Приятно пътуване в необятната История на България!

Това може би е мястото с най-голямо струпване на тракийски храмове и гробници в цяла България. Картотекирани са над 120 могили, от които са проучени едва 22, пазещи 6 храма и 9 гробни камери.
Землището на Старосел само по себе си предизвиква странно усещане. Поне с мен се случи така. Пътят към селото явно е останал още от римски времена, защото криволичи със странни завои по иначе равното поле.

Самият път не е от най-поддържаните, каквито са и всички четвъртокласни пътища по нашите земи. И по същия този път, на няколко километра от с. Старосел, се намира основният храм в този комплекс - храмът в Четиньова могила. Тя е насипана на голямо възвишение, видимо при хубаво време от десетки километри. Наоколо са разположени няколко причудливи скални образувания, които траките са обявили за светилища и стриктно почитали. Небрежно съхранен с дървени греди и найлон, храмът в могилата чака дните на своята реставрация, но на неговия вход прилежно събират такса екскурзоводите.

 

А иначе още през 2000г. Траколожка експедиция за могилни проучвания "ТЕМП 2000" открива в Четиньова могила край с. Старосел представителния и грандиозен тракийски храм от края на V и началото на ІV в.пр.Хр. Проучванията показват, че той се състои от централно и две странични стълбища, коридор, прецизно изпълнена фасада, правоъгълно и кръгло с куполен покрив помещения. Храмът с размерите си, планово и пространствено решение е най-величествен в тракийските земи. В него е погребан обожествен владетел, по непотвърдени данни самият Ситалк.

 

Внушителното си съоръжание е било по силите на мощен, богат и влиятелен цар. Предполага се, че храмът е бил използван като хероон. Скалното си образувание непосредствено до северозападната периферия на крепидата е обявено за свещено. Към него в скалите са изрязани стълби. Близо до стълбите в скалата са издълбани ритуални ями, разположени стъпаловидно една спрямо друга. В тях са се извършвали жертвоприношения. Жертвеното животно е било умъртвявано в най-високо разположената яма, а кръвта е потичала по наклона и по нея жреците са гадаели бъдещето.

 

За съжаление и този храм като повечето е открит от иманяри. Откраднат от тях е пластично моделираният каменен фронтон. Той е бил раздробен на няколко големи къса. По лицевата му повърхност е имало релефна и многоцветна украса. Върху един от елементите се е виждал надпис от очертани с боя букви, както разказват някои успели да достигнат могилата свидетели на иманярската дейност. Археолозите са открили само един антефикс (ъглов триъгълен блок от фронтона) с изображение на полупалмета и стилизирано, боядисано с бяла минерална боя слънце. Изкопът е вертикален, направен от иманярите през зимата на 1999 г., които навлизат на 1,5м в дясното пространство на първото помещение, разрушават дясната колона и отнемат фронтона.

 

Над 6000 каменни блока изграждат цялото съоръжение, като всеки от тях тежи между 300 и 500кг. Гранитни са тези, които оформят коридора, стълбището и зида отвън, а вулканичен туфен материал изгражда двете помещения, който е докаран от района на Златица и Пирдоп. Каменните блокове са подреждани без да бъде използван хоросан за спойка, но метални скоби свързват два по два съседни каменни блока. При гранитните скобите са само по хоризонтал, а при туфа е и по хоризонтал, и по вертикал. Скобите са П-образни, поставени в издълбани в камъните жлебове, а отгоре са заливани с разтопено олово.

 

Обходния външен зид (крепида) е дълъг 241м и запазена височина до 3,5м, описващ абсолютен кръг, символ на бога-слънце, почитан от траките. Зидът е пресечен от парадното стълбище, ориентирано ночно на юг, където е и входа на храма. На северозапад има скално образувание, което пресича зида и води до непроучената част от могилата, а на северната страна на зида се намира винарна вана, дълга 5м и гладко измазана с водоустойчив хоросан. Побирала е над 6 тона вино. В нея е открита утайка, която е изследвана и доказана, че е от вино. Във винарната са открити още и натрошени керамични съдове и метално сито, през което са прецеждали виното.

 

Парадното стълбище има 9 стъпала от отлично обработени каменни блокове и плочи. Фланкирано е от висока някога ограда, сега частично запазена. В началото й са монтирани два профилирани постамента, върху които са стояли фигури на лъвове в естествена големина, от които са останали само три лапи, по които се съди за размера и вида на самите статуи. На първото стъпало на стълбището, в подножието на храма е бил и вторият иманярски изкоп, където с помощта на багер достигат до двата постамента и отнемат двете каменни статуи на лъвовете.

 

Парадното стълбище извежда на равна площадка за ритуали и орфически мистерии. В ляво и дясто от площадката тръгват други две по-малки стълбища, но изпълнени също толкова прецизно, за чието предназначение има две предположения. Едното е те да са служели за седалки на зрителите на церемонията, а другото е да са начала на алеи, които обикалят могилата и служат за тържествени шествия. Не е изключено да са комбинирани и двете функции.

 

Площадката е абсолютно равна и от нейния край започва наклон нагоре, който води до фасадата на същинския храм. Коридорът е дълъг 10м и широк 6м с впечатляващи стени, високи над 5м. Интересното е, че отвън храмът е изграден от грубо издялани каменни блокове, а неговата фасада е изградена от перфектно изгладени каменни стени от вулканичен туф. Фасадата е фиксирана от два леко издадени напред стълба (пиластри) с профилирана основа и връх.

 

Към входа водят три стъпала. В прага след тях се забелязват две дълбоко врязани дъги, а на прага към кръглото помещение още една. Долу и горе са запазени легла и отвори, изпълняващи роля на панти за вратите, от които са намерени раздробени късове. Всяка една от тях тежи 700 кг и имитира дърво с метален обков. Те са с издължени кръгли оси в двата края, лагеруващи в кръглите легла в ролята на панти и със закрепена в долния край метална ролка са се плъзгали в издълбания по пода жлеб. И трите врати са намерени натрошени, но старателно положени пред входа на храма. При ритуалното затваряне на храма траките са натрошавали вратите, обикновено на 7 части, и са затваряли входа с каменни блокове и пръст. По врязаните дъги се съди, че вратите са отваряни и затваряни многократно, което говори, че съоръжението не е било просто гробница, а е използвано дълги години като храм. Входовете на двете помещения са рамкирани от две странични и една покривна плоча, които са украсени с врязана и рисувана декорация, съставена от три гладки стъпаловидни полета, следвани от два релефни пояса - астрагал или перлов низ и ови или йонийска кима (яйцевиден орнамент). Следва пояс с изрисуван в червено и тъмносиньо орнамент, наричан меандър заради разположените под прав ъгъл оформящи го линии.

 

Първото помещение на храма е правоъгълно и значително просторно. Покритието му е оригинално - до определена височина стените са вертикални, след това започва засводяване по непознат до сега начин. Долната половина на блоковете е вертикална, а горната е дъговидно изрязана, така че се получава общо очертание на полуцилиндър. Отгоре дъгите са прекъснати от разположени на двете нива трегери, които съчетават плоско и стъпаловидно покритие.

 

Второто помещение е кръгло. С диаметъра си от 5,4м то е най-просторното в България. Във вътрешността му има 10 декоративни полу-колони с по 9 вертикални жлеба, разположени в окръжността. В горната си част завършват със своеобразни дорийски капители, оцветени в синьо и червено. Над тях следва познат от старогръцката архитектура фриз с триглифи и метопи. При оформянето на колоните през един ред са поставяни допълнителни елементи, закрепяни за стената с метални скоби, а останалите елементи са били оформени от самите блокове, изграждащи стената на помещението. По-голямо е само помещението край Лозенград в европейската част на Турция.

 

Куполът е запазен само в едната си част, останалата е разрушена в древността. От запазената част се вижда засводяването му. Украсата в кръглото помещение е автентична, изписана с минерални бои и е символ на триединството. Синият цвят най-горе е символ на небесното царство, червеният е настоящето и живота, черният е поздемното царство, към чийто вход водят трите стъпала.

 

Храмът е възлово място на голям култов център от множество скални светилища и над 120 могили. В две от тях са открити по-малки храмове, използвани и като гробници-мавзолеи. В други са погребани висши представители на тракийската аристокрация, вождове или владетели.

 

Непосредствено до храма се намира и гробната камера с най-богат инвентар в целия комплекс. Тя представлява каменен гроб с двускатен покрив. Интересното при него е, че не е намерено тяло в гробната камера, а тялото на война е открито разчленено на три пред скалното светилище до гроба. Бил е млад тракийски войн, последовател на Орфей. В другите гробни камери се среща и трупополагане, и трупоизгаряне.

 

От всички девет гробни камери са открити над 520 експоната, които са изложени в НИМ, София.

Галерия:

 

* За статията са предоставени материали от Деси Неделчева.
Автор: Администратор