Древни селища
След уморителен път до Кърджали , обяд в хотела, където отседнахме и освежителен душ, решаваме да видим Перперикон. Ако влизате в Кърджали от север, не се полъгвайте да поемете по пътя, указан от първата табела на входа на града. Пътят минава през селата Скръбино, Солище, Иванци, Рани лист ... до Горна Крепост и е наистина, ама наистина ужасен. Множество дупки, които никой не си дава труда да оправи, а само са маркирани с червена или жълта боя по краищата. Все едно се намираш в минно поле. Вместо това, минете по „долния път” – през Скалище и Жинзифово. Правен е скоро и е много приятен. ...
Оставяме колата на паркинга и тръгваме нагоре. Ако сте минали вече през музея, ще видите, че същите книжки и карти на крепостта, които предлагат сергиите на Перперикон, са били с левче по-евтини в музея. Ние си купуваме една и тръгваме по стръмния път. НЕ ХОДЕТЕ НА ПЕРПЕРИКОН В ГОРЕЩО ВРЕМЕ ПО ОБЕД, С ДЖАПАНКИ ИЛИ ТОКЧЕТА , БЕЗ ВОДА ИЛИ БЕЗ ШАПКА! Обектът наистина е голям, върви се изключително по камъните, изкачването е стръмно.
Макар че за археолозите по-голямо значение представлява крепостта през нейния Римски и Средновековен период, за мен е по-интересно да видя онова, което е било издялано най-рано, преди около 7 хилядолетия. Много от нещата, които видяхме на Перперикон, ги има и на Белинташ, и на Татул. Дупки с неясно предназначение, издълбани в скалите, пресичащи се и успоредни линии като коловози, „трон”, където говорещият дори тихо може да разпръсне гласа си на много метри и акустиката е такава, че гласът сякаш извира от дълбините на гърдите...
На една скала на Перперикон (в по-новата част на крепостта) се намира изображение, което археолозите определят като прабългарската богиня Умай. Ние сме склонни да се усъмним в това твърдение, тъй като (поне през погледа на лаика) Перперикон е голямо светилище за траките, забелязват се следи и от римско време, но следи от прабългарите на това място като че ли няма. Интересното е, че поне в интернет задълбочено тълкуване за това изображение от специалист не успях да открия. След един изгледан филм с участието на проф. Овчаров и редица публикации в интернет, оставам с впечатлението, че археолозите гадаят също като туристите с по-задълбочен интерес към историята за най-древната част на светилища като Перперикон, Белинташ и Татул. Или пък специалистите публикуват своите трудове, за да бъдат четени само от колегите им? ... Но това е друга тема.
Археолозите смятат, че именно на Перперикон се намира прочутото светиллище на бог Дионис. Тук е открит и уникален каменен къс с няколко знака от една от най-древните писмености в света – критското линеарно писмо. Перперикон е буквално изсечен в скалите и придобива завършен вид (като дворец, светилище и крепост) към I-Ivв.сл.Хр. Днес той се разпростира на около 10 000кв.м. В Перперикон се намира и най-древната църква в Родопите. Тук в началото на Vв. Епископ Никета Римесиански превежда библията на езика на бесите и започва християнизация на населението.. Перперикон става епископски център и съществува като такъв до падането на България под турско робство. През XIII-XIVв. богатият град става причина за конфликти между България и Византия и е укрепен с допълнителни кули. Цитаделатана Перперикон се издига и до днес. При османското нашествие обаче градът е превзет и опожарен.
Снимки
Екип на Роден Край
...
на 23 март 2010