира,  А.С. Норов по-късно пише следното:

„ С немалко удивление аз намерих в тази кула неподредена купчина от ръкописи и книги. С позволението на настоятеля аз се заех с голямо любопитство да ги разгледам. Аз вече казах, че в самата църква се съхраняваха няколко ръкописи; там се намираха само тези ръкописи и книги, които включваха най-известни творения на Светите Отци или църковно-служебни; там те бяха в ред, но тези, изхвърлените и обречените на гниене, пробудиха съжалението ми и аз незабавно се заех за работата. Удивлението ми се превърна в радост, когато там намерих няколко ръкописа със славянски букви, на пергамент, бомбицина (вид груба жълтеникава хартия к.м.) и на хартия, започнах да отделям това, което ми се стори полезно и интересно. От тях избрах всички ръкописи със славянски букви, 15 на брой, от които два с печатни; към тях прибавих 9  гръцки ръкописа. Древността им не будеше съмнение; в последствие моят избор се потвърди. Уверявайки се с безполезността на тези книги за манастира и с благоволението на Йерусалимския митрополит, аз най-накрая ги придобих, и, разбира се, любителите на отечествените старини и библографите не без любопитство ще прочетат описаното в това ми придобитие”


На листите на псалтира има няколко кратки поправки и приписки, в т.ч. на сръбски, и с различни почерци и в различно време, от които не може да се установи от кого и кога са правени; правени са и изкуствени вмешателства в древното писание от високообразовани притежатели и антиквари.

Норовският псалтир е привличал вниманието на различни изследоавтели, преди всичко руски, но не е бил предмет на специално изследване. Описанието на Норовския псалтир от някои от тях ( А.Х. Востоков и И.И. Серезневски) е ползвано от известния наш проф. Б. Цонев в опита му за описване на старобългарските писмени паметници : „Классификация на българските книжовни паметници от най-старо време до края на XVI век. – ГУС, I, 1904-1905. С., 1905, 56-57.” Интересно е да се отбележи, че проф. Б. Цонев не споменава за този писмен паметник в курса за история на българския език при обзора за среднобългарските ръкописи (виж Цонев Б, История на българския език. Т. I, С., 1919, 189-253). Първото съобщение за ръкописа е публикувано в 1836 г. от А.Х. Востоков в кратък обзор за слвянските ръкописи и старопечатните книги; Норовският псалтир под № 1 е посочен като ръкопис от XIII в. с български правопис ...

Най-напред проф. В.Н. Щепкин, един от най-големите слависти за времето си, лингвист, палеограф и тънък познавач на старославянското ръкописно наследство, аргументира източнобългарския произход на написалия (скириптора, к.м) Норовския псалтир. В изследването си на Болонския псалтир той отделя внимание на някои особености на Норовския ръкопис: орнаментиката, почерка и орфографията. На основа на тези наблюдения той стига до извода, че „по писането може да се отнася само към края на XIII в., а по езика – към източнобългарското наречие”. Следващите изследователи потвърждават тези първоначални изводи.

По отношение на състава от текстове и тяхното съдържание в този превод няма да се коментира, тъй като то е за  специалисти по богословие и по старобългарски език, а вероятно и за други.

В псалтира има нещо различно от всички познати псалтири, което стана основният източник на породения ни интерес към него. Текстовете на листи 1а-б, 263б и 267а-б нямат непосредствено отношение към Псалтира (според мнението на издателите, или отговорните редактори, или и на двете страни, но според съвсем скромното ми мнение това съвсем не се отнася за лист 1а; защото в ръцете на ползвателя на псалтира е „алгоритъмът”, с чиято помощ той може да извършва календарни изчисления или например  за каквото се сети уважаемия читател  и т.н., к.м.) . На първата страница 1а има няколко записа, изписани с различни почерци. Редовете от 1 до 9 (представляват по мнението на издателите и редакторите, к.м.) система на календарно-астрономическа таблица*, предназначена за определяне неделния ден на (всяка дата на която и да е година по юлианския календар, включително деня на православната Пасха). Редовете 10 – 11 са написани с цинобър с нов почерк и съдържат текста**:Норовски псалтир


И най-долу на редове 12 – 14 с трети почерк с кирилски букви са написани 12 думи на непознат език ***

Норовски Псалтир


(Опит за изписване 12-те думи на съвременен български език :
Равасъ. Теларивъ. Реат(фт)амъ. Ира. Арта (Арфта??).
Аларфа. Никанъ. Гарду. Гардамъ. Деос.
Кустерина. Тайлегера.;
на „прима виста”  използваните букви и ръкописът  е подобен на използвания в” Рибенъ буковаръ” на П. Берон; освен това броят на буквите (или числа)  в отделните думи е както следва : първи ред -6, 8, 7, 3, 4; втори ред - 6, 6, 5, 7, 4; трети ред – 8, 9.; не е известно дали има някакво изследване за значението на тези числа в някакви изчисления с тази таблица,  к.м.)


