gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. "
Васил Левски

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Първият български дипломиран пилот

Българска авиация

(1 Глас)

СИМЕОН ПЕТРОВ –
ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ДИПЛОМИРАН ПИЛОТ
Автор: Инж. Иван Бориславов


кликни за по-голям размерНяколко десетилетия българинът слушаше музика от грамофонни плочи, произведени от фирмата „БАЛКАНТОН”. Тази фирма се появява в началото на социалистическия строй в България. Но тя е само едно юридическо продължение на съществуващата от трийсетте години на ХХ век фирма за внос и производство на грамофонни плочи „СИМОНАВИЯ”.
Сигурно читателят ще се запита, защо го занимаваме с вещ толкова архаична, каквото са грамофонни плочи – нещо, което много от днешните младежи дори не са виждали „на живо”.
Вгледайте се, драги читатели, в името на фирмата, предхождаща известния „Балкантон”. Сигурно ще ви направи впечатление окончанието „АВИА” в него. Една българска поговорка с известни заемки от турския език казва: „Нерде Ямбол, нерде Стамбул” – „Къде е Ямбол, къде е Цариград” – къде са грамофонните плочи, къде е авиацията?
Да, къде е авиацията в цялата тази история? Тя е в произхода на името, което идва от СИМеОН АВИАтора. Този авиатор Симеон, дал името си на музикалната фирма, впрочем, създадена от него самия, е ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ДИПЛОМИРАН ПИЛОТ СИМЕОН ПЕТРОВ.

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

Кой е Симеон Петров


Симеон Константинов Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе, в семейството на професионален военен. Баща му е офицер от българската армия. По времето, когато решил да поеме по стъпките на баща си, Симеон Петров постъпва във Военното училище в София, неговият баща е заместник-началник на училището.


На 15 септември 1907 г. юнкерът Симеон Петров е произведен в първо офицерско звание – подпоручик и назначен за носене на службата в 4-ти артилерийски полк в Столицата.
В края на 1911 г. Военното министерство изпраща до командирите на всички части на българската армия писмо, с което ги уведомява, че през януари 1912 г. ще се проведе конкурс между желаещите офицери и подофицери, за набиране на кандидати за пилоти и авиомеханици за бъдещата българска военна авиация. Условията на конкурса включват:
1. Успешно преминал медицински преглед;
2. Изпит по устройство и действие на двигателя с вътрешно горене;
3. Изпит по френски език (в ония години език на световната авиация) – диктовка и превод на текстове от и на френски;
Поручик Петров е един от стотиците кандидати за пилоти. Той вече е кандидатствал за въздухоплавател преди 2 години, но тогава за Императорската въздухоплавателна школа в Петербург ще замине поручик Продан Таракчиев.
Симеон Петров има вроден афинитет към техниката и когато кандидатите за първи български летци се готвят за конкурсните изпити, които включват и познаване на моторите с вътрешно горене – нещо сравнително ново за времето – поручик Петров чертае разрези и обяснява на колегите си устройството и принципа на работа на самолетния мотор Renault.
Минава конкурсът и на 3 април 1912 г. генерал-майор Коста Янков, инспектор на инженерните войски, към които се числи българското въздухоплаване, а по-късно ще се числи и авиацията, подписва заповед № 170. С нея се обявява класирането по бал на кандидатите. На трето място виждаме името на поручик Симеон Петров от 4-ти артилерийски полк. Първото стъпало от стълбата към небето е прекрачено.
Ето как първият български боен пилот, поручик Радул Милков, описва в спомените си своя колега поручик Симеон Петров:
„...Среден на ръст, възпълен. Лице сериозно, угрижено. Много добър летец, ловък и смел. Не пуши, не пие, при добро настроение се държи много весело. Бащиният му род е от Варненско, поддържал е Велчовата завера*, родее се с Георги Раковски и капитан Георги Мамарчев... ...(край на цитата)”
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
*Велчова завера – през 1835 г. във Велико Търново се организира тайно съзаклятие, ръководено от Велчо Атанасов – Джамджията, имащо за цел с въоръжено въстание да откъсне част от Османската империя, където да бъде обявена независимост и автономия, която по-късно да се разпростре върху всички български земи. По стар български обичай, в резултат на предателство организанорите са заловени, съдени и обесени – бел. авт.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

