gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Америка не се е променила много. Винаги, когато кажех, че съм от България, повечето казваха: А-а, Боливия. За да ги иронизирам, отвръщах: Не, България е един нов американски щат на границата с Канада. Невежеството бе толкова голямо, че една жена ми отговори: Да, знам. "
Астор

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Бог Один и хуните

Други изследвания

(8 Гласа)

Автор: Павел Серафимов


“В древността имаше хора, които бяха вещи в магьосничеството. Тор, Один и други бяха в състояние с хитри действия наподобяващи чудеса да смаят простолюдието и да спечелят прозвище на божество. Най-вече бяха заблудени хората от Дания, Норвегия и Швеция. Последиците от измамата бяха такива, че скандинавците бяха искрено убедени в свръхестествената сила на чародеите, молеха им се и им отдаваха голяма чест...


Саксо Граматик, “Деяния на Датчаните”, книга първа
 


От думите на датския историк може да се отсъди, че Один не е измислено божество, а човек притежаващ изключително високи знания и умения, чрез които той е спечелил  почитта на по-ниско развити хора. Напълно логично е, че когато в някое примитивно общество дойде интилигинтен и запознат с нови технологии пришълец, то той би бил боготворян заради делата си. Трябва да се отбележи, че в древността скандинавците са стояли на много по-ниско ниво на развитие от траки, скити, келти и римляни. Организираното земеделие и скотовъдство пристига в северните германски земи две хиляди години след като се е появило в Тракия. Скандинавската Бронзова Епоха започва повече от хиляда години след тракийската, а желязото навлиза в бита на германските народи, около седем века по-късно отколкото при тракийските халиби.

Последната промяна в древното германско общество настъпва през Късната Античност. Появяват се ново изкуство, нови оръжия и погребали ритуали...Неотдавна норвежката изследователка Лоте Хедеагер представи теорията си, че хуните са повлияли до такава голяма голяма степен скандинавците, че  може да се говори за ново германско общество. Независимо от нея Дейвид Фоукс лансира идеята си, че древния бог Один е всъщност хунския благородник Улдин, който е дошъл в Скандинавия през V-ти век заедно с армията си. На това ранно хунско нашествие Фоукс приписва нетипичния за германските народи ген Р1 а1 сред скандинавците. Трябва да се отбележи, че най-стария вариант на този ген се намира на Балканите. Това за съжаление е пропуснато от Фаукс. Той също нарича погрешно жертването на кон в гроба на благородник азиатска традиция. Явно не е осведомен, че най-ранните погребения от този тип са в черноморските степи.

Двамата  автори са критикувани заради изявленията си, но опонентите им пропускат ( може би неволно) да споменат редица факти, говорещи в полза на присъствие на източноевропейци в Скандинавия. Странно е, че датчаните не  говорят често за най-древното име на страната си. Римляни и гърци са наричат тази северна държава Cimbrica Chersonesus -Кимбрийски полуостров. Това не е случайно. Дания е обитавана дълго време от кимбрите наречени още кимерии.

Техен е сребърния котел от Гундеструп, чийто стил и технология на изработка доказват, че е направен в Тракия. Иконографията на артефакта показва смайващи прилики със сребърния котел от Борово, сребърната фалера от Ямбол и други тракийски находки. Самите кимерии принадлежат на палеобалканските  етноси. В дълбока древност са обитавали черноморските степи и Тракия, а името им е обяснимо с пеласгийския глагол кимернао-владея, господар съм, т.е. кимерии означава върховни, господари.

Някои може би се питат- Какво общо има хунското присъствие в Дания с кимерийците? За тези, които са чели Прокопий е повече от ясно. Стария автор споменава няколко пъти, че хората, които по негово време са наречени хуни в древността са носили името кимерии. Тези, които са запознати с работата на Йордан  “Произход и деяния на гетите” знаят, че преди да се разделят по времето на цар Филимир, хуни и гети са били един народ в Скандинавия. А точно там се намира топонима Кимбрийски полуостров. Плиний свидетелства, че кимерийците (кимбри)наричат Северно море Мори Маруса, като значението е мъртво море. Мори отговаря на българската дума море, а маруса на думата мърша. На датски море е hav, а мъртъв -død. Виждаме, че кимерийския език е много близък до българския и няма нищо общо с датския. Това не е случайно разбира се. В “Зографска История” българите са отъждествени с кимбрите, а Раковски и Ценов поддържат виждането, че кимериите са неделима част от българския етнос.

Хуните-кимерии не са отишли в Северна Европа чак през IV-ти V- ти век както проповядват повечето учени, а много по-рано. Названията Кимбрийски полуостров и Мори Маруса са наложени дълги векове преди 372 година, когато дедите ни стават абсолютни господари на Балканите. Скандинавски торкви, мечове, копия от второто хилядолетие преди Христа показват ясна връзка с торкви, мечове и копия от нашите земи. Освен това имаме свидeтелството на Йордан, че много преди Троянската война хуни и гети са били една общност в Сканза. Хуните-кимерии дават старото име на Дания и Северно море, а гетите са митичните геати от поемата “Беовулф”. Напълно естествено е хуните –кимерии да са искали да запазят старата си северни територии. Тези земи са били считани от предците ни за наши, все пак старото име на Дания е Кимбрийски полуостров, а не датски, английски, или саксонски. А и присъствието на хунски герои в сагите е индикация за продължителен контакт между германи и хуни-кимерии. Хуни са споменавани многократно в “Песента на Нибелунгите”, също в сагите “Волсунга”, “Херварар” и “Еда”.

За Один ( хунът Улдин според Фаукс) може да се каже, че е късно божество в пантеона на северните народи. Тацит не го споменава изобщо. Документирани са  имената на Тиусто, Манус и Херкулес. Гай Юлий Цезар, познаващ германите от личен контакт пише, че те боготворят слънцето ( Тиусто-Диу), луната ( Манус) и огъня – Вулкан.

Саксо Граматик е бил прав донякъде считайки Один ( хунът Улдин според Фаукс) за чародей, смаял скандинавците с уменията си. Според Йордан хуните са потомци на древни магьосници, така наречените халируни. Разбира се магия  е твърде разтегливо понятие. За примитивните народи всяка непозната технология е чародейство, а тези способни на изключителни деяния са наречени богове. Хунския лък е изпращал стрели на триста метра, за германите това е било истинско чудо. Украсените със злато и скъпоценни камъни хунски мечове са изглеждали като божествени атрибути. Докато германите са живели в схлупени къщурки, украсените с дърворезба просторни хунски домове са будели истинско възхищение(1). Умението на хуните да правят медовина (2) и други питиета непознати на германите също допринасят за високата репутация на предците ни, на които се е гледало като  на богове.  Според Снори градът, от който са дошли боговете се намира там където река Танасквил ( Дон, наричана още Танаис в древността) се влива в Черно Море. Йордан нарича тази област земите на българите. Като богове освен Один са споменати Балдер, Видар, Вали, Ходер. Техните имена напомнят на нашите Балдьо, Видор, Въльо, Едрьо.

Между другото градът на боговете в скандинавската митология се нарича Ас-гард. Ас се тълкува като  Бог, дума сродна на етруско-пеласгийските (3 ) думи аис –Бог, аисна-божествен. И двете са свързани с нашите ясна, ясно, яснота ( светлина). Явно става дума за древно божество на светлината. Самата дума Бог е едно от имената на слънцето (4). Частицата гард се тълкува като град. И тя принадлежи на палеобалкански език. Същата дума е както пеласгийската горт-град и тракийската горд-град.

Не само названието Ас-гард е обяснимо на палеобалкански език. Името на Улдин ( Один) е тракийско, сродно е на споменатия от Прокопий Улитей. И двата антропонима имат занчение владетел, властелин, вожд. Свързани са с българските лични имена Владин, Владан, Владей. Скандинавския Один е известен и с името Водан, което е прекрасен еквивалент на българското Водан, идващо от старобългарския глагол водити-водя, продвождам.

Това, че хунът Улдин е  приет на почетно място в германския пантеон не трябва да ни учудва. Гърци и римляни почитат обожествените тракийски царе Дионис, Атис, Орфей. Гетския Залмоксис полага основата на келтската религия. Пеласгите са наречени от Омир богоравни. Палеобалканските народи са изпреварили всички европейци със столетия и дори хилядолетия по отношение на технологии, религия и организация. Дедите ни са раздавали знания на много други народи и по този начин са си спечелили име на божествен народ. За съжаление нищо не трае вечно. Дори и най-великия бива застиган рано, или късно от падението.Това е неизбежно, случвало се е често в миналото и ще продължава да се случва.

Уникалното за нас българите е способността ни да изправим глава след всяка несполука, да изградим отново разрушената си земя и да създадем нови и благоденстващи държави. Единственото нужно условие да възродим за пореден път отечеството си е да бъдем истински българи. Единни, почтени и силни.

Още за викингите и тяхната връзка с българската история >> Сагите на викингите и тяхната връзка с Троя и траките


Използвана литература и пояснения:

1.Lotte Hedeager, Scandinavia and the Huns: An Interdisciplinary Approach to the Migration Era, Norwegian Archaeological Review, Volume 40, Issue 1, 2007;

2.D.K. Faux, The Genetic Link of the Viking – Era Norse to Central Asia: An Assessment of the Y Chromosome DNA, Archaeological Historical and Linguistic Evidence -http://www.davidkfaux.org/CentralAsiaRootsofScandinavia-Y-DNAEvidence.pdf

3.H.Schreiber, Die Hunnen, ECON VERLAG, Gmbh, Düsseldorf, 1976; 4.H.Schreiber, De Goten Vorsten en Vazallen, Elsevier Nederland BV, Amsterdam, MCMLXXIX;

5.J. De Vries, Heldensagen, AULA-BOEKEN, Utrecht, 1962;

6.K.Bartsch, Das Neibelungenlied, F.A. Brokhaus, Leipzig, 1940;

5.E.F. Jung, De Germanen, Tirion, Baarn, MCMXCIII;

7. J.Lempriere, Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;

8.E.Blackney, J. Warrington, Еveryman’s Smaller Classical Dictionary, J.M. Dent&Sons LTD, London, 1952;

9.P.Lauring, Land of the Tolund man, The Prehistory and Archaeology of Denmark, Lutterworth Press, London, 1957;

10.J.V.S. Megaw, Art of the European Iron Age, Adams&Dart, Bath, 1970;

11.Het Goud der Thraciers, Archeologishce Schatten uit DDR en Bulgarije, Museum Boymans-van Beuningen, Rotterdam, 23 Sept.- 18 Nov. 1984 ( catalogus);

12. Приск - http://www.fordham.edu/halsall/source/priscus1.html

13.Кимбрийски полуостров - http://www.orteliusmaps.com/book/ort_text86.html

14.Зографска История http://ziezi.net/zograf/3.htm

15.Г.Раковски, http://ziezi.net/zograf/rakovski.htm

16. Йордан- http://www.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html

17.Г.Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив;

18.Tacitus, Agricola and the Germania, Penguin Books Ltd, Harmondsworth,1970;

19.G.Iulius Caesar, Bellum Gallicum, Van Goor Zonen, Den Haag, MCMLXIV;

20. American Heritage Dictionary of the English Language, 4th ed. Houghton Mifflin Company, New York , 2000

21.A.J. Van Windekens, Le Pélasgique, Essai sur une langue indo-européenne préhellénique, Publications Universitaires, Louvain, 1952 ;

22.Н. Иванова, П.Радева, Имената на Българите, Абагар, Велико Търново, 2005;

23.Г.Батаклиев, Антична Митология- Справочник, ДИ, Д-р Петър Берон, София, 1985;

24.Procopius, History of the Wars, Harvard University Press, London, 2000;

25.O. Haas, Die Phrygische Sprachdenkmäler, Academie Bulgare des Sciences, Sofia, 1966

26. Г. Ценов, Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000;

 

(1) Приск описва с подробности резиденцията на Атила и просторните хунски къщи украсени с дърворезба. Домът на хунския цар е имал дори две кули.

(2)Ценов поясни отдавна, че хунското питие медос е медовина. Обърнете внимание, че медовината се прави от мед, а мед в германските езици е хъни, хониг, хонинг...

(3) За пеласгийския произход на етруските прочетете в постинга “Трако-пеласгите и основаването на Рим”.
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/09/30/trako-pelasgite-i-osnovavaneto-na-rim.406675

(4) За значението на думата Бог прочетете в постинга “Какво означава думата Бог?”.
 http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/24/kakvo-oznachava-dumata-bog.421876

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (17)

