Написано от Кирил Милчев
10 Януари 2010
Акценти
Книга на Кирил Милчев
Предговор
През май 2009 г. излезе монографията ми „Първият български владетел”, която беше посрещната с противоречиви чувства от читателите. Много от тях и досега се гнусят само от споменаването на хуно-българи, в техните представи хуните са средноазиатски преселници-диваци. Това е една грешна теория, но е повтаряна до втръсване и днес много трудно може да се каже на набеденото черно, че е бяло. Но пък истината не се влияе от предпочитанията, иначе е митично прекрасно да се изфабрикува, че българският произход е от една антична държава, за която никой никъде не е чувал. И до ”памирската хипотеза”, древните българи са били насилвани да са чувашо-шумери от съветския яфетизъм на акад. Мар в началото на ХХ век, а днес пан-иранци и пан-тюрки си делят българското древно минало, сякаш спорят от кой град е Омир.
Късно-античните летописни сведения са сякаш „изядени” от голямата уста на глотогенетичните доктрини за произхода на българите.
Летописите си остават екологична храна за търсачите на историческата истина, глотогенетичните езиковедски конструкции приличат на генно модифицирани продукти. Ето защо аз вярвам в ренесанса на летописните сведения, там е историческото лозе, което чака един талантлив тълковател, който да е добър стопанин и да принесе плод към истината, за която още Паисий Хилендарски зове.
Хуно-българското минало прилича на съзнателно обезобразен звяр, който безутешно чака да получи истинска обич, за да стане герой на своята историческа приказка. Тя винаги е писана досега с мръсни епитети и с отвръщение, сякаш хуните са чумата на късно-антична Европа. Човек трябва да се учи и от историята на обективност и толерантност, независимо, че е трудно да се преодоляват шаблоните.
Сайтът „Роден Край – История и култура на България” ми даде възможност да разгърна търсенията си, след публикуването на моята монография „Първият български владетел”. На този сайт бяха оформени няколко версии на мои исторически изследвания. Всички те са своеобразни „чернови” към книгата „Заговорът срещу Атила”, която предоставям на читателското внимание.
Кирил Милчев
София
Януари 2010 г.