| By Мадлена Георгиева
on 25-08-2007 02:10
|
|
|
Published in: Любопитно
|
| Views: 2100 |
 Едно от най-прекрасните места,които познавам - някогашното летовище и настоящо село Панагюрски Колонии - празнува 100 години от основаването си. В книгата си „Княжество България” Константин Иречек пише: „ Няма другаде тоя разкошен тъмнозелен венец,който се извива над Панагюрище. Няма друга планина с такава заоблена форма, с такива улегнато-извити линии, с такива китни гори и цветисти поляни.Леснодостъпна, нежна, тиха, кротка и гостоприемна е Същинска Средна гора. От върха Братия се открива такъв просторен и великолепен изглед,какъвто няма втори в Европа.”
Сред това великолепие от природни дадености намира своето място първата лятна детска колония.
Осемнадесет години преди излизането на Женевската декларация за правата на детето от 1923 година, Илия Янкулов, учител в Панагюрище дава идея през 1905 година за основаване на лятна детска колония. Резултатите от направената сред 1060 ученика анкета показва,че 67% от учениците не са напълно здрави. Учителят Атанас Кирилов прави публично достояние изнесените факти. По инициатива на околийския хигиенен съвет и с подкрепата на кмета Георги Дедев и панагюрски общественици, местните законодатели приемат предложението за изграждането на лятна детска колония. Ентусиазмът на панагюрци бил невиждан. Коларите превозвали нужните за строежа камъни безплатно, дърводелците набавяли материал от общинските гори, дарявали се керемиди и вар, събирали се помощи за обзавеждане на колонията. Първата група от нуждаещи се деца от бедни семейства летува на Колониите през лятото на 1907 година.
В първите години след създаването на летовището, започват да изникват първите частни вили. В първите десетилетия след основаването си Панагюрски колонии стават наистина оживено място, в което идват да почиват видни политици, творци, интелектуалци.
С построяването на МОК”Медет”започва упадъкът на Колониите като курорт. Само за няколко години в курорта, където преобладават кокетните вилички, биват издигнати 40 жилищни блока за работещите в медодобивното предприятие. Гората в Медетското дере започва да изчезва под натиска на индустриализацията, цели горски масиви се превръщат в лунен пейзаж. През 1986 година, незнайно защо курортът променя статута си и е обявен за село в административната структура на панагюрската община. Дотогава летовището се води квартал на Панагюрище, чието управление е било поверено на упълномощен служител на администрацията. 
Наскоро Панагюрски колонии посрещна стотния си рожден ден.
В селото се събераха хиляди гости. Но оживлението беше само за ден. Защото от някогашната слава на някогашния курорт не е останало много - едно пустеещо селце, в което в странна симбиоза съжителстват построени с вкус вили и блокове в стил "социалистически реализъм".
А иначе най-голямото богатство на Панагюрски колонии е била и си остава природата- достатъчно девствена за да напомня какво е било тук преди век и достатъчно наранена, за да подсеща за вездесъщата човешка глупост...
Автор: Мадлена Георгиева |
(2 votes)
