Аполон,Орфей,Дионис,Залмоксис са мит или реалност!
100 години българска авиация!
Написано от Иван Бориславов Понеделник, 07 Декември 2009 16:54
(2 Гласа)
ПЕТКО ПОПГАНЧЕВ СРЕЩУ ВАЛЕРИЙ ЧКАЛОВ
Автор: Инж. Иван БОРИСЛАВОВ
Една от забележителтостите на Велико Търново е Стамболовият мост. Той е от първите следосвобожденски творения на модерното мостостроене в България (открит през 1892 г.) и до днес радва окото със своята ажурна метална дъга, извила се на 30-метрова височина и свързваща двата бряга на Янтра.
С 11 години по-млад (открит през май 1903 г.) е един от най-красивите мостове над река Нева в Санкт Петербург – Троицкият мост. Като размери двата моста са несравними, но тях ги свързват две събития, с които влизат в историята на авиацията двама летци – един българин и един руснак.
Двама легендарни пилоти. Руснакът е имал щастието да се роди в могъща авиационна държава, разполагаща с хиляди самолети и десетки авиационни заводи. Българинът - в държава с едва кретаща авиационна промишленост, но способна да създава отлични самолети, неотстъпващи на световните образци в съответния клас. Държава, която ражда неподражаеми пилоти. Пилоти, които и днес, в условията на пълен разпад на българската военна авиация, при минимум летене, показват по време на НАТО-ученията възможности, на и над нивото на партньорите, които правят стотици летателни часа годишно.
Валерий Чкалов и инженер Петко Попганчев.
Ще противопоставим нашия легендарен летец-изпитател Петко Попганчев на съветския летец-изпитател Валерий Чкалов само по един момент от тяхната пилотска биография: прелитането под двата емблематични моста. През лятото на 1927 г. Валерий Чкалов прелита под една от двете централни арки на Троицкия мост на река Нева в Ленинград с изтребител Fokker D.VII, по това време на въоръжение във ВВС на Червената армия. На 24 май 1932 г. Петко Попганчев прелита под арката на Стамболовия мост над река Янтра във Велико Търново с учебен самолет ДАР-1А.
Добре, ще каже читателят, прелетели, и какво? Чкалов отива в ареста, Попганчев става легенда. Друго?
Другото е сравнението между двете прелитания. Защото от мост до мост има разлика, от река до река – също.
Да започнем хронологически.
Валерий Чкалов (по неговите лични спомени) дълго обмисля този полет. Той служи в Ленинград, има възможност да оглежда моста, да преценява всички „за” и „против” прелитането. Троицкият мост е един от най-големите и красиви мостове на Нева. Там, където той съединява двата бряга, реката е широка 570 метра. Има повече от километър прав участък от двете страни на моста. Отворът на двете централни арки е 43 м, височината над водата е 8 m. Самолетът Fokker D.VII има разпереност 8,93 m и двигател Mercedes D.IIIа с мощност 180 к.с.
Петко Попганчев излита от летище Божурище за Казанлък с ДАР-1А борд B-BIKR* „пътьом” наминава към Велико Търново и тъй като е национален празник, денят на светците Кирил и Методий, решава по този случай да направи малка атракция на излезлите по улиците търновци. Спуска се по коритото на Янтра и се насочва към меандъра, където предизвикателно се е извила елипсовидната рамка на Стамболовия мост.
ДАР-1А има разпереност 8,90 m (само с 2 cm по-малко от тази на „Фокера”), затова отворът на моста от над 40 m не е проблем за прелитането. Височината над водата също е предостатъчна – цели 30 m. Проблемите пред пилота са от друго естество.
* * * * * * * * * * * * * * *
*(По-късно LZ-IKR. Самолетът е последният летящ от този тип. Лети до 1940 г., после е прибран в хангар в самолетния завод ДСФ Ловеч. За зла участ след обилен снеговалеж се срутва покривът на хангара и тази реликва е унищожена. Но тя така или иначе, сигурно щеше да бъде унищожена по-късно от „правоверни”, защото е „фашистка”! – бел. авт.
* * * * * * * * * * * * * * *
Погледнете схемата. Прелитайки под арката на моста, пред пилота се издига високият бряг на реката, до който има само 170 m! ДАР-1А е с двигател Walter Wega с мощност едва 85 к.с. Почти 100 „коня” не му достигат до мощността на Fokker D.VII. Освен това „Фокерът” има крила с дебел носещ профил, много по-ефективен от тънкия профил на крилете на „Дарчето”. Но явно Попганчев не разчита само на мощността. Предполага се, че се е спуснал в реката с леко пикиране, набирайки достатъчна скорост, за да може след това да я трансформира във височина, изпълнявайки десен боен завой и да излезе високо над стръмните брегове на реката. Като с това предизвиква луд възторг у наблюдавалите уникалното изпълнение търновци.
Ако инженер Петко Попганчев беше пилот-изпитател не в ДАР-Божурище и ДСФ-Ловеч, а примерно в САЩ при Boeing, или в СССР при конструктори като Поликарпов и Туполев, днес името му щеше да е не по-малко прочуто от това на Валерий Чкалов...
* * *
Илюстрации към темата
В началото на страницата (горе) : Художникът Мирчо Иванов (починал) е увековечил с тази рисунка прелитането на Петко Попганчев под моста.
От ляво на дясно:
1.Полковник инженер Петко Попганчев, легендарен български пилот, летец-изпитател, в униформа на Въздушните на Н.В. войски.
2.Валерий Чкалов, легендарен съветски пилот, летец-изпитател и автор на световни рекорди
3.Стамболовият мост над река Янтра във Велико Търново. Тази гледка се е откривала пред пилота секунда, преди да прелети под арката на моста.
4.Троицкия мост в Санкт Петербург. Валерий Чкалов прелита под една от двете централни арки, които са малко по-високи.
5.Самолетът ДАР-1А с борден знак B-BIKR, по-късно променен на LZ-IKR във връзка с решение на Варшавската конференция за гражданско въздухоплаване, променила за българските цивилни самолети опознавателния знак от В-В... LZ..., познат ни и днес.
6.Изтребител Fokker D.VII, бил на въоръжение във ВВС на Червената армия през 1919-1930 г.
7.Сателитна снимка на меандъра на река Янтра и Стамболовия мост. Показано е разстоянието от 170 м от моста до отсрещния висок бряг.
8.Сателитна снимка на река Нева с Троицкия мост. Показана е ширината на реката и се вижда огромното пространство пред и след моста.
Коментари (2)
Следете за нови коментари с RSSЗаблуда
-
- +1
-
-
Заблуда?...Може би,...но дали?...
-
- +0
-
-
© 2009