gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" На Любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустошения… "
Иван Вазов

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Безследно изчезнал

Българска авиация

(3 Гласа)

Автор: Инж. Иван БОРИСЛАВОВ


Балан       Първата   световна война бушува с пълна  сила. В знойния летен ден на 8 юли 1917 г. небето над Петрич е яркосиньо. Чудесен фон за величавия Пирин  и зелената Беласица. Но времето  не е за любуване на красотите на България. Наблизо е Македонският фронт. Там българската армия води тежка позиционна война с многократно превъзхождащите я по огнева мощ и численост сили на Антантата. В синевата се появяват шест британски самолета. В покрайнините на Петрич има военни складове. Натам са се насочили англичаните. Но преди да достигнат целта си, върху тях връхлитат два наши изтребителя Roland D.II. Строят на противника се разпада. А единият от изтребителите откъсва водача на групата и го принуждава да започнат двубой, докато вторият наш самолет се занимава с останалите...



       Двамата въздушни противници показват кой какво  може в един завладяващ въздушен бой. В един момент българският Roland прави имелман* , а британският изтребител-боен завой, и двамата се оказват фронтално един срещу друг. За миг протракват картечниците на "Роланд"-а и противникът отпуска нос надолу. Моторът му не работи, поразен от картечната серия. Планира и каца в една нива...

       По-късно  на летище Левуново двамата достойни противници ще си стиснат ръцете. Ирландецът капитан О'Дуайър, командир на 17-а британска ескадрила, и българският поручик Владимир Балан, са героите на този небесен спектакъл.

имелман* имелман фигура от висшия пилотаж, за пръв път използвана във въздушен бой от немския въздушен ас Макс Имелман през Първата световна война. Самолетът тръгва като за лупинг, прави половин лупинг, но когато е най-горе и лети по гръб, както се казва, "на върха на лупинга", вместо да се с спусне надолу, той се завърта около оста си на 180 градуса, застава в нормално положение и лети в противоположна посока на тази, от която е дошъл, но вече на значително по-голяма            височина.



       * * * * * * * * * * *

       Владимир (Влайко) Балан е роден на 3 октомври 1895 г. в град Прасберг, тогава в Австро-Унгария, а днес в Словения. Син е на прочутия наш езиковед професор Александър Теодоров Балан. Учи колеж в Истамбул, по-късно продължава учението си в София, където завършва гимназия. Откакто е видял в Истамбул легендарния Луи Блерио и неговия самолет, мечтае за небето. И когато трябва да вземе решение какъв ще става, то е еднозначно - летец. Постъпва във Военното училище и го завършва като офицер от пионерните войски.

       Изпратен  е в аеропланната рота на техническата дружина да продължи подготовката си като летец. В Европа вече бушува Първата световна война, но България все още е неутрална. Когато през есента на 1915 г. страната се присъединява към Германия и Австро-Унгария, на Божурище идват немски инструктори и нови самолети. Започва интензивна подготовка, за да могат нашите летци да оказват въздушна поддръжка на настъпващите български сухопътни войски на Южния фронт.

       През  юни 1916 г. Владимир Балан е изпратен на подготовка в 70-то разузнавателно отделение на германската армия на Западния фронт. То се намира в района на най- ожесточените сражения - Вердюн. Прусаците (70-о аеропланно отделение е пруско, все още в кайзеровата армия има деление на поделенията и частите на пруски, баварски, саксонски и т.п. - бел. авт.) посрещат с недоверие "дивака от Ориента". Но още след първите полети отношението им коренно се променя. Всеки един от тях иска да лети над фронта с новия колега от България. По тозиповод Владимир Балан пише в спомените си :

       "В  Германия, когато видят, че един  човек умее да работи и проявява добра инициатива, прави се всичко, за да му се даде възможност да развие още по-добра дейност." ("Спомени летят", София, 1939 г., стр.42) Съвсем като у нас!

       За  бойната си дейност на фронта при  Вердюн поручик Балан е награден с "Железния кръст" - еквивалент на нашия "Кръст за храброст". Натрупал опит в сериозни схватки със силен противник, младият офицер се връща в България и отива при старите си другари на Македонския фронт, където се бие самоотвержено до края на войната. Той е и един от българските  пилоти, постигнали въздушни победи по време на войната.

       След  войната Владимир Балан отива  да следва аероинженерство в Брауншвайг, Германия. Когато завършва образованието  си, дипломираният инженер Балан  остава в Брауншвайг като асистент. Създава от ентусиазирани студенти групата "Феркерсфлигергрупе" и  разработват спортен самолет. Проектът им печели II награда на конкурс за подобна машина.

