На два реликвария – бронзови кръстове-енколпиони, са се натъкнали учените в последните дни при разкопките на двете църкви. На едната страна на по-малкия ясно се вижда изображението на Исус Христос на Кръста, облечен в дълга дреха. И тъй като той е като жив, според Овчаров кръстът се датира от 10-и -11-и век. От другата страна е Света Богородица в молитвена поза. Другият кръст е по-ранен, може би от периода 5-7 век, с геометрична окраска. В него е намерена много важна находка, бил е херметически затворен, а в него има останки от кости. "Става дума за разтрошени и изтлели кости, които категорично са мощи на светец. Ние никога няма да научим чии са мощите, няма надписи”, заяви проф. Овчаров. Парченца от Божия кръст преди около 6 г. пък бяха предадени на храма "Успение на Света Богородица”, припомни той. Археологът подчерта, че от дълбока древност Перперикон е един от най-важните християнски центрове в Родопите. Църква №2, разкрита преди 4 г., е най-ранната в тази планина. Според монета, намерена в зидовете й, тя се датира от времето на императорите Аркадий и Хонорий, последните владетели, управлявали единната Римска империя от края на 4-и – началото на 5-и век. Това по забележителен начин съвпада с мисията на Никета Ремесиански, който в 393-398 г. кръщава Родопите, поясни той. Засега хипотезата на Овчаров, че именно от тук започва покръстването на родопските траки, няма опоненти. Вероятно църквата с великолепния амвон, разкрита на Перперикон, е била и първата църква на Кръстителя епископ Никета, допуска ученият. Според ст.н.с. Константин Дочев от филиала на Националния археологически институт с музей във Велико Търново, експерт по нумизматика, в края на 4-и –началото на 5-и век е един от периодите на най-голям разцвет на Перперикон. Намерени са огромно количество от времето на двамата императори, а те са косвено доказателство за това, че тогава в Скалния град са се разигравали много важни събития. Цяло хилядолетие - от края на 4-и до 14-и век, Перперикон остава епископски център. В писмен документ от 1337 г., 30 г. преди османското нашествие, се определят богатството, правата и задълженията на епископа на Перперикон. Според Овчаров, съвсем естествено е в един епископски център да се съхраняват мощи на светци и други важни реликви, а не случайно на Перперикон са открити над 70 кръста от сребро, бронз, желязо с различни размери. Проф. Овчаров посочи още, че втората по големина на Балканите колекция на печати след Преславската е събрана именно от Перперикон. Повечето от тях са свързани с кореспонденцията с Константинопол, с императорската канцелария и др. Откритият тези дни на крепостта печат обаче е от особена важност за археолозите. На него се чете името на проедъра /византийска титла/ Муселий Бакориани. Самата фамилия насочва към основателите на Бачковския манастир, на 60 км от Кърджали, основан още във Византийската империя през 1083 г. от братята Григорий и Абазий Бакориани. В типика /устава/ на манастира специално се упоменава подаряването на селата Сиконий и Хапетикий в областта Ахридос, Източните Родопи. Сега откритият печат пък е на човек, свързан с тяхната фамилия. Овчаров се позова на версия на консултанта на екипа, главен експерт в Главно управление на архивите Димитър Стоименов, според която има огромна вероятност Муселий да е син на един от двамата братя Бакориани. "Той може би е бил отговорник или владетел на земите им в Ахридос. Досега няма известен управител на Перперикон. Това е много важно от гледна точка на чисто административната история на Перперикон”, посочи той. Учените са категорични, че връзката на Бачковската светиня с Перперикон е вече безспорна и може да докаже моменти от изключителна важност. Предстои предметите да бъдат напълно обработени. Мощите на светеца ще бъдат официално дарени на църквата на отец Боян Саръев "Успение Богородично” в Кърджали наесен и ще бъдат положени в ковчежето при частиците от Божия кръст. Свещеникът припомни, че частиците бяха донесени в храма и оставени за поклонение с тържествено шествие с хоругви през есента на 2003 г. Оттогава християни от цяла България и Балканите прииждат в храма заради вярата, че тези Кръстови трошици са чудодейни.

Източник:

sutrin.com

Коментари (0)

Напиши коментар

Име

Email адрес

Заглавие

Коментар

по-малък | по-голям

Известяване по Email (Само за регистрирани потребители)

Прочетох и се съгласявам с Правилата.

Моля въведете символите

Добави коментар