Следете за нови коментари с RSS
0
...
Написа Летописец
на 07 юни 2011
Оцени коментара:
Защо името на кимврите не може да се е появило преди 8-7 в.пр.н.е ? Защото самоназванието на кимерийците е било Gimir и то е съхранено в асирийските и урартските клинописи, в Библията и в арменските летописи, дори във фолклора на грузинския и осетинския езици.На древните гърци името става известно чрез посредничеството на лидийския език, в който - както показа Иванчик (а Дяконов се съгласи с тази хипотеза и изостави своята, че посредник е бил тракийския)- отсъства звука "г" и се изговаря "к". И понеже първи сведения на гръцки за кимерийците има при Омир в Одисеята, където те са с "к", следователно историята на кимврите, описани от гърците, е със сигурност след 8-7 в.в. пр.н.е, откогато е "Одисеята" на Омир.
0
бог Один и хунския военачалник Улдин
Написа Летописец
на 07 юни 2011
Оцени коментара:
Проблемът е, че хунското име от началото на 5 в. от н.е. Улдин е прозвище на народа улдин (Багрянородни), известен на Йордан и Агатий като "ултинзури". Удини са се самонаричали местните жители на по-късният арменски гавар Утик, тези ути са известни на Страбон (1в.); Udon се среща и при Птоломей (2 в.) (вж. Арменската география от 7 в. на Анани Ширакаци), но вече като предкавказци. Прословутият "българин Бунд" в историята на Мовсес Хоренаци носи име Бунд, а народа му се казвал бундур, последното показва, че Бунд е етноним. Това е самоназванието на урартите, които са се самонаричали Бийан, съгласно урартските клинописи. Как Бунд е станало Udon? Загадката е може би в индоевропейският на кимерийци и арменци и в хурито-урартския на Бийан, т.е. самоназванието Бунд е станало Udon. Сведения за прехода на пост-урарти (бундурк) и кимерийци (хони) от южен Кавказ в северен има в грузинското съчинение "Мокцевай Картлисай" и хронологично това е станало след 4 в. пр.н.е., когато в южен Кавказ идват иберите (протогрузинците). Така че е напълно възможно много преди хунския военачалник Улдин от 5 в. от н.е., кимерийци и улдини да са стигнали до Скандинавия и в този случай улдините (одини, Один), които са пост-урарти, със сигурност са шашнали с уменията си примитивните германи, понеже те са практикували халдейството. Така се ражда скандинавско-германския мит за бог Один. А така също и топонима там Кимври. Уменията им в чародейските науки са били такива, че дори в библията Мойсей нарича Урарту - "Ур Халдейски". Изобщо за да стане ясна кимерйската история след 6 в.пр.н.е. не бива да забравяве и пост-урартите (Бунд, Udon)и да си припомним, че през 6 в. от н.е. Прокопий преразказва легенда за двама древни братя, от които единият се казвал Ути-гур...
0
Моримаруса на Плиний и Мурзилия на Теофан
Написа Милчев
на 07 юни 2011
Оцени коментара:
малко преиначавате, топонимът Моримаруса на Плиний, който може да срещнем и при Теофан при описанието му на древна Велика България,където е представен като вид риба (мурзилия), e около Кимерийския босфор, т.е. около Керченския пролив.
0
...
Написа Милчев
на 07 юни 2011
Оцени коментара:
Не можем да не отчетем, че във визията на такъв ерудиран гръцки историк от 1 в. пр.н.е. - 1 в. след н.е., какъвто е Страбон, присъстват древни спомени от кимерийско-тракийски синтез; за съжаление за този период, който очевидно е бил преди 8 в. пр.н.е. няма първоизточници, така че за реконструкцията му трябва да разчитаме изцяло на езикови и донякъде на археологични препратки. Първите сведения, които са съвременни на кимерийците, са в асирийските клинописи от 8-7 в. пр.н.е. и те ни очертават т.нар. "исторически кимерийци", чието присъствие е на териториите на т.нар. "Древен изток", т.е. Предна Азия и Месопотамия, а така също на териториите на Мала Азия и Йония. Не е без значение, че докато кимерийците са хегемон в Мала Азия, т.е. някъде до началото на 6 в. пр.н.е., тракийската държава Фригия и била под тяхно опекунство и придобива доста нови територии. Крахът на "историческите кимерийци" се оказва и край на Фригия като държава. Забележително е, че дори в 5 в. от н.е. арменския историк Тавстос Бузанд не познава топоним Кападокия, а го именува Гамирка. През 4 в. от н.е. пък Павел Орозий нарича южното Черноморие до Колхида (Лазика): "Кимерийско море". Въпреки почти двувековното присъствие на кимерийците в Мала Азия, изследователите са затруднени да верифицират къде в Мала Азия е територията им. Не е реално да се смята, че само временно присъствие в Кападокия е довело до съхраняването на името й като Гамирка дори до 5 в. от н.е. при Бузанд, очевидно след налагане на кимерийската династия над фригийския цар Гордиас, останал известен в митовете с "гордиевия възел", именно Фригия, която включва и територии от Кападокия, е била ДЪРЖАВНАТА земя на кимерийците. Дали заради това Страбон свързва кимерийци и траки в общ произход или има на разположение сведение за траки-трибали (които нарича "трери"), чийто произход е кимерийски отпреди 8 в. пр.н.е., остава предмет на по-нататъшно изледване от учените. Във всеки случай късно-античните автори масово отъждествяват българи и трибали, но дали по етнически или по териториален принцип, е трудно да се каже. Трябва да бъдем прецизни...
0
Книгата на Ото Манчън-Хелфън "Светът на хуните", 1973 г.
Написа Милчев
на 07 юни 2011
Оцени коментара:
Петър Дервишев
1.Първо за Один, асите и Асгард.
Написа Петър Дервишев
на 08 юни 2011
Оцени коментара:
И все пак нека не бързаме с някои изводи. Наистина текстът по-горе е написан увлекателно и докосва някои интересни въпроси, но...

