|
Цепина е една от най-известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на 9 век. През 11 век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян /1197-1207/ Цепина отново е в пределите на Българската държава.
През ХІІ - ХІІІ век голям средновековен град- крепост. Престолнина на деспот Алекси Слав - сестрин син на цар Калоян. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1-5 дка. В укрепената територия са проучени три църкви , четири прецизно изградени водохранилища. От едната църква произхождат двата мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург. Основите на крепостните стени- вътрешни и външни, както и основите на църквите и четирите водохранилища са реставрирани и консервирани и привличат множество туристи.
Намира се на 6 км. от село Дорково, в североизточния край на Чепинската котловина, върху усамотен връх от рида Каркария на Баташката планина. . Построена е на висок и скалист връх на надморска височина 1136м. Крепостта се намира и близо до курортния град Велинград и е лесно достъпна с автомобили от там по всяко време.
Но стига толкова суха информация. Нека ви разкажа какви усещания създаде у мен това място.
На около 300 м от крепостта се намира хижа Цепина, където има изложена импровизирана музейна изложба на някои намерени в местността на крепост Цепина артефакти. Направи ми впечатление, че там бяха изложени и находки от първото хилядолетие преди новата ера, което е доста преди съществуването на крепостта и изобщо на цивилизацията. Но повечето находки бяха останки от крепостта. Лошото бе, че нямаше кой да разкаже каквото и да било за това място. Просто пристигайки там, хижарят каза, че помещението е отворено за посещение, а на 15 мин от хижата е крепостта по „ето тази пътека” и продължи да си пие бирата на сянка. Но аз все пак имам богато въображение, подплътено с факти от разни места, така че каквото знам, ще го кажа.
След като музейните експонати бяха разгледани и заснети обстойно, хванах гората, т.е. по пътеката, която трябваше да ме отведе до самата крепост Цепина, която бе и моята цел. Беше още рано сутрин и никой не бе минавал от там, което разбрах в последствие. А пътеката си изглеждаше доста приветлива и достъпна, обгърната от буйната растителност на отминаващата пролет. Ако решите и вие да посетите тази крепост, пролетта е най-подходящото време - топло и зелено.
Е, разбира се са възможни и изненади. За едни приятни, за други - не чак толкова... На пътеката необезпокоявано си лежеше една пепелянка, отдадена все още от нощната си дрямка. Аз съответно успях да я видя преди да я настъпя и реших да я обезпокоя като я снимам в най-подробните детайли, на които бях способен. Е, ако бях предвидил да изключа светкавицата щях да направя доста повече снимки, но за това вече писах.
 След като пепелянката избяга и пътеката продължи да се вие нагоре по склона, в страни от мен започнаха да се разкриват изумителни гледки и пейзажи. Далечни хълмове, планински ливади, лъкатушещия път, който води до хижата и много, много красота. Затова вече ви казах, че най-подходящото време за посещение на крепост Цепина е пролетта.
Изкачвайки се все по-нагоре я зърнах – външната стена на крепостта. Гледката леко ме разочарова на пръв поглед, защото подобни купчини камани съм виждал къде ли не. Е, поне всичко край мен беше зелено.
В последствие започнаха да изникват основите на различни постройки и съоръжения. Първо пред очите ми се появи едно водохранилище, градено по стандартна византийска схема с плоски печени тухли и вар. Явно водата там е била кът, като се вземат предвид внушителните размери на съоръжението.
Последваха основите на две средновековни църкви, доста добре унищожени, но при въображението, което имам бяха доста красиви. Втората дори беше запазена със своето преддверие и си представих как влизам в нея докато се чува гласа на пеещия свещеник.
После продължих нагоре към вътрешната крепост, която вероятно е била построена за извънредно опасни ситуации. След като се покачих на реставрирания и консервиран зид на вътрешните стени, от там се разкри страхотен пейзаж, на фона на останките от древни постройки.
Които всъщност бяха доста сбити и някак нелогично подредени във вътрешността на стените. В сегашното си състояние приличаха повече на лабиринти, отколкото на основи на жилища. Е, все пак контраста на голия камък и зелената трева е удивителен.
Направи ми впечатление и колко нелогично са подреждали постройките си в миналото. Има доста учудващо малки и безполезни пролуки между стените на жилищата, а мястото и без друго си е доста малко. Единственото, което мога да си обясня е, че крепостните стени са били изградени след като жилищата вече са били там, а не е строено като цялостен проект, за което обаче не мога да кажа, че е вярно, защото не съм историк или археолог.
Имаше още нещо, което ме озадачи. Археолозите твърдят, че това е водохранилище, но на мен ми се струва някак безсмислено такова огромно помещение да се използва просто за съхраняване на вода. Според мен това помещение е имало междинни основи от дърво и е било някакъв склад за всякакви провизии и оръжия, защото все пак ако ще се пазят освен вода, на жителите ще им е трябвало и къде да съхраняват оръжията си. Пък може да се е ползвало и за укритие за самите жители (жени и деца), докато техните смели мъже са бранели стените. Но все пак според археолозите е водохранилище.
А то е и доста дълбоко! Не ви препоръчвам да се надвесвате, защото няма начин как да се върнете после горе. Но все пак аз си го позволих и се изумих от перфектно изградените стени. Правени като по конец, се спускаха на около 10 м под земята и макар мазилката да бе полу опадала си личеше желанието, с което е строено това място.
Отвън пък имаше още една църква. Носеща звучното име №3 тази църква нямаше вход! Вероятно той е бил по-високо над основите и се е слизало по някакви стълби надолу, но това мога само да гадая.
А в средата на мястото, оградено от крепостни стени се намираше... още едно водохранилище. Много жадни ще да са били тези хора навремето! С почти кръгла форма отвън и квадратна отвътре, това бе най-високата постройка, която бе запазена. Странно защо им е трябвало още едно, съвършено различно водохранилище?!
Във вътрешността си и то е било добре измазано и доста дълбоко (около 7-8м), като неговите стени бяха също съвършено прави.
По билото на неговия зид бяха тръгнали да изкарват разни дръвчета, които биха съборили след време самите стени, но аз се погрижих с джобното си ножче да сведа техния брой до минимум, с риск да издера ръцете си. Успях! Запазих в някаква степен един древен паметник за по-дълго, предвид неговата занемареност за момента.
А пък самата крепост, както написах и в увода, се намира на един сравнително стръмен хълм, съобразно всички други хълмове наоколо и в древността би изглеждала доста внушително, макар днес да се белеят само едва-едва останките от нейните зидове.
В заключение мога да кажа само, че разходката си заслужаваше, а и съвсем не беше натоварваща. Разбира се, имаше още много какво да се види, но се стремях да не ставам отегчителен и многословен. Крепостта е достъпна за всички и е жалко, че в момента не се полагат грижи за нейното опазване. Затова който има възможност да отиде, нека го направи, преди крепостта да е останала само като място, споменавано в легенди от уста на уста...
Фотогалерия:
  
Карта на местността:
Информация:
За крепост Цепина:
надморска височина: 1136м.
северна ширина: 42° 2'
източна дължина: 24° 8'
околност: с. Дорково, гр. Велинград
За хижа Цепина:
Управител: Петър Арнаудов
тел. 0899 81 71 53, с. Дорковo
Снимки: Роден Край
(Съдържание)
|
Крепост Цепина (с. Дорково) 
(0 vote)
