Белоградчишките скали. Крепост Белоградчик.
Написано от India Jane 21 Март 2009
(2 Гласа)
Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западна Стара планина и обхващат район, дълъг 30 км и широк 15 км. Внушителни конгломерати, пясъчници и варовикови натрупвания с червеникави, сиви и жълти оттенъци изграждат Белоградчишките скали, а следствие действието на естествените природни сили – дъжд, вятър и слънце – в продължение на 200 милиона години са се образували причудливите скални образувания. Природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества и хора, животни и птици, с които са свързани много легенди.
Скалните фигури
(кликни върху снимките за по-голям размер)
Белоградчишките скали се простират на около 30 км дължина и 3 до 5 км ширина. Скалната верига започва от връх Ведерник (1124 м) със скалните групи край с.Граничак и с.Дъбравка (внушителният Борич) и завършва при с.Белотинци със скалната група Сто овце. Най-величествените скали са около града: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Дервишът, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът. Друга голяма скална група е на 4 км от града, в района на пещерата Лепеница, където най-внушителната фигура е на Динозавъра. При с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък, западно от местността Скоршин дол са Близнаците, Сбеговете, Еркюприите в местността Магаза, Момина скала - в местността Фалковец.
Легенди за белоградчишките скали
Причудливите форми на Белоградчишките скали, наподобяващи гигантски скулптурни ваяния, раждат през вековете многобройни легенди. Преди векове между скалите имало девически и мъжки манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Валентина, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Валентина се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Валентина с римлянина Антонио. Любовта им дълго време останала скрита, дори когато влюбеният се качвал по въже в килията на Валентина. Но детският плач не могли да скрият. Валентина била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я анатемосат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, неподозиращ за жестоката присъда над неговата любима. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, имало и земетръс. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите, Валентина, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце. Други каменни композиции са Мечката, Дервишът и, Ученичката, тичаща по стръмнината, предпочела меча прегръдка пред опасността да бъде настигната от него. Сред скалите са библейските Адам и Ева, гордият Орел, Гъбите, Хайдут Велко, Момина скала.
Образуване на скалите
В края на перма, преди около 230 млн.г., в резултат на херцинския тектоничен цикъл земите в района на Белоградчик са били високо издигната суша. Релефът бил силно разчленен. При тези условия вследствие на интензивното изветряне и всеобща тенденция към потъване на земната кора започва заравняване, като във вътрешноконтиненталните басейни се отлагат среднокъсови конгломерати. В такъв именно вътрешноконтинентален басейн са се образували и конгломератите край Белоградчик. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. През юрския период върху пясъчниците се наслоили по-светли и по-дребни сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и останал на суша, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма антиклинала. При това нагъване варовиците като по-пластични претърпели деформация, а среднокъсовите конгломерати в ядката на антиклиналата силно се напукали. Впоследствие започнала интензивна ерозия на най-високо издигнатите части. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери.
Крепостта "Калето"
Между недостъпните и стръмни скали южно от града се издига Белоградчишката крепост - Калето. Тя е строена през вековете и носи отпечатъка на римляни, византийци, българи и турци. Използвана е естествената непристъпност на скалите, което улеснило строителите, издигнали само две стени от северозапад и югоизток. Другите два скални масива, обгърнали крепостта, са високи от 80 до 100 метра.Исторически музей
раб. време 9:00-17:00 с обедна почивка
(събота и неделя с предварителна заявка).
Има печат при екскурзоводите.
В Историческия музей - Белоградчик в над 6000 експоната са представени историята, бита и обичаите на местното население. В музея са изложени експонати, свързани с въстанието от 1850г. срещу турските поробители, както и богата нумизматична колекция и колекции свързани с домашните занаяти, носии и предмети на бита. Към музея има отдел “Природа”, в който са представени редки екземпляри от местната флора и фауна.
Виртуална разходка
Карта на местността
Източници:
www.belogura.hit.bg
www.dechica.com
Please wait...
© 2009-2011
Гласувайте
на 13 юни 2009