1. Кой е Один?
Саксо Граматик (ок. 1140 - сл. 120smilies/cool.gif заявява, че "Один, Тор и други" са били хора. Същото заявява за скандинавските божества и Снори Стурлусон (1178-1241) в пролога към Прозаичната Еда. И това е съвсем нормално - и Саксо, и Снори са християни и за тях няма друг бог освен християнския. Освен това обявявайки древните богове за хора, те дават приноса си в орбата с езичеството, убеждавайки все още вярващите в тях, че техните богове не са нищо повече от обожествени по-късно хора. Така че двамата автори не могат да бъдат приети за обективни източници по този въпрос.

В германо-скандинавската митология Один е върховен бог, притежаващ цялата мъдрост и знание на света, но същевременно и бог на войната, военната победа и покровител на воинската аристокрация. Според изследователите първоначално е хтоничен демон и покровител на воинската инициация и наистина се смята, че малко по-късно става върховен бог в тази митология, измествайки Тор (по принцип в индоевропейските митологии върховенството в пантеона се държи от урановото (небесното) божество-гръмовержец). При германите Один (Oðinn) е познат с името Вотан (Wotan), при англо-саксите - Воден (Wōden). Името се извежда от древногерманското Wōđanaz или Wōđinaz, което пък от своя страна се извежда от протоиндоевропейските *wod-eno-/*wod-ono-, означаващи "свиреп, бесен, вдъхновен" от базовото *wet- "избухвам, вдъхновявам, събуждам духовно". Тази етимология напълно покрива функциите на Один/Вотан/Воден - свиреп воин, но и мъдрец, за който няма тайни.

2. Асите, Асгард и ваните
Асите са божествата в скандинавската митология, чийто предводител е Один. Аси са и той, и Тор, и Фриг, и Хаймдал и т. н. Етимологията на думата отвежда през старонордическото ass ("бог") към индоевропейското *ansu- ("дух"), откъдето пък са индийските асура, иранските ахура и др. В превод Аси наистина ще означава божества. Тяхното обиталище Асгард (Ásgarðr), буквално означаващо "ограденото място, градината на Асите" е съставено от думите "ass" (божество) и "garðr" (оградено място, градина, двор), което се извежда отново от индоевропейския корен *gharto- от базовото *gher- (улавям, заграждам, ограждам). Тоест в този смисъл ограденото място наистина си е град, поселище, както и градина (все пак е на божествено поселище smilies/smiley.gif). (В нашия език *gharto- си преминава в значението "Град", във фригийския например също под формата "gordum"). С всичко това искам да кажа, че съответствията се намират не точно в палеобалкански език, а в Индоевропейският праезик, на чиято основа са се развили и нашите, и германските, и още много езици.

Сега още нещо: тези аси, според митовете, водят дълга и продължителна война с божествата вани, които са по-добри от асите в магиите и изобщо свръхестествените способности. След дълга и продължителна вражда, войната свършва с мир и размяна на заложници: при асите отиват ваните Ньорд, Фрейр и Квасир, а при ваните Хьонир и Мимир. Между другото според мита Квасир е най-мъдрото същество на този свят, а от кръвта му е направена "медовината на поезията" - напитката, даряваща мъдрост и познание. Дъщеря пък на вана Ньорд е Фрейя, богиня на любовта, плодовитостта, щастието и пролетта.

А с това искам да кажа, че според скандинавската митологията знанието и плодородието не са присъщи на асите, а на ваните, каквито не са Один и Тор.
Петър Дервишев
Пропуснах да кажа още нещо за Один
Написа Петър Дервишев
на 08 юни 2011
Оцени коментара:
Не е вярно, че Тацит не споменава Один. В текста по-горе пише, че споменава Тиусто, Манус и Херкулес (или поне така излиза). Всъщност в Германия, 9, Тацит казва буквално следното: "...От боговете те най-много почитат Меркурий и се чувстват длъжни в определени да му принасят в жертва дори хора. Херкулес и Марс те умилостивяват, заколвайки обречени им животни. Част от свевите принасят жертвоприношения и на Изида..."

Подобно на Херодот, който дава гръцките съответствия на тракийските богове, така и тук са дадени римските съответствия на германските богове. Прието да се смята, че тези божества са Вотан (Один), Тиу (сканд. Тюр) и Донар (Тор), а богинята - Фрия (Фриг) като един от аргументите за първите три отъждествявания е съвпадението на посветените им дни от седмицата. Отделно, че Один е смятан и за водач на душите на умрелите (психопомп), роля, която в римската митология има Меркурий (гр. Хермес).
Петър Дервишев
2. За Кимбрите (кимврите), Мъртво море и Котелът от Гундеструп
Написа Петър Дервишев
на 09 юни 2011
Оцени коментара:
1.И така кои и какви са кимбрите (кимврите)? За тях още в древността няма ясно мнение какви племена са те - някои ги обявяват за германи (Юлий Цезар, Commentarii de bello gallico 1.33.3-4; Страбон, Geographica 4.4.3, 7.1.3; Плиний Стари, Naturalis Historia 4.100; Тацит, Germania 37, Historiae 4.73.), други за келти (Апиан, Гражданските войни 1.4.29, Илирика 8.3.). Съвременните изследователи също са раздвоени по този въпрос - някои ги смятат за германи, тъй като в тяхното местожителство (Кимбрийския п-в, днес п-в Ютланд) няма запазени келтски топоними, което пък привържениците на келтския произход отхвърлят с тезата, че кимбрите попадат под галско (т.е. келтско) влияние в периода, когато обитават Галия. Някои са склонни и да ги приближат и до валийците в Уелс, основавайки се на много сходното име на Уелс на валийски (също един от келтските езици), което гласи Cymru и произлиза от общобритското *kom-brogi - "съотечественици", и дават за пример къмбрийския език, Къмбърланд и т. н.

2. В светлината на келтския произход, топонимът Мори Маруса (Мъртво море, Море на мъртвите) бързо и лесно намира обяснението си: в галските езици море е "mori", а мъртъв е с корена "*maruo-" (думи, запазени в съвременния валийски (уелски) съответно като "môr" и "marw"; и като "muir" и "marbh" в днешния ирландски).
Тъй че нещата някак си идват на мястото си smilies/wink.gif. А тук има и още нещо, което се отбелязва от изследователите: не можем да сме напълно сигурни в това име, тъй като Плиний не го е чул от първа ръка и не се знае доколко може да е "развален телефонът".

3. Прословутият Котел от Гундеструп... За неговия произход има също различни мнения: някои смятат, че е изработен през І в. пр. н. е от скордиските; според други произходът му е келтско-лигурийски от ІІ в. пр. н. е., а трети го извеждат от Северна или Североизточна Галия от ІІ-ІІІ в. пр. н. е. Допуска се и хипотезата, че съдът може да е изработен от чуждестранни майстори (от Югоизточна Европа) и предназначен за употреба от келтите. Скордиските между другото са келтско племе, които се поселват край днешния Белград, където заимстват от трибалите традициите в металообработката и на тази база придошлите по-късно други келтски племена създават голям металургичен център. Да не забравяме също, че келтите също са добри торевти, но въпреки това хипотезата за външна изработка (в Югоизточна Европа) принадлежи на британски келтолог (М. Дж. Грийн). Също така, нека не забравяме и многобройните келтски нашествия из тракийските земи, както и факта, че в района на днешна Странджа е съществувала келтска държава в продължение на около 60 години, паднала под ударите на траките през 213 г. пр. н. е. Тъй че Котелът, дори и да приемем, че е тракийска изработка, може и да е плячка...

Та такива ми ти работи. Апропо, сигурен съм, че ако се разровя за точните етимологии на споменатите германско-скандинавски божества "Балдер, Видар, Вали, Ходер" ще стане ясно, че нямат общо с нашите "алдьо, Видор, Въльо, Едрьо".

С всичко това искам да кажа, че често не е нужно да пресемантизираме нещата и (с извинение) да търсим под вола теле. Понякога това може да ни изиграе лоша шега - вместо да изпишем вежди, можем да извадим очи!

А иначе, както казах в първия си коментар, повдигнати са интересни въпроси: най-малкото имат ли нещо общо кимбрите с кимерийците. Оказва се, че според някои антични автори имат... А и колебанието на съвременните учени към кого да ги причислят - към германи или келти, - също е доста показателно (например П. Бересфорд Елис, един от най-разгорещените келтофили, изкарващ едва ли не келтите в основата на могъществото на Рим, също споменава под сурдинка, че не е ясно какви са точно кимбрите)! Но въпреки това към този въпрос трябва да се подходи много внимателно и полека, за да не стават груби грешки.
0
кимбри и кимерийци
Написа Милчев
на 09 юни 2011
Оцени коментара:
Г-н Дервишев е прав, доколкото знам нито един от съвременните кимеролози не прави връзка между "историческите кимерийци" от VІІІ-VІІ в. пр.н.е. и кимбрите. Така че въпросът е свободен за спекулативни размисли, но наистина "внимателно и полека, за да не стават груби грешки".
Петър Дервишев
Не само съвременните изследователи...
Написа Петър Дервишев
на 09 юни 2011
Оцени коментара:
...са внимателни. Античните автори също са предпазливи, когато говорят за връзката между кимври и кимерийци. За справка: Страбон, География, 7, 2, 2; Плутарх. Успоредни животописи. Гай Марий, 11, 11; Диодор Сицилийски. Историческа библиотека V, 32, 4.

Любопитство (поне за мен), представляват келтоскитите, споменати от Плутарх в посочения източник.
0
до К.Милчев
Написа П.Серафимов
на 10 юни 2011
Оцени коментара:
Господин Милчев, Вие казвате - "малко преиначавате, топонимът Моримаруса на Плиний, който може да срещнем и при Теофан при описанието му на древна Велика България,където е представен като вид риба (мурзилия), e около Кимерийския босфор, т.е. около Керченския пролив. "

Hе преиначавам абсолютно нищо, Плиний описва Северно Море, то е наречено Мори Маруса. Теофан засяга земите на Украйна. От така нареченото Мори Маруса на Плиний до Керч, където се ловяла рибата мурзили има около 2000 километра. Мори Маруса е хидроним, а мурзили е име на риба, т.е. две различни неща.
0
до П. Дервишев
Написа П.Серафимов
на 10 юни 2011
Оцени коментара:
Господин Дервишев, щом Один не е споменат по име от Тацит, то е пълна спекулация да се твърди, че той е присъствал в германския панетон през 1-ви век.

В книга 6-та на Галските Войни Г.Ю. Цезар твърди, че германите почитат слънцето, луната и зваздите. Тацит никога не е бил в Германия, ползвал е сведения на други хора.

Съществуват хиляди рунически надписи - Норвегия, Швеция, Дания, Фризия, Холандия, Англия. На никой от ранните надписи не е споменато посвещение към Один...явно не са го познавали до 5-ти век.
0
до П.Дервишев -кимбри
Написа П.Серафимов
на 10 юни 2011
Оцени коментара:
Не само Миранда Джейн Гриин определя гундеструпския котел като тракийски.Доста преди нея археолози са определели този особен артефакт като тракийски по произход.

Препъръчвам Ви - STUDIA GOTHICA, Die Eisenzeitlichen Verbindungen zwischen Schweden und Sudosteuropa, Historie och Antikvitests Akademien, Stokholm, 1970;

Да, някои определят кимбрите като германи, но трябва да обърнете внимание и на това, че под германи Г.Ю.Цезар разбира -истинските келти, т.е. тези непокварени от римско влияние. Страбон също обяснява, че германи означава -истински, т.е. с непроменена култура.

Старите автори са били прави защото потвърждение за това, че рейнските германи са били келти идва от археологията. Погребенията от Хохдорф, Хохмишеле, Хюнебюрг и т.н. са определено келтски, като прототипа им е от земите на Тракия.

Езикът на кимбрите определено няма нищо общо с този на днешните германи. Плутрах пише, че Гай Марий успял да разузнае в лагера на кимбрите благодарение на това, че знаел галски език.

Бойорикс е име на кимбрийски цар. Частицата бойо ( присъстваща и в етнонима бои) е свързана от Алфред Холдер с глагола бояти се, като е дадено значение - страховити...т.е. бойци. Проверете в Altkeltischer Sprachschatz - boii, boio.
Петър Дервишев
Г-н Серафимов...
Написа Петър Дервишев
на 11 юни 2011
Оцени коментара:
... опасявам се, че не мога да разбера докрай логиката Ви, че"...ом Один не е споменат по име от Тацит, то е пълна спекулация да се твърди, че той е присъствал в германския панетон през 1-ви век." Това означава ли, че тъй като според Херодот (V,7) "[Траките] Почитат единствени тези богове: Арес, Дионис и Артемида, а царете им отделно от другите граждани почитат от боговете най-много Хермес, кълнат се в него и казват, че те са произлезли от Хермес.", та това означава ли, че точно това са боговете на траките по това време?

