gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава. "
Атанас Димитров Буров - индустриалец, банкер и политик, министър

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Старата църква и другите тайни на село Балша, Софийско

Християнски храмове

(7 Гласа)

Текст и снимки: Николай Борисов

Новата църква, село БалшаСело Балша се намира в Западна България и се числи към Столична община. Доста хора казват, че селото е естествена граница между софийското поле и началото на Балкана. То е поредното, което крие интересни културно-исторически тайни и бисери.

Интересното за с. Балша е, че там е роден големият българин Иван Николаевич Денкоглу- предприемач и просветен покровител през Възраждането. Той е почетен с улица на негово име и паметник в центъра на селото. Предполага се, че там е роден и Пимен Зографски през 1567 г., по-късно канонизиран за светец. Но най-интересните исторически останки в селото остават тези от църквата „Св. Преп. Параскева- Петка”, датирана от XIV в.

 

Църквата се намира близо до центъра, нормално за повечето населени места. Оградена е с нова солидна ограда. В двора на църквата всъщност има две църкви- тази от XIV в. и нова, от 1920 г., на около 5-6 м. от старата. Интерес поражда старата, която също е била посветена на Св. Петка. Тя е неголяма, около 8 на 5 м, едноапсидна, еднокорабна. В момента е без покрив и в доста окаяно състояние, но все пак има изграден метален навес над нея, който пази оскъдните стенописи от тотално унищожение и пряко проникване на дъждовна вода.

 

Църквата е ориентирана изток- запад, входът е от западната страна. Той е нисък, със следи от стенописи с флорални мотиви около него. При влизане във вътрешността на църквата се забелязват разхвърляни каменни кръстове (вляво на входа), като някои от тях не са особено характерни за този район на България. Те са кръгли, тип „келтски”, но се забелязват и интересни символи по краищата. Определяни са като „кръстове-слънце”. Вдясно на входа има ниша с горе-долу запазен стенопис (в сравнение с другите). Под тази ниша се забелязва, че е копано, евентуално и там е пипала иманярскта ръка. Градежът е каменен, използвани са и тухли, силно приличащи на римски. Има данни, че в местността над селото е имало римска крепост и части от нейния градеж може да са преизползвани в строежа на църквата. За това свидетелства голям обработен камък с правилен отвор в средата, който е вграден ниско в северната стена. За олтар се използва правилен каменен къс, а върхо него е поставен явно капител. Вдясно на олтара се забелязва малка ниша, в която има малко запазени стенописи, която е оформена като още един олтар, има икона, изображение на Захари Зограф и оставена ябълка- дар, явно има някакво почитане на това място. Задавайки си въпроса защо изображението на Захари Зограф се намира там се намери следната информация: през 1848 г. Захари Зограф рисува образа на св. Пимен (за който споменах, че се предполага, че е роден в с. Балша) в Троянския манастир. Има връзка между двамата зографи, явно това е ясно и на населението. На южната стена (която е по-запазена от северната) се забелязват медальони с изобаржения на светци, както и добре запазен фрагмент от стенопис. Малко встрани от геометричния център на църквата има вкопан олтар или жертвеник, който не се вписва в цялостната картинка на църквата. Висок около 50 см., с орнаменти. До него е поставено нещо като основа на колона.

Зад апсидата на църквата има два каменни кръстта, единият от които е посветен на св. Герман- неговият празник е предхристиянски и се свързва с ритуалите за измолване на дъжд. Говори се, че преди време пожар е унищожил доста голям горски масив в района, дали има връзка между този пожар и молебена към св. Герман?

 

Малко над тях е поставен т. нар. оброчен кръст. На тези кръстове се дават курбани, а самите кръстове са наречени на определен светец и се честват на неговия празник. За всеки кръст се грижи определен род и дава курбан на него, ритуалът е известен като „изнасяне на кръст”. Характерно е да се поставят до големи, стари или вековни дървета.  Интересното при този е, че на него е изписано името на рода, което е рядко срещано, а и кръстът е счупен. Също така дървото зад него е отсечено.

