Траянови врата в снимки
Написано от India Jane 05 Март 2009
Първите сведения за Траянови врата или Щипон са от 3в. Крепостта носи името на прохода Траянови врата. В античността проходът носи името Суки (Succi), а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име Соней (Soneium)...
Днес до там може да стигнете по пътя София - Костенец. Пътят е добър, но не ви препоръчвам да посещавате крепостта при зимни условия без вериги, тъй като има участъци от пътя, които са заледени. И макар че мястото надали ще ви впечатли с размера и местоположението си така, както биха ви впечатлили крепостта Червен или Царевец, Траянови врата има дълга и богата история. Ето как описва прохода историкът Амиан Марцелин през 4в:
- „Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората - от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата - Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини.“
През Средните векове проходът е наричан "Царски проход" или "Царски врата" , а по-късно и "Български проход" . Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. Византийската войска отстъпва от Софийското поле към Щипон (дн. Ихтиман), където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут сред войниците и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие. Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил, се спускат срещу византийците, превземат лагера им и превръщат отстъплението им в бягство. Византийският авангард успява да се изплъзне през склоновете, които все още не са заети от нападателите. Останалата войска е обкръжена от българите. Само отбрана част от пехотата, съставена от арменски воини, успява да си пробие път през обкръжението и да изведе по странични пътеки императора в безопасност. Много голям брой византийски войници са избити, други са взети в плен заедно с обоза и императорските знаци (инсигнии), което се смята за голям позор в средновековния свят.
Името "Траянови врата" е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име "Капъджик дервент" (от турски: kapı, капия, врата и dervent, проход), както и "Маркова капия". Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, била запазена до 19 век.
Ето как видяхме ние крепостта:
(за по-голям размер кликни върху снимката)
ПРЕЗ ЛЯТОТО
ПРЕЗ ЗИМАТА
.jpg)
.jpg)
.jpg)
И ПРЕЗ ПРОЛЕТТА
Публикува: Деси Неделчева
Снимки: Станимир Каравеликов, Деси Неделчева, Полина Кръстанова
Обработка на снимките: Деси Неделчева
Източници: www.bg.wikipedia.org
Please wait...
© 2009-2011