Българските военачалници не са знаели това и превземат Лозенград от движение.
Само година след края на Балканските войни в Европа ще избухне друга война, която много скоро ще се превърне в световна. Първата световна...
В тази война самолетите се променят със страшна скорост, стават все по-бързи, въоръжени и опасни. А воюващите страни започват да ги използват не само като оръжие по фронтовете, но като оръжие на терора. Бомбардировачите се появяват над мирни градове, отдалечени на стотици километри от фронтовете и бомбите им убиват цивилни граждани, жени и деца.

 

 

България, която е преживяла наскоро национална катастрофа, си спестява една година от Световната война в състояние на въоръжен неутралитет, докато реши към коя от коалициите да се присъедини. По простата причина, че съседите на страната ни (без Турция, която воюва на страната на Германия и Австро-Унгария), са тясно свързани с Антантата – (наричана у нас по-често Съглашението – бел. авт.). Тези именно съседи са „съюзниците-разбойници”, както се пее в една популярна тогава песен. Тези, които направиха така, че България да стане страната, граничеща сама със себе си. За да бъде възстановена справедливостта и исконните български земи, отнети с Букурещкия мирен договор* да бъдат върнати на тези, на които принадлежат, може да се разчита само на победа във войната на Германия и нейните съюзници. Затова България поема по пътя на войната през октомври 1915 г. като съюзник на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Турция. Незабавно Турция връща на България територия от 2000 km2 в Източна Тракия. На 14 октомври сръбски части непровокирани нахлуват в България в района на Видин. Това е поводът за българската армия да реагира моментално. Страната ни се включва в Световната война. В следващите няколко дни Франция, Англия и Русия обявяват война на България.

 

*********************************************
*Букурещкият мирен договор е сключен в Букурещ на 10 август 1913 г. от България, Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция. С него се слага край на Междусъюзническата война. България е принудена да приеме условията на своите противници – бивши съюзници против Османската империя, защото Румъния във вечната си роля на политическа проститутка, използва ангажирането на българската армия на юг и нейни войски необезпокоявани навлизат в страната ни, като достигат близо до София. Според Букурещкия договор Сърбия получава Вардарска Македония, Гърция - Егейска Македония, Румъния - Южна Добруджа - бел. авт.
*********************************************

 

През ноември 1915 г. Първа и Втора български армии разбиват главните сили на сърбите в района на Косово поле и овладяват Прищина. Освободени са Скопие, Прилеп, Велес, Охрид и много други градове в Македония, кръвно свързани с българската история. При връх Каймакчалан две дружини (батальони) българските бойци с 4 батареи отбиват 60 (шестдесет !!!) атаки на десет пъти по-многоброен противник – две сръбски дивизии, подкрепяни от френската артилерия.

 

Авиацията ни след Балканската война е в окаяно положение, но включването на страната в Първата световна война принуждава Германия да започне да отделя по някой и друг самолет за своя съюзник, който ангажира огромни съглашенски сили на Македонския фронт. Ако не е този фронт, цялата едномилионна съглашенска армия от Македония би се стоварила върху немците в полетата на Франция.

 

 

Съглашенците решават да накажат софиянци, които далече от фронта живеят общо взето безгрижно, да им покажат, че България е наистина във война. През зимата на 1915-1916 г. няма опити от страна на Антантата за бомбардиране на София, но с настъпването на пролетта, на 22 април 1916 г. е извършено първото в тази война (и в историята на страната) въздушно нападение над София. Един френски самолет безпрепятствено достига столицата и пуска четири 11-килограмови бомби в района на Орлов мост.
Второто нападение, извършено от френски бомбардировач Caudron G-5, е на 3 юли 1916 г. Самолетът прелита над града от североизток на югозапад. Бомбите, които пуска, падат на следните места: 3 бомби в района, където днес се намират посолството на Чехия, паркът и жилищният комплекс «Генерал Владимир Заимов». Тогава там е бил районът на Артилерийския полк (падат 2 бомби) и една пада в района на Лейбгвардейския полк, но не се взривява. Следващите бомби падат на ъгъла на булевардите «Княз Дондуков» и «Васил Левски», на ул. «Сердика» № 40, 2 бомби на ул. «Кирил и Методий» и една около «Руски паметник» (също не се взривява). От бомбите има ранени двама войници и двама цивилни граждани.

