gototopgototop

Добре дошли в сайта на Роден Край™

Основно меню

Още интересни статии

Думи на велики българи

" Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти! "
Христо Ботев

Translator

English Bulgarian French German Italian Russian

Дарение за Роден Край

Помогнете да опазим историята и културата на България живи!
PayPal

Роден Край™ в Google+

Асен Христов Йорданов и първият български самолет - част I

Българска авиация

(5 Гласа)

Асен Йорданов

Автор: Инж. Иван БОРИСЛАВОВ

 

На 10 август тази година се навършват 100 години от полета на самолета, конструиран и построен от 18-годишния гимназист Асен Йорданов. Преди това в България няколко ентусиасти строят реплики на френски и немски самолети, но този самолет е с оригинална конструкция, затова е прието да се смята за ПЪРВИ БЪЛГАРСКИ САМОЛЕТ.

 

 

Когато през 1997 г. в САЩ, в US Air Force Museum в Дейтън - Охайо, подарих моята книга "ЗАБРАВЕНА СЛАВА", в дирекцията на Музея се събраха хора, които със сигурност разбираха от авиация. Започнаха да разглеждат книгата. Тогава за пръв път чух станалото вече "чисто българско" УАУ! Такава книга нямало и в гифтшопа на Музея! Като видяха снимки на Асен Йорданов, с изумление запитаха: 

 

- Assen Jordanoff? Why? (Асен Йорданов? Защо?)  

Явно го познаваха. Как "защо"? Защото той е БЪЛГАРИН! 

- IMPOSSIBLE! (Невъзможно!)... 

 

По-нататък в книгата виждат серия снимки от якостните изпитания на крилната система на ДАР-1 в Божурище. Следва въпрос: 

- Това къде е правено?

Обяснявам, че е правено в България през 1926 г. Отново:

- IMPOSSIBLE!... 

 

Но да оставим американците да се чудят, как е възможно в България през 1926 г. да се правят подобни неща. Важното е друго: те веднага познаха Асен Йорданов и със сигурност знаеха какъв е огромният му принос за американската и световната авиация. Това е чудесно, но лошото е, че в България малко хора знаят кой е Асен Йорданов, а голяма част от тези малко имат доста бегла представа, често изкривена от възторжени патриотарски, или напротив, ругателни писания, появявали се в различни печатни издания в през годините... 

 

*************************************

 

Асен Христов Йорданов е роден на 2 септември 1896 г. в София, в семейството на доктор Христо Йорданов Павлов и съпругата му Дочка Цонева. Баща му е завършил Висшето техническо училище в Щутгарт, специалност химия, защитил докторат по химия в Рощок. Владее говоримо и писмено немски, френски, италиански и руски, и говоримо турски език. Асен расте във високоинтелектуална среда и получава богата обща култура. Той е изключително наблюдателен и предприимчив. Увлича се от техниката и тъй като баща му д-р Йорданов има големи материални възможности, поощрява всячески сина си. Семейството има един от първите автомобили в София и Асен бързо усвоява тънкостите на шофирането. За да разшири кръгозора на сина си, д-р Йорданов му предоставя средства за пътуване в Европа. Така той ще стане самостоятелен, ще придобие увереност, ще усъвършенства чуждите езици, с които вече достатъчно добре се справя. Пътуването обаче приключва в Париж, защото на една авиационна изложба Асен среща нашия офицер поручик Симеон Петров, който с поручиците Христо Топракчиев и Никифор Богданов е на обучение в школата на легендарния Луи Блерио в Етамп край Париж. С протекцията на поручик Петров, чието име съвсем наскоро е гръмнало във Франция*, Луи Блерио се съгласява с молбата на 15-годишния Асен Йорданов и приема в школата като слушател бъдещото светило на небосклона на световната авиация.  

 

Асен Йорданов си спомня: 

 

...През 1912 г. в Париж бе проведен Салон на авиацията, който посетих. Всичко това не беше напразно. Един ден щастието ми се усмихна. Някой ме потупа по рамото и ми каза: 

“Има защо да си така унесен по самолетите. Аз зная за твоя интерес и за твоя планьор.” **

Това беше един мой съотечественик, поручик Симеон Петров. Аз му разказах за желанието си да слушам лекции и той като мой покровител успя да издейства да ме приемат, след като ме срещна със самия Луи Блерио, чието благоволение беше нужно. Присъединих се към групата български офицери, които следваха пълен курс за авиатори. Поручик Петров беше моят ментор. Накрая на обучението получих висока оценка, а в аналите на училищната книга за специални проявления бяха отбелязани следните редове за моя наставник-настойник: 

 

Смелият пилот поручик Симеон Петров показа голямо самообладание в момента, когато моторът на аероплана му спря на височина хиляда метра и можа да се приземи невредим, без повреди в апарата” ...

 

Междувременно е обявена мобилизация предвид започването на Балканската освободителна война и офицерите (а с тях и Асен Йорданов) спешно се прибират в Родината. Асен е непълнолетен, но по примера на своя баща, който през 1885 г. отива доброволец да се бие със сърбите, се записва доброволец. Назначен е шофьор в Първо аеропланно отделение на Одринския фронт и с мобилизирания семеен "Форд" вози офицерите от отделението. Но не само! Всяка свободна минута прекарва сред летците и при механиците, катери се по самолетите, измерва, скицира, чертае. Помага им и в "черната" работа, която никога не свършва в авиацията.

 

**********************

 

* На 5 юли 1912 г. при тренировъчен полет над Париж, след спиране на мотора на самолет Bleriot XI на голяма височина, поручик Симеон Петров, за пръв път в авиационната история се приземява с планиране невредим, при това на летището Етамп. Случката се превръща в събитие, популяризирано от печатните издания, а Френските пощи пускат за случая специална картичка - Бел. авт.

 

** Симеон Петров визира безмоторника, построен от Асен, с който той прави няколко успешни полета, отразени и от софийските вестници ("Първият български планьор" в. "Утро", 16 февруарий 1912 г.). Първият историк на българската авиация, математик и физик Асен Юрданов Попов в книгата "АВИАЦИЯ" от 1923 г., на стр. 332 пише: "...в началото на следнята 1912 г. се заловил с постройката на един планер, с който започва да прави опити при казармите на Първа Пионерна Дружина в София и успел да се издигне с него на една височина до 10-ина метра."  - Бел. авт.

 

**********************

 

САМОЛЕТЪТ ДИПЛАН "ЙОРДАНОВ-1"

Веднага след Балканските войни 1912-1913 г. гимназистът Асен Йорданов, с разбирането и материалната подкрепа на своя баща, с наученото в Етамп и опита от Първо аеропланно отделение, с техническите консултации на опитния авиомеханик Иван Платников и конкретната помощ от авиотехника Григор Найденов, започва строителството на своя отдавна замислен самолет. Д-р Йорданов наема едно обширно помещение - салон на бивш ресторант в Княжево, което става първата българска самолетна фабрика. От Военното министерство закупува двигател "Аrgus", витло "Garuda", панелен радиатор и колесник. Те са свалени от един от двата пленени турски моноплани "Harlan" при светкавичното превземане от нашите войски на Лозенград* на 24 октомври 1912 г.

 

**********************************

 

* Едно лирично отклонение: Моят баща се ражда в момента, когато камбаните на всички църкви в Пловдив радостно звънят! Телеграфът е донесъл вестта за превземането на Лозенград от победоносните български войски. И баща ми е записан с името Лозан. Когато след края на войната частите се прибират, вуйчото и кръстник на баща ми (той и мой кръстник), капитан Никола Константинов (през Първата световна война полковник, командир на 10-ти Родопски пехотен полк), предава писмо до дядо ми, в което заедно с текста на песента "Борислав от бой се връща" пише: "Детето ще се казва Борислав". В ония времена "пред кум се вода не гази", и въпреки някои бюрократични пречки, баща ми става Борислав, а аз днес вместо Лозанов, съм Бориславов... Бел. авт.

 

**********************************

 

Самолетът е двуместен биплан с предно разположен двигател и теглещо витло, по тогавашната терминология, произлизаща от френски - "трактьор" (tracteur), за разлика от участвалите в Балканската война 1912-1913 г. български самолети-биплани "Albatros", "Farman", "Sommer" и "Voisin", които са от типа "пусьор" (pousseur) - със задно разположение на двигателя и тикащо (тласкащо) витло. Работата по самолета продължава година. Асен Йорданов си спомня:

 

"След като аеропланът се оформи и разпери своите крила, аз стоях учуден пред него. Донякъде бях изпълнил проекта си. Сега бях пред един нов, много важен въпрос: дали моите изчисления са точни и дали той ще може да лети..."

 

Асен Йорданов определя своя самолет като тип "Албатрос". Вместо биплан, той използава термина диплан. Във времената преди телевизията и Интернет, единствените носители на информация са списанията и вестниците. Владеенето на чужди езици позволява на Асен да следи развитието на световното самолетостроене. (По-точно на европейското. САЩ тогава са на светлинни години зад Европа. Хвърчилата на велосипедистите от Дейтън и на мотоциклетния състезател Къртис трудно могат да се наричат самолети. Все още немецът Вилхелм Бьоинг-младши не е станал Уйлям Боинг, няма ги в Америка руснаците Александър Северски, Игор Сикорски, няма го грузинецът Александър Картвели... Няма го и българинът Асен Йорданов (Джорданов...).

