|
Храмът в могила Оструша
гр. Казанлък
------------
Този храм е един уникален археологически обект, преоткрит от иманяри през 1992 г., както ще стане дума по-долу. Като увод искам да отбележа някои мои впечатления от това място и да ви споделя с какво ме грабна.
Този храм е един уникален археологически обект, преоткрит от иманяри през 1992 г., както ще стане дума по-долу. Като увод искам да отбележа някои мои впечатления от това място и да ви споделя с какво ме грабна. Самата гробница в момента е изцяло покрита и отпред има само един вагон на дежурните пазачи. Като видях това останах разочарован и предположих, че там няма да видим нищо интересно, вземайки предвид и чакълестия път до могилата. Бяхме посрещнати с умерена учтивост от гида, който се оказа в последствие готин човек. Но щом влязохме вътре мястото сякаш ме погълна не само с изображенията по тавана на гробната камера, но и с перфектната архитектура и изпълнение, което е непостижимо дори днес. Останах удивен как огромен гранитен блок, тежащ 40 тона след издълбаването, е бил пренесен от над 100 км до тази местност, бил е перфектно изваян и украсен. Не мога и да мисля какви технологии и методи са познавали нашите предци в древността. А дали не са си служили и с доза магия?
Но това са мои предположения. Всъщност мястото се намира на няколко километра след изхода на град Казанлък по посока на село Шипка. Табелите са малки, кафяви и невзрачни, а отклонението до могилата е песъкливо-каменисто и трудно се забелязва. Наложи ми се да върна назад, защото го бяхме подминали. Надявам се в последствие да асфалтират пътя до могилата и да я представят по по-атрактивен начин. В самата гробница не е позволено да се снима, затова всички снимки, които ще ви покажа, са сканирани от брошурата, която си закупих на изхода срещу 2лв. За сметка на това успях да запомня доста детайлно историята на гробницата и с леки мои коментари в текста ще ви я представя на вас.
Този храм като действащ е бил външен храм, докато всички останали са били вътре в могилите. И тук освен коридор и гробна камера, както е обичайно в подобен род гробници, има и странични помещения. В момента са консервирани и не са достъпни за посетители. Две от помещенията са разположени от двете страни на гробната камера и се предполага, че са били дарохранителници - място, където поклонниците са оставяли своите дарове в чест на бог Себазий, бога на безсмъртието при траките.
Гробницата е ограбена още в древността и вътре не е открито нищо. Но в квадратното помещение от едната страна на гробницата е намерен запазен конски скелет. Владетелят, чието име е неизвестно е обожествен в този храм и това е неговия кон.
Заедно с коня е запазена и неговата амуниция, която е доста интересна и в момента се съхранява в историческия музей в град Казанлък. Начелник, който е с форма на лабрис - двойна брадвичка, която владетелите носят като символ на своята царственост. В средата на брадвичката има изображение на грифон - митично същество с тяло на лъв и глава на орел, което също е владетелски символ. Намерени са и шест набузника, сребърна каничка и сребърна фиала - чаша с две дръжки, с които владетеля да пие от хубавото тракийско червено вино в отвъдното, което е било оставено отпред в амфори, които са счупени и виното не е стигнало до нас.
От другата страна на гробницата има кръгло помещение, което се предполага, че е било купулно и в него са се извършвали ритуали.
Като цяло гробницата е уникална със своята конструкция и подредба на помещенията, в сравнение с всичко останало, което е намерено до момента. Ограбена е през ІV век от новата ера, когато ранните християни са си направили гробище в челната част на могилата, като копаейки са намерили гробницата, ограбили са я и са унищожили много исторически ценности.
Гробната камера е мястото, където става обожествяването на владетеля. Тялото се полага на ритуалното ложе, извършват се съответните обреди, след което го изваждат навън и го погребват или изгарят. Камерата е направена от два монолитни гранитни блока. Долният тежи около 40 тона, а капака около 14-15 тона. Повдигната е на стереобат - три плочи по 30 см, т.е. на 90 см над земята. Наблюдават се много интересни орнаменти - касетата на вратата, която символизира входа към отвъдното. Капакът е украсен с египетски орнаменти и фронтони в гръцки стил, което говори за преки взаимоотношения с останалите големи цивилизации и религии в тогавашния свят.
Таванът в самата гробна камера е украсен с уникална по рода си касета. В средата се вижда символът на Слънцето и слънчевият диск, потвърждаващи култа на траките към Слънцето. То присъства във всички тракийски храмове, изобразено по един или друг начин. Целият таван е бил инкрустиран със злато, което е изстъргано заедно със рисунките в квадратите около слънчевия диск. Рисунките са унищожени и от религиозни подбуди, защото през ІV век от новата ера християнството се е намирало в етап, в който е отричало всичко езическо, а изображенията са символизирали точно това за тях. Въпреки това обаче в един от квадратите са запазили прекрасно женско лице. Предполага се, че това е любимата на владетеля, в която християните вероятно са видели Дева Мария и затова са запазили изображението. Личат се и откъслечни сцени от митологията на траките, както и част от изображение на мъжка глава с венец. Предполага се, че това е самия владетел, но неговото име не е установено, защото е заличена всичката информация, оставена за него.
От вътрешната страна на гробната камера е имало врати, вероятно каменни или мраморни. Възможно е да са били със златна инкрустация, защото няма абсолютно нищо останало от тях и се предполага, че са били измъкнати от християните, за да могат да изстържат по-лесно златото от тях.
След ритуалното обожествяване на владетеля, храмът е бил заровен и превърнат в гробница.
Отвън стените на гробницата са идеално прави и няма абсолютно никакво изкривяване по цялата им дължина. Ако приближите окото си до единия ръб на някоя стена и погледнете към другия, ще забележите как двата ръба се покриват и няма нито една кривина. Капакът на гробницата е украсен с кубични елементи, издялани в самия гранит и между тях само на едно място има отклонение от 2 мм, а техния брой е около 80-100 (по моя преценка). От источната и западната част на гробницата таванът образува два фронтона. В това отношение гробницата също е уникална, защото обикновено фронтонът трябва да е един и да бъде над вратата, а тук са два странични.
Три от стените на гробницата са фасадни - южната, източната и западната, които са украсени с орнаментите. Северната стена не е така фино обработена като останалите и е граничела с могилния насип. На нея може да се види един много интересен чертеж. Това е чертежът на фронтоните, който се предполага, че е изчертан от главния архитект, а майсторите, водени от него, са го издялали от втория монолит, използван за капака.
Източният фронтон свидителства за иманярските набези преди археолозите, защото през 1992 г. в района падат обилни дъждове и се оголва част от фронтона, който веднага е забелязан от иманярите. Те почват да копаят и се опитват да надигнат капака посредством лост, като не си дават сметка, че 15 тона по този начин трудно биха вдигнали. Но със своите опити са разрушили фасадата на фронтона. Можели са да влязат и през оголената южна стена, но не са знаели, че само на 40 см под тях се е намирал входа.
А това е женския образ, който сякаш беше изпълнен с душата на неговия притежател. Поглед, който докосна душата ми... Но тук от снимките и разказите можете само бегло да се запознаете с евентуални очаквания. За да усетите онова, което усетих аз, посещавайки това място, трябва да го посетите лично. Макар да е гробница от студен гранитен монолит, вътре се чувствах толкова уютно, сякаш съм удома. Мястото е заредено с някаква особена магия и ви препоръчвам още при първа възможност да го посетите лично. |
|
|
Храмове 
(1 vote)