Що се отнася до Бойорикс - името е едно от нещата, които кара изследователите да приближават кимбрите към келтите, а за етимологията на това име: има поне още два варианта. За съжаление след малко заминавам извън града, но ще се постаря най-късно в неделя да споделя подробно какво точно мисля по въпроса.

Поздравявам Ви за това което правите, без значение кой е съгласен с Вас и кой не. И не обръщайте внимание на хулителите (затова и не пиша в блога ви). Още веднъж - поздрави!
0
до П.Дервишев
Написа П.Серафимов
на 11 юни 2011
Оцени коментара:
Господин Дервишев, Вие казвате - "означава ли, че тъй като според Херодот (V,7) "[Траките] Почитат единствени тези богове: Арес, Дионис и Артемида, а царете им отделно от другите граждани почитат от боговете най-много Хермес, кълнат се в него и казват, че те са произлезли от Хермес.", та това означава ли, че точно това са боговете на траките по това време? "

Не, не означава разбира се, но при траките има стотици епиграфски паметници свидетелстващи за много други богове дори от времето преди Херодот. Това са - Сургаст, Багос, Кибела, Артамис...
Други, късни епиграфски паметници показват, че траките почитат Балей, Пурмерул, Баргидентис и т.н.
Някъде към 80 божества... са споменати до към 4-ти век след Христа.

При германите има писменост от поне 2-ри век, но до 5-ти век няма нито едно споменаване на Один. Ако той заемаше централно място в германския пантеон той би бил споменат, тъй както Херодот споменава Арес, Дионис, Хермес...а и Залмоксис, т.е. най-важните тракийски божества. Второстепените, местни божества не са интересували гърците защото такива са почитани от сравнително малка група хора.

Явно Один е навлязъл късно в пантеона на германите защото, ако бе техен древен бог, то по времето на Цезар култа към Один би бил разпространен сред всички германи

Поздрави!
Петър Дервишев
Г-н Серафимов,
Написа Петър Дервишев
на 15 юни 2011
Оцени коментара:
Както се вижда по-горе, не отричам че Один по-късно става върховен бог, но това не означава, че не съществува като божество и по-рано. Що се отнася до това споменат ли е Один от Тацит, това че е споменат под името Меркурий не е мое мнение (винаги указвам изрично когато е така), а мнение, което битува в средите на митолозите. За справка: http://www.edic.ru/myth (Това е енциклопедията "Мифы народов мира" онлайн) статията Один, пък и Германо-скандинавска митология.

За още етимологии на Бои вижте тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Boii (като дългогодишен редактор, а и администратор в Уикипедия, мога спокойно да заявя, че тази статия е "читава").

Котелът от Гундеструп, дори и да приемем, че е изработен в Тракия, явно не е предназначен за ползване от траки и това също не е мое мнение. Любопитен е например рогатият бог, изобразен на него - аз поне не знам да има негово тракийско съответствие.

Лично аз мисля, че кимбрите са си келти, за което говорят повечето свидетелства за тях. Не е нужно на права бога да обявяваме всичко за българско или тракийско.
0
историческите кимерийци и древногръцките предания и легенди
Написа Милчев
на 21 юни 2011
Оцени коментара:
Самоназванието на кимерийците е било Gimir и то е съхранено в асирийските и урартските клинописи, в Библията и в арменските летописи, дори във фолклора на грузинския и осетинския езици. На древните гърци името става известно, чрез посредничеството на лидийския език, в който - както показа Иванчик (а Дяконов се съгласи с тази хипотеза и изостави своята, че посредник е бил тракийския)- отсъства звука "г" и се изговаря "к". И понеже първи сведения на гръцки за кимерийците има при Омир в Одисеята, където те са с "к", следователно всички сведения при Страбон от І в. са „втора ръка”, понеже явно от VІІІ-VІІ в. пр.н.е., откогато е Одисеята, гърците имат първите сведения за кимерийците и не може да очакваме, че данните на Страбон се основават на някакви по-древни източници преди VІІІ в. пр.н.е.. А за кимерийците (Gimir) данни от VІІІ-VІІ в. пр.н.е. вече има в асирийските клинописи и те ни дават представата за „историческите кимерийци”. Останалото са древногръцки легенди и митове за кимерийците от V в. пр.н.е. (Херодот) и от след това, сумирани от Страбон през І в.

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy