Добре дошли в новия сайт на Роден Край!

Вход / Регистрация

Основно меню

Последни мнения


Начало на историята - Храмове - Християнски храмове - Манастирът Покров Богородичен - гр.Свищов

Манастирът Покров Богородичен - гр.Свищов

Християнски храмове

(1 Глас)

Свищовски манастир Покров БогородиченПовечето хора, които посещават манастира, идват тук заради чудотворната икона на Богородица, за която се носят легенди, че лекува бездетие и очни болести. Аз бих се върнала там обаче, за да послушам сладкодумния отец Христо, който над час ни разказва историята на манастира и легендите, които се носят за него и чудотворната икона.

 

Историята

Манастирът “Покров Богородичен” е построен през 14-и век на мястото на древно тракийско селище. В днешния си вид манастирът е от края на миналия век, но на този етап няма монашески живот в него. Храмът многократно е бил опожаряван и разрушаван от турците, тъй като бил убежище на будни българи като Левски, Раковски и други. Точно до мястото, където е бил старият храм, през 1894 година е построен новият манастир. Непосредствено до манастира има извор, чиято вода се смята за лечебна.

 
Местоположение
Манастирът се намира на около 5 километра извън Свищов, по пътя Свищов - Велико Търново. Има указателни табели и малък паркинг, точно до чешмата с лековитата вода, където можете да оставите колата си. Манастирът е разположен в гориста местност, която е много живописна и е страхотно място за отмора в горещите летни дни.
 
Отец Христо Павлов
Повечето хора, които посещават манастира, идват тук заради чудотворната икона на Богородица, за която се носят легенди, че лекува бездетие и очни болести. Аз бих се върнала там обаче, за да послушам сладкодумния отец Христо, който над час ни разказва историята на манастира и легендите, които се носят за него и чудотворната икона. Сега съжалявам, че не си записвах и че трябва да разчитам на чужд разказ, за да ви пресъздам това, което чух *. Рядко се сличва служител на църквата да разговаря за религия по толкова спокоен, непредубеден начин и на достъпен език! Освен всичко друго, в момента манастирът (който преди е бил девичи) в момента се поддържа единство от отеца и жена му. Посетих го през лятото на 2007 година и ми направи впечатление невероятната чистота и грижата, с която бяха поддържани цветните лехи. Разбира се, манастирските котки бяха навсякъде и знаете ли – всяка от тях си имаше име! Има места, които на пръв поглед не се открояват с нищо особено, но пък каква атмосфера излъчват...

Легендите

Прочута в страната е и чудотворната икона на Света Богородица в манастира. Говори се, че тя притежава силата да помага на молещи се при безчадие и тежки очни болести. “Трябва силно да вярваш и чудото се случва”, казва отец Христо Павлов. Според него вярата е тази, която помага, защото пред Бога всички са равни.


За иконата има различни легенди...
По време на опожаряване и разрушаване на манастира тя е била укрита от монаси. Легенда разказва за намирането и от овчарче и връщането й в храма. По пътя си то намерило пеленаче, което взело със себе си и оставило в манастира. По-късно момченцето пораснало и живяло до края на живота си в светото място. Оттогава се смята, че Богородица помага на двойки, които не могат да имат деца.


Още през 16-17 век пък на турчин от Одрин, чиято жена била бездетна и сляпа, се явила Богородица и му казала да измие лицето на жена си с вода от манастира. Така и направил. Жената веднага прогледнала, а само след година родила и първото си дете. Турчинът тогава решил да се отблагодари за стореното чудо и направил златен обков на короната и ръката на Богородица. Туркинята приела християнска вяра.


Друга туркиня от Анадола, известна със своята невиждана красота, също била бездетна. Когато посетила манастира и видяла чудотворната икона толкова много завидяла на нейната красота, че решила да я загрози и отчупила кутрето на дясната й ръка. След една година родила дете без пръсти на ръката. Върнала се разкаяна. Молила се, плакала. Когато се прибрала при детето пръстите му били израснали, но без кутрето - за назидание.


Още една история има за липсващото до ден днешен златно пръстче на Богородица. Преданието гласи, че то било откраднато от румънска знахарка - шарлатанка. Тя си мислила, че ще й помага да врачува. Но когато си тръгнала с лодка по Дунава, тя се разцепила и румънката се удавила.
“И днес чудотворната икона чака някой да й върне отчупеното пръстче. Може би в друго време, с друга история”, казват миряните.

Жилищната част на манастира Покров Богородичен Пейките под борчетата в двора на манастира Куполът на църквата Една от иконите в църквата на манастира Покров Богородичен

Детайл от иконостаса в църквата Плочата на чешмата с лековитата вода Казваме Довиждане на манастира...

Още в региона: 13 забележителности в гр. Свищов

Снимки: Деси Неделчева

Написа: Деси Неделчева

*Използвани са материали от статията ЧУДОТВОРНА ИКОНА В МАНАСТИРА “ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН” ПОМАГА НА БЕЗДЕТНИ на Петя Лишкова, публикувана в www.ostestvo.net

Коментари (2)

Следете за нови коментари с RSS
Чудно място
0
Здравейте! Това място наистина е чудно и искам да добавя,че тук в този манастир винаги можеш да дойдеш и да се помолиш на спокойствие и да потърсиш съвет от отец Христо.Често използваме манастирите само като туристически обекти.Тук в Покров Богородичен витаят духовете на нашите светци закрилници и молитвите ни се
чуват.Моите молитви са чути и благодаря на Бога за помоща.Да добавя,че има и параклис на Св.Екатерина.Презвитер Христо е много ерудирана личност и винаги ще те напъти с умен съвет,а презвитера Мария е много деликатен човек и ще те остави да се помолиш насаме и на спокойствие.Бог да благослови това място и хората ,които му служат!!! Не пропускайте да посетите манастира!!!
maria atanasova , 22 март 2010
Здравейте!
0
Вашият коментар ме заинтригува. Бил съм в доста манастири, но почти никъде не съм срещнал приветствие или нещо, което да ме накара да се почувствам желан. Винаги виждам монаси, гледащи смирено в земята, сякаш чакат да станат част от нея, а ако се опитам да намеря повече информация за манастира, най-често получавам отговор "Пише го на входа!".

А зная, че повечето свещеници са доста еродирани хора и за мен би било удоволствие да поговоря на някоя духовна тема с тях. Незная защо се получава това отдръпване и стена между светските хора и монасите. Трябва ли да се отдам на религията, за на науча повече за вярата си?
Karavelikov , 22 март 2010

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy

Думи на велики българи

" Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед. "
Чудомир

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Пишете ни

Анкета

Посетители

mod_vvisit_counterДнес124
mod_vvisit_counterВчера598
mod_vvisit_counterЗа седммицата722
mod_vvisit_counterМиналата седмица4101
mod_vvisit_counterВсички138013

Дарение за Роден Край

Роден Край набира средства за закупуване на нов хостинг пакет! Помогнете ни да запазим историята на България жива в интернет пространството!
PayPal