 

В чуждестранните списания Асен вижда последните самолети-биплани на Albatros Werke - Германия и явно е повлиян от тях, което не крие.

 

"...Апаратът тип "Албатрос" имаше 14 метра ширина, 8,5 мерта дължина, изгаряше 30 литра масло и 120 литра гориво на час..."

 

Август 1915 г. Самолетът е разглобен, откаран на летище Божурище и сглобен отново. Асен рулира с него като с автомобил, но не се решава да излети. Оставя това на професионален пилот. Първият изпитател на "Йорданов-1" е поручик Гаврил Стоянов. За този полет има няколко версии. Първата е на Асен Йорданов, според която полетът завършва благополучно. Но това е много относително. Според една апокрифна версия поручик Стоянов по чудо остава жив, слиза от самолета, безмълвно пали цигара и поема пеш към София (около 15 km!).

 

Отново спомен на Асен Йорданов: 

 

"Капитан Радул Милков, опитен летец, началник на летището, нареди на следния ден да се направи повторно излитане пред специалисти. Той лично беше ангажиран в това дело, защото по негово нареждане беше отпуснат моторът, много ценен тогава. Каква изненада беше това, че той се съгласи да излети с апарата ми пред официалната комисия, пред посетители и моите родители..."

 

След само 80 m засилване самолетът се отлепя и уверено започва да набира височина. Но когато на около 50 m над земята капитан Милков започва завой, самолетът внезапно се гмурка надолу на крило и само светкавичната реакция на пилота предотвратява произшествието. С плавен широк кръг в снижение Радул Милков каца благополучно. Веднага започва проверка и донатягане на мрежата от стойки и кабелни обтегачи, които осигуряват "твърдостта" на бипланната кутия. Капитан Милков лично следи работата и проверява резултата. Когато е приключено с корекциите, излита отново. Този път самолетът се държи нормално. Асен е на върха на щастието! Когато слиза от самолета, Радул Милков прегръща младия конструктор. За награда Асен облича авиаторски гащеризон, слага авиаторски шлем и във втората кабина прелита заедно с героя от Одрин от Божурище на старото софийско летище зад гара София.

 

Това дотук е по спомените на Асен Йорданов, но те датират от по- късен период. Съименникът му и историк Асен Юрданов Попов на стр. 333 в "АВИАЦИЯ" датира полетът на поручик Стоянов през юни 1915 г., а на Радул Милков през юли 1915 г.

 

Диплан "Йорданов-1", основни характеристики

 

- Двуместен биплан с предно разположен двигател и различна разпереност на горнито и долното крило. Конструкцията му е дървен скелет с обшивка от шперплат и плат, колесникът е с двойни колела за по-голяма сигурност и твърда опашна подпора (бекил). Крилата са правоъгълни, елерони има на горното крило.

- Двигател, "Argus", редови, 4-цилиндров, с водно охлаждане

- Мощност, kW/к.с. 73,5/100

- Разпереност, m

горно крило 14

долно крило 12

- Дължина, m 8,5 

- Височина, m 3,5

- Стартова маса, kg 780

- Скорост на полета, km/h около 85

- Разгон за излитане, m 65

- Пробег след кацане, m 50

- Набира 500 m за 8 min

 

 

А СЛЕД ПОЛЕТА...

 

...Комисията от Военното министерство признава самолета на Асен Йорданов за изобретение (терминът не е много точен, защото по това време в България няма патентно ведомство), разпорежда да се изплатят половината от разходите по построяването и отпуска на конструктора стипендия да следва аероинженерство в чужбина, след като завърши гимназиалното си образование. Стипендия, от която няма да може да се възползва, защото скоро след полета неутралната до момента България се включва в Първата световна война на страната на Централните сили - Германия, Австро-Унгария и Турция. Около строителството на самолета Асен е занемарил учението и от отличник става повтаряч. Завтршва седми клас с 3 двойки - по пеене, по рисуване и по френски език, по който предмет е бил винаги първенец в класа. Затова повтаря седми клас. Около двойката по рисуване в спомените си той, отличният художник казва, че не му е било интересно да рисува вази с цветя, защото вниманието му е било заето от скици и чертежи на самолета. 

 

Във все още мирна София самолетът е изложен в Царския манеж, там където днес е Народната библиотека, за да могат хората да му се полюбуват. След това е зачислен към Аеропланното отделение като учебен. Няма информация за съдбата му и дали е използван в реални учебни полети.

 

В спомените за брат си сестрата на Асен Йорданов, Милка Йорданова - Маркова пише (цитат, стр. 45-46): "В ежедневния вестник "София"* от 21.08.1915 г. беше публикувано: 

 

"От няколко дни в Манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене един аероплан, комбиниран и изработен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централната земеделска банка. Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа "Би-план"..." 

 

И по-нататък нещо много характерно:

 

"...Печалното обаче е обсточтелството, че софийското общество не е отдало нужното внимание на това изобретение, въпреки че в печата бе оповестено за него. Ако това изобретение бе донесено и изложено в Царския манеж от някой чужденец, сигурно столичани начело със софийския "хайлайф" щяха да се изпотрепят кой по-рано да го споходи, да го види..."

 

"...Печално и удивително! Народ, който няма вяра в гения на своите синове, е обречен на гибел. Народ, който не обича и не величае своето, отива към робство!" (край на цитата)

Нищо ново под Слънцето!

 

********************************************

 

* Опитът ми да открия споменатия вестник претърпя неуспех, но ще се доверя на г-жа Милка Маркова, която е съвременник на събитията - Бел. авт.

 

********************************************

 

По това време бич в авиацията е свределът. И Асен Йорданов решава да направи опит да се пребори с това явление. На снимката на самолета изложен в манежа, виждаме едно "крилце" над горното крило на биплана. Какъв би бил аедодинамичният му ефект при приближаване към скоростта на срив не е много ясно, но видимо полза от тази идея не е имало. Според някои автори тази плоскост е аналог на появилите се по-късно клапи-задкрилки. Имала е задачата в критичен момент да увеличи подемната сила, за да се избегне сриването в свредел.

 

Скоро след тези събития България влиза във войната. Асен Йорданов веднага се записва доброволец в Допълващия аеропланен взвод, но скоро е уволнен, за да може да завърши гимназия. През 1916 г. постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево, откъдето 3 месеца по-късно е изпратен в Аеропланното училище в Божурище да се обучава за пилот. Завършва успешно курса на обучение и със звание подпоручик е назначен във Второ аеропланно отделение на летище Удово с командир капитан Никифор Богданов, ветеран от Балканската война.

 

До края на войната Асен Йорданов изпълнява 85 бойни полета.

 

С бойната биография, следвоенната съдба и възхода на българския гений Асен Христов Йорданов ще се запознаем във втората част. /следва/

 

 

Инж. Иван БОРИСЛАВОВ 

София, август 2015 г.

 

**********************

 

ИЛЮСТРАЦИИ

(от ляво надясно)

 

 

01.  Самолетът, цветен профил (худ. инж. Георги Тодоров)

02.  Гимназистът Асен и Радул Милков в кабината на самолета преди полета към старото софийско летище.

03.  Самолетът на Асен Йорданов в залата на Царския манеж.

04.  Поглед към Манежа. В карето за добиване на представа за размерите на сградата, се вижда входът.

05. Схема в три проекции на самолета във вида с допълнителната противосвределна плоскост над горното крило

06. Пред самолета за спомен от първия полет на Асен със самолета, пилотиран от героя от Одрин-1912.

07.  Портрет на Асен Йорданов

08.  Семейството на Асен Йорданов. Прави: сестрите му Вера и Виола, Асен, майка му г-жа Дочка Йорданова, сестра му Надя. Седнали: сестра му Милка, баща му Христо Йорданов 

09.  Войник от Първо аеропланно отделение през Балканската война 1912-1913 г. с медал за военна заслуга

10. Корица на книгата "Забравена слава", в която през 1997 г. в USAF Museum в Дейтън, САЩ американците видяха снимки на Асен Йорданов и не искаха да повярват, че е българин 

11.  Майор Радул Милков пред самолет LVG по време на Първата световна война.

Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com

Коментари (1)

Следете за нови коментари с RSS
0
za nego
Написа петко русанов
на 07 февруари 2017
Оцени коментара:
ние българите имаме ниско самочувствие като нация защото не познаваме историята си , а тя е толкова ----- няма думи за сравнение -. едно от нещата е асен йорданов - един велик и забравен от нас българин , който за съжаление ако е знаел . че с негови конструкции ще бомбардират родината му не би ги създал . това няма значение за мен е един от тези които показват нашия технически гений и веднъж завинаги разбиват мита че малките нации не могат да творят големи неща

Напиши коментар

по-малък | по-голям
security image
Моля въведете символите

busy