ДЕЙСТВИЕТО НА ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ ПРЕЗ 1877 ГОДИНА:
/Из историята на с. Мечка, Русенска област/

 

След десанта на русите при Свищов, освободителите настъпили с три отряда в три различни посоки. Източния отряд наречен Русчушки командван от княз Александър Александрович имал за задача да настъпи към четириъгълника Русчук-Шумен-Варна-Силистра. След завземането на град Бяла през лятото на 1877 година и преминаването на река Янтра, русите заели добри позиции на открито поле. Главен боен театър се развил около селата: Мечка, Тръстеник, Иваново, Пиргово, Сваленик, Обретеник, Кацелово и други. Тук през месеците Ноември и Декември 1877 година, на два пъти са се състояли кръвополитни сражения, и то главно в укрепената позиция Мечка-Тръстеник.

 

На 26-ти Ноември 1877 година, турските войски под командването на Асуф паша настъпили срещу позициите на русите при Тръстеник и Мечка. Валял студен дъжд, руските войски оказали ожесточена съпротива. На три пъти турците настъпвали към меченските позиции и на три пъти бивали отблъсвани като претърпявали големи загуби. Приковани от точната стрелба на азовския полк и от огъня на артилерията, неприятела бил принуден да залегне в канавките и окопите на меченските позиции. Тогава генерал майор Цитлядзев заповядал за настъпление. Турците отстъпили към село Пиргос където били окончателно разбити от драгуните на Стародубовския полк.

 

Второто настъпление започнало сутринта на 12-ти Декември 1877 година. Неприятелят настъпвал с главно направление Мечка. На гребена на височината се спуснали кавалерийска верига от черкези и редовна кавалерия, а след нея гъсти колони турска пехота. На височината между Пиргос и Мечка се установили неприятелски батареи. Завързал се жесток артилерийски бой. Неприятелът бил на два пъти отбъснат от огъня на храбрите руски защитници. Бойците от Непровския полк, поведени в атака от щабскапитан Мартинов заставили неприятелската кавалерия да отстъпи в безпорядък с големи загуби. Едновременно с това, турската пехота настъпила между меченските и тръстенишките позиции. Тук я спрели Стародубровските драгуни и белгородските улани. Станало ясно, че турците полагат усилия да превземат позициите при с. Мечка. С цел да се отклонят силите на турците, било наредено втора бригада от 35-та пехотна дивизия да замине от Тръстеник по шосето за Русчук и да удари левия фланг на турците. Настъпващите руски войски били посрещнати със залпове. Завързало се отново ожесточено сражение. Една след друга атаките на Сюлейман паша били превърнати в паническо бягство. Притиснати до Дунава и непрестанно обстрелвани от артилерията, турците се хвърлили към река Черни Лом където претърпели най-много загуби. Същия ден след сражението, Сюлейман паша получил съобщение за падането на гр. Плевен. Разбрал безцелността на по-нататъшните опити за настъпление, той напуснал Русчук.

 

Точно това второ настъпление има най-важно стратегическо значение, което може да се сравни с тези при Шипка и Плевен. Плановете на Сюлейман паша били напълно осуетени и провалени. Той не успял да извърши нито един пробив на фронтовата линия, за да отиде на помощ на Осман паша в Плевен. Военните действия са се водили при голям студ, вятър и дъжд. Голяма помощ на Освободителите оказало и нашето население. Мъже, жени и деца пренасяли храна, вода и предавали ценни сведения. Лее се братска кръв, турците опожаряват, убиват, но решителността е обща, целта – една: Свободата.

 

Свободата – тая лелеяна мечта, пристигна и в нашия Русенски край. Донесоха я руските войници от 12-ти и 13-ти Армейски корпуси – ядрото на Източния отряд, изиграл решителна стратегическа роля във военната тактика, и дал с това възможност за решителни действия на Западния и Предния отряди на Освободителната руска армия.

 

Спомените за тези дни живеят в народните предания. Паметниците на призна-телността напомнят за това. Паметникът край село Мечка ще бъде вечна прослава за подвига на бойците от полковете, освобождавали родния край в боевете през Ноември и Декември 1877 година.