На обучение във Франция


На 9 април 1912 г. поручик Симеон Петров заедно със своите колеги поручик Христо Топракчиев и поручик Никифор Богданов, определени да изучават самолетите и летенето във Франция, в школата на най-популярния летец в света по това време Луи Блерио, заминава с „Ориент Експрес” за Париж. По-късно ще заминат и кандидатите за авиомеханици. Трябва да отбележим, че освен при Луи Блерио, наши офицери и подофицери отиват и в други френски авиационни фирми – „Воазен” и „Сомер”. Практиката е била обучението да става към предприятията, произвеждащи самолетите. По това време Франция е пионерът в развитието на световната авиация и френската авиационна школа е най-авторитетна.
В своите спомени, поместени във вестник „Първи български летец” (единствен юбилеен брой от 1937 г.), Симеон Петров разказва за злощастното начало на летателната им подготовка във Франция:
„...Какъв студен душ се изсипа отгоре ни още с пристигането ни, като присъствувахме на трагичната смърт на летеца капитан Ешмен, паднал с леталото си по необясними причини, тъкмо когато се възхищавахме на красивите виражи, които той в наша чест показваше. Нима така жестоко съдбата бе пожелала да ни подчертае веднага след нашето пристигане в училището, че обучението за летец е нещо много опасно? Всички омърлушени се завърнахме в стаите на хотела, гдето още преди да вечеряме, се събрахме тримата българи, да обсъдим положението... ...(край на цитата)”
Не става ясно какво точно са обсъждали, но още на следващия ден започват подготовката. Започват я със самолети със скъсени крила (за да не излетят случайно), с които се учат да рулират по права и да правят завои на земята. На двайсетия ден започват „подскоци” и полети по права на височина 15 – 20 м. След 25 дни започват да летят по-високо в кръг. По тогавашните норми това било голям успех. Френският инструктор мосью Колен е във възторг от учениците си. Не крие възхищението си и самият Луи Блерио.
Отново думата има Симеон Петров:
„...Тримата можахме само за 35 дни да завършим нашето обучение, като се явихме на изпит на 14 юни пред комисия, пристигнала за случая от Париж, от Френския аероклуб... ...(край на цитата)”
Комисията няма по-различно мнение от преките инструктори и дава благословията си за отпочване на „висшата” подготовка на българите. Те започват да летят далече от летището, отиват до определена цел и се връщат обратно, издигат се на пределната за тогавашните аероплани височина от „невероятните” 1000 – 1500 метра! Прекарват в небето почти час.
Българските вестници с интерес следят летателната подготовка на нашите офицери в чужбина. И не е случайна появата във вестник „Утро” на следната дописка:
„...Преди няколко дни поручик Симеон Петров е приключил своята подготовка на летене с аероплан система моноплан „Блерио” и е бил подложен на екзаменуване. При екзаменът си поручикът е дал блестящи резултати и отлични доказателства за своята подготовка... ...(край на цитата)”


Из спомените на нашия велик съотечественик Асен Йорданов:
„...През 1912 г. в Париж бе проведен и Салон на авиацията, който посетих. Всичко това не беше напразно. Един ден щастието ми се усмихна. Някой ме потупа по рамото и ми каза:
“Има защо да си така унесен по самолетите. Аз зная за твоя интерес и за твоя планьор.”
Това беше един мой съотечественик, поручик Симеон Петров. Аз му разказах за желанието си да слушам лекции и той като мой покровител успя да издейства да ме приемат, след като ме срещна със самия Луи Блерио, чието благоволение беше нужно. Присъединих се към групата български офицери, които следваха пълен курс за авиатори. Поручик Петров беше моят началник. Накрая на обучението получих висока оценка, а в аналите на училищната книга за специални проявления бяха отбелязани следните редове за моя наставник-настойник:
“Смелият пилот поручик Симеон Петров е показал голямо самообладание в момента, когато моторът на аероплана му спрял на височина хиляда метра и е могъл да се приземи невредим и без повреди в апарата” ...(край на цитата).
Това ще се случи в деня, в който поручик Симеон Петров ще стане известен на цяла Франция. Защото:
„...Лейтенант Симеон Петров от българската армия с аероплан „Блерио” модел XI се издигна край Париж на височина 1400 метра, когато моторът му внезапно престава да работи. Мосью Петров без да губи присъствие на духа, започва да се спуска спираловидно с планиране и благополучно слиза на земята. Този е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.” – Списание “L’AERO” от края на юни 1912 г.
Но това е седмица по-късно. А още на следващия ден парижките ежедневници тиражират историята със случката в Етамп и портретът на българския офицер е на техните страници. Френските пощи пускат възпоменателна пощенска картичка по случая с образа на поручик Петров и самолет „Блерио” в полет. А всъдесъщият софийски вестник „Утро” незабавно осведомява и българските читатели, как поручик Симеон Петров в далечна Франция доказал, че „...даже и със спрял мотор аеропланът е в състояние да се поддържа и да лети, дори да кацне там, откъдето е излетял...”
Луи Блерио реагира веднага, като с помощта на Симеон Петров разработва допълнение към програмата за обучение в школата, включващо умишлено спиране на мотора и кацане с планиране. А Симеон Петров предлага и нещо повече – да се организира нощно летене. Ще видим, че по време на Балканската война той не се бои да замръква в небето.
Две седмици след като комисията е оценила, че първият етап от подготовката на българите е завършил успешно, от школата решават, че те вече са достатъчно добре подготвени. Симеон Петров и колегите му отиват във военната летателна школа на Блерио, където получават и някои допълнителни знания. За три месеца те са завършили подготовката си и по тогавашните норми вече са пилоти и получават свидетелства за летателна правоспособност (бревети). Бреветът на Симеон Петров от Френския аероклуб е № 68, а международният му бревет е с № 949/25.06.1912, което го нарежда сред 1000-та първи летци на планетата.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

