Проф. Инж. Цветан Лазаров и българското самолетостроене II част - ЛАЗ 7 в българското небе

Написано от Иван Бориславов 22 Януари 2010

Българска авиация

ЛАЗ-7 В БЪЛГАРСКОТО НЕБЕ

Междувременно ДСФ-Ловеч по подражание на съветската практика за "секретност", сякаш цяла България не знае, че в Ловеч от 1941 г. има самолетна фабрика, е преименувана в нищо незначещото "Завод 14". Но независимо от името, предприятието продължава производството на самолетите, които постъпват на въоръжение във ВВС, в новосформираните полкове леки нощни бомбардировачи, в Народното военновъздушно училище "Георги Бенковски" - с. Долна Митрополия и в аероклубовете.

Интересен е споменът на г-н Найден Дичев за това, как самолетите от завода отлитат към полковете:
"...Интересна гледка се получаваше в небето над Ловеч, когато някоя серия самолети отлиташе от заводското летище за Стара Загора или Ямбол. Тримоторният Юнкерс Ю 52 "Сова" докарваше пилотите, които ще пребазират самолетите от Ловеч. Излитаха и се построяваха във въздуха: напред "Юнкерс"-ът и като пиленца след огромната птица следваха "Лаз"-овете. Подобно прелитане на голямата "Сова" следвана от малките "Лястовици" бе често явление..."

Създадените полкове леки нощни бомбардировачи (24-и и 29-и) са части без особена бойна стойност във времето, когато над Корея се вихрят въздушни боеве между реактивни изтребители със скорост на полета над 1000 km/h. Но това са отлични школи за подготовка на летци и щурмани. По-късно полковете прерастват в дивизии - Ямболска и Старозагорска. Летенето е интензивно, ден и нощ самолетите са във въздуха. Изпълняват се зони за фигурен пилотаж, маршрути, бойно използване...

В аероклубовете на ДОСО самолетите Лаз-7 са просто дар божи. С един сериен самолет изпитателят Йордан Фердинандов решава да осъществи излитане с безмоторник на самолетен влек. За целта на Лаз-7 е мотниран в опашката самопускач. Закачат един учебен реяч (УР-1 "Бебе" - бел. авт.), в който е началникът на ловешкия аероклуб Георги Янев, майстор на безмоторния полет. Опитът е напълно сполучлив, но резултатът остава само като възможност. Влаченето на безмоторниците е поверено на немските Fieseler Fi 156 Storh, наричани у нас "Дрозд" и на съветските Поликарпов По-2, получили името "Канарче" (след изваждането от експлоатация на предишните "Канарчета", Heinkel He 72).

На Лаз-7 в аероклубовете започва обучение в моторно летене на младежи, навършили 17 годишна възраст. Първата година се взема първи пилотски изпит, на другата година - втори пилотски изпит и се кандидатства във Военновъздушното училище. По това време влизането във НВВУ "Георги Бенковски" става само през аероклубовете. По този начин в Долна Митрополия подготовката започва веднага много интензивно, защото се работи с хора, за които летенето не е нещо ново. Хиляди са българите, докоснали небето чрез самолета Лаз-7.