 

Пред двете църкви има малка къщичка, в която в момента живее зографка, която преди около година е дошла да изографисва новата църква. Тя разказа, че в района е намирала интересни находки. Археологически разкопки, до колкото знам, не са правени. Но жената, докато си е копаела градинката пред църквите, се е натъкнала на човешки останки- черепи и кости. Тя е запазила някои от тези находки- част от кост от ръка, видимо доста стара, части от черепна кост. Показа и метален къс, явно обработван, както и парчета керамика, едното със сигурност от дръжка на съд за течности с останки от украса. Лично аз не мога да датирам по никакъв начин показаните от жената „открития”.

 

Разглеждайки района на църквите се вижда, че те се намират на видимо високо място, рязко и отчетливо доминиращо над останалия терен. Лично мое предположение е, че около църквите е имало могилен некропол. В ниската част до „некропола” се забелязва четвъртит  каменен обработен блок с равнобедрен кръст на него и с жлеб в долната част. При самия терен явно има запазена продължителност при почитането на мястото, но е интересно какво е имало преди съществуването на църквите.

Извън двора на църквите има и войнишки паметник на загиналите от с. Балша във войните. До него е сградата на местното читалище.

В горната част на селото, след края на къщите и влизането в гората, се забелязва четвъртит каменен къс, висок около 1 м. Той е поставен до дърво, а до тях има пейка с огнище пред нея. Явно този камък се почита по някакъв начин, за това свидетелства и оставена църковна свещ до него. Ако наистина има останки от римска крепост в околността, то предполагам, че той също е донесен от там (също както тези в църквата). Оприличавам го на постамент. Както казах по-горе, характерно за този район е почитането на оброчните кръстове, този камък явно изпълнява подобна роля.

 

Малко над селото се намира манастир „Св. Теодор Стратилат”. И неговата изтория е забулена в легенди и мистерии, но той ще бъде обект на следващо посещение и изследване. 

 

По пътя към този манастир има поставен каменен кръст, наподобяващ вече споменатите оброчни такива. Но той явно не е такъв- на него се чете: „община село Балш”. Кръстът е вкаран в правоъгълна каменна поставка с дупка в средата, в която той влиза. Дали това не е граничен белег за края на Софийското поле и началото на Балкана?

Село Балша задава много въпроси, които чакат своите отговори. Докосването до тези въпроси ни прави съпричастни в изрисуването на историческата картина, относно възникването и развитието на това населено място.

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (3)

Следете за нови коментари с RSS
0
...
Написа K. Милчев
на 09 февруари 2011
Оцени коментара:
Чудесна статия, поздравления.
Администратор
Ако не се лъжа...
Написа Администратор
на 10 февруари 2011
Оцени коментара:
такива "кръгли" кръстове има в русенското село Табачка. Казват, че били на кръстоносци и ги свързват с подобни такива, намирани на горния бряг на Дунава, в Румъния. Още не сме ходили там обаче, последния път като се наканихме, беше кал и дъжд и оставихме посещението си за друг път.
0
-
Написа --
на 29 октомври 2017
Оцени коментара:
Кръглите кръстове, са надгробни плочи от късната античност или ранно средновековие, ясно свидетелстват за западна намеса. Интересно е да се спомене че наподобяват много келтските такива, но има и известни разлики, които може да се обяснят с това че най вероятно са направени от потомнци на заселилите се в района келти, които с времето са загубили някои от оригиналните черти но са запазили прилика от приблизително над 85%. Най- вероятно става въпрос за 200-300 години след заселването. Колкото до подобните кръстове в русенския район, трябва да се спомене че именно там има голяма келтска диаспора, обект на изследваният на проф. Гергова. Има предостатъчно литература на тази тема. Също мога да обясня функцията на някои от камъните взети от римския градеж.

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy