gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Всичко се състои в нашите задружни сили. "
Васил Левски

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

В древно-гръцката митология има хуритско влияние

Други изследвания

(6 Гласа)

Древно-гръцката митология не е оригинална и голяма част от нея има хуритско влияние.

Урартски цилиндричен печат

Най-трудно с тази теза се съгласяват специалистите по класическа филология, но след обширният труд на А. Лески Geschichte der Griechischen Literatur (2 изд., Munchen, 1957), в който е разгледано хуритското влияние върху „Теогония” на Хезиод, това положение е общоприето в науката.

Урартите, чиято държава около езерото Ван залязва към 6 в. пр.н.е., са говорили език от хуритската група и след разчитането през първата половина на 20 в. на урартските клинописи, се установи, че самоназванието на тази държава е - Боян.

Урартска писменостУрарти и кимерийци създават синтез от 6 в.пр.н.е. до края на 4 в. пр.н.е. и живеят на териториите на дн. Южна Грузия и северна Армения, преди по тези места да дойдат иберите.

След това пост-урарти и пост-кимерийци се преместват на север от Кавказ.

От 1937 г. (Ф. Дорнзайф) до 1957 г. (А. Лески) постепенно се налага научният извод, че в основата на древно-гръцката митология има архаично хуритско влияние.

С други думи, именно кимерийците, от които произхождат хуните и утигурите, т.е. българите, са преносители в Предкавказието и Европа на автентични архаични митове, и когато Хунската империя превзема Европа до долни Дунав и Рейн, ние можем да говорим за вторично присъствие на тази архаична култура, която намира пръв приемник в Европа чрез древногръцката митология.

Най-видно е това в прехода на бог Халду в бог Коледа...

Въпросът, който поставяме тук е културологичен.

През 1-2 в. пр.н.е. е живял и работил Филон, автор на произведението „Финикия”. В предговорът Филон казва, че трудът му е превод на финикийския автор Санхуниатон, който вероятно е живял в края на второто хилядолетие пр.н.е., защото това произведение съдържа религиозни варианти отпреди древногръцката митология.

„Финикия” на Филон не е запазена до наши дни, но е цитирана от Евсебий Кесарийски.

Филон, който е бил от гр. Библос, изброява четири поколения богове. Първото било Елиун, на гръцки Хюпсистос, второто било Уран – Небе, третото Елос, т.е. финикийския Ел и накрая, четвъртото било богът на бурята Баал – Хадад, съответник на Зевс.

Както пише полския автор Мачей Попко: „Сходството на тази концепция с представената от Хезиод митология отдавна било забелязано, но понеже Филон бил автор от римската епоха, произведението му дълго време било считано за подражание на Хезиод. Едва с откриването на източният хуритски мит за Кумарби, както и на текстовете от Угарит и превеждането им, учените променили това твърдение, а реабилитираната „Финикия” станала ценен източник за опознаване на финикийската религия...Разказът на Филон, изложен от Евсебий, е съкратен по необходимост, но приликите с месопотамско-сирийската митология проличават, а това свидетелства за популярността в сирийските среди на концепсията за четирите поколения богове, борещи се помежду си за господство над света. Следователно произведението на Филон от Библос потвърждава тезата за източното влияние в „Теогония” и едновременно с това посочва възможността за съществуването на сирийско-финикийско посредничество при навлизането на чужди елементи в гръцката митология.” (Maciej Popko. Wydawnictwa Artystyczne I Filmowe, Warszawa, 1976).

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy