Проф.инж. Цветан Лазаров и българското самолетостроене - част 3 - Самолет ЛАЗ - 12
Написано от Иван Бориславов 22 Март 2010
(7 Гласа)
С А M О Л Е Т ЛАЗ-12
След като оглавява катедрата по самолетостроене към Държавната политехника в София, проф. инж. Цветан Лазаров не преустановява своята конструкторска дейност. Наред с преподавателската работа, той непрекъснато работи по развитие на създадените вече самолети и по създаване на нови конструкции. От това време са негови разработки като:
Лаз-9, двуместен учебно-боен самолет (Виж "Нероденият Лаз-9");
Лаз-11, четириместен свързочен и санитарен самолет;
Лаз-12, едноместен тренировъчен самолет;
и ред други конструкции, включително реактивен хеликоптер Лаз-10 и двуместен реактивен учебно-тренировъчен самолет Лаз-14.
Самолетът Лаз-12 професор Лазаров разработва съвместно с група свои възпитаници от Политехниката - инж. (по-късно професор) Любомир Панов, инж. (по-късно професор) Димитър Панчовски, инж. Илия Илиев. По идея това е самолет за тренировка на летци-изтребители. Има въоръжение, колесникът е напълно прибираем, радиостанцията е от изтребител.
При проектирането на Лаз-12 са използвани много готови елементи от конструкцията на Лаз-7М. От завода в Ловеч са получени чертежите на последния и по тях са правени промени. Въпреки това от пръв поглед се забелязва "родството" между двата самолета. Аеродинамическите изчисления прави инж. Панов, а якостните инж. Панчовски. Техническата документация е предадена на Завод 14 и в края на 1952 г. започва изработката на прототип.
Лаз-12 като конструктивно решение не се различава по нищо от своя "братовчед" Лаз-7М. Различието се състои в едноместната кабина с подобрен обзор, подобна на кабината на едноместния Лаз-7 (Инж. Лазаров предлага на ВВС едноместна версия на Лаз-7 още през 1948 г., но проеложението му не е прието - бел. авт.), по-малката разпереност на крилото и опашните плоскости, съответно по малката им площ. Колесникът се прибира не като на Лаз-7М назад, при което част от колелото остава да се подава извън профила на крилото, а перпендикулярно на надлъжната ос на самолета. За да има място за пълното скриване на колелото, в основата на крилото има удебеление, което променя профила и влошава аеродинамическите качества на крилото.
Полетните изпитания са истинско разочарование за конструкторския колектив. Летателните характеристики са далече от изчислените. Започва борба за тяхното подобряване. Като първа мярка е поставянето на по-голямо витло. По-късно е поставена хоризонтална опашна плоскост с по-голяма площ, свалени са картечниците и радиостанцията. Масата на самолета е намалена с 80 kg, но чувствително подобрение на летателните му качества не е отбелязано. Това се отнася особено до скороподемността и тавана. При разчетен таван от 5000 m, той е едва 3000 m.
Изпитанията се провеждат със спуснат колесник, тъй като не е завършена хидросистемата за прибирането му. Но даже и с прибран колесник самолетът едва ли би показал нещо повече. Главна причина за несполуката е недостатъчната мощност на двигателя. При значително намалената носеща площ и влошена аеродинамика на крилото, а същевременно запазване на прекомерно дълго тяло (взето готово от Лаз-7М) не остава никакъв резерв от мощност.
Комисията по изпитанията обявява самолета за безперспективен и изпитанията са преустановени.
Самолетът, макар и останал само прототип, има своето място в историята на следвоенното българско самолетостроене, защото той е дебют на редица млади аероинженери, потвърдили по-късно своя конструкторски талант при създаването на няколко модела забележителни безмоторни самолети. От неуспеха с Лаз-12 те са направили за себе си полезни изводи. Опитът, трупан при несполуките, когато са анализирани обективно, е не по-малко ценен от опита от успехите.
След прекратяване на самолетното производство в "Завод-14", там в продължение на десетилетия се произвеждат земни транспортни средства: велосипеди, мотопеди, мотоциклети и леки автомобили.
ИЛЮСТРАЦИИ И СНИМКИ

Ил. 14 а и 14б - Два погледа към тренировъчния едноместен самолет Лаз-12





Please wait...
© 2009-2011