Мъглижки девичи манастир
Написано от Администратор 12 Ноември 2010
(4 Гласа)
Текст: Деси Каравеликова
Снимки: Станимир Каравеликов
Мъглижкия манастир наистина е забулен в мъглите. Не защото се намира високо в планината, а защото докато го намери човек - пълна мъгла. Посетихме манастира по препоръка на наши приятели и ако и да харесахме манастира, то не бяхме очаровани от посрещането, което ни беше оказано.
Манастирът се намира на няколко километра от Казанлък, до село Мъглиж, но за да намерите манастира, обезателно трябва да спирате на няколко пъти в селото и да питате, иначе въртенето из тесните улички на селото ви е в кърпа вързано. Още с пристигането забелязваме затворените с катинар железни порти и масивния железен парапет, който е пречка за всеки пълникък човек да стигне до по-малката, отворена порта. При все това явно Мъглижкия манастир е често посещаван. В неделен ден заварихме доста хора, дори и гости от Македония, ако се съди по регистрацията на колите.
Влизаме в двора, но за наша изненада всичко изглежда някак пусто, въпреки очарованието си, мястото сякаш няма живота, който забелязахме да кипи в Свищовския манастир или в руската църква при Шипка. На вратата на църквата ни посреща жена, която веднага прави забележка да не снимаме вътре в църквата и зорко ни наблюдава какво точно снимаме из двора. Няма усмивка, няма "Добър ден", само намръщеният й поглед ни следва, докато палим свещичките. Трябва даспомена, че заради нея, която беше застанала на вратата, почти препречвайки пътя ни, дори някак си нямахме желание да взелем в църквата, която в крайна сметка се оказа много красиво изрисувана.
Мъглижкия манастир има богато историческо минало, но тук няма да ви разказвам за него, за да ви оставя да научите нещичко и когато го посетите. Само ще спомена, че е бил многократно опожаряван от турците и възстановяван отново. На 13-ти януари 1623г., когато турският военачалник Склав (интересно дали също е бил еничар, съдейки от името му?), изпратен от султан Мехмед II, взел от Мъглиж 8013 еничарчета, а след това ограбил и разорил манастира и погубил йеромонах Гервасий и трима монаси. Тези факти няма как да бъдат пропуснати, ако не искаме децата ни да повярват в "новата" история, на която ги учат в училище,че в България е имало турско "владичество", а не робство.
Днес Мъглиж е малък град, ако не беше табелата, бих го взела за селце, сгушено в полите на планината. Според Уикипедия, в него живеят малко повече от 3 500 човека. Пишейки това, се запитвам - откъде Склав е взел тези 8013 еничарчета? Ще ми се и днес да имаше толкова деца в Мъглиж... В църквата днес е тихо и спокойно, а следобедно време през есента лъчите на слънцето озаряват стенописите през големия страничен прозорец и внасят топлина, останала от лятото. Поглеждам към тавана и освен стенописите, забелязвам голяма синя коледна топка, закачена за полюлея. Едва тогава си спомням, че манастирът е кръстен на Св. Николай. Пожелавам си нещо за Коледа...
Тръгваме, защото сме едва по средата на пътешествието си. Но сигурно ще се върнем пак, за да се изкачим до Винишки камък, крепостта Горненски град и Чепел камък.
Please wait...
© 2009-2011