90 години от Ньойския диктат - I част

Написано от Иван Бориславов 23 Октомври 2009

Българска авиация

Част I - БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ И НЬОЙСКИЯ ДИКТАТ

Родените да летят винаги достигат небето
Автор: Инж. Иван Бориславов

Има в нашата история две събития, две кървящи рани във всяко истинско българско сърце - Берлинския конгрес (1/13 юни - 1/13 юли 1878 г.) и Ньойкия мирен договор (27 ноември 1919 г.). Организирани от "големите приятели" на българския народ, те ликвидират всяка възможност за обединението на българите и правят България единствената държава в света, която отвсякъде граничи сама със себе си. Ньойският договор, справедливо влязъл в нашия речник като "Ньойски диктат", е и най-тежкият удар по българската авиация, съизмерим само с това, което стана в нея през последните десетина години на ХХ век и в началото на XXI век...

*****************************************************

България влиза в Първата световна война на 4. октомври 1915 г. с мощна сухопътна армия, която е сравнително добре въоръжена и със солиден боен опит. При население от само 5 милиона, към 1.октомври 1915 г. страната е събрала под знамената 616 680 човека и 960 оръдия. Балканската война България започва с 1116 оръдия, но повечето от тях са нескорострелни. Тези 960 са модерни, скорострелни, тъй като между двете войни голяма част от артилерията е превъоръжена с нови системи оръдия. Под натиска на българските войски сръбската армия отстъпва бързо на запад. На 15 ноември 1915 г. Аеропланното отделение към Щаба на действащата армия се установява на летище Куманово, но поради лошото време не предприема никакви полети. Във времето преди това от летището до гара София са изпълнени 11 бойни полета.

Бързото преместване на фронта на запад принуждава летците да летят на предела на възможностите на не особено добрите си самолети. Настъплението на българската войска в Македония се развива също така успешно и възниква остра нужда от въздушно разузнаване. Аеропланното отделение е преместено на летищата Белица и Ксанти (второто днес е в Гърция), от които може да действа успешно с новополучените от Германия самолети LVG В.II. През цялата война нашите летци действат от летищата Белица, Ксанти, Удово и Левуново. На Южния фронт се появяват самолети на Съглашението. Те предприемат полети за разузнаване и бомбардиране на българските позиции.

Действията на българската армия в Първата световна война се свеждат главно до два периода. Първият е настъпателен, маневрен, до края на 1916 г. Вторият, до края на войната, е позиционен. Българската армия съвсем спокойно е могла да очисти полуострова от войските на Съглашението и да излезе на бреговете на Адриатика и Егея още през 1916 г. Това неимоверно би усложнило стоварването на англо-френския експедиционен корпус, което е трябвало да се осъществява като морска десантна операция. Известно е до какво води опитът за морски десант на англичаните срещу турските позиции на полуостров Галиполи с цел следващо завладяване на Проливите. Особено "светли" спомени от този десант е съхранявал големият "приятел" на България Уинстън Чърчил.

Но такова развитие на войната на Балканите не е в интерес на Германия. Българският съюзник в позиционната война сковава огромни сили на Антантата, които при липса на активен Южен фронт биха се стоварили върху германците при Вердюн.

БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ НА ЮЖНИЯ ФРОНТ

По време на позиционната война въздушната мощ на противника расте постоянно, както количествено, така и по отношение бойните възможности на самолетите. Българските въздушни сили са принудени да се задоволяват със самолети, които германците снемат от въоръжение в своите въздушни сили на Западния фронт, при това в недостатъчно количество. Получаваните от нашите аеропланни отделения самолети по правило отстъпват на противниковите и по скорост, и по практически таван. Въпреки това нашите летци, използвайки максимално възможностите на дадената им техника, водят интензивна бойна дейност. През 1917 г. срещу Втора българска армия, в състава на която е Първо аеропланно отделение, противникът разполага с четири ескадрили (съответни на нашето аеропланно отделение) и извършва 397 бойни полета. Нашите летци изпълняват 255 бойни полета, което е едно натоварване 2,5 пъти по-високо от това на противника. При това българските летци обикновено действат с единични самолети, най-много с групи до три машини. Противникът действа с групи от 5 - 6, често до 12 самолета.

По време на цялата война нашата авиация получава от Германия:

1.Самолети LVG В.II (Ел Фау Ге) - 12 броя, първите 6 самолета идват през ноември 1915 г.

2. Самолети Оttо C.I "Гръмовержец" - 13 броя, първите самолети пристигат през май 1916 г.

3. Самолети Аlbatros C.III - 18 броя, първите самолети пристигат през август 1916 г.

4. Самолети DFW C.V (Де Еф Ве) - 12 броя, първите пристигат през август 1917 г.

5. Самолети Roland D.II - изтребител - 6 броя, пристигат през юли 1917 г.

6. Самолети Roland D.III - изтребител - 6 броя, пристигат към края на 1917 г.

7. Самолети Fokker E.III - изтребител - 3 броя, пристигат през пролетта на 1916 г.

8. Самолети Fokker D.VII - изтребител - 8 броя, пристигат през септември 1918 г.

9. Хидроплани Friedrichshafen FF-33 - 8 броя, първите пристигат през 1916 г.

10. Хидроплани Rumpler 6B-1 - 2 броя, пристигат през 1916 г.

11. Самолети Аlbatros C.l - 2 броя, реквизирани самолети, които прелитайки от Германия за Турция, кацат пореди навигационна грешка на наша територия през 1915 г., преди България да се включи във войната. Вземат активно участие в бойната дейност на българската авиация.

Самолетите Fokker D.VII идват в края на войната, не успяват да вземат участие в бойната дейност и практически нови, седем от тях са конфискувани от победителите след подписване на Ньойския мир. Един "Фокер" е укрит и след време, с измайсторена декоративна „втора кабина”, която го превръща в "учебен", лети във възраждащата се наша авиация.

На летище Ксанти се базират и германски аеропланни отделения. Някои наши летци, като Иван Миланов и Владимир Балан летят със самолети от тези отделения от типовете Albatros D.III и Halberstadt D.II. Дори в протоколите на Контролната комисия фигурират унищожени "български" самолети от типа Albatros D.III. Това са останали от немците самолети. От този тип официално не е доставян за нашата авиация.

Стрелковото въоръжение на самолетите е картечно. В началото на войната наблюдателите на самолетите са въоръжени с автоматични пушки "Маузер", по-късно заменени с картечници. Всички картечници са с пушечен калибър. Пилотските картечници са неподвижни, синхронизирани с въртенето на витлото и стрелят напред през витловия кръг. Най-често са система "Максим - Шпандау"*, олекотени, с въздушно охлаждане, за разлика от пехотната картечница от същата система, която е с водно охлаждане. Наблюдателите разполагат с картечници "Парабелум" и "Мадцен" на подвижни лафети, даващи възможност за обстрел в широк сектор на задната полусфера. Пилотските картечници имат по 500 патрона, наблюдателските 250. "Мадцен" имат дъгови пълнители с по 25 или 35 патрона. В кабината на наблюдателя има резервни пълнители, които трябва често да се сменят. Поради хроничен недостатък на специалните самолетни патрони със запалителни (наричани "фосфорни") куршуми, пълненето на лентите и пълнителите става в съотношение 1 : 1 с обикновени пехотни патрони, и то само на самолетите изтребители, появили се сравнително късно в нашите аеропланни отделения.

* * * * * * * *

*Само едноместните изтребители-моноплани "Фокер-Е III" са въоръжени със синхронизирани картечници "Парабелум" с барабанен магазин за лента с 250 патрона - бел. авт.

* * * * * * * *

Бомбите на българските самолети са фугасни и запалителни, калибар 10, 12 и 20 kg, както и малки осколочни бомби.

За фоторазузнаване се използват аерофотокамери от няколко типа с различни възможности:

* Фотокамерата IKA има обектив с фокусно разстояние (ф.р.) 250 mm и снима върху кадър с размери 90Х120 mm. Има касета с шест броя стъклени плаки.

* Фотокамерата Zeiss има обектив с ф.р. 300 mm и размер на кадъра 130Х180.

* За едромащабни снимки служи фотокамера IKA с обектив с ф.р. 500 mm и размер на кадъра 150Х180 mm.

Някои самолети-разузнавачи и най-вече коректировчиците на огъня на артилерията имат телеграфни радиостанции "Хут" и "Телефункен" с далечина на сигурна връзка 30 - 50 km.

С тази материална част нашите въздушни сили се противопоставят на отличните френски и английски самолети. Във въздуха при полетите си над противниковите позиции и тилове те срещат бързи и маневрени изтребители "Бристол", "Нюпор", СПАД-7 и дори СПАД-13, считан заедно с немския Fokker D.VII за най-добър изтребител на Първата световна война. (Главно поради своя отличен "V"-образен двигател "Испано-Сюиза", последна дума на техниката в двигателостроенето. Като аеродинамика и технология СПАД-13 е много далече зад "Фокер"-а - бел авт.) Много често нашите изтребители срещат разузнавачи и бомбардировачи на противника, които имат равна или дори по-висока максимална скорост от тази на изтребителя. В тези условия от нашите въздушни бойци се изисква голямо майсторство и тактическа зрялост за успешното провеждане на въздушния бой.

ПОБЕДИ И ЗАГУБИ

В боевете нашите летци показват смелост и майсторство. Разузнавачите навлизат дръзко във въздушното пространство, контролирано от противника, въпреки тоталното му превъзходство. Нормално е български самолети да летят на 150 - 160 km зад бойната линия. В същото време рядко англо-френски самолет се е осмелявал да лети на повече от 20 - 30 km в нашия тил.

Няколко пъти през 1916 г. са правени опити единични самолети на Антантата да бомбардират София. Когато на 30 септември 1916 г. френски самолет "Фарман - 40" преминава над фронтовата линия и по течението на р. Струма се насочва във вътрешността на страната, наблюдателните постове веднага информират София за неговата евентуална крайна цел - бомбардировка на Столицата. От летището в Божурище излитат два изтребителя Fokker E.III с пилоти немския пилот фелдфебел Вагнер, инструктор в Аеропланното училище и нашия пилот поручик Марко Първанов, които в крайна сметка свалят неканения гост край Своге. (Виж материала „Първата победа”)

В подобна на "Фарман"-а ситуация изпада наш разузнавач Аlbatros C.III с пилот капитан Пеньо Попкръстев и наблюдател офицерски кандидат Иван Иванов. На 5 април 1918 г. в тила на противника, в района на Круша планина, те са атакувани от четворка англичани с изтребители СПАД-13. Ловко маневрирайки капитан Попкръстев избягва прицелния огън на изтребителите и същевременно дава възможност на оф. кандидат Иванов да стреля от удобни ракурси. И той не пропуска възможността да запали един СПАД, който потъва към земята. Останалите оставят на мира нашия разузнавач, който се прибира невредим на своето летище.

Авиацията на Антантата най-често предприема нападения над обекти в близкия ни тил. Това налага авиационно прикритие. Докато в нашите аеропланни отделения няма специални изтребители, за целта се използват въоръжените разузнавачи LVG и "Албатрос". Първи от българските летци водят въздушен бой капитан Продан Таракчиев с наблюдател поручик Диранов. На 21 април 1916 г. те пресрещат над Петрич четворка противникови самолети, дръзко ги атакуват, като ги обстрелват с двете си картечници и ги принуждават да се оттеглят.

Когато в аеропланните отделения идват изтребителите (По тогавашната терминология "ловджии", "ловджийски") Roland D.II и Roland D.III, се водят истински въздушни боеве. Нашите изтребители принуждават да кацне в разположението на българските войски напълно изправен английски бомбардировач Армстронг Мk-3 "Уитуърт". Той получава български отличителни знаци и служи вярно на новите си стопани. Всички, които са летели с него, дават много висока оценка на устойчивостта и лекотата в управлението на английската машина. С този самолет са извършени 42 нощни рейда в тила на противника, като са нанасяни бомбени удари по много военни обекти - складове, лагери на сухопътните войски. Лети се нощем по причина, че видът и звукът на самолета се възприемат от българските земни части като вражески и той може да бъде обстрелян от своите. На 1000 метра височина знаците вече трудно се различават. Освен това нощем противникът приема звука на британския мотор като "свой". До момента на взривовете на бомбите и картечните редове от нощното небе. Едва тогава започва бясна стрелба. След пускане на бомбите при четиридесет и втория рейд, "Армстронг"-ът попада в истински огнен ад! Стреля се в небето с всичко, което може да стреля. И парче от експлодирал наблизо бризантен снаряд попада в двигателя. Той задира и спира. Това става дълбоко в неприятелския тил. Командир в този полет е старият въздушен вълк капитан Иван Узунов. Като използва отличното аеродинамично качество на самолета, със спрял двигател той лети максимално далече по посока на фронтовата линия. Прави безупречно принудително кацане. След това заедно с наблюдателя поручик Попатанасов запалват самолета и след три денонощия приключения, достойни за филмов екшън, се добират до предните линии на 55-ти пехотен полк.

В български ръце попадат и два напълно изправни изтребителя "Нюпор-ХХIV", въоръжени с отлични английски картечници "Викерс".

На 8 юли 1917 г. поручик Владимир (Влайко) Балан* с Roland D.II атакува ескадрила англичани, които се насочват да бомбардират военни складове в покрайнините на Петрич. Започва въздушен бой, в който поради дефектен патрон отказва едната картечница на "Роланд"-а. Балан стреля само с една картечница, но успява да свали командира на ХVII британска ескадрила капитан О,Дуайър.

* * * * * * * *

*Син на видния наш учен българист проф. Александър Теодоров - Балан. Завършва с първия випуск на Аеропланното училище. Участва като боен пилот в немско аеропланно отделение при Вердюн. Награден с "Железен кръст". На Македонския фронт активно участва в бойната работа на българската авиация.

След войната завършва аероинженерство в Германия. През Втората световна война е началник на авиоремонтната работилница на летище Скопие. След 9 септември 1944 г. безследно изчезва. Автор на прекрасната книга "Спомени летят" (София, 1939 г.) - бел. авт.

* * * * * * * *

На 4 март 1918 г. е получено съобщение за приближаването към нашите позиции на английски разузнавач "Мартинсайд", охраняван от изтребител "Бристол". Срещу противника излита капитан Иван Миланов с Roland D.III. Капитан Миланов се слави като неустрашим въздушен боец. И този път, без да обръща внимание на изтребителя, той се хвърля към разузнавача, настига го и от непосредствена близост го прошива открай докрай с картечниците си. Тежкият самолет рухва неуправляемо към земята, а капитан Миланов се хвърля към английския изтребител. Късно! Използвайки предимството си в скорост, той е далече на юг.

Около разбития "Мартинсайд" нашите бойци откриват останките на английските летци. Единият от тях е с протеза на ръката. Вероятно загубил ръката си на Западния фронт, след лечение смелият летец е изпратен на Македонския фронт срещу българите, като на "по-лек". Нашите бойци погребват достойните противници с военни почести.

В напрегнатите въздушни боеве даваме и жертви. Поручик Божков и подпоручик Петров са сваленни във въздушен бой. Техният Аlbatros C.III е запален и двамата летци загиват. Свалени са във въздушен бой и загиват поручик Пачев и ефрейтор Забров с разузнавач DFW C.V. Свалени са от зенитната артилерия и други наши самолети, но екипажите успяват да кацнат принудително. На 14 април 1916 г. поручик Иван Миланов с наблюдател поручик Дремсизов, при разузнавателен полет с Аlbatros C.I са обстреляни силно, получават повреда на витлото и кацат в района на град Орфано. Летците запалват самолета и след петдневно скитане, главно нощем, с помощта на населението се добират до нашите позиции.

На 8 юли 1916 г. самолет DFW-С.V от I аеропланно отделение с пилот фелдфебел Христо Димитров (Брадата) и наблюдател поручик Скутунов е свален от зенитната артилерия в района на Деве тепе. Снарядите парчета попадат в двигателя и го изваждат от строя. След успешно принудително кацане и след като с пистолетни изстрели възпламеняват бензиновия резервоар, летците дълго се скитат по завзета от противника територия и също с помощта на населението, което приема съглашенците като окупатори, а българите като свои, се добират до разположението на нашите сухопътни войски.

Характерно е, че през цялата Първа световна война не е пленен запазен български самолет или жив летец. Това се отнася и за периода на отстъплението. Нито един самолет не е оставен в ръцете на противника. По въздуха или с ешелони, всички самолети са пребазирани на летище Божурище, където дочакват трагичната си съдба - да бъдат разбити с чукове и рязани с оксижен от контролната комисия на победителите.

