Приятно пътуване в необятната История на България!

Завоите на реката обримчват селището и го превръщат в своеобразен полуостров, при който единственият естествен вход е от югозапад. Селището е с площ около 80 декара и се отличава със сложна и монументална фортификационна система. Стените, които го ограждат, повтарят извивките на терена (обусловени от р. Крапинец). Основната крепостна стена е с височина от 0.40 до над 1.30 м., в различните участъци, и с дебелина от 3.60 до 4.00 м. Има масивен каменен градеж с две лица от големи варовикови блокове и пълнеж от ломени камъни без спойка. По нея има кули и други помощни съоръжения. Северната и южната порти са защитени посредством сложна система от стени и бастиони.

Археологически находки от Хелис
1. Посветителен надпис на богинята Фосфорос. До южната порта на селището, през 1987 г., е открит първият и единствен досега епиграфски паметник – посвещение на богинята Фосфорос, покровителка на крепостите и портите, което гласи: „Менехармос, син на Посейдоний, направи оброк на Фосфорос”. Този надпис е третият открит в Тракия, в който се споменава името на богинята. Големият Севтополски надпис е първият надпис, който дава информация за съществуването на храм Фосфорион в Кабиле. Фосфорос бива сравнена с Артемида – Хеката на базата на бронзовите монети от Кабиле, където тя е изобразена с две факли. Древният тракийски град Кабиле се намира на два километра северно от Ямбол. Възниква около 2000 г. пр. Хр. около светилището на тази богиня, разположено на близкия „Зайчи връх”. Плавателната по това време р. Тунджа е спомогнала за поддържането на контакти от Кабиле с друг древен град – Севтополис, намиращ се днес в Долината на тракийските царе. Жертвеникът на „Зайчи връх” е обърнат по посока на Слънцето, подобно на други тракийски светилища. Също така, на една от скалите е изваян образа на Артемида, който е запазен и до днес. Вторият случай на култ към Фосфорос у нас е открит в Одесос, където в елинистическия пласт на светилището на Херос Карабасмос от ІІІ – ІІ в. пр. Хр. е открит вотивен релеф с името нa богинята Фосфорос и изображението и с две факли.
2. Монети, амфори и гръцки съдове. Хелис е еднослойно тракийско селище, което е съществувало в кратък период от време през периода на ранноелинистическата епоха. Сред многото находки от селището са открити и голямо количество от вносни стоки – скъпа антическа чернофирнисова керамика, съдове с предполагаем произход от западночерноморските гръцки колонии, амфори от Хераклея Понтийска, Синопе, Тасос и др. Намерени са също така елинистически монети, амфорни печати и келтски фибули. Вижда се, че тракийското селище при Свещари е имало живи икономически контакти с гръцките колонии по крайбрежието. Възможно е и то да е било важен търговски и стопански център на целият район наоколо. Не трябва да пропускаме и неоспоримата връзка на селището с двата могилни некропола, които се намират източно и западно от него.
3. Основи на жилищен квартал. Предполага се, че тук са били товарени и разтоварвани стоките, транспортирани по р. Крапинец, която е била плавателна по това време. Така те достигали до Дунав и черноморските пристанища. По този начин Хелис е осъществявал част от търговските си връзки с останалия свят.
4. Златен ритон с протоме на Пегас, Разградско, V – ІV-в. пр. Хр. Ритонът е открит случайно и не в Хелис, а по-точно в с. Вазово, Разградска област. Пегас е името на безсмъртният крилат кон, познат ни от гръцката митология. Предметът е изработен от самородно злато. Предполага се, че е бил притежаван от местен гетски аристократ.

 

Хипотези за града
Градът възниква около последната четвърт на IV в. пр. Хр. Скоро след възникването му е поставено началото на изграждането на основната крепостна стена. Предполагаемата крайна дата за съществуването на Хелис е около средата на ІІІ в. пр. Хр. Документираното голямо и унищожително земетресение, разрушило града около 250 г. пр. Хр., определя неговия край. Сведенията, получени до днес, от археологическите разкопки сочат, че след тази дата, градът не е бил построен наново.

Хипотези за името на града
Съществуват две хипотези за истинското име на града – Хелис или Даусдава. Хипотезата изказана от проф. Александър Фол, гласи, че районът на Демир баба теке – районът, в който се намира тракийското селище, бил наричан от местното население Даусдава. Според него, „топонимът” е добре съхранен и изговорът му е ясен. Ако трябва да разгледаме етимологията на Даусдава, “даос” би трябвало да означава вълк, а “дава” – град, т.е. “Вълчи град”. Даусдава е и обяснение на племенното име на даките – даой – дакой. Отначало се появява като наименование на царскожречески род, каквито са етнонимите беси, одриси, трибали и др. преди да се наложи като име на цялото племе или племенна група.

 

Другата хипотеза е на Петър Делев. Тя пък свързва тракийското селище при Свещари с резиденцията на гетския цар Дромихет-Хелис и с гръцкия стратег Лизимах от историята на Диодор. И Хелис и Даусдава могат да намерят своите обяснения от гледна точка на слънчевият култ при траките. Хелис се свързва, разбира се, със слънчевият бог Хелиос, а „Вълчият град” – с един от основните атрибути на бога – Вълка. Многото погребения на кучета в “Сборяново” говорят за значимото място на кучето (вълка) в местните вярвания. Може да се направи предположение, че двете имена маркират две съществували едно след друго селища на едно и също място – Даусдава – през ранножелязната епоха и Хелис – през елинистическата.

 

Използвана литература