Професор инж. Цветан Лазаров и българското самолетостроене

Написано от Иван Бориславов 11 Януари 2010

Българска авиация

Текст и илюстрации: инж. Иван Бориславов

ЧАСТ 1

Историята на българското самолетостроене е слабо позната не само в чужбина, но за жалост и в България. По принцип повечето хора знаят, че у нас са произвеждани самолети, но те се свързват главно с марката «Лаз», последните български самолети, конструкция на професор инженер Цветан Лазаров, човекът, станал без да иска символ на българското самолетостроене.

ил.1 - Професор Цветан Лазаров в униформа на полковник от ВВС (кликни върху снимката за по-голям размер)

Цветан Лазаров Лазаров е роден на 25 февруари 1896 г. в град Плевен, в семейството на пощенски чиновник. От дете е влюбен в техниката, която в първите години на нашия век бележи бурно и всестранно развитие. Особено се интересува слабичкото момче от двигатели с вътрешно горене и авиация. За да следи новостите, учи упорито руски и френски език, защото на български рядко се среща литература по интересуващите го теми.
През 1912 г., едва шестнайсетгодишен, работи като стажант монтьор на старото софийско летище, а когато избухва Балканската война, отива доброволец. Работи като механик на летщето Мустафа паша (днес Свиленград), където се базира Първо аеропланно отделение. По това време у Цветан Лазаров окончателно узрява решението да се посвети на авиацията. В тези години за България войните следват една след друга. През 1916 г. Лазаров е приет в Школата за запасни офицери и през септември същата година вече е подпоручик и командва картечна рота на Южния фронт. Но пише рапорт след рапорт до командирите си с молба да бъде изпратен в авиацията. И успява!
На 1 септември 1918 г. е приет в Аеропланното училище в Божурище. Завършва пълния курс за пилот, но поради примирието не може да вземе участие във въздушните схватки. Служи като летец до 1920 г., когато по силата на Ньойския договор е демобилизиран. През 1922 г. Цветан Лазаров заминава за Германия и постъпва във Висшето техническо училище в Шарлотенбург. Учи упорито немски език. Специализира леки двигатели с вътрешно горене и самолетостроене. Работи в катедрата на проф. Хоф и в DVL (Deutsche Versuchsanstalt für Luftfahrt - Немски Изпитателен Институт по Въздухоплаване).
Като студент в Германия Цветан Лазаров се включва в студентското антифашистко движение. Заради тази му дейност е лишен от държавната стипендия, давана му от българското правителство. Влиза и в "черния списък" на неблагонадеждните, нещо което след години ще пречи доста на конструкторската му кариера. Останал без материална подкрепа, младежът е принуден да работи като чертожник и да следва. Разболява се сериозно поради тежките условия, при които живее и поради тази причина се дипломира една година след семестриалното завършване на образованието си. През пролетта на 1926 г. вече е дипломиран аероинженер.
Назначен е в заводите на «Юнкерс» в Турция, но се прибира в родината и от 17 декември 1926 г. е инженер в конструктивния отдел на Държавна аеропланна работилница ДАР-Божурище. Работи там шест години. След това е изпратен в самолетната фабрика "Български Капрони" в Казанлък, където работи три години. После отново се връща в София и оглавява конструкторската работа в ДАР. От края на 1941 г. до 1 юни 1949 г. инж. Цветан Лазаров е главен инженер на последното българско самолетостроително предприятие, Държавна самолетна фабрика - ДСФ-Ловеч. Едновременно е и главен конструктор на предприятието.
От 1 юни 1949 г. професор инж. Цветан Лазаров оглавява катедрата по самолетостроене при Държавната политехника «Сталин» (по-късно Висш машинно-електротехнически институт «В. И. Ленин» - ВМЕИ, днес Технически университет) в София. Под негово ръководство израстват много способни аероинженери, типични «дялани камъни», доказали своите възможности в най-различни клонове на нашата промишленост. Поради трагичната съдба на българското самолетостроене, ликвидирано безапелационно през 1954 г., тези хора не успяват да се реализират като творци на летателни апарати.
Проф. Цветан Лазаров почива внезапно на 13 януари 1961 г., оставяйки незавършени много проекти на мечтани от него самолети.
До последния си дъх той се надява, че здравият разум ще надделее и самолетостроенето ще бъде възродено. Уви!..
В своята конструкторска дейност Цветан Лазаров е участвал в разработката на самолетите, произвеждани в ДАР-Божурище и Самолетна фабрика "Български Капрони" Казанлък. Освен това е създал и собствени конструкции на редица прототипни и серийни самолети българско производство. На работната маса в дома му остава незавършен проект на двуместен учебно-тренировъчен реактивен самолет.