Заветът на село Стефан Караджово
(11 Гласа)
Автор и снимки: Николай Борисов, Цветелина Варадинова
Село Стефан Караджово се намира в Южна България, област Ямбол, община Болярово. Носи името на големия български революционер Стефан Караджа. Днес в населеното място още личат следите от Караджовия род, както и преклонението на българския народ пред загиналите за Свободата.
Кратка справка за историята на селото
Старото име на селото е Ичме, идващо от особената минерална вода, която извира в и около него. Преименувано е през 1889 г. на Стефан Караджово, като това е първото населено място след Освобождението, което е наречено с българско име. След 1878 г. на територията му са преброени около 400 жители, а в наши дни са около 450. Голяма част от това число са цигани, казват, че са около 200.
Стефан Караджово е известно със своите борци за осбождението на Родината. Извън него, до местността Башчардак, е издигнат голям паметник на мястото, където през 1802 г. е организирана Странджанската буна, начело с Индже войвода. Паметникът представлява голяма колона, обгърната от развятото революционно знаме. До монумента е построен и параклис Св. Илия, също така до тях се намира и т. нар. Крастав кладенец, който представлява басейн с вода, лекуваща кожни заболявания. Името на кладенеца идва от преданието, че водата му лекувала дори и краста.
Къща-музей "Стефан Караджа"
В центъра на селото се намира и къщата музей на Стефан Караджа. Обявена за паметник на културата от национално значение, един от петте такива обекта в Ямболска област. Къщата е възстановена върху имота, където е живяло неговото семейство. В нея е поместена етнографска сбирка, големи пана с родословието на революционера, портети на Караджата, както и копие на знамето на четата, водена от него и Хаджи Димитър. В двора на къщата се намира и първия паметник на Стефан Караджа в България, поставен от сестра му Търна през 1895 г. Представлява голям каменен кръст с надпис:
„въ честъ и споменъ на покойний ни съселянинъ българский поборник Стефанъ Караджата. Род. на 11 маий 1840, с. Стефан Караджово (Ичме) умрелъ на 1868 г.”. Следва негово изображение, а по – долу се чете:
„поставенъ въ 1895 г. по инициатива на Търна Тод. сестра на Караджата”.
До неговия паметник днес са поставени и нови паметни плочи на загиналите във войните за национало освобождение и обединение, участниците в Странджанската буна от 1802 – 1803 г., както и на Георги Комитата, участник в Преображенското въстание от 1903 г.
Извън сегашния двор се намира и е възстановен кладенец, който е използван от рода на Караджата. Разказват, че в него бащата на Стефан е „премахнал” един турчин, който задявал Караджовата майка. Това може и да е причината за изселването на семейството, но в други източници се споменава, че бедността ги е накарала да търсят по-добри места за живеене.
Караджата
Стефан Караджа напуска селото си едва 4 годишен със семейството си. След като живеят известно време из някои ямболски села, се местят в Севeрна Добруджа. Караджата е един от първите участници в Легията на Раковски в Белград, там се запознава и с Васил Левски. След разпускане на Легията се връща в Румъния, където се отдава всецяло на народната борба. През 1868 г. преминава Дунав с Хаджи Димитър и тяхната чета. След разбиването й е заловен от турците и откаран в Русе, където умира от раните си.
Независимо от това, че е живял малко в с. Ичме, паметта за него и за селото му като родно място се пази и днес. Едно от доказателствата за това е и огромният паметник в центъра на селото, който показва истинското величие, сила и мощ на Караджата. На човек, който е влизал в бой с ясното съзнание, че ще загуби живота си, но въпреки всичко се е изправил срещу вековния поробител с идеята, че умира за България.
Най-старата църква в Ямболска област - църквата "Успение Богородично"
Друга забележителност в селото е църквата Успение Богородично, в която е кръстен Караджата. Това е най-старата църква в област Ямбол и една от най-старите в Странджанския край. Обявена за паметник на културата. Днес тя почти не се използва, рядко се отваря, а камбаната й е открадната. Църквата е с най-ранна датировка 1763г. Тази година е била написана на старата църковна врата. На иконите в църквата личат годините, когато те са дарени, като най-ранната е 1835 г. До входа на църквата е вградена в стената прекрасна паметна плоча на загиналите в двете Балкански войни и Първата световна война от селото. На нея се чете следния надпис, пазещ паметта на загиналите:
„Скъпи жертви! Минали през пламъка на най-страшните борби и изпитания, вие изпълнихте навсякъде своя дългъ и клетва дадена предъ олтаря на Отечеството и върховния вождъ на нацията”. С кратки и ясни думи е показана идеята и саможертвата на загиналите, за тяхната цел и техния олтар – Отечеството.
Снимките
В последователност от ляво на дясно и от горе надолу ще видите паметниците, посветени на Стефан Караджа, родната му къща и църквата "Успение Богородично".
Село Стефан Караджово днес
Днес Стефан Караджово е със затихващи функции, някога тук е имало и санаториум за лечение, в който се е използвала минералната вода. Интересно е как в това населено място, което е раждало и отглеждало такива големи българи, днес се раждат повече хора от малцинствата, които едва ли знаят на кого е наречено тяхното село и за какво се е борил Караджата. Дали бавно губим своята история и култура, своите напреходни национални ценности и идеали, ще покаже само времето.
Група студенти от УниБИТ, по време на тяхната лятна практика на археологически разкопки в с. Воден, самоинициативно поставиха български знамена и почистиха родната къща на Караджата, църквата в селото и градинките около тях. На къщата-музей беше поставена изработена от тях табела, защото старата бе счупена. По този начин те показаха, че бъдещето на България и опазването на националните светини е в наши ръце.
Please wait...
© 2009-2011