 

***********************************

 

ТТ данни да самолет Caudron G-5
Двумоторен бомбардировач с тричленен екипаж
Двигатели, брой и тип 2хLe Rhône 9
Мощност, kW/к.с. 97/130
Разпереност, m 17,95
Дължина, m 11,17
Височина, m 3,66
Маса, kg
- празен 1250
-стартова 1900
Скорост, km/h
- максимална на Н=1000 m 150
- максимална на H=4000 m 135
Таван, m 5000
Въоръжение 3х7,7-mm картечници, до 136 kg бомби
Самолетите Caudron G-5 на Западния фронт са извадени от въоръжение и заменени от Caudron G-6, но на Македонския фронт все още има отделни машини – бел. авт.

 

***********************************
Противовъздушната отбрана води яростен огън, изстрелвайки 153 снаряда, но няма фатално попадение, макар по френски данни след кацане по самолета да са преброени над 100 пробойни от шрапнелите.
Третото нападение е на 8 август 1916 г. от френски бомбардировач Farman F.40, долетял по поречието на р. Струма. Неговите леки бомби падат в района на ул. «Цар Шишман”, без да предизвикат жертви и особени материални щети. Противовъздушната артилерия също го обстрелва и се предполага, че е получил попадения от шрапнелите.
Четвъртата и фактически последна за тази война бомбардировка на София е на 30 септември 1916 г., извършена отново от самолет Farman F.40 По време на това нападение ще се роди първият въздушен победител в историята на българската авиация – поручик Марко Първанов.

 

***********************************
ТТ данни на самолет Farman F.40
Едномоторен двуместен бомбардировач/разузнавач
Двигател, Renault
Мощност, kW/к.с. 117,6/160
Разпереност, m 17,62
Дължина, m 9,24
Височина, m 3,89
Маса, kg
- празен 748
-стартова 1120
Макс. скорост, km/h 135
Таван, m 4900
Въоръжение:
- 1х7,7-mm картечница,
- до 50 kg бомби
***********************************

 

 

Сутринта на 30 септември екипаж от 384-та френска ескадрила на Македонския фронт в състав сержант Морис Роабл – французин, пилот и поручик Бранко Наумович – наблюдател, сърбин, е готов за полет към София, със задача да бомбардира столицата. Разстоянието, което трябва да прелетят е доста голямо, затова са взети само 2 бомби по 11 kg. „Фарманът” е въоръжен и с една подвижна 7,7-mm картечница в носа на гондолата. Самолетите от типа Farman F.40 (както и повечето самолети на този конструктор от времето на Първата световна война) са от типа „пусьори”, т.е. със задно разположение на мотора и с тикащо витло. Това ги прави силно уязвими в задната полусфера при атаки от въздуха. Но двамата съглашенски летци, макар да са предупредени за наличието на изтребители Fokker E.III на Божурище, разчитат на изненада. Максималната скорост на F.40 е съвсем малко по-ниска от тази на „Фокера” и това дава увереност на сержант Роабл, че в случай на прехват, ще успее да се измъкне.
За да се пресекат тези нападения, немците предоставят на България три едноместни изтребителя Fokker E.III, моноплан с неподвижно монтирана синхронна картечница, стреляща през кръга на витлото. Появата на тези самолети на Западния фронт преди няколко месеца е истински шок за летците от Антантата които ги наричат „Бичът на Фокер”. На Божурище, където са базирани „Фокерите”, е и немският инструктор фелдфебел Зигфрид Вагнер, който подготвя българските летци за действия с тези самолети.

 

***********************************
ТТ данни да самолет Fokker E.III
Едномоторен едноместен изтребител моноплан
Двигател, Oberursel U I
Мощност, kW/к.с. 74/110
Разпереност, m 9,52
Дължина, m 7,20
Височина, m 2,38
Маса, kg
- празен 398
-стартова 609
Макс. скорост, km/h 141
Таван, m 4115
Въоръжение:
1- 2х7,92-mm картечници*
*Българските самолети са въоръжени
С по една картечница – бел. авт.

 

***********************************
В 08:45 ч. на 30 септември от щаба на противовъздушната отбрана на София звънят в Божурище и съобщават, че противников самолет е прелетял Беласица планина и се насочва на север, с вероятна крайна цел столицата. На летището в момента разполагат с два изправни от трите Fokker E.III. Освен изтребителите, там има два изправни LVG C.II, които имат наблюдателска картечница Madsen*, а и няколко от наскоро пристигналите от Германия Albatros C.III. Тези самолети със своите 2 картечници – една синхронна Maxim Spandau LMG.08/15, с която стреля напред пилотът и една подвижна Parabelum при наблюдателя – са за времето си, според думите на летеца Владимир Балан „...истинска летяща крепост”. Временно изпълняващ длъжността началник на Аеропланното училище в Божурище, е поручик Манчо Манов. Той разпорежда излитане на изтребителите за прехват на противниковия самолет, който се очаква да се появи в района на Владая на височина около 3000 m. Първи с Е.ІІІ излита фелдфебел Вагнер, няколко минути по-късно и поручик Марко Първанов вдига в небето втория изтребител. Поручик Манов лично излита с един въоръжен LVG, а фелдфебел Шулц с наблюдател подпоручик Узунов – с другата машина от този тип. Наблюдател на поручик Манов е поручик Ченков.
В 09:15 е осъществен първият визуален контакт с противника, който впрочем е посрещнат със силен огън от зенитните оръдия**. Шрапнелите създават преградна завеса и противниковият самолет е принуден да извършва противозенитни маневри, което сериозно го забавя. Това позволява на двата „Фокера” да наберат височина, защото вражеската машина се е появила с превишение от 500 m.

 

*********************************
*Картечницата Madsen (калибри 7,62 mm, 7,92 mm или 8 mm в зависимост от поръчката) e датска. Системата „Мадсен” е разработена още през 1890 г. от Копенхагенската фирма "Dansk Rekylrifle Syndikat". Това е първата в историята серийна лека картечница. У нас са я наричали „автоматична пушка”, поради захранването й с дъгов пълнител за 25, 30 или 40 патрона, за разлика от картечниците, захранвани от лента с поне 250 патрона. У нас е приет вариант с 8-mm Манлихеров патрон 8х56R– бел. авт.

 

***********************************
**ПВО на София разполага с 2 немски 75-mm зенитни оръдия Krupp, наричани тогава противобалонни, пленени в Одрин през 1913 г. Освен тях в Софийския арсенал лафетите на няколко полски оръдия са преработени за стрелба по въздушни цели. Това става под ръководството на военния инженер полковник Атанас Раковски, потомък на великия революционер Георги Раковски. Освен това седем 8-mm пехотни картечници Maxim-Spandau и Schwarzlose също са монтирани на специални станоци за стрелба по въздушни цели – бел. авт.
***********************************

 

Знаейки слабото място на френския самолет, поручик Марко Първанов започва маневра за заемане на изгодна позиция за атака. В това време LVG на поручик Манов също е достигнал височината на „Фармана” и поручик Ченков започва да стреля със своя Madsen, макар и от много голямо разстояние. Това отвлича вниманието на французина и сърбина, което позволява на изтребителите да се опитат да го атакуват. Но тъй като нямат превъзходство във височина, атаката е неуспешна. В това време и вторият LVG се опитва с огън отдалече да забави неприятеля. Подпоручик Узунов изстрелва един пълнител (25 патрона), без надежда за успех, но с цел отвличане на вниманието. Достатъчно, за да може фелдфебел Вагнер да открие огън със синхронния Parabelum. За да олекоти апарата, Бранко Наумович хвърля бомбите в полето, а за да избегне огъня на немеца, сержант Роабл започва маневра към Искърското дефиле, с надежда да се скрие в гънките на местността и да бяга на север, в Румъния. Според столичния вестник «Утро» от 2 октомври 1916 г. сержант Роабл споделил:
«Щом забелязах, че «Фокерите» ни преследват, казах на другаря си, че всяко спасение е изключено, че ние сме загубени».
Въпреки това той до последния момент се опитва да се отскубне от преследвачите си.
Двата български изтребителя се спускат след него, без да престават да стрелят.

 

«Парабелумите» имат по 500 патрона. Фелдфебел Вагнер стреля от 100-150 метра, но поручик Първанов се доближава на 30-40 метра и стреля почти от упор. Пробит е бензиновият резервоар, което ликвидира всяка надежда на френския пилот да долети до съюзна Румъния. Явно е засегнат и двигателят, който започва да прекъсва. По плоскостите зеят пробойни. Боят се води все по-ниско, почти над терена. И в един момент Farman F.40 просто рухва на земята в околностите на село Желен, близо до Своге.
Фелдфебел Вагнер маха с ръка за поздрав на поручик Първанов и отлита към Божурище, а Марко Първанов кръжи над разбитата вражеска машина, после се оглежда за удобна площадка близо до сваления самолет и каца...

 

Когато каца на Божурище, фелдфебел Вагнер докладва на поручик Манов за резултата от боя и, че поручик Първанов е кацнал край свалената машина. Двамата сядат в един Аlbatros C.III и отлитат към мястото, където е паднал „Фарманът” и кацнал „Фокерът”. Когато ги откриват, опитват да кацнат на същата площадка, но за зла участ едно от колелата на „Албатроса” среща голям камък и машината капотира. За щастие – без последствия за екипажа, само с цената на счупено витло. Когато излизат от самолета, Манов и Вагнер виждат, че поручик Първанов е обезоръжил Роабл и Наумович, и спокойно разговаря с пленниците. А те са доволни, че са спасили кожите...

 

 

В своята чудесна книга „Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1913-1945” генерал Йордан Миланов смята, че свалянето на „Фармана” е дело на всички участвали в боя самолети. Но реално въздействие на далечния огън от двата LVG върху противника няма. Той е свален от огъня на изтребителите. И тъй като последен атакува поручик Първанов, редно е да се приеме, че той е победителят във въздушния бой.

 

Артилеристите от противовъздушната отбрана от своя страна имат претенции, че те са свалили самолета. Но техният огън е преграден и безпокоящ. Твърдението, че самолетът е свален от батареята при Военното училище е несериозно, защото „Фарманът” изобщо не стига над града, а оръдията, с които разполага противовъздушната отбрана, нямат досегаемост до покрайнините на София, където започва и се води въздушният бой.

 

За да изследва свалянето на самолета е назначена комисия, която регистрира по останките 132 (по други данни 142) пробойни от куршуми. Няма сведения за шрапнелни пробойни. Българските самолети са получили съответно: 7 пробойни по „Фокера” на фелдфебел Вагнер и 2 пробойни по LVG на поручик Манов. Поручик Първанов не е получил пробойни, изстрелял е 400 патрона. Фелдфебел Вагнер е изразходвал всичките си патрони, поручик Узунов е изстрелял 25 патрона (един дъгов пълнител), а подпоручик Ченков – 125 патрона (5 дъгови пълнителя).

 

Претенциите на артилеристите за сваляне на самолета с примитивните оръдия, са напълно неоснователни.

 

Великосърбите, напълно естествено, упорито твърдят, че „Фарманът” е свален от немския летец. Че как така може да ги свали „бугарин”? Нещо повече – доста след събитието Бранко Наумович, вече гражданин на САЩ, пише до американския авиационен историк Оги Блум:

 

Скъпи господин Блум,
Аз бомбардирах София през септември 1916 г. с френския сержант Морис Роабл и бяхме свалени на около 30 мили северно от София от ГЕРМАНСКИЯ ПИЛОТ Вагнер, летящ със самолет „Фокер” – изтребител. ПЕТ ГЕРМАНСКИ САМОЛЕТА (!!! – бел. авт.) атакуваха нашия самотен „Фарман”, принадлежащ на френската 384-та ескадрила на Македонския фронт. Германският пилот бе инструктор по германските самолети* по германската техника на малобройната българска авиация. Летища в България имаше само в София, Пловдив и Стара Загора, където бе стациониран един германски цепелин за въздушни операции в Африка.
18 март 1967 г. Искрено Ваш
Сан Франциско, Бранко Наумович
Калифорния

 

* * * * * * * * * * * * * * * *
*Това е единственото вярно твърдение в писмото на сърбина, всичко останало си е чистопробна измислица – бел. авт.
* * * * * * * * * * * * * * * *

Българските военни власти в лицето на полковник Свинаров, комендант на София, се отнасят повече от хуманно с пленниците, тръгнали да бомбардират мирен град. Оказана е медицинска помощ на сержанта, който е леко пострадал при кацането, после са нахранени и напоени с типично българско гостоприемство, което за момента много ги удивлява. Но по-късно...
...След войната сержант Роабл в спомените си и в кръчмарски разговори твърди, че бил се сражавал с осем „хуни” и българи (наддаването с Наумович е в полза на французина!). Пише и разказва отвратителни неща за това, как е измъчван, бит и хулен, заплашван с бесене и показван на тълпата като някакво екзотично животно.
Или на страха очите са големи, та самолетите са се умножили неколкократно, или с това иска да покаже колко голям герой е.
Но в боя от българска страна реално са участвали само двама.
И краен победител е поручик Марко Първанов!

 

 

Марко Тодоров Първанов е роден на 20 януари 1892 г. в Берковица в родолюбиво семейство. Чичо му Първан Първанов е офицер, през 1892 г. е с чин майор, но дослужва до генерал и адютант на цар Фердинанд. Под негово влияние, а и поради патриотичния дух в семейството, Марко постъпва във Военното училище, което завършва през 1912 г. и на 2 август е произведен подпоручик. Избира да служи в Техническата дружина, защото има желание да се посвети на авиацията, а току-що дошлият от Франция самолет Bleriot е във Въздухоплавателното отделение към дружината. Когато е създадено Аеропланното училище в Божурище и през септември 1915 г. се формира първият випуск, Марко Първанов, вече поручик, е сред приетите. А те са имена, които ще останат завинаги в историята на българската авиация – Владимир (Влайко) Балан, Асен Агов, Манчо Манов, Христо Димитров («Брадата»), Иван Миланов...

 

След завършване на училището, Марко Първанов е назначен като боен пилот във Второ аеропланно отделение, първоначално на летище Ксанти, по-късно на Удово. Откъдето е командирован в Божурище за подготовка като летец изтребител с новополучените моноплани Fokker E.III. Там го заварва 30 септември 1916 г.

 

По време на службата си във Второ аеропланно отделение Марко Първанов лети на всички типове самолети, които са на въоръжение. На 10 октомври 1917 г. със самолет Albatros C.III с наблюдател капитан Никола Дремсизов, разузнават дълбоко в тила на съглашенците. В района на Солун-Лахана водят бой с 15 противникови самолета, сред които са 6 изтребителя S.P.A.D. Лети и с изтребители Roland D.II и D.III., за подготовка с които през март 1917 г. отново е изпратен на Божурище. На 6 май 1918 г. съпровожда с Roland D.II наш самолет DFW C.V, пилотиран от капитан Никифор Богданов с наблюдател поручик Иван Стефанов. Целта на бомбардировача е позицията на съглашенски наблюдателен балон. При обратния полет са атакувани от противникови изтребители. Марко Първанов води бой с 3 изтребителя S.P.A.D. Според Георги Крумов, изследовател на живота на Марко Първанов и автор на книгата «Поручик Марко Първанов», нашият пилот сваля един от противниците. Тази победа не се потвърждава от други източници, но въздушният бой е документиран официално.
Марко Първанов завършва войната като капитан, награден с два офицерски ордена за храброст:

 

1.Орден за храброст IV степен, II клас със заповед № 81/1916 г.;
2.Орден за храброст IV степен, I клас със заповед № 679/1918 г.;

 

Явно първият орден е за свалянето на „Фармана” при Своге. А вторият е много възможно да е за нерегистрираната от историците втора въздушна победа по време на боя с противниковите изтребители на Гергьовден 1918 г. при съпровождането на нашия бомбардировач.

 

 

Войната за България отива към своя край. След като не е побеждавана на бойното поле, страната ни е унизена на полето на дипломацията с мирния договор от Ньой сюр Сен, подписан на 27 ноември 1919 г. и влизащ в сила от 9 август 1920 г. Наред с другите клаузи, станали причина да бъде наречен от народа Ньойски диктат, договорът налага унищожаването на българската авиация и в бъдещите 20 години на страната се разрешава само гражданска авиация със самолети, чиито двигатели да не превишават смешната сумарна мощност 180 к.с. Това във време, когато самолетите вече летят с мотори с единична мощност по 300 – 400 к.с. България може да купува самолети единствено от страните победителки във войната. Такива, които те сметнат за възможно да й предоставят.

 

Още няма да е засъхнало мастилото на подписите под Ньойския диктат, когато в България започва работа за запазване на каквото е възможно от авиацията и за създаване на условия за нейното развитие в условията на контрол от страна на Съюзническата контролна комисия. С голям риск българските авиатори, подпомагани активно от населението на околните на летище Божурище села, успяват да укрият от победителите 7 самолета, сред които дори един от осемте нови изтребители Fokker D.VII, лакома хапка за победителите, събрали всички самолети от този тип и разпределили си ги за свои нужди. Също така самолетни мотори, въоръжение, оборудване, резервни части. Всичко това след две години постепенно ще започне да излиза на бял свят, а моторите ще завъртят витлата на първите произведени в Божурище български самолети ДАР-У1 и ДАР-2.

 

Няма конкретни документи, но е невъзможно капитан Марко Първанов да е стоял настрани от тази родолюбива дейност. След завръщането си от фронта през октомври 1918 г. той е в състава на Въздухоплавателната дружина на Божурище с командир майор Радул Милков до нейното разформироване. След това е в жандармерийското въздухоплавателно отделение с командир неговия боен другар майор Асен Агов.

 

Един документ – открит лист от 11 юни 1923 г., издаден на името на пилот-авиатор капитан Първанов Марко, който му дава право да се движи по всяко време в София* говори, че макар по това време официално да нямаме военна авиация, Марко Първанов се числи като офицер летец.
* * * * * * * * * * * * * * *
*На 9 юни 1923 г. в България е извършен военен преврат и е обявено военно положение, с всички произтичащи от това ограничения за придвижване из страната. Откритият лист дава право на притежателя си да не се съобразява с тези ограничения в интерес на своите служебни задължения – бел. авт.
* * * * * * * * * * * * * * *

 

След като през 1925 г. е създадена Държавната аеропланна работилница ДАР-Божурище, капитан Марко Първанов е назначен за неин административен началник. Наред с тази си длъжност, той е и изпитател на всички нови самолети, произведени в ДАР. По спомените на Борис Бончев, авиоконструктор, работил в ДАР-Божурище от създаването й до нейното закриване и преместване на производството в новата фабрика в Ловеч през декември 1941 г., капитан Марко Първанов и инж. Херман Винтер – също летец, са летели заедно при облитането на новите машини.
Марко Първанов остава началник на ДАР до 1928 г. Интересен е анализът, който прави той за качеството на самолетите, произвеждани от ДАР-Божурище в периода, когато е бил началник (на практика директор) на предприятието. Проследява 170 авиопроизшествия за периода 1925-1928 г. От тях 47 са с различни самолети ДАР, но само 2 са в резултат на конструктивно-производствени причини. Станали са поради недостатъци в колесника на самолети ДАР-2 (копие на Albatros C.III). Всички останали са поради пилотски грешки. При това няма унищожен самолет, всички аварирали машини са възстановени в ДАР и върнати в експлоатация.

 

 

През 1929 г. майор Марко Първанов е назначен за командир на Първи смесен въздушен орляк (или казано с други думи Първи въздушен полк) на летище Божурище. По това време вече започва по-открито да се организира паравоенна авиация, с тенденцията в един добър момент хората в нея да сложат пагоните. Защото тогава униформите им са без пагони, трудовашки, с петлици, на които има отличителни знаци. Орлякът е в състава на Въздухоплавателния полк. Едно писмо (№1620/5 ноември 1930 г.) на командира на полка подполковник Васил Чокойски, потвърждава причастността на Марко Първанов към възраждащата се българска военна авиация.
Писмото гласи:

 

„Божурище,
Командиру Смесения Въздушен орляк,
Майор Първанов Марко
Съгласно заповедта ми № 169 §3 Вие се назначавате за помощник-командир на Въздухоплавателния полк. Предлагам Ви в законния срок да сдадете във всяко отношение поверения Ви орляк на пилота-авиатор капитан Узунски Константин и да се явите в Щаба на полка.
За сдаването на длъжността донесете.
Инженер-полковник Чокойски”

 

Марко Първанов е уволнен от авиацията през 1932 г. и пенсиониран в звание полковник от запаса. През 1943 г. му е отпусната и военно- инвалидна пенсия, поради получена травма в ключицата на дясната ръка. Тази пенсия му е дадена цели 10 години след пенсионирането, защото се е наложило той да води дело и да доказва правото си на нея. А той се е контузил при едно принудително кацане със самолет, който пребазира от Австро-Унгария и му се налага принудително кацане. Подобно на много други летци, без време обезкрилени, се захваща с търговия. Имайки достатъчно големи познания в авиацията и самолетостроенето, той регистрира дружество „Бран” за доставка на самолетни части, масла и други нужни за авиацията материали. От намерени в архива на Марко Първанов протоколи за анализ на авиационни масла се вижда, че всички доставени от „Бран” масла отговарят на изискванията на тогавашните стандарти.

 

Дружелюбен, добряк и веселяк, Марко Първанов поддържа приятелски отношения с бойните си другари от фронта и с бившите си колеги от ДАР и от Въздушния полк. Един от тях е Васил Вълков, по-късно командир на Шести изтребителен полк по време на най-тежките дни за българската авиация – битките с англо-американската авиация през 1943-1944 г. По едно съвпадение синът на полковник Вълков, г-н Тодор Вълков, който е редовен автор на материали в списание „Ретросалон”, е кръщелник на Марко Първанов и има лични спомени за човека Марко Първанов. Нека му дадем думата:

 

„ Чичо Марко, както му казвах, беше мой кръстник. По това време, в края на 20-те години, пък и до септември 1944 г. авиаторските семейства живееха задружно, защото бяха малко на брой и всеки чувстваше другия като свой близък. Когато някой летец загиваше при самолетна катастрофа, това се възприемаше болезнено, като чели е загинал роден брат.

 

Военната йерархия се спазваше и „старите" летци от Първата световна война се ползваха с уважение. Спомням си, че баща ми, командир на Първи армейски орляк в Божурище от 1938 г. до началото на 1942 г., винаги се обръщаше към чичо Марко с „господин полковник", въпреки че по това време той беше пенсионер.

 

По-ярки спомени за него имам от годините 1936-1940, когато той беше търговец и имаше кантора на ъгъла на ул. „Московска" и „Малко Търново".

 

Всеки имен ден по негово желание отивахме с майка ми в кантората, за да посетим заедно някой магазин, където той ми купуваше нещо по-голямо и по-практично - палто, костюм или обувки.

 

Обичаше да се шегува с мен и винаги, когато се виждахме, ми казваше усмихнат: „Широко ти е на тебе около врата". Отначало не ми беше много ясно какво иска да каже, но по-късно разбрах мисълта му. Той може би тъгуваше, че не е дете, без грижи и ангажименти, без всекидневната борба за съществуване и като чели по този начин ми казваше:
„Радвай се, че си още малък и можеш да използваш привилегиите на детството".
След като баща ми беше назначен за командир на Първи армейски орляк в Божурище, чичо Марко ни посещаваше от време на време. Говореха си с баща ми най-различни работи и аз винаги присъствах на разговорите им - както се казва „барабар Петко с мъжете".
Смътно си спомням как чичо Марко разправяше за жестокостите на турската войска по отношение на нашите войници и как е видял убити с отрязани части от тялото. Предполагам, че това се е отнасяло за Балканската война, тъй като по време на Първата световна война Турция беше съюзник на Германия, както и България.
Последното, което ми е направило впечатление, бе един разговор между него и баща ми относно моето бъдеще. Двамата искаха, когато поотрасна, да следвам в Германия.
Единственият спомен, който ми остана от чичо Марко, е малко златно кръстче, подарено ми от него при кръщаването ми. След това събитията се развиха драматично за нашето семейство, поради което изгубихме връзка с него и дори не можахме да научим кога и къде е починал."

 

 

Съдбата на първия българин, постигнал въздушна победа, след септември 1944 г. малко се различава от съдбата на хилядите офицери, дамгосани с позорното тогава клеймо „царски”. Много странна логика! Какъв би могъл да бъде един български офицер в Царство България, ако не царски! Революциите обикновено се правят от интелигентни хора, но след това на тяхно място идват простаците с интелект на амеба. Такива застават по места, откъдето се управляват съдбите на хиляди. И тежко и горко на някой, който им попадне в полезрението.
Арестуват о.з. полковник Марко Първанов по обвинението „царски офицер”. Но се намират честни хора и сред новите властници - комунистът Атанас Тенев и звенарят Христо Испърски. Последният също е бил „царски офицер”, но е уволнен от цар Борис ІІІ заради антимонархическа дейност. И тъй като на 9 септември 1944 г. политическият кръг „Звено” е в основата на военния преврат в София, звенарите по това време се котират наравно с комунистите. Двамата се застъпват за арестувания и той е освободен.
Ще мине известно време и Марко Първанов отново е в ареста. Този път е обвинен в това, че като търговец е работил с немски „фашистки” фирми. Обвинен е и в незаконно забогатяване, като е наложена конфискация на имуществото му, къщата, всичко. Това става през 1946 г. Но за чест на тогавашното българско правосъдие, с конфискационно дело № 259/1947 г. конфискацията е отменена, а Марко Първанов е оправдан. Но къщата не му е върната и той живее в един яхър. По-късно се настанява при роднини.
Психическият тормоз и физическите несгоди съсипват здравето на бившия въздушен боец. Той заболява тежко, особено сериозно е положението със сърцето му. И от ден на ден гасне, за да дойде 9 февруари 1962 г., когато току-що навършил 70 години, издъхва, заобиколен от свои близки и роднини.

 

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ НАШИЯ ПРЪВ ПОБЕДИТЕЛ ВЪВ ВЪЗДУШНАТА ВОЙНА!

 

 

----------------------------------
Авторът благодари на семейството на г-н Георги КРУМОВ, автор на книгата „Поручик Марко Първанов”, за предоставените материали за живота на първия наш въздушен победител и правото за тяхното използване.

* * * * * * * *

 

ИЛЮСТРАЦИИ

(от ляво на дясно)
1. Портрет на Марко Първанов като търговец през 30-те години на ХХ век
2. Френски бомбадировач Farman F-40, какъвто ще свали поручик Първанов
3. Български изтребител Fokker E.III на летище Божурище
4. Атаката на фелдфебел Вагнер и поручик Първанов по „Фармана” в Искърското дефиле. Художник инж. Стоян Попов
5. Поручик Първанов във „Фокера” след победния полет
6. Останките на сваления противников бомбардировач на гара Своге

• 
• 
• 
• 
• 
• 
•  

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар