|
Нос Калиакра, скалист полуостров издаден навътре в морето, още отдалеч привлича погледа на пътника със своя особен силует. Крепостта на нос Калиакра е построена през IV век преди новата ера. Била е под Римско и Византийско владение, а през Средновековието е използвана за мюсюлмански духовен център.
Съдържание:
1. Нос Калиакра
2. Крепостта Калиакра
3. Легендите
4. Резерват Калиакра
5. Галерия
Нос Калиакра
Калиакра е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато, намиращ се в близост до село Българево. Носът наподобяващ полуостров е вдаден на 2 км навътре в морето и завршвас 70 метрови отвесни скали. Поради своята красота, този край е получил името Калиакра, което значи "красив нос". Носът представлява природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта. През август 2006 г. нос Калиакра е оборудван със система за художествено осветление, състояща се от над сто цветни прожектора, което го превърна в красива нощна морска атракция.
обратно в началото
Крепостта Калиакра
Непристъпността на скалите станала причина още в дълбока древност тук да се изгради крепост. Най - ранните данни за населяването на носа са от IV в. пр. н. ера. Тогава Калиакра е населявана от тракийското племе Тиризи, дало и първото име на крепостта - Тиризис. През късната античност селището се нарича Акре Кастелиум и е един от петнадесетте града на провинция Скития, обхващаща земите на днешна Добруджа. В този период крепостта е важен пункт от Виа Понтика. С името Калиакра, равнозначно на добър или хубав нос, селището се споменава за първи път я края на XIII в. Най - голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV в., когато е столица на т. нар. Добруджанско (Карвунско) деспотство на българския владетел Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена областта Добруджа (турско произношение на името му).
През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на Владислав Варненчик в похода си срещу Османската империя. На 31 юли 1791г. край бреговете на Калиакра се разразява най - голямата морска битка в Черно море. Край западния и бряг руската ескадра, водена от адмирал Ф. Ф. Ушаков, разбива турската армада. С тази победа завършва Руско - Турската война от 1787 - 1791 г. В периода на турското робство е използвана за мюсюлмански духовен център.
Останките от крепостните стени са най-вече от столицата на Карвунското княжество на княз Добротица - последната българска земя, попаднала под власта на Османската империя. Съхранени са част от водопровода, баните и резиденцията на княза.
Освен откритите археологически разкопки, част от материалната култура на крепостта е изложена в малък археологически музей, направен в една от пещерите.
На една от стените на носа има паметник на Фьодор Фьодоров Ушаков (роден 1745 - починал 1817 година), който бил изтъкнат морски военоначалник, адмирал и един от създателите на руския Черноморски флот. Надписа под паметника гласи: "Тук, при нос Калиакра на 31 Юли 1791 година ескадрата под командването на адмирал Ф.Ф. Ушаков удържала блестяща победа, като разбила и обърнала в бягство ескадрата на Османската империя. През 2001 година Ф.Ф. Ушаков е канонизиран от Руската Православна Църква."
обратно в началото
Легендите
Името на носа е свързано с няколко легенди.
Легендата за 40-те девойки
Най- известната от тях разказва за 40 български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. В началото на нос Калиакра се издига обелиск, наречен "Портата на 40-те девици" в тяхна памет.
линк към цялата легенда тук
Друга легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците.
Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишки манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“. Параклисът "Св. Николай" на нос Калиакра е действал само от 1904 до 1941 г., но е възстановен и отново действа от 1993 г.
Третата легенда е за съкровището на Цар Лизимах
Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. Съкровището Лизимах укрил в пещерите под крепостта ... В този район потъват и корабите на Русия и Турция по време на Руско-турската война.
обратно в началото
Резерват Калиакра
Днес този регион е красив природен резерват, където гнездят корморани, делфини и тюлени плуват в морето, а скорци и скални косове обитават пещерите. В скалните пещери покрай брега те криели своята плячка. Делфините, плуващи в морето, са интересна гледка, тъй като са едни от редките представители на черноморската ни фауна. Районът е особено привлекателен и заради ярките цветя, цъфтящи през пролетта и лятото. където гнездят корморани, Долу, на брега, е Тауклиман – Птичият залив, който в далечното минало бил любимо място на древните пирати.
за тюлените, старите хора разказват, че били доста хитри животни. Влизали в мрежите на таляните и ядели скумрия наготово. Това, разбира се, никак не се харесвало на рибарите, и те имали веселия обичай ако хванат малко тюленче, да го налагат с пръчки по перките, за да се отучи да ходи да краде. В края на шестдесетте още можело да ги видиш, да излизат на камъните на носа. Пак по думи на старите хора от селото, Българево, девойките, "дето се хвърлили, на тюлени станали, и на лебеди".
обратно в началото
Галерия
|
|
|
Крепости 
(0 vote)