Това е фотокопието на лист 1а
  Норовски псалтир


На лист 1б са изписани приписки от 1705 г. и 1709 г. на сръбски език, които нямат нищо общо със съдржанието на псалтира. Те информират за поклонници.
  Норовски спалтир

 


Най-отгоре е текстът на 1а лист с двата реда от по 14 и 13 букви - общо 27 ( от които а,в, д, з, s, и е  се повтарят по 4 пъти, а г само 3 пъти, (но нейното място по някаква причина е пропуснато след първото изписване на в, к.м.),  следва календарната таблица от 1-9 ред , 5-те думи след нея и най-отдолу са 12-те думи, ограничени с два кръста.


Ако се съсредоточим върху двата реда с 27 букви и поставим буквата г на мястото, където тя е пропусната (по моему не умишлено, а случайно к.м.) и подредим отново буквите ще получим следната картина от 28 букви:


Нека ги изпишем с цифрите, които са им присвоени в кирилската азбука : на а-1, съответно на в – 2, г – 3, д – 4, s – 5, з – 6, е – 7, т.е. 1234567 и след това да заместим буквите с цифрите. Тези седем цифри можем да оприличим и на седемте дни на седмицата, започвайки от неделя до събота (нпвсчпс****). Получаваме следния ред  1234671245672345712356713456 от всичко 28 броя цифри. Прави впечатление, че в този ред  цифрите са разпределени по групи от по 4 последователни цифри/букви по реда на подреждането им и че всяка следваща четворка започва с по-следващата цифра на предходната. Като ги разпределим по така оформените четворки, получаваме 7 групи от по 4 цифри/числа, т.е.  следния вид:

Таблица 1



Числото 28 има едно много интересно значение за определяне на хронологията  на дните на дните от седмицата на календарните събития, което се знае още от античността. То представлява точно определен период от време (години к.м.), през който Земята прави 28 обиколки на Слънцето, в който период може да определяте в кой ден от седмицата, започвайки от неделята, настъпва точно определена дата, например денят на зимното слънцестоене, или рождество Христово, или друг ден. То е зависимост между броя на дните в седмицата = 7 и броя на годините на един цикъл от 3 прости години и 1 високосна година = 4  ( от тук 7 х 4 = 28). Освен това то  е елемент (1/7 част  к.м.) от едно периодично астрономическо събитие – пълния цикъл на обиколката на Слънцето по орбитата около оста (не за въртнето около собствената му ос, к.м.) във вселената, около която то се върти, а тя е 196 земни години. В края на всеки такъв цикъл Слънцето застава  на мястото, от където е започнало  движението си по тази орбита. Разделяйки 196 на 28 получаваме числото 7 (= на броя на дните в седмицата к.м.). С това число разделяме числото 28 (броя на буквите к.м.)  и получаваме  4, т.е. 7 групи по 4 цифри/числа (както са предствени в табличката по горе к.м.).

Възниква въпрос  кога започва първата година на цикъла от 28 години и как да ползваме тези числа?

До колкото е известно едно време изчисленията са правени за установяване на деня от седмицата за 1 март, когато е започвала константинополската ера т.е. 5509 г. пр.н.е. (с начало 5508 г. преди н.е. за месеците от 1 януари до 31 август или 5509 г. за месеците от 1 септември до 31 декември; приемането й се налагало за да се изравнява времето с индикионите, к.м.) по юлиянския календар, който се е ползвал до 1582 г. от н.е. Има няколко начина (без да ги изброявам, к.м.) за определянето й. Един от тях (приложим от всеки грамотен човек, к.м.)  е империчният. С помощта на 4 календара на 4 последователни години установявате в какъв ден от седмицата се пада датата 1 март. Изписвате по възходящ ред първите букви на тези дни в група от един ред и го сравнявате с някой от подобните му посочени по-горе в табл. 1. Може буквите да съвпадат с някоя от групите, може подредбата им да съвпадне с част от две съседни групи. Съчетанията на буквите в групите от по 4 букви/цифри са уникални и е невъзможно повторение. Сравняването на новополучената група с тези от талицата ще посочи в коя от групите попадат тези букви от подготвения ред, а с това и с пресмятне може лесно да намерите началото и края на 28 годишния цикъл. Например : 1 март на 2010 г. се пада в понеделник, за 2011 г. – вторник, за 2012 г. – четвъртък и за 2013 г. – петък; така се оформя следния ред на буквите – пвчп. Сравнявайки ги с последния ред на табличката установявате, че те съвпадат с края на пета и началото на шеста групи. Следователно началото на този 28 годишен цикъл  е 17 години преди 2010 г., т.е. в  1993 г., а краят му ще настъпи през 2019 г. и почва поредният нов цикъл.  Връщайки назад до 1916 г. с по 28 години, можем да намираме, че всеки 1 март е бил понеделник, а преди 1916 г. и  1582 г.  изчисленията би трябвало да се интерполират със съответните отпаднали дни (14 и 10).