       През 1932 г. инж. Балан се прибира в България. Започва работа на летище Божурище в ремонтната работилница. От 1934 до 1938 г. е инженер в самолетната фабрика "Български Капрони" - Казанлък. Когато италианската фирма „Капрони ди Милано” разкрива свой филиал в Перу, Джани Капрони предлага на инж. Балан да стане представител на „Капрони” в Лима. Но поради семейни причини той отказва това изгодно и примамливо предложение. В София развива активна популяризаторска дейност. Чете лекции по самолетостроене в студентския аероклуб. Във втора мъжка гимназия заедно с преподавателя по трудово обучение (тогава наричано "ръчен труд") Тодоров организира изработването на безмоторен самолет. С този самолет после се извършват летения, а много от участниците в тази дейност стават пилоти или аероинженери. Известно време инж. Балан е и представител на Луфтханза в България.

       Освен тази дейност инж. Владимир Балан създава в София техническо бюро, а от 1941 г. известно време е технически директор на фабриката "Никола Чилов" в Костинброд. Но в Европа отново гърмят оръдия...

       ...Офицерът от запаса, летецът и аероинженер Владимир Балан е мобилизиран и назначен за началник на самолетната работилница на летище Скопие в освободената от българската армия Македония. Там той съвестно и честно изпълнява задълженията си на администратор и авиационен специалист.

       От  9 септември 1944 г. България и Германия са във война.В София на власт идва правителство на Отечествения фронт. Германският възпитаник Владимир Балан има на разположение самолет и спокойто би могъл да избяга при немците. Но той е преди всичко български офицер и патриот. В новите условия прави всичко възможно за евакуиране на работилницата с минимални загуби за страната. Но човекът, който е отговорен за автотранспортния ешелон, пристига в Кюстендил с празни камиони. Капитан Балан е вбесен. Той предупреждава виновника, че ще отговаря за предателство и саботаж. Но типично по нашенски този последният вече се е боядисал в модния за момента червен цвят. Дори арестува "фашиста" Балан. Но честни хора има навсякъде. Кметът от ОФ в Кюстендил и партизанският командир на местния отряд го освобождават и той се прибира в София. Там всички го предупреждават, че човекът, срещу когото пише рапорт, е от силните на деня. Но героят от небето над Вердюн и над Македония не се бои от нищо.

       На 29 септември 1944 г. отива в щаба на Въздушни войски, след което тръгва за управлението на военните фабрики. Носи със себе си доклада за евакуацията  на работилницата от Скопие. Но никога не стига до управлението. Повече никой не ще го види...

       Цяла  седмица през октомври Радио София  завършва новините си със съобщението: "Капитан Балан да се яви в  управлението на военните фабрики". Авиатори от щаба на Въздушни войски са видели, че на излизане от щаба, намиращ се тогава на бул. "Скобелев", по пътя към управлението на ул."Цар Асен" капитан Балан е натикан от някакви хора в автомобил. Брат му Станислав Балан и командирът на Въздушни войски генерал-майор Ганчо Манчев, съвипускник на Владимир Балан от Военното училище, обикалят затворите, правят запитване до Министерството на войната и МВР, но никъде не откриват и най-малката следа от изчезналия си роднина и приятел. Няма и никакво повдигнато обвинение срещу него. Просто имаше човек и все едно, че никога не го е имало.

       Тези, които са го познавали, говорят за Владимир Балан като за честен и прям човек. С тези си качества си е създал много врагове. Но и много приятели. Които са работили близо до него, са го ценели и обичали. Делегация от предприятието на Чилов идва в София да го кани отново за свой  директор. Когато научават за изчезването му,работниците просто посърват...

       ...Един  ден на 1956 г. дъщерята на инж.  Балан Теодора излиза от хлебарския  магазин на ъгъла на ул."Раковски" и бул."Патриарх  Евтимий". Непознат  мъж на средна възраст я  спира.

       - Извинете, вие ли сте дъщерята на летеца Балан?
       - Да, аз съм. Какво обичате?
       - Искам да знаете, че баща ви  е жив. Аз току-що се връщам от Съветския съюз. Видях го в един самолетен завод зад Урал, където работехме заедно...”

       Очите на младата жена се замъгляват от сълзи. Светът се завърта... После я обгръща мрак.
       Когато  идва на себе си, сред наобиколилите я минувачи от странника няма и следа...


 

СНИМКИ
(от ляво на дясно)

 


1.  Портрет на Владимир Балан като летец през Първата световна война.
2. Поручик Владимир Балан (високият офицер с българска униформа и авиаторска значка на куртката) със своя немски колега, наблюдател  на самолета, с когото летят над френските позиции на Вердюн.
3. Немски офицери около разузнавателен самолет Albatros C.III на Западния фронт.
4. Поручик Владимир Балан (прав в кабината) в български разузнавателен самолет Albatros C.III на Македонския фронт след боен полет.
5. Български летци на фона на изтребители Roland D.II, с какъвто самолет поручик Балан сваля британския пилот капитан  О’Дуайър.
6. Ученици от Втора мъжка гимназия в София строят безмоторен самолет под ръководството на инж. Владимир Балан (няма го на снимката) и преподавателя по ръчен труд Тодоров (мъжът с мустаците).

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy