Тръгнахме за Батак почти на майтап, беше прекрасен слънчев следобед в неделя. Ако минавате през Пазарджик, както ние направихме, може да стигнете до Батак или през Пещера, или през Ракитово. В момента вторият е по-добър, но общо взето който и да изберете, все ще ви се завие свят от завоите.

Цъквата „Света Неделя”
Това, което си спомням от часовете по история за Баташкото клане е мъгляво и неопределено. Вероятно учителите са искали да спестят на невръстните ни умове ужасите, които са станали в Батак. Дори и възрастен човек трудно може да си представи онова, което се е случило, камо ли да си го обясни. Филмите на ужасите или долументалните филми за американски серийни убийци наистина бледнеят пред онова, което прочетох за Батак, когато се прибрах в къщи. Днес посещаваме църквата Света Неделя едва ли не като някаква туристическа атракция. Когато влезеш в тъмната, каменна църква с обгорени греди и почти изличени стенописи, бързо забравяш, че си турист. При вида на дълбоката яма, която майките са копали в продължение на 3 денонощия, за да намерят вода за своите деца по време на блокадата на църквата през 1876 година и на скелетите, чиито кости сега са събрани в стъклена костница, изведнъж сякаш започваш да чуваш писъци, които сякаш никога не са заглъхвали и косата ти настръхва, когато очите ти видят дръвниците, на които са били отсечени толкова много глави. И тогава... в главата ти идват отговорите на въпроси, които всеки българин си е задавал поне веднъж. Аз много пъти съм се питала - как от велик народ през ранните векове днес от нас е останало едно разединено, озлобено племе, което не помни род и не признава държава. И ето какво научих от ...

Историята на Батак
След потурчването на Чепино в 1657 г., Батак е обграден от мохамедански села, известно време градът представлява „остров“ на християнската вяра. Много от жителите на околните села стават помаци (българи, приели турската вяра) и под страх от наказания и под постоянния надзор на ходжите забравят своите обиаи и религия и постепенно свикват с нов начин на живот. В началото след потурчването родовите връзки са били все още здрави и ако някой помак от друго село е идвал в Батак, той е оставал в къщата на своя християнски роднина. С течение на времето обаче хората се забравят и отдалечават един от друг. Батачани са имали и известно презрение към помаците, заради това, че са се помахамеданчили. Те са бранели ревниво езика, вярата и обичаите си, като за това, разбира е помогнало и местоположението на Батак, сгушен в Родопите.
След началото на Априлското въстание, на 30 април 1876 г. част от въоръжените, боеспособни мъже от населението на село Батак въстават срещу турската власт, водени от войвода Петър Горанов. Както е застъпено в плана, бунтовниците отстраняват част от турските власти, когато срещу тях е изпратена 8000-хилядна армия от башибозуци – главно помаци от съседните села, предвождани от Ахмед ага Барутанлията.
Първенците на селото и чорбаджиите решават да спасят живота на хората в града и затова извикват Барутанлията, да му предадат оръжието си, както той предложил с клетва - че ще си отиде веднага щом получи боеприпасите на въстанниците. И тогава става нещо страшно...
Според различни оценки, между 1750 и 5000 души от селото са избити по невероятно жесток начин. Първо къщите са претърсени и плячкосани, хората се изпокрили в по-големите и здрави къщи. Барутанлията, поискал по-видните хора от селото да отидат при него в лагера на башибозука, за предадат всичкото оръжие на батачени и за да успокои населението. В лагера били изпратени кмета на Батак - Трендафил Тошев Керелов, заедно с Вранко Димитров Паунов, Георги Серафин, Петър Трандафилов, Петър Кахведжийски и Георги Вълюв. Разбрали се, че ако предадат оръжието на селото башибозукът ще го напусне, като всички видни хора, които отишли за мир били взети заложници - оръжието или животът им. Боеприпасите били натоварени на коне и пренесени до лагера. След което обаче всички заложници били набучени на колове и изпечени живи или обезглавени. Хората отново се изпокрили - в църквата и училището, защото те били най-здрави. Башибозукът изклал много хора, които намерили в училището, но останали 200 души не открили. Те обаче били изгорени живи, след като училището били подпалено от четирите края. Най-много били хората в църквата. На 2 срещу трети Май турците успели да проникнат в двора и започнали масово да избиват хората. Българите се затворили в църквата, чиято врата устояла на опитите да бъде разбита, просто защото хората вътре били толкова много, че я затискали с телата си. Мнозина издъхнали от задушаване. Три дни била обсадата. Турците опитали да запалят и църквата, но както севижда и на снимките, тя е направена от камъни и само дървените й греди обгорели тук-таме. Сега врата е сменена с нова, но тези, които са посещавали църквата преди 10-на години помнят дупките от куршуми по старата врата. Впрочем, такива има и по стената вътре. За да принудят батачани да се предадат, турците пускали цели кошери с пчели и запалена слама с газ в църквата. Това, което принуждава батачани да отворят вратата на църквата обаче, е жаждата. В началото са пиели маслото от кандилата, а след това са копали с голи ръце в пода на храма, за да намерят вода. На третия ден батачани се предават. Спасяват се само малцината, които приели турската вяра. Останалите са първо разпитвани да кажат къде е богатството им, след това събличани (понеже дрехите им били хубави) и оставяни само по ризи, после обезглавени. Жените били изнасилвани, после убивани, някои отведени в хареми. По двора на църквата и в храма е имало камари от трупове.
Когато се разбира, че руски комисии ще пристигнат, за да огледат мястото, турските власти се опитват да заличат всички следи от клането. Опитите да се погребат хилядите трупове са безуспешни, заради ужасната смрад, която се носела (телата стояли повече 3 месеца навън). Стените на църквата са боядисани, за да не си личи попилата кръв, която по-късно избива отново. Дори днес следите от кръв се виждат ясно в храма. (Трябва да кажа, че в тук спестявам детайлите за тези жестоки убийства, тъй като не всеки може да чете подобни жестокости. )
И тъй, нека се върна на зададения по-рано въпрос – как наследниците на хората от велика Балхара се превръщаме в днешните българи – с неуредена държава, вечно мрънкащи, без хора, които са способни да ни ръководят и да поставят поне за момент общото благо над личното. Дори и да оставим настрана факта, че цар Борис I избива повече от 50 от най-видните български боляри, заедно с родовете им поради това, че отказват да приемат християнството, то няма как да отречем 5 века не Османско владичество, то и робство не е. Пет века са ни вземали най-хубавите момчета и а ги превръщали в еничари, които после са избивали собствения си народ, пет века са клали и бесили онези, които са се осмелили да имат собствено мнение, пет века са отвличали най-хубавите българки за турски хареми и са грабили и изнасилвали безнаказано. Как след век и половина можем да очакваме да имаме гражданско общество, след като първенците ни са отдавна избити, а аристокрацията ни е била в непълен състав дори и преди турското робство.

Ето след такива размисли нашата малка група потегли към язовир Батак и курорта Цигов чарк. Тук ще ви спестя разказа за Етнографския музей в Батак, в който може да научите някои интересни неща, но общо-взето е подобен на всеки друг етнографски музей. Историческият музей пък беше затворен за ремонт.

Цигов чарк или Дърворезницата на Циго
На Цигов чарк има бунгало моята дружка, която доскоро хвалеше това местенце като „нейното” място. Преди няколко дни обаче установихме, че освен „нейното”, то е местенцето и на много хотели, хотелчета, заведения и заведенийца, които никнат като гъбки след дъжд. Поляните са осеяни с лилави минзухари, водата на езерото е кристално-синя и околните върхове те обгръщат като мека прегръдка, но ... бих останала тук не повече от два дни. Общото усещане е като за един курорт в строеж и гледката на засипана част от езерото, където явно ще строят заведение е отблъскваща. На Цигов чарк се ходи лятото (защото е приятно хладно), с компания приятели, няколко одеала и много манджа. Плуването в язовира е забранено, но и без друго водата обикновено е студена. Препоръчвам ви някоя поляна, където шума от заведенията и хотелите не достига.

Велинград и околностите (кликни върху линка, за да прочетеш повече)

Храм „Света Неделя”, Батак – един от стоте национални туристически обекта

Работно време

всеки ден от 9:00 - 17:15

Текст и снимки: екип на Роден Край

Източници на информация: Wikipedia (архивните снимки са от Wikipedia)

Коментари (2)

За статията

Написа donity7
на 13 април 2009

Оцени коментара:

• 
• +1
• 
• 

Много хубава статия.Аз лично съм била в Батак и мисля че особено в училищата трябва да се провеждат екскурзии до такива места.

Жалко

Написа Стоянов
на 28 април 2009

Оцени коментара:

• 
• +1
• 
• 

133 години след това на 20 април никой не каза даже и какво се е случило и как е започнало едно от делата ни с което можем да се гордеем и да ревем като четем!Поклон пред загиналите герой на Априлското въстание!!

Напиши коментар

Име

Email адрес

Заглавие

Коментар

по-малък | по-голям

Известяване по Email (Само за регистрирани потребители)

Прочетох и се съгласявам с Правилата.

Моля въведете символите

Добави коментар