Какво ни показват буквите и цифрите (буквите с дъгички над тях к.м.) след тези два реда с 27 букви от календарната таблица?

Разчитането им в дясната част показва следното :
Таблица 2


(* март, вероятно е на реда в ляво от месец февруари преди знака е с дъгичка, а януари е изписан по тогавашния ръкопис , като „гена” , к.м.)  


Изследователят Р.А. Симонов предположил, че числата от тази част се ползват за изчисляване на определяне на деня от седмицата за всяка календарна дата от съответната година. Неговото предположение се заключава в следното. Годината се дели на 28 и се намира остатък - число, което показва коя по ред е годината в цикъла; с отчитането му в Табл. 1 се намира числото, което съответства за този ден – „х”. От Табл. 2 се намира числото за съответния месец – „у”, а в допълнение се намира датата на пролетното равноденствие – „z”. Трите числа се събират  x + y +z = а; сумата „а” се дели на 7 – за високосна година, а за обикновена за резултат се приема „а-1”. По остатъка се намира деня от седмицата за съответната календарна дата.

Тъй като всички изследователи на Норовския псалтир установяват неоспоримо, че той е написан на източно-българско наречие непосредствено в годините, преди да започне реформата на патриарх Ефтимий и отразява нормализацията на писмения език, това означава само едно. Норовският псалтир е изключително ценен старобългарски писмен паметник, който освен всичко друго отразява и дълбоките календарни и математически познания на българите, а заедно с това и техните знания  за зависимостта на протичането на времето от движението на небесните тела. Не е ясно, кога и как е попаднал в палестинския манастир „Св. Сава”, нито кой е неговия създател, нито кой го е предоставил на манастира, но неговата българска принадлежност е несъмнена. А самото писмено изявление на приобретателя му, А.С. Норов, показва, че псалтирът не е представлявал ценност на манастира и по тази причина е намерил своя грижовен собственик. За щастие на българските учени, богослови и църковни дейци решението на руските издатели да го преиздадат през 1989 г., като го представят с разночетения, е благоприятното събитие, което дава възможност този ценен старобългарски писмен паметник да стане достояние до всеки, който прояви интерес да се запознае с него и да почерпи от знанието, което крие в страниците си. Едно ярко доказателсто за признанието, че е български писмен паметник, е привличането на такива специалисти по старобългарски език като член-кореспондент на БАН проф. К. Мирчев и неговата съпруга член-кореспондент на БАН Дора Иванова-Мирчева за отговорни редактори на изданието на БАН.

Подобна календарна таблица има изписана под формата на графит на една от стените на Киевския Софийски събор. Изследователите й са датирали нейното изписване от XIII в.?!?, т.е., че е връстница на Норовския псалтир. Тя представлява 7 реда в 4 колони и в нея са използвани същите буквени означения. Ето нейния вид :
Таблица 3 – графит на стена на Киевския Софийски събор



Какво прави впечатление от първи поглед? Първо, че този графит е в табличен вид и то, според публикации от руски представители с произход от XIII в., което, поне по моите представи,  е уникално събитие за това време, дано не съм прав. Използваните букви по нищо не подсказват да са цифри, какъвто е бил обичайният (за тези времена?!?, к.м.) начин за изписването им, с дъгичка над буквата.  Подредбата на буквите (от първите по ред в азбуката, както е в българската таблица)  ?!?  в редовете, с които букви се заместват цифрите не започва от горе на долу, а от долу на горе?! Използваните букви са същите и подредбата им е същата с тази на Норовския псалтир, но това е направено в табличен вид. Последното по никакъв начин не указва от къде да започне използването й, примерно за целите за които е изготвена, с буквите от колоните ли, от редовете ли, от горе надолу ли или обратно, буквите от дясно наляво ли или обратно и т.н. Друго нищо не подсказва, че се отнася за извършване на сложно изчисляване на това какъв ден от седмицата представлява съответната календарна дата в период от 28 последователни години. Тя е графит на стената на  храма и не е ясно от кого, кога, как и за какво се е ползвала във времето когато е изписана. Още повече тя е открита случайно от А.С. Висоцки, но с възможностите не можах да установя, кога е станало това. Пожелавам успех на всеки, който се заеме с тази задача! До сега няма информация дали в Софийския събор има някакъв запис за нея. Много по-вероятно е да няма и не е ясно, как е датирано, че е изписана през XIII  век.

Най-изненадващо през 2005 г. на руски сайт се появи информация, че на основата на тази таблица, „някой си” открил?!?, че в тази таблица е скрито послание на извънземните?!?. Следват интервюта, представяне на „чудото” и т.н. и т.н. За съжаление на 08-03-2011 02:27 на един български сайт , българин, обявен за „експерт”?!?  в ролята на известните „много шарени пернати от Южна Америка”, без да извърши необходимата проверка, повтаря буквално прочетеното от  този руски сайт, без мнение!? За сведение на  евентуалните уважаеми читатели на този текст, този „някой си” въобще не споменава за откривателя на таблицата А.С. Висоцки и работата на другия руски учен д.и.н. Р.А. Симонов по разшифроването на календарната таблица от лист 1а на Норовския псалтир, а нашият „експерт” на юнашко доверие съобщава следното :  „Именно с помощта на древната матрица „някой си” е разчел посланието. Става дума за таблица на кирилица от ХIII в., която ученият е открил?!? на стена на Софийския събор. Използвайки я „някой си” е започнал разшифроването на криптограмата”.  От прочетеното излиза, че  този „някой си” е открил?!? „съобщението на извънземните”?!? изписано от тях през XIII в. на стената на Киевския Софийски събор!?! Как пък тези извънземни избраха в XIII в. Киевския Софийски събор да изпишат на стената му тази таблица? ...

 Дали пък тези извънземни са знаели кирилските букви и никой до сега да не е направил научно съобщение, в смисъл, че „буквите от кирилската азбука : „авгдsз” са изписани през XIII в. от извънземните на стената на Киевския Софийски събор” или „извънзаемните знаят няколко букви от кирилската азбука”!?!   Отговорът оставам за читателите на текста.


 В заключение, с удоволствие бих предоставил на всеки любознателен читател на текста наименованието на сайтовете, които са предмет на критиката, за да преценят сами достоверността на твърденията ми. А също и изданието на БАН от 1989 г. на „Норовская псалтырь Средноболгарская рукопись XIV века” на pdf файл.
----

* Най-напред съдържанието на календарната таблица е разшифрована в общи черти от Т.В. Шпекторов: а пълно разшифроване и анализ е извършил д.и.н. Р.А. Симонов в статията „Календарно-астрономические таблицы Норовской псалтыри. – В: Язык и письменость средноболгарского периода. М., 1982, 93 – 102.;

** Р.А. Симонов предположил, че текстът представлява разяснение на смисъла на представената по-горе таблица.;

*** Първо А.Х. Востоков предположил, че тези 12 думи означават имената на месеците на тюркски език. ... Известният тюрколог д.ф.н. Е.Р. Тенишев (към който издателите се обръщат за консултация) категорически отрича тюркския произход на тези думи. Някои от тези думи съвпадат с имена на месеци използвани в сирийски, елински и еврейски езици, използвани в календарните таблици на Аврамовия сборник от 1674 г. (написан от сопотчанина Аврам йерей Димитриевич, на когото се  приписват и Троянски дамаскин, Нов Троянски дамаскин и Еленски дамаскин - от XVII в. к.м.)) 

**** където „н п в с ч п с” са първите букви от имената на дните от седмицата к.м.
 
 

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (9)

