Проект Седмото тепе в Пловдив или History gone wrong
Написано от Администратор 09 Ноември 2011
(3 Гласа)
Написа: Деси Каравеликова
Отдавна си мисля да напиша няколко реда за реализирания вече проект "Седмото тепе" в Пловдив. Откриването му на 6 септември миналата година беше широко отразено от националните медии. Нищо, че повечето просто са препечатали новината от един и същ първоизточник. Липсваха истински коментари към тази новина и докато не видях прословутото "седмо тепе" не знаех на какво се дължи тази липса на емоция, ако щете, от страна на журналистите.
Какво представлява тъй нареченото седмо тепе и поради що на художника Атанас Хранов му е хрумнало да се занимава с подобни неща?
Работата е там, че макар и някога тепетата или хълмовете на Пловдив да са били седем на брой, днес едно от тях липсва и пловдивчани няма как да наричат Пловдив "града на седемте тепета". Марково тепе е било разрушено към края на 19 и началото на 20 век, за да бъдат направени павета за улиците на Пловдив. Навремето може и да е изглеждало като практична идея, но днес много хора съжаляват за това решение и съм сигурна, че си спомнят за този факт поне веднъж седмично, когато минават по павираните улици на Пловдив. И да изглеждат романтично по парижки, те са истински разбивачи на автомобили и е редно фирмите, търгуващи с авточасти да плащат някаква такса на общината, че държи паважите в това отвратително състояние, та да се докарва клиентела на споменатите фирми.
Но нека се върнем на проекта за седмото тепе. Понеже няма как да се изгради цял един хълм наново, художникът Атанас Хранов решава, че би било хубаво седмото тепе да присъства поне символично в Пловдив и прави един проект, според който с павета да се "облече" едно малко възвишенийце (наистина, то няма дори половин метър височина) отстрани до Джумая джамия и паметника на Филип Македонски (последният - спряган за основател на града, което е едно друго историческо недоразумение, но това е предмет на отделна тема). Точно там започва Старият град на Пловдив, като една от забележителностите му, освен старите къщи, са и павираните улици. Освен павираното новоизлюпено тепе обаче, художникът решил да прибави и имената и откъси от произведения на Захари Стоянов, Иван Вазов, Йоаким Груев, Иван Богоров, Найден Геров, Христо Г. Данов, Константин Величков, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Димитър Димов, Николай Райнов, Йордан Радичков, Никола Алваджиев, Генчо Стоев и Добромир Тонев. Те са изписани върху чугунени отливки, а буквите, разбира се, са релефни. Хиляди павета, 300 букви и над 150 метра чугунени ленти, подредени в кръгове. Резултатът? Една липсваща детска площадка, все старите пейки и дървета, много пенсионери и много котки заради двете заведения в непосредствена близост. Майки с деца вече няма. Не им понася културата явно.
Този проект е бил одобрен след гласуване в Общинския съвет, а градската управа е финансирала обекта. Не беше ли по-добре да поставят хубаво осветление на детската площадка, да засадят красиви храсти и цветя зад пейките и да освежат или сменят самите пейки, вместо да развалят единствената детска площадка на центъра на Пловдив, където родители можеха да ходят с децата си, без да се налага да сядат по заведения (другата възможност за игра на малчуганите се намира чак в градския парк на другия край на центъра, срещу пощата)? Историята и културата имат значение и съществуване на сайтове като Роден Край го доказват, но решението на общината да одобри подобен проект прилича на преливане от пусто в празно. Пловдив е достатъчно наситен с история и е хубаво вместо да изсмукваме от пръстите си още и да разваляме вече направени неща, да реставрираме старите обекти, които се рушат. Като гражданин на Пловдив мен не ме интересува чия собственост са къщите в Стария град. Това, което искам да видя е един архитектурен резерват, който прилича на такъв - с хубавото осветление, реставрираните къщи и старите магазинчета. Нито има значение кой стопанисва останките от римските сгради до пощата на центъра. Важното е те да са почистени от бурени, да има направени пътеки, които да изглеждат красиво и да са представени по привлекателен за окото начин, като същевременно се полагат грижи за тяхното запазване - с навеси или нещо друго. Иначе се получава така, че забравяме древната си история за сметка на възрожденската. На това му се вика къса историческа памет и наистина не е повод за гордост.
В заключение:
„Проектът е уникален - подобен граждански и естетичен литературен знак във времето и пространството не е полаган в нито един български град“, казва за своето произведение художникът Атанас Хранов.
Претенциозно, а?
Please wait...
© 2009-2011
Sedmohylmie
на 10 ноември 2011