Деси, много благодаря за тази публикация. И уточнявам, че тук има информация как да се пишат писма за спасяването на Аревик.

http://www.facebook.com/group....1878524206

Това момиче има разпореждане от Дирекция Миграции за напускане на страната - неколкократно! ДАБ и отказва статут на бежанец! Административния съд в Монтана е потвърдил решенията им! Тя не се съобразява с никоя институция в РБ подкрепяна от семейството арменци при които живее. Държавата в лицето на МВР трябва да предприеме необходимите мерки и спрямо тях с цел недопускане на това своеволие да стане пример за подражание!!!

Здравейте г-н Иванов,
Ако това момичее е нарушило закона като не е напуснало страната в необходимия срок, единственото, което държавата трябва да направи, е да я кестрадира, което става много лесно и бързо - летище София не е толкова далеч. Във Великобритания при подобно нарушение се прави точно това, например, като съответното лице стои задържано в подобен център не повече от няколко дни. Стои въпросът обаче дали Аревик е направила нарушение, тъй като доколкото разбирам от публикациите и интервютата, тя е била задържана в законния срок, в който е имала право да пребивава в страната?

Има и друг проблем, който излиза наяве посредством случая с арменското момиче. Юристи изкаха мнение, че нашият закон е много остарял и трябва да бъде преразгледан. Не съм юрист и не знам доколко това е така. Знам обаче, че е абсурдно един човек да живее в една държава легално /Давид/,на родителите му да е даден статут , но в същото време да не му се издават документи, понеже не е отбил военна служба в страна, която е напуснал на 6 години?!?!

Тъй че във всички случаи си заслужава да се следи този случай. Аз съм съгласна с Вас, че който е нарушил закона трябва да бъде наказан със съответно наказание, но също така казвам, че ако законът не може да реши даден частен случай или повече такива, то той трябва да бъде преразгледан или институциите да намерят начин да решат случая справедливо. Просто не може един човек хем да е легален, хем да е нелегален. Отново ще дам пример с Великобритания. Там се дава статут на постоянно пребиваване, ако човекът е прекарал 5 години в държавата, плащал си е данъците и пр, а ако става дума за дете, чиито родители са получили правото на пребиваване, то детето го получава автоматично. Една година след това имате право да кандидатствате за паспорт/гражданство. Освен плащане на данъци и доброто поведение се минава и езиков тест,с който кандидатът показва, че владее езика на страната и познава нейната култура. В случая с Давид няма нищо неясно и сложно и за мен е загадка как този случай досега не е бил решен. Както виждате, част от проблема с Аревик произхожда от липсата на документи у Давид и именно затова получи толкова широка обществена известност.

Здравейте, Неделчева!

Първо искам да Ви уверя, че съвсем правилно занимавате своите читатели с тази тема - тя съвсем не е "неисторическа", както я нарекохте.
Всъщност темата си е съвсем историческа в най-добрия смисъл на тази дума, тъй като това е тема за това как функционират държавите, а почти всички съвременни държави, както знаем, съществуват до голяма степен поради исторически причини.

Та именно познавайки историческите причини бихме могли да намерим обяснение защо на Аревик и на Давид в момента им се случва именно това.

Всички държави - както тези, които биват напускани от своите граждани, така и онези, към които се стичат напускащите - съществуват благодарение на своите граждани - и то главно на тези от тях, които са предпочели да останат в съответната държава. При това добре е да не забравяме, че тези държави, които в момента ги определяме като добри за живеене, са станали именно такива благодарение не на хората, които са ги напускали (всяка държава е била напускана от част от населението си), а именно на хората, които са останали да живеят в тях - дори и когато условията там все още не са били толкова добри, колкото са днес.

Именно затова във всички съвременни страни всички процедури по предоставяне на чужденец на един или друг "статут" се основават на проверка дали проблемите на съответния човек могат да бъдат решени в неговата "страна на произход" (това е правният термин), и едва ако се установи, че тези проблеми не могат да бъдат решени там, се пристъпва към търсене на начини да се решат в друга страна.

Това трябва да имаме предвид и когато разглеждаме случаи като този с Аревик и Давид.

Една държава първо трябва да се погрижи лоши неща (в правото ги наричат "тежки посегателства") да не се случват на нейните собствени граждани, и едва след това, доколкото й стигат силите, може да помогне и на гражданите на други страни.
Колкото по-добре се грижи всяка държава за собствените си граждани, толкова по-рядко ще се налага други държави да полагат грижи за нейните граждани.
Това е нормалната логика.
И по нея има консенсус в световен мащаб.
Защото това е и начинът, по който не само вътре във всяка отделна държава, но и в света като цяло нещата ще вървят добре.
Противното би означавало постоянно да се занимаваме с местене на едни хора от едно място на друго - защото на едното място условията не били толкова добри, колкото на другото. Непрекъснатото местене на хора обаче не може да бъде трайно решение. Трайно доброто решение е не да се местят хора - а да се подобряват системно условията във всички места, от които досега е ставало местене на хора към други територии.

Разбира се, ако решим, можем да възприемем и някакъв точно обратен, но пак по своему доста справедлив, принцип, например този: "Всяка държава е длъжна да се грижи за всички граждани на всяка друга държава" - обаче не съм сигурен дали един такъв принцип ще може да се приложи на практика и дали ще се намери поне една съвременна държава, която да го възприеме като водещ за провежданата от нея политика.