МОРСКИТЕ ЛЕТЦИ

През Първата световна война нашите въздушни войски изпълняват успешно и с чест задачите, възлагани им от командването на армията. Наред с авиацията на сухопътните войски, успешно действат и нашите морски летци. Трябва да бъдем горди, че сме имали морски летци още в зората на авиацията. В списъка на офицерите, изпратени през 1912 г. да се учат за летци, фигурират имената на мичманите Ляпчев и Михайлов. През Балканската война не е създадена морска авиация, но през Първата световна война за Германия заминава група морски офицери, които в училищата в Лист, Нордернай и Кил преминават подготовка за морски летци.

През ноември 1915 г. във Варна е създадена водосамолетна станция под немски контрол. Тя разполага със самолети-хидроплани Friedrichshafen FF 33 и Rumpler 6B-1. Първите са двуместни и са предназначени за разузнаване и бомбардиране. Вторите са изтребители за съпровождане. По-късно на брега на Варненското езеро е създадена втора водосамолетна станция, а в Созопол, междинна база за попълване на запасите от гориво и боеприпаси при полети на юг. И двете са под български контрол. Въоръжението на българската станция е същото като на немската: четири "Фридрихсхафен" и един "Румплер". От края на 1917 г. и немската станция преминава изцяло в разпореждане на българското флотско командване. Нашите морски летци активно разузнават и бомбардират морските комуникации и флотски единици на противника.

Краят на войната заварва българската морска авиация с два водосамолетни станции, една междинна база, три хангара, три работилници, стопански сгради и погреби за боеприпаси. След примирието морските ни летци продължават да летят и да разкриват минните постановки в Черно море, с което помагат за по-бързо възстановяване на корабоплаването. След подписването на Ньойския мирен договор, цялото имущество на морската авиация е превозено в Божурище и заедно с това на армейската авиация, е унищожено.

ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛИТЕ

През Първата световна война нашите балонисти вземат активно участие в бойната дейност на армията, особено на Добруджанския фронт. Там българската армия не разполага със самолети. Една немска ескадрила двумоторни бомбардировачи "Гота" нанася удари главно по Букурещ и по Констанца. Балонистите дават ценни данни за противника. Много е ценна помощта им за настъпващите войски при щурма на крепостта Тутракан. На Македонския фронт действията на балонистите са затруднени от голямото превъзходство на Антантата в авиация. Въпреки това те се издигат и проявявайки истинска дързост, коригират артилерийския огън на нашите батареи.

В началото на войната балонната рота разполага със старите сферични балони. По-късно от Германия са получени модерни змейкови (подобни на колбас) балони. Те имат голяма височина на издигане и са устойчиви на силен вятър. Доставен е и един пленен на Западния фронт английски балон, който има възможност за издигане до 1000 метра и устойчивост при вятър до 25 m/s. За извършване на перспективно фотографиране на близкия тил на противника балонистите разполагат с фотокамери с обективи, имащи фокусно разстояние 1000 mm и размер на негатива (стъклена плака) 180x250 mm.

Балоните се оказват едно добро средство за разузнаване и корекция на артилерийския огън, но само там, където няма активна дейност на противниковата авиация. Първата световна война е епилог на бойното използване на балоните, в който имат своето място и нашите въздухоплаватели. След пробива при Добро поле и отстъплението на българската армия, нашите балонисти унищожават част от имуществото, останалото довеждат до негодност и изоставят.

Макар и съвсем за кратко, българската армия разполага и с дирижабъл. Често се среща твърдението, че сме имали "Цепелин". Как стоят нещата в действителност? Край Ямбол е построен огромен хангар за дирижабъл. (По-правилно е съоръжението да се нарича елинг, тъй като това е понятието, прието от авиационната терминология за постройките, в които се прибират въздушните кораби - бел. авт.) Открита е дирижабълна станция към Въздухоплавателната дружина. От Германия е доставен един въздушен кораб система Шюте-Ланц (Schutte-Lanz)*, конструкция на проф. Шюте. Това не е "цепелин"! "Българският" въздушен кораб с немски екипаж изчезва при един полет над Черно море. Осиротелият елинг скоро става база на немския цепелин от въздухоплаването на Кайзеровия флот L.59 (фабрично обозначение LZ 104). Това е един от двата най-големи цепелина на Германия по време на войната. Той има дължина 226 метра, диаметър в най-широката си част 24 метра, обем 68 500 куб.метра. Със своите пет двигателя "Майбах" (Maybach b.IVa) с мощност по 240 к.с. развива скорост 80 km/h, достига височина 8200 m, носи 52 тона товар и има автономност (може да плава във въздуха) повече от една седмица, без да се връща в базата си. От база Ямбол L.59 извършва най-продължителното плаване по време на войната - 95 часа и 5 минути. Отива на 2000 km навътре в Африка и се връща в Ямбол. Извършва и други далечни акции, например бомбардировка на Неапол. През април 1918 г. на път да бомбардира пристанищните съоръжения на британската военноморска база на о-в Малта е запален от светкавица над Средиземно море. Огромният елинг отново осиротява, за да бъде разглобен след войната и материалите от него са използвани при създаването на мрежата от нови военни летища след 1937 г.

* * * * * * * *

*Появиха се материали, в които се твърди, че това е SL.2. Съгласно книгата "Das Luftschiff" (Fred Gutschow, Motorbuch Verlag Stuttgart) обаче, въздушният кораб SL.2 се базира около Главната квартира на немската армия на Източния фронт, крепостта Пржемисл в Полша. Извършва разузнавателни и нападателни акции срещу руската армия и на 10 януари 1916 г. е разрушен от буря. Никога не е идвал в България. Не успяхме да изясним кой дирижабъл SL е бил у нас - бел. авт.

* * * * * * * *

България влиза в Първата световна война с цел да се осъществят освободителните и обединителни национални идеали, залегнали в Сан-Стефанския мирен договор. За нашата армия тя е освободителна война. Българските генерали, офицери подофицери и войници, българските летци от армейската и морската авиация, българските въздухоплаватели, продължават прогресивните процеси в развитието на военната наука, започнати през и по време на Балканската война. Затова не бива да бъдат забравяни! В условията на една модерна война срещу многоброен и отлично въоръжен противник, преодолявайки неимоверните лишения и трудности, потвърдиха за сетен път думите на песента: "Велик е нашият войник."

-------------------------------
Снимки

Описание на илюстрациите (от ляво на дясно)

1- Albatros B.I. Две машини от този тип кацат по грешка в България на път за Турция през 1915 г., когато страната ни е още неутрална. Конфискувани и остават в нашата авиация.
2- Бомбардировач Otto C.I
3- Разузнавателен самолет LVG В.lI
4- Екипажът на един "Гръмовержец" преди боен полет взема бомби
5- Разузнавателен самолет Albatros B.I погледнат от друг ъгъл
И.Б.
6- Изтребител моноплан Fokker E.III, с какъвто поручик Марко Първанов сваля френския бомбардировач
7- Бомбардировач Otto C.I е долетял от София с подарък от фабрика „Прошек” – буренце бира...
8-Albatros C.III се е върнал след успешно фотографиране на съглашенски обекти. Наблюдателят предава камерата. Вижда се картечницата "Парабелум"
9- Аероснимка на резулт от бомбардирането. Единият мост е улучен и рухнал, за което говори следата във водата
10- Поручик Първанов в своя изтребител след победния въздушен бой
11- Отличните DFW C.V са едни от най-активно действащите като бомбардировачи и разузнавачи.
12- Понякога бойните полети завършват и така. Но този път на своето летище, а не зад фронтовата линия...
13- Снимка за спомен с пленения "Армстронг" и неговия пилот (отбелязян с кръстче)
14- С български отличителни знаци "Армстронг"-ът прави 42 нападения над позициите на бившите си стопани
15- Трофеен френски изтребител "Нюпор" ХХVll
16- Морски изтребител Rumpler 6B.1
17- Български змейков балон на позиция преди издигане
18- Изтребител Roland D.II в готовност за излитане
19- Свален от поручик Владимир Балан съглашенски бомбардировач. Двете кръстчета показват пленените летци

 

Loading image

Click anywhere to cancel

 

Loading image

Click anywhere to cancel

Добави в любими

Сподели

Изпрати на приятел

Прочити: 1271

Коментари (0)

Следете за нови коментари с RSS

Напиши коментар

Име

Email адрес

Заглавие

Коментар

по-малък | по-голям

Известяване по Email (Само за регистрирани потребители)

Прочетох и се съгласявам с Правилата.

Моля въведете символите

Добави коментар