Отново в Родината


На 29 юли 1912 г. завършилите обучението си във Франция пилоти и механици се завръщат в родината. С тях ще пристигне и поръчаният от правителството във фирмата на Луи Блерио самолет, съпровождан от фирмен механик.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Едно отклонение от темата:
Тук съществува противоречие около това, което се е писало досега и това, което се вижда на снимките от онова време за първия български военен самолет. В „История на авиацията” (стр. 339) Асен Юрданов Попов пише само „...моноплан „Блерио” (заедно с механик)...” На снимките се вижда Bleriot XI със 7-цилиндров ротационен двигател „Гном”. Информацията, че самолетът е „Блерио” XXI, е погрешна. Включително и пишещият тези редове се подведе през 1994 г. и я включи в книгата „Самолетите на България”, том първи. Това е невъзможно, защото този самолет се различава съществено от останалите машини на фирмата. Той е с напълно облечено тяло и има различно по форма опашно оперение, т. нар. „рибешка опашка”. Няма снимка на български самолет „Блерио” с такъв вид. Самолетът най-вероятно е „Блерио” XI-2. За това говори единичната V-образна мачта на обтегачите и опашната подпора във вид на две кръстосани рамки. Ако е достоверно твърдението, че самолетът е двуместен, това е още едно категорично доказателство за „Блерио” XI-2. Според Асен Ю. Попов той е с разположение на местата редом (Cote-a-cote), което не може да се види на нито една от известните снимки.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Но да се върнем към поручик Симеон Петров. Първият дипломиран български пилот излита с първия български военен самолет, за да го демонстрира на българските граждани. Това става на 13 август 1912 г. Информацията за това събитие във вестник „Утро”, бр. 554/15 август 1912 г. е озаглавена:
„Над София. Първите полети с военния аероплан.
400 м. над София. Акламирането на авиатора”
Поручик Симеон Петров излита от първото българско летище (силно казано!), една поляна северно от Централна гара София. Там днес се издигат охладителните кули на ТЕЦ „София”. Лети над града и когато се завръща на летището, вече се е събрало хилядно ентусиазирано множество. Възторгът е неописуем, хората поемат авиатора на ръце и го носят до площад „Света Неделя”! След поручик Петров летят и двамата му колеги Топракчиев и Богданов. Но в историята остава винаги първият...
...Времето е сложно. На Балканите се плете мрежа от договори между християнските държави, целта на които е окончателното премахване на останките на Османската империя и освобождението на Македония и Тракия. България е в основата на тази подготовка, на нейната армия предстои да изнесе основната тежест на сраженията. В подготовката за тези сражения се провеждат Шуменските крепостни маневри (7 – 10 септември), в които участва и Въздухоплавателното отделение с балона „София-1” и с все още единствения самолет. Това участие недвусмислено показва каква е ползата командването да си има „око в небето”. И в предстоящата Балканска освободителна война българското военно ръководство ще се опре на самолетите и балоните при вземането на своите решения. Поручик Симеон Петров ще е едно от главните действащи лица в събитията, ознаменували пионерското участие на българската авиация в първата модерна война на ХХ век.

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Балканската война


На 17 септември 1912 г. в България е обявена обща мобилизация. Това налага авиаторите от останалите групи, обучаващи се в чужбина, да се завърнат преждевременно в страната и да се включат в редовете на армията.
На 5 октомври 1912 г. започват бойните действия на българската армия против Турция. Стремителното настъпление на двете български армии в Тракия води до бързото превземане на крепостта Лозенград и до обкръжаването на смятаната от западните стратези за непревземаема турска крепост Одрин. До момента бойните действия се развиват много динамично и използването на балоните и самолета е невъзможно. Но със започването на обсадата на Одрин и подобряването на времето, което до момента е неблагоприятно за въздушни операции, идва тяхното време.
Симеон Петров през тези дни е командирован в Русия с мисия за закупуване на самолети. Завърнал се от Русия, поручик Петров незабавно се включва в полетите.
Вестник «Утро», 8 ноември 1912 г.
«...На 2 ноември поручик Симеон Петров с едноместен моноплан «Блерио» хвърля позиви над Одрин. Одринската крепост доживява последните си дни. Полетелият над Одрин при настъпване на тъмнината български авиатор, пусна над турските укрепления няколко бомби, които причиниха големи повреди. С една такава бомба българският авиатор разрушил на южния фланг на крепостта турския прожектор, с който турците си служели да осветяват българските позиции при нощните канонади...» ...(край на цитата)
Симеон Петров е първият български пилот, който смело лети нощем. Още в началото на войната той има полет при мрак. Ето какво е отбелязано в дневника на Първо аеропланно отделение на 28 октомври 1912 г.:
«...Симеон Петров късно вечерта направи едночасово летене до Одрин и слезе на аеродрума при пълен мрак.»
До момента всички български самолети и персонал са събрани в едно аеропланно отделение. За да получат авиационно съдействие всички български армии, Първо аеропланно отделение се „рои”. Създадени са Второ и Трето. Второ аеропланно отделение с командир поручик Димитър Сакеларов (последният лети като наблюдател, защото макар и бреветиран като пилот, поради започване на войната с Турция не е успял да завърши пълния курс на обучение при Блерио, където отива по-късно от колегите си – бел. авт.), е предадено към Първа армия при Чаталджа. Пилоти са българските поручици Симеон Петров и Гаврил Стоянов, руските доброволци Евсюков и Колчин, и швейцарския доброволец Ернст Бюри. Отделението разполага с 4 самолета. Това е един „Блерио” (с него летят Петров и Стоянов), един „Сомер” (с него лети Ернст Бюри) и два „Фарман-7” (с тях летят Евсюков и Колчин).
По една случайност, че не си е взел служебния пистолет по време на полета на 22 януари 1913 г., поручик Симеон Петров не става първият летец в световната история, водил въздушен бой.
„...На 22 януари за пръв път се срещнах с един разузнавателен турски самолет. Срещнахме се и се разминахме, като всеки продължи своя път. Това е първата среща в света на два противникови самолета...” – Из спомени на Симеон Петров, публикувани във „Въздушна и химическа защита” бр.18/1940 г.
А синът на авиатора, Александър Симеонов Петров си спомня:
„Баща ми съжаляваше, че не можел да изпрати на неприятеля няколко куршума. За зла участ поручик Петров не носел със себе си револвер в този полет.”
По някои данни в турския самолет при този полет е летял Енвер паша, военен министър на Турция.
Поручик Симеон Петров е първият в света летец, летял над вражеска столица. На 14 март 1913 г., на другия ден след падането на Одрин, със своя „Блерио” той лети над Цариград и хвърля позиви, с които уведомява населението, че „непревземаемата” крепост е превзета от българския воин.

Бомбата „Чаталджа”


Симеон Петров работи по създаване на авиационна бомба, по-съвършена и многократно по-мощна от първите използвани при Одрин български бомби на капитан Стоян Величков. Той изпитва прототипи на бомбата при някои от полетите си над Одринската крепост. Характерен е взривателят на бомбата, който е изключително сигурен, безопасен при работа и безотказен при използване. След Балкатската война Симеон Петров патентова бомбата.
В своята книга „Спомени летят” нашият прочут летец от Първата световна война, аероинженер Владимир (Влайко) Балан пише за бомбата на поручик Петров:
„...По това време - есента 1915 г. - бяха ме командировали с един механик за началник на аеропланната станция в Лом. Задачата ми беше да посрещам германските летци идещи от Унгария и да им давам нужните упътвания и съдействие. След като нашите войскови части влязоха във връзка с германските и австрийските части по десния бряг на Дунава, северната част на Сърбия, както и водният път по Дунава бяха освободени. Стоенето ни в Лом стана излишно и получихме заповед да се завърнем в София. Тук се занимавах доста време с пълнене и зареждане на първите български аеропланни бомби, конструирани от познатия наш пръв български летец капитан Симеон Петров. Същият преди да стане летец е бил артилерист. Бомбите бяха изработени от български работници в Железопътната работилница при гара София. Тези бомби тежеха по 24 кг и бяха много успешно употребявани през време на войната, като дадоха извънредно мощен ефект. Считах като особена гордост за себе си, че нито една от тях при изхвърлянето й от въздуха не остана невъзпламенена...(край на цитата)”

Бомбата „Чаталджа”, кръстена така в памет на героичните сражения на нашата армия на подстъпите към Цариград през 1912 – 1913 г., съдържа 20 кг взривно вещество и при вертикално попадение от височина 200 м образува яма с дълбочина 2 м и диаметър 4 - 5 м. Българското правителство откупува правата на бомбата от Симеон Петров и след включване във войната на страната на Централните сили, по силата на съюзния договор я преотстъпва на Германия, където тя се произвежда и използва през цялата война. Принципът й е заложен и в бомбите от Втората световна война, та дори и в най-съвременните свободнопадащи бомби.

Симеон Петров, Аеропланното училище и летище Божурище


Симеон Петров има огромна заслуга за създаването на модерното летище Божурище, такова, каквото ще бъде и по време на героичните въздушни сражения на Втората световна война, и в годините след войната, когато на него израстват стотици млади летци-спортисти и хиляди парашутисти, та дори с малки изменения и днес, когато мръсните лапи на алчни наши безотечественици и предатели, и чужди мафиоти искат да го ликвидират.
За подготовката на авиационни кадри в страната, е решено създаването на Аеропланно училище, в което да се подготвят пилоти и механици за българската авиация. За началник на училището е назначен капитан Симеон Петров. В околностите на София, в землището на село Гурмазово, в местността „Божурище”, наричана така поради многото божури, цъфтящи в полето, е създадено ново летище. Там ще се базира първоначално Аеропланното училище, а по-късно и останалата част от младата българска авиация, и ремонтната работилница.
Капитан Симеон Петров получава задача от българското правителство да замине за Германия и да проучи там възможностите за създаване на модерно военно летище с авиоремонтна база у нас. Отново да погледнем в книгата на Владимир Балан, който има щастието заедно с капитан Петров да намери в Германия образеца на бъдещото летище Божурище.
„...Така заминах същата вечер през Мец за Берлин. Тук се явих на полковник Ганчев, който ми даде адреса на капитан Симеон Петров, с когото трябваше да се обиколят няколко фабрики и летища с модерно обзаведени работилници, училища и пр. за да се вземе впоследствие решение за постройката на една работилница в България, тъй като имахме голяма нужда от подобна. Освен това трябваше да се водят преговори с инспекцията на германското въздухоплаване за получаването на една серия от 18 самолети от типа “Албатрос” Ц.III, с каквито бях летял досега на Западния фронт, защото в Македония съглашенците бяха станали вече толкова упорити, че почти невъзможно било да им се излезе насреща...(край на цитата)”
Из спомените на Радул Милков: „...През Първата световна война майор Симеон Петров беше началник на Аеропланното училище и на Аеропланната работилница. През неговата служба се изграждаше летище „Божурище” с железобетонни постройки, работилница, хангари, казино, електрическа централа, жилища, казарми, топографна служба и др. После майор Петров отиде на фронта като командир на Първо аеропланно отделение, гдето с бойната си дейност се прояви като добър летец. Както всички други той с болка на душа се раздели с любимата си авиация по силата на Ньойския договор. Пригоди се към стопанския живот и усърдно заработи...” (край на цитата)
Редом със стария дървен хангар се полагат основите на новата сграда на аеропланната работилница и модерни железобетонни хангари. През 1917 г. всичко е готово. Но идва трагичната дата 27 ноември 1919 г. В парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан мирен договор между България и страните-победителки в Първата световна война. Този договор, справедливо наречен от народа „Ньойски диктат”, предвижда ликвидиране на българската авиация.
Но освен унищожаване на самолетите, представителят на Франция в комисията по ликвидация, генералът от пехотата Фуржу, раняван при нападение на български самолети над френски военен лагер, иска да бъде ликвидирано и летище Божурище, да бъдат разрушени всички сгради, а летателното поле да бъде разорано. Интересно защо не е поискал в браздите да се посипе сол... Като при падането на Картаген!..
Майор Симеон Петров използва познанствата си във Франция и успява да спаси Божурище. Дали ще се намери днес някой съвременен Симеон Петров, отново да спаси Божурище от последователите на генерал Фуржу?

