|
Археологическите разкопки се провеждат в България от десетилетия, но никога не са предизвиквали такъв обществен и медиен интерес както през последните години. Сякаш обърканото ни всекидневие, изпълнено с напрежение и несигурност, ни накара по-внимателно да се вгледаме в миналото си и да потърсим упование за повече самочувствие и увереност в преходността на трудностите. Предлагаме ви хронология на разкопките у нас през последните десет години. Не, тя със сигурност не е изчерпателна, но ще видите снимки и репортажи, които да ви приобщят към атмосферата на откривателство на нашите учени, които в пек, зной и прах разкопават материални свидетелства от нашето минало, с които ние да се гордеем.
Юли 1992 г. - В Манастирския комплекс “Великата лавра”- връзката на монашеското общежитие с църковната галерия на “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново, са открити два царски гроба. Ковчезите са били поставени един върху друг, във всеки е намерен златен пръстен, единият с александрит, другият – с гравирана лилия и надпис “+ сенов пръстен”. Запазени са скелетите и част от златотъкана превръзка.
Aвгуст 1993 г. – Възобновени са разкопките в Деветашката пещера от експедиция с международно участие, намерени са 5 погребения.
07.08.1993 г. – Край с. Дъбене, Карловско са открити останки от тракийска селищна система. Археолозите от Археологическия музей при БАН с ръководител Лолита Николова датират находката около 3400 г. пр. Хр. към тракийския раннобронзов етнокомплекс. Разкопките са само на 60-80 см дълбочина. Намерени са два запазени керамични съда, обърнати с дъното нагоре и съдържащи погребални дарове.
Юни-август 1993 г. – При разкопки в центъра на София е открита за първи път мозайка с човешко изображение – жена, оцветено в сиво, бяло, розово и жълто. Предполага се, че това е само част от обща геометрична композиция, представляваща четирите годишни времена.
Август 1993 г. – Прабългарски некропол е разкопан в с. Дибич, между Плиска и Преслав. Археолози от Шумен и НИМ откриват 20 гроба – трима от погребаните са кремирани, по другите скелети няма следи от изгаряния. Двуобредният ритуал дава основания на археолозите да твърдят, че некрополът е прабългарски от VIII век. Намерени са добре запазени съдове, в един от гробовете е открит и кон, стремена и копие.
29.04.1994 г. - Идентифициран е печат на цар Симеон Велики, изработен от лазурит и вложен в златна обковка. Проучването е направено от археолога Константин Тотев. Уникатът е намерен през 1986 г. при разкопки между дворцовия манастир и западната крепостна стена на вътрешния град във Велики Преслав, за идентифицирането му са правени дългогодишни изследвания. Това е единственият известен печат на Симеон и върху него той е представен в бюстов образ с ниска корона, облечен с драпирана императорска хламида, пристегната на дясното рамо с фибула, от която излизат три шнура. Портретът е върху работната част на печата с размери 0,7 на 0,9 см и е означен с гръцки надпис “Симеонис” с две кръстчета.
Август 1994 г. – В Созопол, на нудисткия плаж, е разкрит богат материал от аполонийски некропол – красива амфора от Хераклея Понтийска, надгробна стела с надпис “Лукиос от Евбея”, бронзова стригила, 25 астрагала, червенофигурен лекит, изработен в техника барбутино, с позлата, три теракоти на човешки фигури.
Април 1995 г. – Археолози съобщават за намерена църква при проучване на манастир “Св. Иван Рилски” край с. Буковец. Строена е в края на XIV в. вероятно от Иван Страцимир, след идването му във Видин. Разкопките са от 1994 г., откритието е обявено по-късно заради опасения от иманяри. Църквата е от типа на търновските.
Август 1995 г. – В района на праисторическото селище в Слатина, в неолитно жилище, са открити оръдия на труда. Селището е от началото на VI в.пр. Хр. Разкопките в района на Слатина продължават от 1985 г. под ръководството на Васил Николов.
Август 1995 г. – В землището на Етрополе е разкрито тракийско погребение на жена с богати украшения от сребро и бронз, както и египетска стъкленица балсамарий. Ръководител на разкопките е Даниела Агре.
24.08.1995 г. – Археолози разкопават погребение в некропола на Созопол. То е деветстотното от началото на разкопките, започнали през 1946 г.
 16.11.1995 г. – Археолози разкриват богато погребение от XIV в. в северната галерия на църквата “Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Намерени са остатъци от златотъкан текстил, златни и сребърни копчета. Най-ценен е масивен златен пръстен с антична гема, изобразяваща седнал ювелир, който работи със свредел.
Ноември 1995 г. – В останки на древно тракийско светилище в Сакар планина са открити скални надписи. Според лингвиста Драгомир Лалчев графичните и езикови особености на знаците свидетелстват за връзката им със старофригийската писменост. Датировката на текстовете е IX-VIII в. пр. Хр.
Май 1996 г. – В центъра на Созопол е разкрита сграда от XIV в. Античната постройка е открита на дълбочина 3,5 м дълбочина и вътре е намерена ценна керамика с монограм на император Михаил VIII Палеолог.
03.05.2001 г. - Уникално съкровище от VI-V в. пр. н. е. откриват археолози в тракийската гробница между селата Дуванлий и Черноземец, Пловдивско. От урната на напълно запазено през вековете погребение на тракийски аристократ изваждат голям брой сребърни, бронзови и позлатени съдове и бижута, както и керамични изделия, дело на гръцки майстори. Според археолозите от Пловдив и Хисар по сравнителни данни погребението се датира към V век преди н.е.Юни-юли 2001 г. - Пещ за керамични съдове откриват археолози при разкопките край с. Копривлен, Гоцеделчевско. Тракийската находка е от VII-VI в. преди Христа и е една от малкото от предримската епоха, открити на територията на България.Септември – Октомври 1999 г. – Археолози разкриват раннохритиянска църква край с. Сърница в Западните Родопи. Ръководителите на експедицията Гергана Кабакчиева и Петър Балабанов датират откритието от IV-VI в. Базиликата е трикорабна с издадена полукръгла абсида, до нея е открит и некропол.
Февруари 1998 г. – При строеж в старата част на Несебър са открити останки от византийска баня с площ 900 кв. м и с подземен воден резервоар. Запазен е първият етаж с триметрови стени и арки. Открити са полукръгли мраморни басейни.
Юли 1996 г. - При разкопки в Некропола на Аполония в Созопол е открит гроб на жена, погребана с богато украсени със злато лекити, на които са изобразени еротични сцени с бога на любовта Ерос. Датировката на находката е V в. пр. Хр.
Август 1996 г. - При разкопки в Деветашката пещера е разкрито първо за региона хокерно погребение на дете (при което тялото на починалия се поставя в свито положение).
Септември 1996 г. – При разкопки край Варна са открити два зъба, изработени от бронз. Датирани са между 306 и 324 г. сл. Хр. Историци смятат находката за уникална, защото досега се е смятало, че първите метални зъби се появяват в зъболекарската практика едва около 1700 година.
Археологическо лято 1996 г. – Археолози с ръководител Иван Петрински разкопават край Якоруда останки от християнски храм от края на V в., бил е сринат в края на VI и началото на VII в. Възстановена е през Второто Българско царство – XIII-XIV в. Разкрит е и некропол край църквата.
Юли 1997 г. - В тракийска надгробна могила от римско време до с. Исперихово са открити повече от 20 керамични предмета – сред тях се откроява статуетка на жена. Археолозите смятат, че е на богинята на любовта Венера. Представена е в цял ръст, полугола и с диадема на главата. Фигурката стъпва върху правоъгълен постамент с релефно изображение на яздещ пантера сатир с рог на изобилието. На гърба на статуетката е изписано името на създателя Аникий.
Юли, август 1997 г. – Нова монументална дворцова сграда е разкрита във Велики Преслав. По размери е по-голяма от известната Тронна палата. Предполага се, че е била не по-малко бляскава от известните досега във втората българска столица.
Юли, август 1997 г. – Продължават разкопките на некропола в Созопол на плажа Харманите – открити са 10 надгробни плочи. Божидар Димитров, директор на НИМ, предполага, че мястото, където са намерени, е било работилница за такива предмети. На 8 август на нудисткия плаж е разкрита мраморна антична гробница, в която е бил погребан виден тракийски аристократ. По погребалния инвентар и намерения скелет находката е датирана от IV век пр. Хр.
 Август 1997 г. – При разкопки на епископалната църква в Силистра е открит фрагмент от колона с надпис, който специалистите са разчели като “...хан ювиги Омуртаг построи...”. Учените смятат, че това откритие потвърждава хипотезата, че прочутият дворец на българския владетел се е намирал край средновековния Дръстър (днешна Силистра).
Август 1997 г. – Археолози под ръководството на ст.н.с. Рашо Рашев и ст.н.с. Станислав Станилов при разкопки край Плиска откриват гроб, за който предполагат, че е на български хан. Основание за това това дава структурата на погребението и намерените останки от езически ритуали, скелети на три коня и две кучета. Дълбочината е 12 метра, на дъното е очертан гроб с размери 160 на 60 см. Костите на погребания липсват.
Октомври 1997 г. - В с. Караново е открит Международен симпозиум “Неолитът в Югоизточна Европа”. Първите проучвания на Карановската могила са от 1936 г. на археолога Васил Миков и основоположника на музея в Нова Загора и местен учител Никола Койчев. От 1947 до 1957 г. продължават под ръководството на проф. Георги Георгиев, който установява 7 културни пласта и прави разкопките и откритията достояние на световната наука с доклад на Международен симпозиум в Прага през 1959 г. Проучванията са възобновени от проф. Георгиев през 1984 г. заедно с проф. Щефан Хилер от университета в Залцбург. От 1988 г. ръководството поема проф. Васил Николов, ученик на проф. Георгиев, а от 1990 г. с финансиране на работата сериозно помага австрийският предприемач Антон Файстнел, който дарява на съвместната българо-австрийска експедиция 1 200 000 шилинга. Карановската могила има изключително значение в световната археология като еталон в хронологическата система на европейските праисторически култури.
Февруари 1998 г. – Иманяри от с. Огняново откриват в камера от могилен некропол напълно съхранена антична колесница с четири колела от тракийско време (квадрига), изработена от мед, сребро и бронз. Ценната находка е спасена от полицията.
Март 1998 г. Археолози съобщават за намерен глинен макет на ракета при разкопки на неолитно селище край село Телиш. Открита е със седем седнали на трон божества с тяло на жена и глава на птица. Изображенията на двигатели и дюзи по макета удивително съвпадат по брой и вид с тези на съвременните космически кораби, разказва археологът Венцислав Гергов. Датировката, направена в лаборатория в Берлин, е 5000 години пр. Хр.
Април 1998 г. – В Деветашката пещера са открити глинени идоли и култови предмети с осем отвора, както и гроб на 11-годишно момче с бронзови съдове, гарвирани глави на пауни и геометрични фигури.
Юни 1998 г. – Археолози, ръководени от Костадин Кисьов, откриват до с. Ново село златна диадема, кания и апликации като част от погребение на знатен тракийски войн в некропол от IX-VIII в. пр. Хр.
Юли 1998 г. Археолози разкопават край Плиска огромна траурна шахта, дълбока 12 метра и датирана от XI в. – на дъното са открити скелети на коне и куче. Според хронистите, така са погребвали езическите ханове – на огромна дълбочина, с любимите животни. Учени предполагат, че това е гроб на кумански владетел.
Август 1998 г. – Археолози с ръководител доц. Красимир Лещаков разкриват масивна древна постройка с площ 200 кв. м в местността Баа дере край с. Михалич в Сакар – сградата е част от укрепено селище и първа по рода си на територията на България. Предполага се, че е била резиденция на прототракийски вожд от времето на ранната бронзова епоха.
12.08.1998 г. – При ремонт на канализацията на парламента е открита късноантична гробница, по всяка вероятност от края на V и началото на VI век. Общо осем са разкритите там гробници – намерени са златни нишки и парче от плътна тъкан. Камерите на гробниците се консервират, а строители асфалтират мястото на паркинга, където са били намерени.
Август 1998 г. – При разкопки на средновековна базилика в Силистра са открити християнски каменни гробове от X век. Ръководител на разкопките е доц. Стефка Ангелова.
Октомври 1999 г. – При ремонт на бул. “Мария Луиза” е открита кула от късната античност. Това е третата в района – първите две са под Халите и магазин “София”. По всяка вероятност е разкопавана и друг път, но досега не е била вписвана в градоустройствения план. Находката се покрива със силизиращ пласт, който да я запази за бъдещите поколения. – провери!
Февруари, март 2000 г. – Иманяри разкопават през февруари тракийска гробница край Смядово. Учени я датират от V-IV в. пр. Хр. Комисия от Националния институт по паметниците на културата предлага тя да бъде демонтирана и пренесена в Шуменския исторически музей и така да бъде съхранена от посегателства на иманяри. През март започва пренасянето на гробницата в музея.
Юли, август 2000 г. – При строеж на жилищен блок в Южния парк на София са открити основите на две раннохристиянски църковни сгради, вероятно базилики, застъпващи се една върху друга последователно във времето. Датировката на първата е от средата на IV в., а втората – от началото на VI в.
Лято 2000 г. – Археологът Венцислав Гергов и негови колеги от Дания ракопават край плевенското село Телиш селище от медно-каменната епоха. В останките от жилища са намерени запазени огнища, много керамични съдове, украсени с шарки, които разкриват не само високата материална, но и духовна култура на заселниците. Недалеч от същото място е намерен през 1998 г. и предметът, напомнящ глинен модел на ракетa. При разкопките е намерен и златен накит, част от погребална огърлица. Предполага се, че селището е от четвъртото хилядолетие преди Христос и е старо колкото Варненския некропол.
Септември, октомври 2000 г. – В Силистра случайно е разкрита антична улица с добре запазена канализация и останки от много сгради. Дължината е 5 метра, облицована е със специално обработени едри камъни. В южната част са открити 4 християнски гроба. Според учени датировката е III-IV в. Обектът е консервиран.
Юли 2001 г. - Мавзолей с три саркофага от времето на късноантична Сердика откриват археолози в близост до басейн Спартак в столицата. В трите гробници вероятно са погребани висши градски магистрати, духовни лица или много богати и знатни граждани на древна Сердика.
30.07.2001 г. - Рядко срещана тракийска гробница открива екип от Археологическия музей на БАН край ивайловградското село Свирачи. Постройката е във вид на пирамида - рядко срещан строеж за времето, когато е градена - I-II век след Христа. На 23.09.2001 г. археологическата експедиция на АИМ при БАН, ръководена от д.и.н. Гергана Кабакчиева, която 2 месеца разкопава горяма тракийска могила край село Свирачи, открива колесницата на погребания там знатен тракиец - била е запрегната с четири коня, чиито скелети също са намерени, а дървените й части са били с позлатени сребърни и бронзови апликации.
20.08.2001 г. - В средновековната базилика в Силистра през 1994 г. е открит гробът на първия български патриарх Дамян. Едва тази година е отворен за консервация и за пръв път ще бъде представен в мавзолейна конструкция под специално защитно покритие, съобщава доц. Стефка Ангелова. Скелетът е изваден за антропологично проучване и реставрация.
 29.03.2005 г. - Тракийско селище под римската крепост Сексагинта Приста открива екипът на археолога д-р Димитър Станчев от Русенския исторически музей.
24.08.2001 г. - При разкопки в местността Дере махле край град Омуртаг археолози разкриват богато находище на средновековни реликви и погребения. С тези проучвания окончателно рухва досегашното твърдение, че Омуртаг е създаден едва през 17 век, твърдят специалисти.
Август 2001 г. - Български и украински археолози откриват уникална селищна и фортификационна инфраструктура на двете крепости от Първото българско царство край дуловското село Руйно. Крепостите са на площ от по 50 декара. Стените с дебелина 3,50 метра на места са запазени до двуметрова височина. Екипът втора година проучва руините под ръководството на доц. Георги Атанасов от Историческия музей в Силистра.
27.08.2001 г. - Археолози откриват край с. Нова Враждебна 5 ценни златни монети от времето на Римската империя. Това са тъй наречените солиди, всеки от който тежи 4.5 г и е изработен от 24-каратово злато.
Август 2001 - Българо-датска археологическа експедиция открива в плевенското село Телиш ценни находки от медно-каменната епоха. Най-значима е керамична фигура на седяща на трон богиня-майка. Статуетката, свързана с култа към плодородието и вечно възраждащата се природа, е шедьовър на праисторическата пластика.
06.07.2002 г. – Започват разкопки на крепостта Лютица край Ивайловград, която има почти напълно запазена 800-метрова крепостна стена. Височината на защитните валове е 10 м, в добро състояние са и 12-те бойни кули, две от тях са с уникална за Европа осмоъгълна форма.
11.07.2002 г. - Два съда от VIII в. преди Христа, принадлежащи към културата „Бесараби", открива археологът от Археологическия институт към БАН Даниела Агре. Керамиката-сензация е със сивометален цвят, с много малко повреди и е на възраст почти 2800 г. Намерени са при аварийно-спасителни археологически разкопки на могила край златишкото село Църквище.
21.07.2002 г. - Археолози откриват антично селище под аула на Хан Омуртаг близо до Шумен. Предполага се, че той е част от голям късно античен град, неизвестен досега на учените. Под пръстта са разкрити сложни проходи, изградени от трапецовидни зидове, с дебелина в основите три метра. Само на осем метра дълбочина археолозите откриват белези от четири културни пласта - тракийски, античен, ранно византийски и средновековен.
 02.08.2002 г. - Алабастрова мощехранителница с кости на неизвестен светец е открита по време на разкопки на епископална базилика на Одесос. В югоизточната част на централния кораб на базиликата, в пространството, където е бил олтарът, е открита тухлена камера, покрита с база от антична колона. В камерата е лежал каменен саркофаг с алабастровата мощехранителница. Според специалистите находката е от четвърти век и е добре запазена. На обекта работят български и френски археолози, които възстановяват подовата мозайка на базиликата във Варна.
05.08.2002 г. - Четири каменни котви изважда от морското дъно на Южния бряг на Созопол директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Първата според него е на 3200 години и е от епохата на Троянската война. Другите три са от X-V век пр.Хр.
27.08.2002 г. – Археолози, с ръководител доц. д-р Красимир Лещаков, откриват край димитровградското село Ябълково керамична женска фигурка от преди 8 хиляди години. За пръв път подобна фигура се открива в естествения й контекст сред руините на опожарено ранно неолитно жилище. През 2003 г. разкопките край Ябълково продължават, намерено е парче от медна шлака, което датира от шестото хилядолетие преди Христа. Сред другите открити предмети има уникален съд с формата на бик, в който, според доц. Лещаков, вероятно са били съхранявани опиати, амулет от много твърда скала, която се среща в Източните Родопи, култови масички и богата колекция от каменни сечива за производство на средства за производство.
Август 2002 – При разкопки в Западните Родопи в района на село Чала е открита мраморна глава на римската императрица Юлия Паула, съпруга на император Елагабал. Находката е на археолози от експедицията “Родопи 2002 – Храмът на Дионис” с ръководител д-р Костадин Костов, директор на Археологическия музей в Пловдив.
Август 2002 г. - Eкипът на ст. н. с. Даниела Агре от Археологическия институт на БАН в Малкотърновско разкрива манастир на 7 века в пещера в Странджа и два долмена - мегалитни храмове от ранножелязната епоха.
Лято 2002 г. – При разкопки на световноизвестната селищна могила Караново до Нова Загора археолози откриват най-голямата известна до момента сграда от ранната бронзова епоха в Югоизточна Европа. Размерите й са 27 м на 8 м. Северната й стена е абсидно (дъговидно) извита. Има три помещения. Установени са останки от пещ и огнища, както и от зърнохранилища.
Ноември 2002 г. - Вторият етап на експедицията “Родопи 2002 - храмът на Дионис” с ръководител д-р Костадин Кисьов успява да локализира римския път, който е свързвал античния Филипопол със столицата на тракийското племе беси - Бесапара и стигал до Никополис ад Нестум - селище в долината на река Места.
12.01.2003 г. - Античен храм е разкрит в старата част на Несебър при ремонт на канализацията. Останките датират от II-III век пр.н.е.
18.06.2003 г. - Едно от ранните погребения на тракийски аристократ заедно с коня му откриват пловдивски археолози в най-богатия некропол на царете на одрисите от V век преди Христа край село Чернозем. Централната камера вече е била ограбена от иманяри.
17.07.2003 г. - Тайни входове и изходи разкриват археолози при разкопки във вътрешния град на първата българска столица Ф. Уникалната находка открива нова страница в средновековната ни история, защото в историческите хроники няма данни за подземно строителство от този период. Археологическата експедиция, която се ръководи от професорите Рашо Рашев и Станислав Станилов, проучва дворцовия комплекс и функцията на тайните ходници, разположени по оста север-юг. До този момент подземните тунели на старопрестолнината не са изследвани. Тайните ходници, които са били на 2 метра под земята, са градени от каменни плочи и дървени греди.
23.07.2003 г. - Открита е уникална гробница, част от римския некропол под базиликата "Св. София", в столицата. Според ръководителя на археологическото проучване Марио Иванов гробницата датира от края на IV или началото на V в. и е една от най големите, откривани в този район. Структурата се отличава по това, че традиционният свод e бил подкрепен с каменни масиви от двете страни, за да не рухне под собствената си тежест.
19.08.2003 г. - Огромно тракийско светилище откриват археолози близо до язовир "Широка поляна" над Пещера. Тракийският храм е разположен в местността Дженевра на около 1700 метра надморска височина. Според специалистите храмът е от III век пр. н. е., от времето на Филип V. Той е обслужвал племето беси, което е населявало тази част на планината. Неговите жреци в продължение на много векове са владеели и прочутия в античността храм на бог Дионис. От всички 17 скални светилища, открити досега в Западните Родопи, това безспорно е най-голямото, твърди д-р Кисьов, ръководител на експедицията “Родопи 2003-Храмът на Дионис”.
05.09.2003 г. - Величествен християнски храм от Х век, респектиращ с размери и разкош, разкриват археолозите от БАН при разкопки във Велики Преслав. Църквата е липсващата досега част от дворцовия архитектурен ансамбъл и е пряко свързан с Тронната палата. Храмът с размери 21 на 40 м е с представителен характер и със сигурност е свързан пряко с личността на някой от двамата царе - Симеон I или Петър. Досега са разкрити и шест гроба със запазени скелети. Костите могат да принадлежат както на царски особи, така и на боляри, обяснява д- р Маргарита Ваклинова, която заедно с д-р Ирина Щерева ръководи обекта. След базиликата в Плиска това е най-голямата сграда от ранното Средновековие, позната досега в България.
11.01.2004 г. - Богато царско погребение от времето на Критско-микенската цивилизация откриват иманяри на границата между общините Кирково и Златоград. Намерени са редки бронзови предмети от преди 35 века. В гроба на владетеля иманярите са попаднали на бронзов нож, използван вероятно за жертвоприношения, и идол на птица. Главата на божеството може да се движи, а очите му са от фасетирани полускъпоценни камъни.
22.03.2004 г. - Уникална мраморна статуя на Юпитер Долихен от II век след Христа е открита случайно по време на земеделска работа на нива край Генерал Тошево. Тя е висока 54 см и най-вероятно е издялана от много добър местен майстор, смятат историците. Изящното изображение е на бога на войната и победата Юпитер, почитан в Римската империя през II век след Христа.
29.03.2004 г. – Намерена е каменна плоча на цар Самуил в дома на иманяря Стамен Василев от петричкото село Самуилово. Плочата е с размери 60 на 70 см. На три реда е изписано „Самуил Христа Бог верен Цар и самодържец Български". Тя е датирана от началото на XI в. Автентичността на плочата е потвърдена от Кирил Грънчаров и ст. н. с. д-р Стефан Смядовски от БАН, който е най-големият специалист в страната по епиграфски надписи върху паметници на културата от IX до XV в. Музеят в Благоевград и НИМ спорят за мястото и съхранението на паметника.
28.04.2004 г. - Стените на древноримски амфитеатър разкриват археолози в центъра на София. За съществуването му само се е предполагало от писмени източници, но никой не е знаел къде точно се е намирал. Така София става третата европейска столица, заедно с Мадрид и Рим, в която е открит амфитеатър. През лятото на 2005 г. са разкопани стени от западната част, открити са и монети от втората половина на XI век.
30.04.2004 г. - Монументални останки от езически храм, най-вероятно на богинята Рома, покровителката на древния Рим, са открити при спасителни разкопки в границите на археологическия резерват Августа Траяна, старозагорско. От храма на богинята Рома е разкрита западната фасада, която е с ширина от 8 м, изпълнението е с двутонни каменни блокове, захванати с метални скоби и залети с олово. Храмът е строен в края на II век от н.е. и най-вероятно основите му са положени върху по-стари жилищни постройки.
Май 2004 г. - Физикът от БАН Любомир Цонев открива долмени край с. Хлябово в Странджа, които са останки от прадревна цивилизация. Съществуват, вероятно, от 4000 години. Долмени - това са четириъгълни камери, изградени от дебели, грубо издялани каменни блокове. От тях два са забити успоредно в земята, а третият - надлъжно. Оформените камери са покрити с една или няколко каменни плочи. В зависимост от устройството им са открити няколко вида - еднокамерни, със или без коридор (дромос), двукамерни с дромос и трикамерни. В началото на септември ст.н.с. Даниела Агре и Деян Дичев от Археологическия институт с музей при БАН установяват след работа в три общини - Средец, Малко Търново и Царево, че долмените са строени в периода ІХ-VІ в. пр.н.е.
 20.06.2004 г. - Части от мраморен епиграфски паметник, свидетелстващ за провеждането на гладиаторски игри, е открит при археологическите поручвания на Епископска базилика в град Сандански. Тя е най-значимият обект на раннохристиянската архитектура и култура от 5-6 век от новата ера в Югозападна България. Върху обратната страна на плочата е изобразен христограм, а на другата има надпис и изображения на части от човешки фигури. Според Василка Герасимова, експерт по епиграфски паметници, това е уникална находка.
21.06.2004 г. – Открита е гробница на нос Калиакра. Тя е зидана от големи каменни блокове - квадри, има трапецовидна форма, ориентирана е север - юг и е с дължина 2 м. Отгоре е покрита с плочи от местен камък. “Възможно е гробницата да е прабългарска. Ако това се потвърди, се натъкваме на научна сензация, тъй като до момента нямаме регистрирано прабългарско присъствие на Калиакра. Допускаме още, че гробницата може да е от III-VII век, но е била преизползвана през късното средновековие", обяснява археоложката д-р Бони Петрунова.
08.07.2004 г. - Многобройни фрагменти от уникални средновековни стенописи са открити при археологически разкопки край историческата църква "Св.40 мъченици" във Велико Търново. С част от намерените парчета древни фрески специалистите са успели напълно да възстановят изображение на светец. Сред другите останки има детайли от дрехи със златен варак и части от надписи с гръцки букви.
08.07.2004 г. - Бронзов масивен пръстен с орнаменти е ценна находка на археолозите, които проучват тракийско ямно светилище край с. Кръстина, община Камено. Пръстенът е открит в една от ямите за дароприношения.
21.07.2004 г. - Тракийски жертвеник на 8000 г. разкриват археолози с ръководител проф. Васил Николов край пазарджишкото село Капитан Димитриево. Жертвената яма с дълбочина 1,80 м е разкрита при разкопки в селищната могила Банята.
22.07.2004 г. - Археологическият екип на ст.н.с. Бони Петрунова открива в местността Балъкдере край ивайловградското село Хухла неизвестен досега феодален замък на български болярин от времето на Първото българско царство. Според една от хипотезите на това място е отсядал цар Калоян по време на похода срещу кръстоносците.
23.07.2004 г. - Първите шест биритуални прабългарски гробове от края на VII в. са открити в средновековно селище в Балчик в района на Авиобазата. Предполага се, че това е ранносредновековен двуобреден Некропол от прабългарския период от времето на хан Аспарух, който е по-стар от Некропола край Нови Пазар.
24.07.2004 г. - Жилище на 8 000 години с домашен олтар от епохата на късния неолит разкриват археолози край великотърновското село Хотница. Особеното в жилището, което е с размери на съвременна гарсониера, е откритото съоръжение, което археолозите оприличават на домашен олтар. Находката се състои от глинени плочи с врязани знаци, които се срещат за пръв път.
25.07.2004 г. - Уникална апликация от края на медно-каменната и началото на бронзовата епоха е открита при спасителни археологически разкопки в Деветашката пещера. Научната експедиция е по проект на Историческия музей в Ловеч. Апликацията е с наклонен коничен връх и е украсена с врязан геометричен орнамент, върху който са нанесени точки и черти. Има дупка за окачване.
26.07.2004 г. - Крепостната стена в източната част на каварненския нос Чиракман е открита в резултат на мащабните археологически проучвания, започнали на 5 юли под ръководството на ст.н.с. д-р Иван Сотиров и д-р Йордан Гатев от АИМ при БАН. По предварителни наблюдения, крепостната стена датира в рамките на III-IV век след Христа. Откритието показва, че античният град Бизоне се нарежда между най-сериозно укрепените градове по западния бряг на Черно море през късноантичната епоха.
31.07.2004 г. - Археолози откриват 6 погребални комплекса от V -III в. пр. н. е. на южния плаж в Созопол, на метри от туристите. В устата на труповете са намерени древни монети. Находките са част от античния некропол "Понтика", който се проучва от 1990 г. и е най-големият, откриван у нас.
03.08.2004 г. - Археологическа експедиция под ръководството на проф. Станислав Станилов, която търси изхода на втори таен ходник край Крумовия дворец в Плиска, открива излаза на подземния тунел. Ходникът излиза на повърхността на разстояние 270 метра северно от двореца. Край изхода са намерени останки от желязно съоръжение, за което може да се предполага, че е част от желязна врата в края на подземния тунел. Проучванията показват, че целият дворец е бил свързан с подземни комуникации, използвани от много тесен кръг хора.
05.08.2004 г. - При разкопки на крепостта "Калето" край Мездра екип от американски и български археолози с ръководител Георги Ганецовски от врачанския исторически музей открива уникална керамична статуетка на 7000 години. Статуетката е намерена в едно от новоразкритите три праисторически жилища от V-то хилядолетие преди новата ера.
12.08.2004 г. - Средновековна църква от XII - XIV в. и основи на антични постройки откриват археолози край село Доспей, намиращо се на два километра югоизточно от Самоков. Останките от църквата са локализирани в долната част на средновековен комплекс, разположен на около 30 декара. Археолозите установяват три периода на обитаване на калето: III - V в., XII - XIV в., XVI - XVII в. Крепостта "Шишманово кале" е първият археологически обект, споменат в българската периодика. За нея през XIX в. в своето "Землеописание" споменава Константин Фотинов.
17.08.2004 г. - Богато орнаментирана тракийска гробница от V в. преди Христа, разбита от иманяри, проучват археолози край боляровското с. Ружица. Находката е на екипа на Даниела Агре от Археологическия институт и музей при БАН, който работи съвместно с Националния исторически музей. В надгробната могила е намерена правоъгълна камера с представителна фасада и дромос (коридор), пищно украсен със стилизирани геометрични фигури. Те са обагрени в помпеанско червено, жълто, бяло и черно. В съседство с гробницата археолозите разкриват огромен култов комплекс от над 70 ритуални ями, вкопани в насипа на могилата.
18.08.2004 г. - Храм от 14-ти век е открит в местността "Оброчище" на хълма "Кракра" в Перник. Досега са разкрити 290 кв. м от сградата.
02.09.2004 г. – В откритото тракийско светилище близо до язовир "Широка поляна" над Пещера в Западните Родопи от експедиция “Родопи – Храмът на Дионис” с ръководител н.с. Костадин Кисьов археолози разкопават централния глинобитен олтар, върху който са извършвани обредите. Той е кръгъл, изграден е от изпечена глина с три строителни нива, което доказва, че е използван многократно. Откритието потвърждава писмените сведения на римски историци от III-IV в., според които сред тракийските племена бесите най-късно приемат християнството и се борят за запазване на старата религия. Археологът Николай Овчаров пък твърди, че бесите са обитавали Източните Родопи и там превели Библията.
14.09.2004 г. - Църква от Второто българско царство, намираща се в землището на Горско ново село, разкрива екип от великотърновския филиал на археологическия институт при БАН. Храмът е от първата половина на 13-и век и е много вероятно да е от времето на цар Иван Асен Втори, управлявал от 1218 до 1241 година. Възможно е тя да е издигната след победата на царя при Клокотница през 1230 година.
24.09.2004 г. – Открит е скелет на дете, принесено в жертва от древните траки, край Свиленград. Останките са били намерени в една от култовите ями на тракийското светилище, което се намира на около 2 километра от града. Според археолозите скелетът е на 10-12-годишно дете, но все още не е определен полът му. Установено е, че липсва дясната ръка на жертвата от лакътя надолу. До този момент на науката са известни само два случая на жертвоприношения на деца в култови ями - в старозагорското с. Гледачево и в с. Копривлен край Гоце Делчев.
07.10.2004 г. - Златни, сребърни и медни накити, принадлежали на знатна дама, са открити в глинено гърне в гроб при разкопки край Велики Преслав. На находката се е натъкнала археоложката Тонка Михайлова. Освен накитите са намерени и множество скъпоценни камъчета, перли и кехлибар. Автентичното изображение на Владетелската църква в столицата Преслав е издълбано с острие върху каменно блокче от стената на грандиозната постройка.
 16.03-21.10.2004 г. - Четиристотин златни апликации отпреди 5 000 години са открити от археологическа експедиция на Националния исторически музей (НИМ). Aрхеолозите на НИМ Мартин Христов и Иван Христов под ръководството на проф. д-р Васил Николов извършват разкопки на селище и некропол от раннобронзовата епоха, датирано от 3200-1900 г. преди Христа, в едно от подбалканските полета – при с.Дъбене, Карловско. Първоначално не е съобщено местонахождението на разкопките от съображения за сигурност - всеки ден се откриват още по 10-15 нови предмети. Огромният брой златни предмети и фината изработка са свидетелство за неподозирано високо ниво на технологиите на цивилизацията в нашите земи в бронзовата епоха, в което се състои високата научна стойност на разкопките. Намерени са 15 000 златни предмета, които НИМ излага пред публиката на 17август 2005 г.
04.10.2004 г. - Археолози откриват жилището на трикийски оракул. То се намира в рамките на комплекса Беглик Таш. Това е първото открито досега скално тракийско светилище в Югоизточна България и се намира близо до Приморско. Жилището на жреца е с размери 25 на 12 метра. Стените са от ломени камъни на суха зидария. Находката се датира от III в. пр. Хр.
 06.11.2004 г. - Скелет на човек от първата земеделска цивилизация по нашите земи е открит от археолози край врачанското село Оходен, на брега на река Скът. Скелетът е женски. Находката е на 9000 години и е с пет века по-ранна от досега известните на Балканския полуостров. Праисторическото селище се намира на по-малко от 2 метра под земята и е запазено в автентичния си вид след голям пожар. Антропологичното изследване на скелета е потвърдило, че праисторическата жена е на 8100 години.
16.11.2004 г. - Три скелета на около 3 200 години са открити при археологически разкопки край ямболското село Могила. Скелетите са на хора с ръст около 2 метра, какъвто не е характерен за местното население от ранната бронзова епоха. Те са в положение "хокер", което имитира ембрионална поза. Древните смятали, че като изпращат човек по този начин, така обезсмъртяват душата му. Според учените, тези хора са пристигнали от черноморските степи и заедно с местните жители са дали началото на тракийския етнос.
01.12.2004 г. - Две елинистически гробници от III-IV в. пр. н.е. са открити в Несебър. В единия гроб е намерена масивна златна обеца с лъвска глава, бронзово огледало, мъниста и керамични съдове. В гроба е била положена жена, категорични са музейните работници.
13.12.2004 г. - Детски скелет на повече от 8000 години е бил открит при студентски разкопки на неолитно селище край лясковското село Джулюница. Намерен е каменен предмет с формата на жезъл с неизвестно предназначение и планински кристал.
Март-май 2005 г. – Около 14 500 малки златни предмети открива археологическият екип на Мартин Христов от НИМ в 4 плоски могили край с. Дъбене, Карловско. Първите 400 от тях са изкопани през 2004 г. от същия екип. Сред находките сега има мъниста, халкички с различни размери, разпределители, спирали, украси за коса.
03.08.2005 г. - Уникален дворец от времето на първите български ханове откриват в Плиска археолози от Шумен с ръководител проф. Рашо Рашев. Дворецът е кръгло съоръжение с диаметър около 30 метра и останките му се виждат най-добре от въздушните снимки. Според проф. Рашев, това е най-ранното дървено съоръжение на територията на Плиска, с което е започнало строителството в първата българска столица. Според него е възможно дворецът да е бил построен от хан Тервел.
01.06.2005 г. - Втора рисунка на куполна църква върху камък от Х век открива при разкопките във Велики Преслав групата на археолога от АИМ при БАН проф. Димитър Овчаров. Първото подобно изображение е намерено през 2004 г. от екипа на зам.-директорката на института ст.н.с. Маргарита Ваклинова, който открива и разкрива изцяло голямата Владетелска църква на втората българска столица. И двете каменни рисунки вероятно са били издълбани върху градежа на храма на Симеон Велики и на Петър Първи по времето, когато престолнина на Първата българска държава е Велики Преслав.
24.06.2005 г. - В местността Костадин чешма, близо до бургаското село Дебелт, е открит тракийски ритуален комплекс с базилика от IX век. Храмът се намира на територията на Националния археологически резерват “Деултум – Дебелт”. Учените твърдят, че това е мястото, където е покръстен българският цар Борис І.
12.07.2005 г. - За първи път в страната при археологически разкопки е открит гроб на прабългарски аристократ от епохата на хановете. Гробът е намерен в могила в местността Чаир дере край шуменския квартал Макак и е част от общо 4 гробищни могили, които са разположени на разстояние от около 150 метра в четириъгълник, ориентиран по четирите посоки на света. В открития гроб е погребан мъж на средна възраст, като тялото му е ориентирано в типичното за прабългарите разположение с глава на север. Върху таза на мъжа е намерена бронзова тока, което е изключително рядко откритие, останки от железен кинжал и бронзови апликации. Най-ценната находка, според археолозите, е златна обеца със стъклена висулка, която вероятно е била поставена върху тялото на покойника.
16.07.2005 г. - Археолози откриват край каварненското село Божурещ тракийска гробница от елинистическата епоха, изградена от дялани каменни блокове. Открит е интересен погребален инвентар, състоящ се от четири изцяло запазени съда и керамична урна, в която е извършвано трупоизгарянето.
 20.07.2005 г. - Медальон, върху който има двуглав орел с корона - символ на Цариградската власт, открива в руините на неизвестен досега манастир под крепостта Лютица, до Ивайловград, екипът на ст.н.с. Бони Петрунова от Археологическия институт с музей при БАН. От 2002 г. проучват крепостта - едно от обиталищата на цар Калоян по време на битките му с рицарите от IV кръстоносен поход, преди смъртта му през 1207 г. Основите на трикорабна архиепископска църква от IХ век, изградена от мраморни плочи с много богати украси, откриват на върха на крепостта археолозите.
22.07.2005 г. - Край Русе, в каньона на река Черни Лом, е открито първото в Северна България скално светилище, ползвано от началото на каменно-медната епоха до Средновековието. Светилището се състои от скален навес с дължина 40 метра и дълбочина 20 метра, 40-метров тунел под скалата, средновековен скален скит и две отшелнически килии. То е на височина 30 метра над реката в две пещери - "Водна" и "Тъмно". Ръководител на археологическите проучвания е д-р Сергей Турбатов, секретар на Археологическия институт към БАН.
 23.07.2005 г. - Екип на Националния исторически музей /НИМ/, ръководен от проф. Даниела Агре, открива останки от погребение на тракийски цар от четвърти век преди Христа в могила край село Златиница, област Ямбол. Като дарове в гробницата са положени златен венец, много златни, сребърни и бронзови съдове, сребърни и златни апликации от конска амуниция. Тракийският цар Керсеблепт /359-341 г. пр. Хр./ е владетелят, погребан в могилата между ямболските села Златиница и Маломирово, предполага Даниела Агре.
 07.2005 г. - Улица към елинския гробищен комплекс и втора каменна ограда са открити от екипа на ст.н.с. Кристина Панайотова от Археологическия институт с музей (АИМ) при БАН до самата вода ниско на плажа Харманите в Созопол, където е античният некропол на Аполония Понтика.
09.08.2005 г. - При спасителни проучвания на хълма Ада тепе над Крумовград, екипът на археолога Георги Нихризов се натъква на ценна находка - бронзов лабрис с формата на двуостра брадва, смятан за символ на царската власт при древните траки. Според изследователите реликвата е от началото на къснобронзовата епоха.
18.08.2005 г. - Останките от неизвестна досега сграда, свързвала Тронната палата с Владетелската църква във Втората българска столица Велики Преслав през Х век, откри екипът на ст.н.с. Маргарита Ваклинова от Археологическия институт с музей при БАН.
19.08.2005 г. - Експедицията на д-р Костадин Кисьов, която се провежда съвместно с Историческия музей в Карлово, проучва в карловската котловина останки вътре в укрепената част на тракийското селище, където са били резиденцията на владетеля и култовите сгради. Това е и първият градски център, който е открит досега в България.
21.08.2005 г. - Епископска църква от средата на IV век под могила до с. Хан Крум на 14 км от Преслав открива археологът д-р Тодор Балабанов от филиала на Археологическият институт с музей при БАН в Шумен. Базиликата се намира на територията на известния аул на хан Омуртаг (IХ век).
23.08.2005 г. - Човешки скелет, чиято възраст може да бъде определена на ок. 7000 години, е открит край град Смядово при проучвателни работи под ръководството на доц. Стефан Чохаджиев от университета във Велико Търново.
27.08.2005 г. - Археолози с ръководител проф. Васил Николов откриват площад, за който се предполага, че е най-древният в Европа. Находката е край казанлъшкото село Крън. Намерена е част от каменен скиптър, идеално обработен, който е символ на властта при древните траки.
07.09.2005 г. - Медальон на римския император Александър Север откриват археолози на крепостта Калето край Мездра. Върху накита са изсечени 12-те зодиакални знака, като централно място в изображението заема седнала фигура на бог Зевс.
Лято 2005 г. - Страноприемница от бронзовата епоха на около 3500 години откриват край рудоземското с. Чепинци археолози с ръководител доц. Красимир Лещаков от катедра "Археология" към СУ "Климент Охридски". Комплексът, състоящ се от две сгради, е съществувал през късната бронзова епоха - XII-XV в. пр. Христа. Това доказва и датировката на откритите керамични фрагменти.
30.10.2005 г. - Първият у нас катакомбен гроб откриват археолози от Великотърновския университет, водени от доц. Борис Борисов. До гроба води предвходна яма в земята, на дълбочина 165 см. Входът е бил зазидан с камък, а пред него е имало скелет на жертвено животно. Вътре е открит един човешки скелет.
31.10.2005 г. - 23 бронзови монети са открити в череп при разкопките на некропола край Созопол. Находката е от края на ІV в. пр.н.е. и според археолозите подобен погребален ритуал до този момент не е известен. На 28 ноември 2005 г. са разкрити основите на древен храм от IV-III в. пр.н.е. Ръководителката на научния екип - Марлена Кръстева от Археологическия институт с музей към БАН, и Андрей Тонев са попаднали на запазени свидетелства за религията и божествата, почитани от древните жители на някогашната Аполония.
Източник: БНТ
|
|
|
Археология 
(1 vote)
