Кръстова гора и манастира Света Троица

Начало на историята - Храмове - Християнски храмове - Кръстова гора и манастира Света Троица

(3 Гласа)

На 24ти Октомври тази година ще бъде

посрещната частицата от

Христовия кръст в Кръстова гора ...

Министър-председателят Бойко Борисов дари частица от Христовия кръст за манастира „Света Троица" Кръстова гора. От 21 години светинята се съхранява в секретния фонд на Националния исторически музей. Безценната реликва бе посрещната от гражданите на Пловдив на пл.„Централен". След това с литийно шествие, водено от митрополит Николай и свещениците от епархията, тя бе занесена в църквата „Св. Марина" На 24-ти октомври митрополит Николай ще я предаде на игумена на „Света Троица" архимандрит Висарион.

История на манастира

Великия доместник във Византийската империя Григорий Бакуриани, грузинец по произход,основал през 1083г. Бачковския манастир, дарил го с обширни поземлени имоти,заселил в него 50 души монаси от Грузия и съставил манастирски тапик /устав/. България тогава се намирала под Византийска власт /1018-1185г./. В манастира било открито богословно училище, в което преподавали бележитите грузински учени Йоан Петрици, Икал-тоели, Арсен и др.

А в раздела „За свещените съкровища и честните свети икони“ Бакуриани пише:

„Подарих на манастира и две икони от златна сплав, които имат по края големи
отломки от светия Христов кръст. Голямата икона се казва „Свето преображение
Господне“, а по-малката - „Света Богородица“. Както е известно, св. царица
Елена пренесла от Йерусалим в Цариград голямата част от Христовия кръст. Като
близък на византийският император Алексий I Комнин, Григорий се сдобил с
отломки от тази свещена реликва, вградени в упоменатите две икони.
Манастирският типик не допускал семейни грузинци да живеят под манастирската
стряха. За голямото множество негови подчинени преданието допълва, че било
образувано селище под името „Иверце“. Селището Иверце, заобиколено от обширна
плодородна земя, близки гори и поляни с богати пасища, се превърнало в
стопанско средище и в богат животновъден край. Многобройните манастирски стада
пасели из живописната местност „Кръстова гора“, наричана още „Градище“, която
по форма прилича на кръст. Тук се намирали манастирските мандри и големи
жилищни сгради с църква „Света Троица“.

В скоро време на Кръстова гора възникнал манастир, наричан Троицки, подчинен
на Бачковския. Той станал любимо място на жителите от околните села, особено
на иверци. Монасите от Кръстова гора и жителите на с. Иверце измолили от
игумена на Бачковския манастир да им подари голямата Бакурианова икона с
вградената в нея част от животворящия Христов кръст, за да украсят Троицкия
манастир, в който природен кът ръката на Твореца чудно изваяла кръстния знак.
Легендата говори, че всяка година на празника Кръстовден - Въздвижение на
честния кръст, с тържествено литийно шествие при многобройно присъствие на
християни - голямата икона „Св. Преображение Господне“ била носена от Кръстова
гора до Бачковския манастир, престоявала там на Всенощното бдение, а на другия
ден след Св. Литургия пак тържествено била връщана.
До 15-ти век манастирът „Света Троица“ - Кръстова гора, е съществувал с много
монаси, послушници и харизани – общо около 200 души, които са се занимавали не
само с богослужение в храма „Св. Троица“, но и със скотовъдство, използвайки
тучните пасища на околността. Тук са се чували чанове на стотици овце, кози и
крави, от чието мляко са произвеждали вкусното родопско сирене и кашкавал, с
които са снабдявали Бачковския манастир. Манастирът „Св. Троица“ е бил
подвластен на него.

Преданието говори, че след покръстването на България от св. Цар Борис I,
неговият син Кормисош заради това, че пръв приел Христовата вяра, бил
възнаграден да управлява Родопската област. И на този родопски масив построява
крепостта Кормисош и вероятно първата манастирска църква „Света Троица“ около
8-9 век. Цялата местност от Кръстова гора до село Белица и на юг от него още
се нарича Кормисош. Тук е построена и правителствената резиденция „Кормисош“ ,
заедно с развъдното дивечово ловно стопанство.
До края на XIIв. монашеските братства на Бачковския и Троицкия манастир били
поддържани предимно от нови грузински попълнения. След падането ни под турско
робство в 1393г. В Бачковския манастир нахлува гръцката деспотия и станало
това, от което най-много се страхувал Бакуриани: гърците изгонили последните
грузински монаси, сринали до основи великолепната гробница на братята Григорий
и Абасий Бакуриани в централния храм и се постарали да заличат всяка иверска следа.

Особено черни дни и разделно време настъпили за тази част на Родопа в началото
на XV в., когато по течението на р. Чая и Лъкинското дефиле внезапно се
втурнали многочислените орди на Джадит Али паша. Грабили те, безчестили,
клали. В бързината изплашените монаси в Кръстова гора побързали да скрият в
земята скъпоценната икона с отломките от кръста Господен и други ценности.
Монасите били изклани, църквата и сградите осквернени, ограбени и опожарени,
стадата били отвлечени от нашествениците. В близките до Кръстова гора села
Дряново, Телица, Мостово, Джурково и др. пашата, който водил със себе си ходжи
и имами, оставил някои от тях с поръчение насила да ислямизират населението.
Помаците в тези села обаче запазили езика и обичаите си, българските народни
песни и легенди, те продължавали да идват на Кръстова гора за празника „Света
троица“ и да „принасят курбан“, участвали също в литийното шествие на
Кръстовден. Ако отидете на 25 – ия ден след Великден в Бачковския манастир, ще
видите едно голямо шествие: носи се литийно чудотворната икона на Света
Богородица от Асеновград, от църквата „Св. Благовещение“ до Св. Бачковска
обител. Извършва се Св. Литургия и водосвет, и след обяд се връща в
Асеновград, придружена от хиляди богомолци.

Какво казват археолозите за Кръстова гора

Никола Дамянов, археолог, директор на Историческия музей.

"Бил съм на музейна експедиция няколко пъти на връх Кръстов. Един път през 1972 г. и после през 1980 и 1981 година. Там малките параклиси са в пряко съседство с руини, които вероятно са от стар средновековен произход. Намерихме монети – силно деформирани, от династията на Комнините – ранно средновековие. В основите на една руина намерихме силно фрагментирана керамика от византийското владичество – същинско и късно средновековие. Беше намерена бронзова чашка – държател за кандило. Стигнахме до извода, че на връх Кръстов има християнско присъствие след XI век. За да се установи, обаче точната датировка, необходимо е по голямо археологическо проучване. Логично е и да има и много по – стара култура, но тя да е в по – дълбок културен слой. Предполагам, че там е съществувало старо тракийско светилище, което по традиция е продължило да се използва като молитвено място. Уверен съм, че едно по – сериозно проучване ще потвърди наличието на християнски култури от края на IV век. Намерената поставка за кандило ме кара да твърдя, че на връх Кръстов има една християнска приемственост, която продължава и в периода на Възраждането."

Източник: crossforest.com