А след войната?...


След Първата световна война Симеон Петров е демобилизиран. Дълго няма постоянна работа. Отлично запознат с моторите с вътрешно горене, работи като автомеханик. Но все още автомобилите са малко и няма достатъчно работа. Става оксиженист, после търговец на дребно с детски играчки. Захваща се сравнително успешно с внос и търговия със спортни стоки, най-вече велосипеди. Инициатор е на строителството на колодрума в Борисовата градина. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г.
През 1938 г. създава акционерното дружество "СИМОНАВИЯ" (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Неговата фирма в момента е единствена на Балканите, която има пълното оборудване за запис и производство на грамофонни плочи. Марката на плочите е "Орфей". "СИМОНАВИЯ" записва повече от 5000 плочи, които са в основата на репертоара на Радио София. През 1947 г. дружеството е национализирано и е преименувано "Балкантон". Симеон Петров известно време остава на работа в бившето свое предприятие. По-късно го напуска и става прост работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод „Васил Коларов”.
Първият български дипломиран пилот умира през 1950 г. в София, забравен от всички. Дори точната дата на смъртта му не успяхме да открием!..
ПОКЛОН!



* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

СИМЕОН ПЕТРОВ - ИЛЮСТРАЦИИ

 

(снимките са предоставени от автора на тази статия)

От ляво на дясно:

1- Поручик Симеон Петров в летателно облекло

2 - От ляво на дясно: 1. Христо Топракчиев, пилот 2. Кръстю Самсаров („Сомер”), пилот 3. Димитър Сакеларов, пилот 4. Симеон Петров, пилот 5. инструкторът мосью Колен, 6. Стефан Калинов („Воазен”) пилот, 7. Никола Манков („Воазен”) пилот 8. фелдфебел Иван Платников, механик 9. Никифор Богданов, пилот. Години наред се тиражира невярна информация, че човекът между Симеон Петров и Стефан Калинов е легендарният Луи Блерио, което не отговаря на истината. Това е инструкторът на българите мосью Колен. За да се види фрапиращата разлика в образите на двамата французи, вижте следващата снимка

3 - Легендарният Луи Блерио в самолета си, а в карето е мосью Колен, инструкторът на снимката от Етамп

4 - Пощенска картичка с лика на поручик Симеон Петров

5 - Симеон Петров пред самолет "Блерио" в Етамп


6 - Така изглежда самолетът Bleriot XXI. Досега не е открита снимка на подобен самолет в България. Ако някой разполага с подобна, нека я направи достояние

7 -- По онова време пилотите са били на голяма почит. Дама от софийския хайлайф се е снимала за спомен с първите български пилоти поручиците Симеон Петров, Христо Топракчиев, Стефан Калинов, Димитър Сакеларов и Никифор Богданов

8 - Интересна "Айфелова кула" са "построили" във фотостудиото френските възпитаници Христо Топракчиев, Стефан Калинов, Никифор Богданов и Симеон Петров

9 - Първата световна война. Български войник подготвя за окачане на самолет 25-кг бомба "Чаталджа", дело на Симеон Петров

10 - Най-големият паметник, който първият български пилот Симеон Петров си съгражда още приживе - летище Божурище. Поглед отвисоко към летището малко след края на Първата световна война.

11 - Поручик Владимир Балан (в ляво) по време на летателния си стаж на Западния фронт, когато заедно със Симеон Петров избират прототип за бъдещото българско летище

12 - Аероснимка на летище Божурище от 1926 г. На летателното поле е подредена първата серия самолети ДАР-1, произведени в Държавна аеропланна работилница - Божурище. Стрелката сочи жп гара Божурище на линията София - Банкя

13 - От Самолетна фабрика "Български Капрони" - Казанлък на летище Божурище са прелетели серия нови самолети КБ-2УТ. Летци от Божурище са поканили уважавания ветеран от войните, подполковникът от запаса Симеон Петров (цивилен, четвърти от ляво на дясно) да види новите български самолети

 

Loading image

Click anywhere to cancel

Image unavailable

 

 

 

Loading image

Click anywhere to cancel

Image unavailable

 

 

 

Loading image

Click anywhere to cancel

Image unavailable

 

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy