От векове до днес, на самия бряг на р. Дунав, 30-40 метра навътре към местността Стълпище, се извисяват два големи каменни стълба, дали името на местността която сме приели от турците – Декили таш (Побит камък). Това име е заменено със сегашното – Стълпище.

Образуването на двата побити камъка е от предисторически времена в т.н. мезозойска ера. Вероятно те са части от измити скали от т.н. антейски варовик. Двата камъка имат различна форма и големина – единият е висок 2,5м, а другият – 12м. Предполага се, че големият камък е използван за наблюдателен пост през римското владичество. Скалното образувание е уникално с причудливата си форма, която напомня за лъвска глава. Тя остава над водата през пролетните пълноводни месеци, когато реката покрива прилежащата площ.

Наред с научното обяснение за образуването на двата побити камъка, има няколко легенди които народът е съчинил.

По време на турското робство, местното население разказва легендата за подвизите на Крали Марко, който бродейки по нашите земи със сестра си за освобождаване на роби от турските вериги, е носил в едната си ръка под мишци големия камък, като с другата ръка е свирил на кавал, а сестра му носела малкия камък в престилката си и предяла на хурка.

Друга легенда е, че това са останки от голям каменен мост над река Дунав.

Най-вероятната истина е, че преди милиони години, през мезозойската ера, на това място е имало голяма хълмиста местност. С течение на времето се е пропукала и е била измита и отнесена от водите на Дунав, като е останала най-твърдата и устойчива маса, а именно двата побити камъка.

Обектът се намира на 2 км северно от с. Мечка, в селищно образувание Стълпище, Русенска област, на брега на р. Дунав. До него се достига по асфалтов път, а също и по реката.

Галерия:

Автор: Диляна Миланова
Снимки: Диляна Миланова

Average user rating

   (0 vote)