Следете за нови коментари с RSS
0
прекрасна статия
Написа Милчев
на 12 юли 2011
Оцени коментара:
добре е да се обръща внимание на безумните писаници по разни сайтове, които се стремят да примитивизират българското историческо наследство...
0
Малко пояснения
Написа Sandilh
на 12 юли 2011
Оцени коментара:
В Първа книга Мойсеева, Битие, Глава 1., за ден трети е записано в 14.: „И рече Бог: да бъдат светила в небесната твърд, да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години.” От тези слова произтича християнското разбиране за протичане на времето и всичко свързано с неговото измерване и това, което е отразено в Норовския пластир.
За да не остане някой с погрешното мнение, че българите, освен българския календар, известен покрай календарните термини в Именника на българските владетели, са установили и други календарни зависимости в съответствие с християнското разбиране за измерването на времето, като тези в Норовския псалтир, е редно да се знае, че те не са откриватели на 28 годишният цикъл - период на обиколки на Земята около Слънцето (или няма информация за това), нито пък има информация те първи да са предложили използването на букви за обозначаване на дните от седмицата за целите на изчисленията свързани с този цикъл. Но са се постарали това знание да достигне, до всеки който се интересува от него, на разбираемия от народа език. Подобен замисъл е предприет и за разбираемо обяснение на начина, по който може да се установи поредността на годината в 28 годишния цикъл с пример от 2010 до 2013 г. Таблица 1 е валидна само за изчисления за години по юлианския календар с начало 1 март 5509 г. пр.н.е. (за костантинополската или византийската ера) за изравняване с индиктионите. Индиктионите биват обикновени(с продължителност 15 г.) и велики( с продължителност 532 г.; тя е равна на произведението на 28 х 19, т.е. на броя на годините на слънчевия цикъл по броя на годините от лунния цикъл -19 г., наречен още „метонов”; в началото и в края на великия индиктион Слънцето и Луната заемат едно и също положение на небесния свод спрямо земния наблюдател, а при протичането му времето всички елементи (месеци, дни и дати) на лунно-слънчевия календар се повтарят, а заедно с тях и пасхалните празници). Изчисляването на великия индиктион е извършил монахът Дионисий Малки (с гетски произход Добруджа около 470 - †около 544 г. н.е) през 525 г. н.е. по поръчение на папа Йоан I във връзка с пасхалиите – възкресяването на Исус Христос на 25 март на 31 година от неговото Рождество. Дионисий Малки извършил това в 532 г. и установил, че Христос се е родил 284 г. преди римският император Диоклецин да приеме короната от преторианците в Никомедиа (днешния Измит, Турция). Тезата на Дионисий Малки за „Рождество Христово” била възприета от Цариградската патриаршия през 691 г., от 742 г. почва да се среща в документи на римо-католическата църква, а от X в. в папските документи. Източната Римска империя приема датирането през 998 г. От средата на XV в. (1431 г.) всички папски документи вече се изписват с датировка „от Р.Х.” и заедно с това „от С.С.” – от сътворението на света. Различните страни възприемат това летоброене в различни години, като впоследствие тезата се приема от целия християнски свят и от страните на ООН. Сега тя е видоизменена на „от новата ера”-„от н.е.” или „н.е.”. През 1582 г. папа Грегорий XIII издава на 24 февруари папската була Inter gravissimas, с която въвежда нов календар, станал известен като „Грегориански”, и постановява четвъртък 4 февруари да бъде петък 15 октомври, т.е. отстранява 10 дати. България приема този календар през 1916 г. на 1 април и отстранява 13 дати (но не дни от седмицата). Така че представената таблица 1 е пригодена за изчисления на дати и дни по юлианския календар и костантинополската (византийската) ера, а за изчисления по грегорианския календар е необходимо ползването на корекционен коефициент. Посоченото изчисление в текста на превода за годините от 2010 до 2013 е само като пример за прилагане на метода. Ако някой пожелае да провери достоверността на таблицата следва да подходи по следния начин: 1) за годините „от С.С.” до 1582 г. н.е.; произволно си избира година „от С.С.” и я разделя на 28. Остатъкът показва кой по ред е кръгът на Слънцето в 28 годишния цикъл, а буквата в реда – какъв ден от седмицата е бил 1 март на избраната година; 2) за годините от Юлианския календар до прилагането им: към избраната година от този календар се прибавя 20 и сумата се дели на 28. Останалото е обяснено в 1).
Относно таблица 3, подредба на буквите на дните не съответства и на библейското им подреждане Г В А З S Е Д по редове или колони, считано от петък 1 март до четвъртък 7 март от първата година „от С.С.”
0
Допълнение на обясненията
Написа Sandilh
на 13 юли 2011
Оцени коментара:
Като става дума за измерване на времето със „светила в небесната твърд, които да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години", трябва да се отдаде заслуженото на египтяните, които първи в тези географски дължини и ширини, в най-древни времена - IV хилядолетие пр.н.е., създават за целите на земеделието си слънчевия календар. Основната единица за отчитане на времето те избрали да стане периодът от един разлив на р. Нил до следващия. Това ставало от едната до другата поява на звездата Сотис (т.е. Сириус, най-ярката звезда на небослкона от съзвездието Голямото куче – Canis Major). Този период бил наричан „годината на Сотис и Нил”. Периодът се делял на три земеделски сезона : първият – „наводнение” (разлива на Нил от лятното слънцестоене до октомври) , вторият – „изход” (отдръпването на водата от обработваемата земя, земеделските работи и прорастването на семената от октомври до март) и третия - „отсъствие” ( времето на ниските води и времето за прибиране на реколтата от март до юни). По-късно трите сезона били разделени на месеци от по 30 дни (по четири на сезон, общо 12 от 360 дни). От начало месеците нямали имена и се отличавали един от друг по поредното си положение в сезона, а после и в годината. По-късно се появявили и имената им: тот, фаофи, атир, хойак, тби, мехир, фаменот, фармути, пахон, пайни, епифи и месори. След месеците следвали 5 дни (наречени „епагомени”, т.е. „свръхгодишни” за да се попълнел периодът от 365 дни), които носели имена на богове-деца на бога на земята Геба и богинята на небето Нуту.
Календарът в този си вид бил много прост и удобен за ползване при земеделските работи. Но имал един скрит недостатък, годината нямала продължителност от точно 365 дни, а 365,25 дни. Една-две години това не правело впечатление, но за 4 разликата станала 1 ден, за 8 – 2 дни и т.н., за 120 години - цял месец, който „недостигал” до „наводнението”. Така новата година започнала да се измества към пролетта, зимата, есента и след 1460 г. ( 1 денонощие за 4 години 365х4=1460), „наводненнието” отново съвпаднало с появата на Сотис, което от своя страна ставало на 1461-та египетска година. Отначало тази година била наричана „блуждаеща”, а в последствие „велика” или „сотическия период”. Това продължавало доста дълъг период. В началото на II х. пр.н.е. (след завоюването в XVII в. пр.н.е. на Египет от хиксоките) хиксокския владетел на Египет Салитис направил опит за реформа, като на всяка 4 година въвел 1 допълнителен ден (, което е както при юлианския календар), което довело до по-пълно съответствие със слънчевия цикъл. Реформата не успяла, тъй като след успешно въстание за освобождение, египтяните я отхвърлили като въведена от поробители. Последващ опит за реформа в същия дух направил фараона Птоломей III Евергет през III в.пр.н.е. с Канотопския декрет, но и тя не успяла. Едва в I в.пр.н.е. Юлий Цезар, след завладяването на Египет, успял да проведе реформа и въвел юлианския календар ( 365 дневната + допълнителния ден на всяка 4 година), с който отстранил това несъответствие. Но това засегнало преди всичко александрийските гърци и египетските християни (коптите). В останалите части на Египет старият календар бил използван до V в. от н.е., а между другото той получил много широко разпространение и се ползвал от астрономите до XVI в. от н.е. Освен е Египет Юлий Цезар в 46 г.пр.н.е. реформирал и лунно-слънчевия римски календар, който бил доста объркан от жреците. За да се възстановяло нормалното положение на пролетното равноденствие се наложило да се добавят още 90 дни в три месеца (един с продължитеност от 23 дни, наречен „мрацедониус”, и други два без имена от по 33 и 34 дни), а годината в която станало това (708-ма от основаването на Рим) станала с продължителност от 445 дни и била специално именувана „аннус конфузионис” – „годината на заместването”. Юлий Цезар привлякал за подготовката и провеждането на реформата на календара, за най-близък свой сътрудник, александрийския астроном Сизомен, без чийто знания и умения тя била немислима. Реформата имала за основа египетската „блуждаеща” година с поправката от Канотопския декрет и включвала три момента: 1. смяна на началото на годината – то започвало от 1 януари (станал първи месец, а на тази дата в 45 г. пр. н.е. станало първото новолуние), т.е от януарските календи вместо от мартенските календи; 2. състава на годината и продължителността на месеците; 3. въвеждането на допълнителен ден в определени години, за да се съгласува календарната година с истински слънчевата (тропическата). След убийството на Юлий Цезар през 44 г. пр. н.е., с течение на времето, този календар претърпял още реформи, променени били имената и продължителността на някои месеци, от IV в. от н.е. била въведена, проникналата от изток, седемдневна седмица, сменен бил денят за отдих от събота на неделя (деня на Слънцето), а с приемане на християнството за официална религия Костантин Велики обявил деня на Слънцето (неделята) за ежеседмичен религиозен празник. За този календар е изготвена календарната таблица от лист 1а на Норовския календар. Негов наследник е сегашният ни грегориански календар.
Известно е, че още в IV в. от н.е. в Александрия са използвани седем букви от гръцката азбука (α, β, γ, δ, ε, ξ и η) за изразяване на циклическата последователност на дните от седмицата през месеците на годината. Седем букви – защото седмицата имала седем дни ( защото те се управляват от седем небесни светила: Слънцето, Луната, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн). Получавало се так, че в във всяка конкрена година при прехода от месец към месец всяка буква се оказвала като че ли е трърдо свързана с определени дни от седмицата. За месеците е известно, че са били с различна продължителност.
Всичко това недвусмислено потвърждава извода, че българите в условията на християнството достатъчно добре са познавали зависимостите за измерване на времето със „светила в небесната твърд, които да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години” и са показали това с отразеното на лист 1а от известния Норовски псалтир. Може на някой читател да се стори, че името на псалтира – Норовски, няма нищо общо с българския език, а е чисто руско (староруското норов – нрав), но веднага ще попаднне в заблуждение. В Македония, Крушевска община има село Норово на 4 км от Крушево в южното подножие на Бушева планина. Селото е описано в „Македония. Етнография и статистика” на Васил Кънчов в 1900 г. Макар името Норово да е от западните български земи, а псалтирът да е написан на източно-българско наречие и двете понятия са български и за това старите хора още от древни времена са знаели, че „името само си идва там, където му е мястото”.
0
Корекция в коментар 3 от 13 юли
Написа Sandilh
на 16 юли 2011
Оцени коментара:
Моля, текстът :" четвъртък 4 февруари да бъде петък 15 октомври, т.е. отстранява 10 дати" от коментар 3, да се чете така : "четвъртък 4 октомври да бъде петък 15 октомври, т.е. отстранява 10 дати."
0
Защо м. февруари има 28 дни или 29 дни?
Написа Sandilh
на 31 август 2011
Оцени коментара:
А задавал ли си е някой следния въпрос: "Защо е прието, от съставителите на сегашния приет от ООН, календар м. февруари да е от 28 дни в годината от 365 дни и 29 дни в годината от 366 дни? Ако знае нещо по въпроса, би било интересно да споделите знанието си на мотивите за това?
Станимир Каравеликов - Администратор
Относно февруари
Написа Станимир Каравеликов - Администратор
на 02 септември 2011
Оцени коментара:
Много интересен въпрос! Никога не съм се замислял защо е така, но след вече поставен въпрос нямаше как да не разровя, за да разбера фактите. Те пък се оказаха доста любопитни и ме пратиха далеч наза преди Христа в Римската империя... smilies/smiley.gif

Източниците говорят, че вината м. февруари да има 28 дни е на римляните. А историята е следната:

Някога в Рим смятали, че зимата е лош сезон и не му трябват месеци, защото и без това нищо не се случвало през зимата. Ето защо решили, че календарът ще започва от март и ще свърша с декември (в превод десети). Така годината имала 10 месеца по 29 и 30 дни, а зимата явно римляните спели зимен сън.

Когато на власт встъпил Нума Помпилий през 8 век пр.Хр., той решил, че е глупаво Рим да дава на света календар, от който една шеста е празен, затова въвел два нови месеца - януари и февруари, с които завършвала годината. Той също приел, че каледарът ще е с 355 дни, което се равнява на 12 лунарни цикъла и допълнителни вмъкнати дни, с които се изравнявали сезоните. Понеже пък според римляните четните числа носели лош късмет, Нума решил, че ще има 7 месеца по 29 дни и 4 по 31. Обаче за да достигне 355-те дни, на Нума му трябвал един къс и четен месец с 28 вместо 31 дни и избрал това да е февруари, като последен месец в годината. Той счел, че понеже февруари е по средата на зимата, пък и носел лош късмет като месец с четен брой дни, та поне да е по-къс.

Юлий Цезар пък решил, че ще въведе 365-дневния календар с високосни години. Това станало през 45 година преди Христа, когато той се самообявил за диктатор на Рим. По неясни за нас, но удобни за него причини, той решил, че месеците ще имат по 30 и 31 дни, а февруари ще има 28 в нормална и 29 във високосна година. Между другото пак той преименувал петия месец, наричан до тогава Квинтилий (Quintilis) на себе си - Юлий или юли, както го знаем днес.

След Юлий Цезар, неговият осиновен син и престолонаследник Октавиан се качил на престола и станал първия император на Рим. Той е наречен от сената Август (Възвишеният), заради доброто управление, и след смъртта му е провъзгласен за бог и като част от това кръщават шестия месец Август в негова чест (до тогава Секстилий), тъй като той е властвал след Юлий, който "държи петия месец".

Първият ден пък от месеца се наричал Kalendae и тогава се събирали дълговете, записвани в книги, наричани calendarium, от където идва и днешното название на календара.

Всъщност истината е, че февруари е най-къс, защото никой в Рим не го харесвал особено... А пък от ООН явно са приели римските суеверия за основателни и не са се замислили, че всъщност има много по-точен календар от измислицата на римляните.
0
За да се овековечи едно фундаментално астрономическо откритие
Написа Sandilh
на 04 септември 2011
Оцени коментара:
За да бъде броят на дните на м. февруари 28 в съвременния ни календар официалната залуга е на Юлий Цезар, тъй като, както е известно, той в 46 г. пр.н.е.въвежда нов календар, основаващ се на движението на Земята по орбита около Слънцето и на самия ход на Слънцето по неговата орбита в съответната звездна система и определя за м. февруари 28( или всяка пета година 29) дни. Това всъщност е египетският календар от 365 дни в обикновена година и 366 дни във високосна година, известен още от времето на фараона Птоломей III Евергет, но неприлаган до тогава. За осъществяване на реформата Ю. Цезар привлича в Рим, за свой главен съветник, Созиген Александрийски, известен (чрез Плиний Стари) по това време виден гръцки математик и астроном от александрийската школа (в "Допълнителни разяснения" неговото име погрешно е изписано Созимен) с група александрийски астрономи. На тази школа астрономи дължим знанието за 28 годишния цикъл на обиколката на Слънцето по неговата орбита, която то обикаля за 196 години. На всеки 28 години дните от седмицата се повтарят в същата последователност, а всеки 19 такива цикли оформят т.н. велик (т.е. голям) индиктион по източно-римската или византийската ера. Тъй като, след приемането на християнството за официална религия в Римската империя, отчитането на пасхата за всяка нова година е започвало в неделята на първото пролетно пълнолуние след деня на пролетното равноденствие, а то става през м. март, било изключително важно да се знае как да се установява в какъв ден от седмицата ще настъпи 1 март, от тук, деня на пролетното равноденствие, на пълнолунието след него и т.н. И тъй като слънчевият цикъл на седмичните дни се повтарял на всеки 28 години, от които след всеки 4 години от по 365 дни, следвала 1 от 366 дни, се оказало (по сметките на Созиген), че в тези 28 години има 7 броя четворки от последователни дни от седмицата, в които настъпва 1 март (както е обяснено в текста за псалтира). В онези времена на "всеобща грамотност" в т.ч. и на множеството редови свещенници и "изобилието" от различни видове "комуникации", е било съвсем нормално за християнската църква да използва тази закономерност за своите си цели и да направи необходимото тя да се "научи" от нейните служители, че в продължение на всеки 4 прости години, на какъвто ден от седмицата се пада 1 февруари, на същия ден от седмицата ще се случи и 1 март, а след този срок следващата година, високосната, дните от седмицата (обозначени с първите седем букви от кирилската или гръцката азбука) следват същата последователност, но с ново начало, изместено напред с по-следващата буква от таблицата, която е поместена на лист 1б на псалтира. В този смисъл с числото 28, т.е. слънчевия цикъл на дните от седмицата, е увековечено от Созиген чрез Цезар, с броя на дните на тория месец от календара (февруари) и то с този месец, който предхожда месеца на пролетното равноденствие и от там христииянските мислители, като Дионисий Млади, го свързват с деня на пасхата, а от нея в обратна посока да се определи деня на четиридесетдневния пост. Именно това свойство на числото е причината то да бъде възприето, чрез броя на дните на м. февруари, в сегашния календар от всички страни членки на ООН, независимо от религиозните им разбирания и съответните им летоброения.
0
Корекция в коментар 7 от 4 септември
Написа Sandilh
на 05 септември 2011
Оцени коментара:
В последният коментар, моля текстът ( или всяка пета година 29)да се чете ( или всяка четвърта година 29); следващият текст "след всеки 4 години от по 365 дни" да се чете "след всеки 3 години от по 365 дни" и текстът "на всеки 4 прости години" да се чете "на всеки 3 прости години"
0
Защо не може да се използва правилото на числото 28 в Грегориянския календар!
Написа Sandilh
на 13 декември 2011
Оцени коментара:
Причината за да не може да се приложи правилото на числото 28 (по схемата на Норовския псалтир и по тази, която се предлага!?! в един руски сайт и рекламиращият го български) за определяне на деня от седмицата, в коя да е година, с дата 1 март по григориянския календар е следната: по този календар на всеки 400 години се падат 97 високосни, докато при юлиянският те са 100, тъй като при него правилото 3 прости + една високосна година не се променя.

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy