gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Америка не се е променила много. Винаги, когато кажех, че съм от България, повечето казваха: А-а, Боливия. За да ги иронизирам, отвръщах: Не, България е един нов американски щат на границата с Канада. Невежеството бе толкова голямо, че една жена ми отговори: Да, знам. "
Астор

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Божурище - летището с име на цвете

Българска авиация

(4 Гласа)

Летище Божурище през миналия векЛетище Божурище е разположено в китна равнина в северозападната част на Софийското поле, оградено от величествените Стара планина и Витоша...

 
 
Първите заселници идват по тези места още през 17-и век. Това са татари и черкези, които намират добри условия за живот и поминък. По време на Руско-турската Освободителна война през 1877/78 г. те напускат обетованите земи. Двадесет години по-късно върху изоставените места с Указ Nо 2 от 2 януари 1897 г., подписан от княз Фердинанд l., е създадено военно кавалерийско депо, което по-късно се превръща в модерен за времето конезавод. Около конезавода се заселват българи, които създават селото (днешния град) Божурище. Около 1928 г. селото наброява шестнайсет къщи, построени върху гурмазовските ливади. То е получило името си от растящия по тези места едър и кичест див божур, с обагрени в червено и розово цветове, от които ухае упойващ аромат.
 
Равната като длан местност, била в геологическото минало на Софийското поле дъно на езеро, привлича погледа на командването на зараждащата се българска военна авиация. През 1913 г. са построени дървен хангар и служебни сгради, и през 1914 г. временното полево летище, намиращо се северно от Централна гара София е пребазирано край Божурище, в непосредствена близост до конезавода. Новото летище ще се оформи като главно авиационно средище, предназначено за подготовка на летци, необходими за младата българска авиация.
Откриването на Аеропланното училище в Божурище на 26 ноември 1915 г. става при тържествена обстановка. За началник на училището е назначен военният пилот майор Симеон Петров. Това става непосредствено след влизането на България в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. За две години в училището са обучени над сто пилоти, наблюдатели и аеромеханици. След завършване на курса на обучение всички са изпращани по бойните летища в състава на Първо и Второ аеропланни отделения към действащата армия. Възпитаници на училището са много личности, имащи огромен принос за подема на българската и световната авиация и самолетостроене: Асен Йорданов, Цветан Лазаров, Кирил Петков, Владимир Балан…
 
Неоценима заслуга за изграждането на летище Божурище като модерна за времето авиационна база има първият български дипломиран пилот (по това време майор) Симеон Петров. Той успява да убеди висшето военно ръководство за нуждата от едно мащабно за възможностите на страната строителство. Заедно с летеца поручик Владимир (Влайко) Балан, който е на боен стаж в германско авиационно поделение на фронта при Вердюн, през 1916 г. предприемат обиколка на различни немски летища и авиоработилници. Особено им допада летището и новата аеропланна работилница в Гросенхайн, близо до Дрезден. Началникът на работилницата, майор фон Минквиц, един изключително интелигентен офицер, се отнася с разбиране към нуждите на българските си колеги и чрез Германската въздухоплавателна инспекция ги снабдява с цялата нужна документация за изграждане на подобна инфраструктура в Божурище. За нашите условия самолетната работилница в Гросенхайн е най-подходяща за поддръжка и ремонт на бойните аероплани.
 
На 24 юни 1917 г. е положен основният камък на модерната аеропланна работилница, където по-късно ще се произвеждат и българските самолети с марката “ДАР”. Там започват работа натрупалите вече богат опит български авиомеханици Каролев, Платников, Гевренов. За началник на ДАР-Божурище е назначен капитан Марко Първанов, боен пилот, герой от войната, постигнал на 30 септември 1916 г. първата въздушна победа за българската авиация.

Разпратени са официални покани на важни личности да присъстват при полагането на основния камък на работилницата. Ето и самият текст на поканата:
 
------------------------------------------------------------------------
“На 24 юни 10 ч. преди пладне ще се положи основният камък на аеропланния арсенал при летище Божурище. По този случай поканвате се да благоволите да присъствувате на това тържество, което ще се извърши в следующий ред:
1. Водосвет и полагане основния камък в 10 ч.
2. Дефилиране на аеропланните части.
3. Разглеждане на построените и в постройка сгради.
4. Показни летения на разни видове аероплани.
5. Малка закуска.
Форма служебна.
От въздухоплав. дружина
Присъствуват поканените само.”
------------------------------------------------------------------------
 
Поканата е художествено украсена. В горния й край има въздушна снимка на летище Божурище. В долния край снимки на наши самолети-изтребители Fokker Е.III и LFG Roland D.II.
Редом с образцовата аеропланна работилница ще бъдат построени и четири огромни за времето си железобетонни хангара, административни и жилищни постройки и съоръжения, необходими за едно летище, отговарящо на изискванията на развиващата се с бурни темпове авиация. Създадената авиационна база дава условия за откриване на Аеропланно училище за летателни и технически кадри. За обезпечаване на летателната дейност има аерологическа (метеорологична - бел. авт.) и радионавигационна служби. Обширното поле се оказва много подходящо за всички типове тогавашни самолети без ограничение на скорост и тегло. Подходите за излитане и кацане са много добри за начинаещи летци. Оказва се, че летището е построено невероятно перспективно. То остава напълно използваемо чак до появата на реактивните самолети, когато само теренните особености попречват за изграждането на писта с нужните за реактивната авиация характеристики.
 
С всяка изминала година оживлението на летище Божурище нараства. Пространството се оглася от мощния рев на излитащи и кацащи самолети. Жителите на Божурище привикват с този шум, който ще ги съпътства десетки години напред. А летището става източник за препитание на много от тях и притегателен център на заселници, които бързо увеличават броя на населението.
 
Историята на летището с име на цвете е наситена със събития, имащи особено място в историята на българската авиация в частност и на страната ни въобще.
Паметна за българското самолетостроене ще остане датата 10 август 1915 г. От летище Божурище излита първият построен от българин самолет, “Диплан (биплан - бел. авт.) Йорданов-1”, дело на гимназиста Асен Йорданов, изявил се през следващите няколко десетилетия като пилот, автор на много авиационни книги, авиоконструктор и педагог от световна величина.
 
На 18 ноември 1917 г. на аеродрум Божурище е устроен първият авиационен празник (според един от днешните англоезични замърсители на езика ни - “авиошоу”), “Празник на Белите Орли”. На този ден многобройните посетители от София и околните села имат възможност да се докоснат до аеропланите, да видят въздушните демонстрации със същите тези аероплани, с които наши пилоти изпълняват фигури от висш пилотаж.
 
Ньойския диктат...
Но... идва злокобната дата 27 ноември 1919 г., когато в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан Ньойският договор, с който България е лишена от правото да притежава собствена бойна авиация. Този договор донася на летище Божурище горчива съдба. Всички български бойни самолети трябва да бъдат унищожени чрез нарязване с оксижен, насичане с брадви, одрани, залети с бензин и подпалени.
 
На Божурище са събрани всички останали изправни бойни самолети на българската авиация, участвали в Първата световна война. Някои носят по бордовете си звучни и гръмки имена: “Албатрос”, “Лютият”, “Тутракан”, “Непобедимият”, “Принц Кирил”, “Свирепият”, “Чайка”. Много от самолетите са с кръпки по надупчените от куршуми и снарядни парчета криле. Пилотите, тези железни мъже с опърлени от слънцето и вятъра лица, откарват машините си в „гробището” до Сухото дере, откъдето никога няма да излетят.
 
Летецът Пеню Попкръстев, очевидец на трагедията, разказва:
„Това беше тъжна и покъртителна картина, ние авиаторите, които бяхме като братя през войните, сега се гледахме смутени. Всеки оставяше самолета си на „гробището”, помилваше го и всички се отдалечаваха със сълзи в очите.”
 
Екзекуторите режат крила и колела. Свалят мотори. Товарят ги на военни камиони и ги откарват някъде. След това поливат с бензин остатъците от самолетите и ги запалват с факла. От прославената след Одрин и Балканската война българска авиация остават купища обгоряло желязо и пепел. Аеропланните хангари са празни и заключени. Железните врати са спуснати като театрална завеса след голяма трагична пиеса.
 
Със същата методичност, с каквато победителите рушат българските самолети, българските летци и техници правят всичко възможно, дори и невъзможното, и излагайки се понякога на големи опасности, спасяват каквото могат. В това те получават подкрепата на хиляди хора, особено от околните на летище Божурище села. Седем български самолета от типовете DFW C.V, Albatros C.III и Fokker D.VII са укрити на най-невероятни места. Укрити са десетки самолетни двигатели от типовете Бенц IV и Мерцедес III. От разбиваните самолети се събират всички метални части и добре смазани се съхраняват най-грижливо.
 
Жестокостта на победителите стига дотам, че те искат летище Божурище: хангарите, складовете за авиационна техника и останалият сграден фонд да бъдат изравнени със земята. Особена заплаха за тях представлява образцовата аеропланна работилница. И тя е трябвало да бъде срината до основи. А летателното поле разорано. Особено настървен е председателят на комисията по ликвидация на българската авиация, френският генерал от пехотата Фуржу, раняван по време на войната при българско въздушно нападение. Но Симеон Петров, който има сериозни познанства сред висшите авиационни командири на французите още от времето на своето обучение при Луи Блерио в Етамп, успява да спаси летище Божурище от разрушаване. Комисията, която наблюдава изпълнението на клаузите от договора, дава съгласие сградният фонд и летателното поле да бъдат съхранени и да се използват от Българския аероклуб.
 
Битката за летище Божурище не спира дотук. Симеон Петров води борба и по-нататък, за спасяване на хангарите и самолетната работилница от превръщането им в железопътно депо за ремонт на локомотиви, за недопускане разораването и използване на летателното поле от Агрономическия факултет за опитна станция.
 
Летище Божурище остава да съществува де юре като гражданско. По-късно френските и италианските авиокомпании го използват при полетите си по трасетата към Азия и Африка. Така мрежата от въздушни линии, започнала да оплита Европа, започва да обхваща и България. Аеропристанище Божурище се явява стратегически кръстопът и за много други чуждестранни пътнически самолети: на Луфтханза, СИДНА, ЛОТ, Аеропут, Аэрофлот, Империал и др. По различни поводи летище Божурище посреща въздушни ескадрили от Германия, Полша, Гърция, Италия, Хърватска. За обслужване на пътниците първоначално е ползван четвърти хангар. През 1930 г. между трети и четвърти хангар е построена масивна сграда с приемна за пътниците, митническо бюро, административни помещения и канцелария на полицията. На фасадата на първата българска аерогара с едри букви на кирилица и латиница е изписано СОФИЯ.
 
Средствата за масово осведомяване по онова време и най-вече списание “Летец” дават обширна информация за всички самолети, идващи и отлитащи от Божурище. За популяризиране на въздухоплаването в България, на летище Божурище редовно се провеждат въздушни празници. На 17 април 1933 г. се провежда Полско-Българско въздушно тържество с богата програма. Показани са българските аероплани, произведени в ДАР-Божурище: ДАР-1, ДАР-2, ДАР-3, ДАР-4, ДАР-5, ДАР-6. През цялото време на тържеството в халето на аеропланната работилница е открита Въздухоплавателна изложба. Провеждат се демонстрации с полски и български самолети.
 
На 20 и 21 октомври 1934 г. на летище Божурище е организирано първото празнуване на Деня на българското въздухоплаване с подобаваща тържественост и заря, на която се извикват имената на славно загиналите български авиатори.
 
По случай международната въздухоплавателна изложба от 7 до 28 юни 1936 г. на летище Божурище са проведени въздушни демонстрации и любителски полети. По този случай Българският аероклуб издава брой единствен на вестник със заглавие “Белите Орли” с много снимки и статии от видни личности, свързани с авиацията и въздухоплаването. Тези празници повдигат духа на българския летец. Още много пъти в своята история летище Божурище ще привлича многобройните любители на авиацията и въздушните спортове.
Летище Божурище заедно с цялата страна преживява един незабравим миг. Мигът на възраждането на българската военна авиация, напук на враговете на България, мечтаещи отколе да я видят обезкрилена. На 27 юни 1937 г., без да изчака отпадането на ограниченията от Ньойския диктат, цар Борис lll в невероятно тържествена обстановка връчва бойните знамена на новосформираните (развивали се до момента в полулегални условия) въздушни полкове. От този ден Божурище отново е и военно летище.
 
Божурище и българското самолетостроене
 
От 1925 г. Божурище се обособява като първи самолетостроителен център на България. В Държавната аеропланна работилница (ДАР) се създават много добри условия за промишлено самолетостроене, поставено на научна основа. Привлечени са едни от най-добрите инженери, техници, конструктори и майстори в изпълнение на едно прецизно производство, каквото е авиостроенето. Първоначално се търси помощта на чуждестранни специалисти в тази област. Тя се появява в лицето на немския аероинженер и летец Херман Винтер. Той създава конструктивния отдел (конструкторското бюро) в ДАР - Божурище. Произведените самолети, започнали да носят наименованието “ДАР”, стават основните самолети за обучение и тренировъчни полети на българските летци. За петнайсет години в ДАР - Божурище са построени 11 типа моторни самолети, от които шест типа се строят в серии. Изработвани са и безмоторни самолети за Българския аероклуб.
 
През 1941 г. ДАР - Божурище се премества в новосъздадената Държавна самолетна фабрика ДСФ - Ловеч, където с целия конструкторски и технически екип са прехвърлени за довършване шест самолета ДАР-9 “Синигер” и прототипът ДАР-1А “Бекас”, който продължава пробните си изпитания в Ловеч. С преместването си в Ловеч ДАР-Божурище прекратява самолетното производство.
 
Интересен е и фактът, че през лятото на 1925 г. на летище Божурище за първи път в България са извършени парашутни скокове от самолет. С десантния парашут, система “Хайнеке”, от самолет Potez.ХVlI от 1000 m височина скачат поручиците Цветинов, Христов, Вълков и Стоев. След двадесет години летище Божурище ще приеме елитната десантна парашутна дружина, която използва просторното летателно поле за провеждане на земни упражнения и парашутни скокове от тримоторните самолети Junkers Ju 52 “Сова”.
До закриването на аеропланната работилница голяма част от персонала живее в Божурище. Останалите пътуват до София и обратно със специален работнически влак, който спира до портала на летището. Деление между летището и жителите на Божурище не е имало. Разделял ги е само пътят София - Сливница. Това съжителство трае до започването на Втората световна война, когато на летище Божурище се пребазира голяма част от самолетния парк на Въздушни войски, съсредоточени за отбраната на столицата от въздушни нападения на съюзническата авиация. Засилената охрана на летището забранява влизането на външни лица.
 
Божурище и Втората световна война
 
Войната слага своя отпечатък върху образа на летището.
В навечерието на войната (1936-1939 г.) българската авиация получава 264 бойни самолета от чужбина. Самолетните фабрики в страната също внасят своя дял в увеличаването на самолетния парк с учебни, учебно-бойни и разузнавателни самолети. Летищната мрежа на страната търпи невиждано разрастване. Създадени са няколко модерни военни летища с развита инфраструктура и многобройни полеви летища за изнесени орляци и ята. Но Божурище остава център, сърцето на българската авиация.
През есента на 1940 г., когато войната вече бушува повече от година, страната ни остава настрани от конфликта, но се готви за него. Авиацията ни вече разполага с почти 600 самолета, от които 260 бойни и личен състав над 10 000 души – офицери, подофицери, войници и цивилни служители.
 
На 1 март 1941 г., притисната между двете възможности – да се присъедини доброволно към силите на оста Берлин-Рим-Токио, или да бъде окупирана от Вермахта, надвиснал на северната граница на страната, България (за добро или за лошо) избира първата възможност. В страната навлизат немски войски, които само след месец ще започнат кампания против Югославия и Гърция. И веднага, макар и официално да не участва във войната, България е подложена на въздушни удари от югославски и британски самолети. На Божурище за защита на столицата, се базират изтребители-биплани Avia B-534, популярни с името „Доган”. Те се оказват безпомощни против по-бързите бомбардировачи Do 17Kb на югославяните. Но бойните действия бързо приключват с разгромни победи на немската армия, войната сякаш отива далече от нашите граници, Вермахтът жъне победи по фронтовете и българското правителство, чувстващо се сигурно като съюзник на Третия райх, обявява „символична война” на САЩ и Великабритания...
 
...До 1 август 1943 г., когато формации американски бомбардировачи В-24, излетели от Бенгази в Северна Африка, прелитат над българска територия и бомбардират нефтените рафинерии в Плоещ, Румъния. На този ден български изтребители, излетели от летище Марно поле край Карлово, свалят 4 (по други данни 5) американски бомбардировача. Става ясно, че войната е дошла много близо до България.
 
За защита на София от Карлово, където се базира 6-ти Изтребителен полк, на Божурище е пребазиран 3/6 орляк, въоръжен с най-новите за момента изтребители на Въздушни войски – Messerschmitt Me 109G-2, легендарните „Густав”. След този ден до края на войната Божурище е летището, от което са изпълнени повечето полети по отбраната на София от нападенията на американската авиация. Летците изтребители от 3/6 орляк излитат срещу противник, който ги превъзхожда числено десетократно, двайсеткратно! И се бият с невиждана храброст, удивила и противника. От Божурище ще излети на 20 декември 1943 г. и поручик Димитър Списаревски – първата българска „жива торпила”. (Вторият таран в нашата история е извършен от поручик Неделчо Бончев от 2/6 орляк с база летище Вражделна).
Воювайки до 8 септември 1944 г. срещу англо-американците, летците от Божурище още на 9 септември се включват във войната с нов противник – довчерашните съюзници немците, и воюват успешно до 28 ноември 1944 г. Фронтът се отдалечава и тъй като радиусът на действие на изтребителите Ме 109 е ограничен, участието на летците изтребители във Втората световна война приключва.
 
Божурище след войната
 
През 1945 г. започва превъоръжаването на нашите Въздушни войски със съветски самолети и на Божурище се появяват изтребители Як-9. Но дните на витловата военна авиация са преброени и когато в началото на 50-те години влизат на въоръжение реактивните изтребители Як-23 и МиГ-15, за тях е създадено новото летище Доброславци, откъдето те поемат въздушната охрана на София. На Божурище обаче продължава да кипи трескава летателна дейност. То става база на Софийския аероклуб. В онези години организациите НССТ, а по-късно ДОСО, обучават хиляди младежи и девойки за парашутисти, безмоторни и моторни летци. Лети се непрекъснато, има дни, когато в небето едновременно се намират десетки самолети. Безмоторните летци от Софийския аероклуб поставят редица рекорди по далечина на полета и максимална абсолютна височина и височина над точката на откачане. В района на Божурище съществуват уникални природно-климатични условия за безмоторно летене. Особено характерни са т.нар. „дълги върни” – възходящи потоци, които се образуват от обтичането на масива на планината Витоша от ветрове с южна съставяща. При наличие на подходящо оборудвани съвременни безмоторни самолети е възможно достигане на стратосферни височини. Подобни условия има още на три места по света – планината Снежка в Полша, планината Грюнау в Германия и планината Бишоп в САЩ. Но условията над Витоша превъзхождат всички останали и биха били една естествена примамка за чуждестранни безмоторни летци, да идват у нас с цел поставяне на рекорди. При подходящо стечение на метеорологичните явления, в един ден може да се достигне стратосферна височина, от нея да се тръгне на север, да се хване следващата (макар и слаба) вълна на Капратите и да се достигне до Полша, Украйна, Беларус.
 
С настъпилите промени в държавата, когато тя абдикира от почти всичко, масовата летателна дейност сред младежта остана само далечен спомен. Но ентусиасти, които небето мами неудържимо, винаги има. Хора с добри финансови възможности вече могат да си позволят да притежават собствени самолети. Появява се и организирана подготовка на пилоти-любители. Намиращото се непосредствено до София летище Божурище е чудеста база за развитие на въздушните спортове в новите условия. Освен това историческата стойност на това летище, останало единствено в света в продължение на повече от 90 години с този предмет на дейност, било люлка и гробница на първата българска военна авиация, мястото, където птицата Феникс се възражда от пепелта на Ньойското опустошение, гнездото на орлите, бранили София от вражеските армади, „инкубаторът” на хиляди летци и парашутисти, е неоценима.
 

То заслужава да пребъде и на него да има Музей на българската авиация, която на 16 октомври 2012 г. ще отбележи своя 100-годишен юбилей.
Но за съжаление, мръсните лапи на безродни частници са се вкопчили в летището и въпреки усилията на цялата авиационна общественост, сигурно там скоро ще се извисят МОЛ-ове и „бизнесцентрове”. Оказва се, че нищо не е по-силно от парите. Реликвата ще бъде пожертвана заради интересите на няколко души, за които няма нищо свято, освен печалбата.
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ...

автор:

 

Инж. Иван БОРИСЛАВОВ
полковник о.р. от авиацията,
летец-спортист,
направил своя първи полет
на 6 юли 1957 г. на Божурище

 

 

ИЛЮСТРАЦИИ*

*Снимките бяха предоставени на Роден Край от инж. Иван Бориславов

 

1. Старото летище до Централна гара се оказва тясно за набиращата сили българска авиация (аероснимка от 1913 г.)
2. Летище Божурище, 1916 г. Виждат се три самолета LVG C.II (1 и 3) и един Fokker E.III (2)
3. Очертават се основите на новата аеропланна работилница (1). Виждат се старите хангари, пред тях един Fokker E.III, един камуфлиран на петна Roland D.II, един Albatros C.III и един LVG C.II (2) и шосето за Сливница (3)
4. Новопостроената Аеропланна работилница, копие на тази в Гросенхайн в Германия. След години страничните корпуси ще бъдат надстроени с по още два етажа
5. Сградата на аерофотографската служба на летището
6. Българската авиация постепенно започва да се съвзема след Ньойския погром. Самолети Bristol ("Летящите ковчези") и укрития след Ньой от унищожаване Fokker D.VII в един от хангарите
7. Получени от Франция учебни самолети Potez VIII и Hеnriot DH XIV, последният наричан от българските летци „Кошницата” заради примитивната си конструкция и слаб мотор
8. Един от укритите от погледа на победителите и "възкръснал" Albatros C.III, с който през 1922 г. започва летене
9. Празнично украсеното летище се готви за знаменателно събитие – връчване от цар Борис ІІІ на бойните знамена на възродените въздушни полкове. На снимката са новите бомбардировачи на Въздушните на Н.В. войски Dornier Do 11 „Прилеп”
10. Пред Аеропланната работилница са подредени ДАР-1 (сериен), ДАР-2 (сериен), ДАР-3 (прототип lll вариант), ДАР-4 (прототип), ДАР-5 (прототип) и ДАР-6 прототип ll вариант)
11. Цар Борис III и командващият Въздушни войски ген. Васил Бойдев на летище Божурище приемат рапорта на поручик Тодор Йорданов, пилот на P.Z.L. 43 „Чайка”, полски бомбардировач-щурмовик
12. Легендарният гигантски Junkers G 38 "Фон Хинденбург" през 1937 г. каца на Божурище
13. От този неидентифициран самолет на френската авиокомпания SIDNA наднича нашата именита поетеса Eлисавета Багряна, преди отлитането й за Париж през 1936 г.
14. На посещение е пристигнал Херман Гьоринг, райхсмаршал на авиацията на Третия райх. Официално посрещане на Божурище .
15. Самолетът DC-3 на Аэрофлот силно е впечатлил българските авиационни специалисти и журналистите, присъствали на посрещането ..
16. Летище Божурище, 1925 г. За пръв път в България парашутни скокове, изпълнявани от български офицери
17. Ме 109G-2 през 1943 г. са най-модерните изтребители, базирани на Божурище
18. След войната за няколко години на Божурище се базират изтребители Як-9
19. Когато летището става база за въздушни спортове, там са обучени хиляди парашутисти, безмоторни и моторни летци.

 
 
 
 
 
 
 
 
Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy
nike tn pas cher nike tn pas cher nike tn pas cher nike tn pas cher air max pas cher air max pas cher stone island outlet stone island outlet stone island outlet stone island outlet stone island outlet stone island outlet barbour paris barbour paris barbour paris barbour paris barbour paris piumini peuterey outlet piumini peuterey outlet piumini peuterey outlet piumini peuterey outlet piumini peuterey outlet canada goose pas cher canada goose pas cher canada goose pas cher canada goose pas cher canada goose pas cher canada goose pas cher woolrich outlet online woolrich outlet online woolrich outlet online woolrich outlet online woolrich outlet online woolrich outlet online Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack Fjllraven Kanken backpack woolrich outlet online piumini woolrich outlet moncler outlet online moncler outlet piumini moncler outlet moncler outlet online peuterey outlet online peuterey outlet cheap oil paintings pop canvas art