|
 Разкопки под ръковоството на проф. Николай Овчаров в Източните Родопи
Перперикон
Крепост Асара до с. Боровица
Пещера-утроба – с. Ненково
Манастирски комплекс “Йоан Продом”
Татул – тракийско светилище
Пещера Самара край крумовградското село Рибино
Перперикон
 Първи целенасочени разкопки на Перперикон, Източни Родопи, са извършени през 1979-1982 г., възстановени са през 2000 г.
Според данни от последните археологически проучвания най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на VI - началото на V хил.пр.Хр. Тогава хората не са могли да обработват скалите с примитивните си оръдия на труда. По тази причина фрагментите от неолитна керамика се откриват върху повърхността на канарите, отложени в естествени пукнатини. В случая с Перперикон не става дума за селище, а за обожествена скала. Името, според проф. Александър Фол, е от бога на камъка Пер. Следващият установен исторически период е каменно-медната епоха, енеолита, и по-точно нейният финал в края на V - началото на IV хил.пр.Хр. От това време вече със сигурност може да се определят грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха. Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза,XVIII-XII в.пр.Хр., Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на крито-микенската цивилизация, на Троя и Микена. През XIII-XIV в. от н.е. крепостта е областен център и епископско средище във Византия.
През лятото на 1993 е разкрита е крепостна порта, състояща се от две кули в една от най-големите средновековни крепости Мнеакос (известна и като Моняк в старофренска транскрипция) на два километра южно от с.Широко поле. През археологическо лято 1994 г. продължават разкопките на обекта и археолозите Николай Овчаров и Даниела Хаджиева, въз основа на намерените находки и на базата на византийски и латински източници оповестяват, че това е най-могъщият разкрит досега град в Родопите, крепостта е била административен център на областта Ахридос. При разкопките са намерени зидани цистерни за събиране на дъждовна вода и приземен етаж на сграда за съхранение на храни. Открити са и много находки, илюстриращи бита на хората. През август 1996 г. са открити 17 керамични съда за храна и вода, по-малките - напълно запазени. Овчаров предполага, че са от XIII-XIV в.
22.08.2000 г. – Николай Овчаров обявява пред медиите за разкопани основи на тракийски царски дворец със светилище под известната като средновековна крепост Перперикон. Извадена е и първата вещ от двореца – жертвеник от същата епоха. Екипът, работещ на обекта, е ръководен от доц. д-р Валерия Фол и консултиран от проф. Александър Фол.
Разкрити са двете централни порти и една по-второстепенна, които са сериозно укрепени с крепостни стени. Градежът е под формата на буквата Г. От западната страна е намерена крипта за високопоставени лица с 15 саркофага, към криптата водел малък храм, от който е запазен постаментът на олтара.
04.09.2000 г. Николай Овчаров съобщава, че големите жертвеници, открити в двореца Перперикон, имат форма на човешко тяло.
01.04.2001 г . - Археолози откриват един от най-богатите в средновековна Европа манастири - Епископският център Хиператион. Той е на около 2 км от Кърджали, където е била тракийската столица Пеперикон. “За неговото съществуване в този район знаехме отдавна, но едва сега разкрихме точното му разположение”, заявява проф. Овчаров.
08.2001 - Тракийският царски дворец "Перперикон" и напълно разкритият акропол на 20 метра над него са били свързани в една система от храмове. Според ръководителя на експедицията - ст.н.с. Николай Овчаров, в ранната си фаза светилището на Дионис е към Критско-Микенската епоха /XVIII-XII в.пр.н.е./, но реално е съществувало от девет хилядолетия и е изпълнявало култова дейност още преди каменно-медната епоха.Колонадата на върха на акропола е неоспорим факт за наличието през древността тук на столица или водещ култов център.
Лято 2001 – Археолози изпробват канализацията на античната крепост Перперикон. “Тя е в изправност и работи без грешка векове след като е била построена”, обявява Николай Овчаров.
27.02.2002 г. Николай Овчаров обявява откриването на античен златен рудник на 2,5 км от Перперикон. Рудникът представлява лабиринт от галерии, които са дълги по няколко километра. Мината разполага със 7 входа за хоризонталните галерии, шахта от върха и място за кариерен добив. През лятото на 1980 година в рудника влизат студенти и преподаватели от Минногеоложкия университет в София. Проучванията обаче не започват, въпреки че златото било открито реално в галериите.
15.05.2002 г. При разкопки са намерени 500 фрагмента от керамика в зазидана цепнатина, датирани са от VI-V в. пр.н.е. и съвпадат с археологическия строеж на двореца в Перперикон. Откритата керамика дава възможност за сравнително точна датировка. Археолозите правят и още едно изненадващо откритие - според Тимур Бобровски, от Музея по история на Киев, Украйна, смятан за един от най- добрите специалисти в света по скални и подземни християнски паметници, първоначално Перперикон е бил огромен култов обект, направен в изкуствени пещери.
29.08.2002 г. - Прочутото светилище на Дионис, за което учените спорят от години, се е намирало на най-високата част в каменния дворец на Свещения град Перперикон край Кърджали, съобщават Николай Овчаров и Даниела Коджемонова. Грандиозен каменен олтар с диаметър около 1.80 м. заобиколен от ниши с уникална ранно-желязна керамика е Светилището на Дионис, обявяват археолозите. Уникален съд от къснобронзовата епоха с митична сцена от 6 фигури на цветя със слънца за глави е сред най-ценните нови находки на Перперикон.
07.03.2003 – Писмената, намерени при разкопки през 1982 г. под ръководството на местния изследовател Иван Балкански, са обявени за най-стария писмен паметник по българските земи. Открити са в древния дворец Перперикон. Уникатът представлява парче от плоча с издълбани надписи върху него. Куриозното е, че. Над 20 г. находката лежала в музейния фонд, описана като "плочка с надпис". Находката от Перперикон е била изследвана в СУ в началото на тази година и е датирана към XV-XIV в. пр. Хр. Няма съмнение, че тертериконският надпис е върху отломка от правоъгълен камък и е типичен продукт за Крито-Микенската култура.
18.05.2003 г. - Три нови тракийски светилища, подобни на английския Стоунхендж, откриват археолозите в района на село Бенковски и Златоград. Едното се намира в центъра на махала Горно Мъгляне. То е идеален кръг с диаметър 25 м и стена, висока до 2 м, от суха зидария без хоросан, която го огражда. В западния край се издига 4-метров скален къс, който е бил предмет на обожествяване. Подобен е и паметникът в махала Ягнево на село Бенковски. Той представлява огромна скала, на върха на която има олтар. Тук кръгът е с диаметър 80 м. Третото светилище е от естествено оформени скални комплекси. То е в близост до язовир "Мъгляне" и е с диаметър 150 м.
20.08.2003 г. - Втори дворец откриват археолози в свещения град на траките Перперикон край Кърджали, съобщава ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров. Монументалната сграда е изсечена в скалите на запад от централния площад и е от римската епоха -I-V в. Rазкрити са 6 помещения. Сред находките впечатлява катинар, върху който от едната страна е изобразена негърска маска, а от другата - смесена маска с половин усмихнато и половин плачещо лице.
29.08.2003 г. - Дълго търсеният храм-прорицалище на бог Дионис е в свещения град Перперикон край Кърджали. Това е заключението на археологическия екип, провеждащ разкопки в култовия комплекс.
13.10.2003 г. - ст.н.с. Николай Овчаров от Археологическия институт с музей (АИМ) при БАН съобщава, че анализите на резултатите от археологическите разкопки на Перперикон край Кърджали от това лято потвърждават стара хипотеза на Александър и Валерия Фол, че това място, освен култов храм, е било и царска резиденция на тракийския вожд Вологез и Перперек (тракийското название на Перперикон) е свещен скален град. Според него най-големият успех на разкопките през този археологически сезон е, че са дали възможност ранното светилище да се разграничи ясно от по-късния градеж на царския дворец. Част от екипа е разкопавала средновековния манастир на християнския център Ахридос в по-ниската част на хълма. Намерените тук средновековни печати вече са 108 и са най-многобройната колекция след тази във Велики Преслав.
24.07.2004 - Свещеният тракийски град Перперикон е на 3500 г. и е бил построен много преди Троянската война. Това доказват уникални находки, на които се натъква екипът на проф. Николай Овчаров. Археолозите откриват сграда със запазени 5-метрови зидове, съществувала до 5 век. Тя имала и отводнителен канал, който по-късно бил запечатан. Най-уникалната находка е голям глинен съд с издълбани петолъчка и слънчеви лъчи. Последните уникални открития на Перперикон датират Свещения град към 15-12 век пр.н.е. Досега се смяташе, че той е строен през 5 в. пр.н.е.
 24.07.2006 - Мраморен саркофаг на тракийски владетел е изчезнал мистериозно от Перперикон през есента на 1982 година. Тогава в царския дворец са били открити запазени 12 гробници, но не се знае какво е открито в тях. За тези събития сочат анализите на снимки, открити случайно в архива на историческия музей в Кърджали. Главният прокурор Борис Велчев е наредил пълно разследване на мистериозно изчезналия преди 20-ина години саркофаг в Перперикон
03.08.2006 г. – Проф. Николай Овчаров показва за първи път уникална глинена плочка с пиктографска писменост, датирана от V в. пр. Хр. Дарена е от частно лице, което я е намерило преди 20 години. Плочката е с размери 7 на 8 см и на нея има 5 изображения. Това е едва третата от този период, намерена по нашите земи.
 При разкопките на Перперикон през август e намерен скелет с отрязани долни крайници, положени до главата. Според проф. Николай Овчаров става въпрос за нередовно погребение на жител в средновековния град от времето на османското нашествие. Към този извод насочват намерените на около 40 метра от скелета окови и останки от църковна утвар. Сред находките в крепостта са и останки от литургийни кръстове, хоругви и други християнски ценности. От намерените 50 кръста само два са цели, по останалите личат следи от насилствено унищожаване. Изследователите предполагат, че след падането на крепостта Перперикон е останал османски гарнизонен център. След продължаването на османската експанзия в западна посока обаче най-вероятно е бил унищожен. В края на 14 в. Перперикон, възникнал като тракийско светилище през енеолита, престава да съществувал
16.09.2006 г. –Президентът Георги Първанов открива новия път до Перперикон.
Крепост Асара до с. Боровица
09.1999 г. – В малка крепост до с.Боровица са разкопани от археолозите три църкви една върху друга. В най-долния пласт е византийска трикорабна базилика от 4-6 век. Върху нейните основи е била построена втора – голяма трикорабна черква. В по-късен период - 13-14 в., същата черква не е била рушена, а е превърната в еднокорабна, като проходите към страничните части просто са зазидани. Трите черкви, вместени една в друга, са действали от 4 до
14 в.
09.2000 г. – Археолози разкриват 40 гроба на деца, разположени в крипта, която няколко века преди това е била част от голяма трикорпусна църква.
Пещера-утроба – с. Ненково
 01.05.2001 - Пещера-утроба на тракийски царе е открита край с. Ненково, обявяват Николай Овчаров от Института по археология (БАН) и колежката му от регионалния Исторически музей в Кърджали Даниела Коджаманова. Според тях паметникът е потвърждение на изповядваната от траките вяра в безсмъртието, наречена от изследователите орфическа, и материално доказателство на орфическата доктрина, развита от известния български траколог проф. Александър Фол. Уникално тракийско светилище е от началото на ранножелязната епоха (XI-X в. преди Христа. Сложното астрономическо-религиозно съоръжение е изградено на недостъпно плато в местността Дангърдък ая (шумящ камък). Светилището е с форма на женска утроба и е свързано с тракийския култ към прераждането и с едновременното почитане на Слънцето и Земята. Свещеният брак между тях се олицетворявал с раждането на царя-Бог. Входът на древната пещера е изсечен между 2 скали. Пещерата е разкрита от кърджалийския пещерняк и краевед Минчо Гумаров.
04.08.2004 - Пиктографски знаци върху фрагмент от глинен съд със специално предназначение от първото хилядолетие пр.н.е. дава основание на археолога проф. Николай Овчаров да предполага, че траките в Източните Родопи са имали свое пиктографско писмо далеч преди гърците да измислят своята писменост. Находките са открити случайно от туристи до пещерата-утроба.
07.10.2004 - Иманяри унищожават къснобронзово поселище и храм от 5-4-ти век преди новата ера в района на кърджалийското село Ненково, съобщава археологът Николай Овчаров. Групата разкопава огромна площ и по сведения на местните хора са открити бронзови статуетки и много монети, сред които и тетрадрахми от сребро.
Манастирски комплекс “Йоан Продом”
17.11.1998 г. - В манастирския комплекс "Йоан Продом" археолозите откриват мощи на висш духовник със запазени одежди от коприна и извезани със златна сърма. Особено важен е големият копринен кръст от омофофора - широка лента от текстил, която при литургия носят единствено епископите. Откритите в гробницата одежди се датират в края на 12 - началото на 14 в. Наличието на манастирски комплекс "Йоан Продом" е установено от намерен надпис през 1985 г. До 1987г. са разкрити стените и е взето решение за реставрация на манастира. Работата започва отново през 1995 г., когато са отпуснати средства от Съвета на Европа по програмата "Рафаело". На 23 септември 2000 г. е осветен възстановеният храм във вида му от 11 век. На 12 септември 2004 г. е осветен параклис-кръщелна и е окончателно завършено реставрирането на манастирския комплекс
Татул – тракийско светилище
 02.05.2004 – Николай Овчаров обявява, че екип от археолози, финансиран от Националния исторически музей, започва разкопки и детайлно проучване на най-голямата скална гробница на Балканите край село Татул, община Момчилград. Скалният паметник край село Татул за първи път е описан от краеведа Никола Иванов в началото на 30-те години на миналия век. През 70-те години проф. Иван Венедиков прави подробно описание на паметника и изказва хипотезата, че това е или мавзолей на виден тракийски аристократ, или гробница, свързана с митичния Орфей.
24.06.2004 - Експедицията, която работи при с. Татул, Момчилградско, открива храм от елинистичната епоха с размери седем на осем метра с изцяло запазено стълбище с осем стъпала. Храмът е функционирал от 4-ти век пр. Хр. до 4-ти век от новата ера.
18.06.2005 – Открити за части от глинена колесница и глинен модел на жезъл за древните ритуали
23.06.2005 - При разкопки на тракийското светилище "Татул" в пласт от къснобронзовата епоха /15-11 в. пр.н.е./ екипът на археолога Николай Овчаров се натъква на тънка златна ламаринка. С диаметър 4 сантиметра, тя е с чистота на златото 22-23 карата и по първоначални наблюдения е част от апликирана каменна маска
 07.07.2005 - Уникална статуетка на Орфей е открита в подножието на Татул – каменната гробница, в която според легендата е погребан митичният певец. Тя е предоставена на експедицията, ръководена от Николай Овчаров, от пожелал анонимност дарител
23.07.2005 – Открита е подземна гробница в тракийското светилище в Татул
Пещера Самара край крумовградското село Рибино – царско-жреческо погребение и намерени древни хирургически инструменти
 18.01.2005 - Идентифицирано е царско-жреческо погребение от преди 3 500 години в пещерата Самара, Крумовградско, съобщава Николай Овчаров. Уникална за нашите места е бронзовата двойна брадва - лабрис, която практически е била връх от жезъл на тракийски цар. Намерените други три предмета са хирургически атрибути. Според Николай Овчаров най-ценен обаче е миниатюрният сребърен накит на женски полов орган, изобразяващ култа към богинята Майка, датиран от 15-11 в.пр.Хр. Спелеологът Минчо Гумаров през 1994 г. се натъква на струпани керамични, бронзови и други предмети в пещера "Самара", която в проучената си част е дълга 420 метра. Едва сега археолозите успяват да датират отделните групи от находката.
Източник: БНТ |
|
|
Археология 
(0 vote)